Православната църква чества първовърховните апостоли Петър и Павел

Те са наречени още „стълбове на православната вяра“. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

Най-важните обстоятелства от живота на двамата апостоли са описани в книгата „Деяния на апостолите“ (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл „Кифа“ (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи „камък“. Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел – на езичниците.

Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. На този ден приключва Петровия пост. На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца – обикновено се коли „петровско пиле“. Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град.

В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля).

Имен ден празнуват носещите имена: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.