115-години след издаването й, десетилетия съхранявано в специален фонд на НБ „Иван Вазов“, до който малцина са имали достъп, днес книжното съкровище “Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878.“ на Стефан Кисов, достига до съвремения българин, благодарение на пловдивския бизнесмен Любозар Фратев
Тя дава отговори на много въпроси, които през изминалите 14 десетилетия са били заобикаляни
В навечерието на отбелязването на 140 годишнина от боевете за Стара Загора, Шипка и Шейново, дневникът на един офицер разкрива истината за войната, опълчението, неща които не са в читанките и не са прецедени от историците
В Пловдив днес отново видя бял свят книгата “Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878.“ на Стефан Кисов. Това е съкровище книжовно е единственото написано от опълченец, стана ясно на премиерата на третото издание на документалната творба, която излиза днес, благодарение на пловдивската фирма НОВИЗ АД. Книгата бе представена в малката зала на Регионалния исторически музей в Пловдив от спомоществователя – бизнесменът Любозар Фратев и директорът на музея Стефан Шивачев, който е редактор на изданието.
Авторът Стефан Кисов е човек, който бива призован да създаде опълчението, по-късно наречено българска войска. Той разказва своите живи спомени от първите дни покрай Кишинев до края на Руско-турската освободителна война и прерастването опълченските дружини в новата българска армия. Кисов се сръжава Сръбско-българската война, а по-късно остава на редовна служба, до момента, в който напуска (или е уволнен от армията) с чин полковник. За заслугите си е награждаван многократно с ордени, разказа инж. Фратев.
Това е 12-тата поред ценна историческа книга, която вижда отново бял свят в станалата вече традиция инициатива на дружество Новиз. За пръв път то излиза по-рано от края на годината, целейки да не е само един празник за Пловдив, както е по традиция.
Последното издание на това великолепно документално откровени за българското опълчение е през 1902 година от Придворната печатница. През изминалите десетилетия екземпляр от него е съхраняван в специален фонд на НБ „Иван Вазов“в Пловдив, до който малцина са имали достъп. На датника на оригинала има отбелязани само две взимания от читател. Това е показателно, колко хора са били помазани да се докоснат до истините в книгата.
Поводът да бъде преиздадена днес е 140-годшининат от Шипченската епопея и боевете край Стара Загора. Планирани са срещи в историческите музеи на Казанлък, Стара Загора и Габрово – градът, в който тази година под патронажа на президента там ще бъде представена книгата.
Вижте думите на директора на РИМ-Пловдив Стефан Шивачев, който е и редактор на ценната историческа книга, която от днес вече е в двете големи книжарници на Главната.
„Първо - редакторската намеса в тази книга бе напълно минимална. Свързана с това, че трябваше да осъвременим част от военната терминология, която вече и в Русия никой не си спомня от това време. Нека не забравяме, че авторът Стефан Кисьов е завършил руско военно училище и е офицер от руската армия преди създаването на опълчението.
На второ място - в това, че трябваше да осъвременим наименованията на някои от селищата, защото той борави с тогавашните им имена.
И на трето- да дадем малко информация за личности, които се споменават в тази книга. Тоест нищо не е променено от това, което авторът е написал преди 115 г.
Моята преценка за книгата? За мен това е едно великолепно документално откровение за българското опълчение за Руско-турската освободителна война и за българската история. Документално, защото авторът е имал достатъчно акъл в главата си и интелигентност в тези изключително тежки моменти от войната и на сраженията при Ст.Загора, Шипка и Шейново да води дневник, в който е записал своите впечатления от войната. Разбира се, има някои разсъждения, които той е допълнил след войната, но те са с цел самият той да обясни на читателя неща, които тогава не са били достатъчно изяснени.
Тази книга е откровение затова защото авторът е извървял целия този път от първия ден на създаването на „пешия конвой към главнокомандващия“, както първоначално се нарича опълчението, имал е шанса да бъде командир на рота в Трета опълченска дружина, която по стечение на обстоятелства винаги се намира в най-тежките участъци на сраженията и откровението му. Той описва как от тези 6-7 хиляди български хъшове и участници в някаква степен в национално - освободителното движение, които не са имали никакъв боен опит, никакво обучение и само поради липсата на време след няколко седмична подготовка в Кишинев и Плоещ, те са включени като част от армията и от там нататък участват в едни от най-кръвопролитните и интересни сражения.
Никой първоначално не е вярвал и затова се казва „пеши конвой“, тоест някакви охранителни роти, които да пазят главнокомандващия и да осъществяват логистични функции, но така или иначе още след първото сражение край Стара Заора се оказва, че руските офицери коренно променят своето отношение към опълченците. И тези опълченци доказват, че не е само неистовото желание да влязат в бой с турския вековен поробител, но доказват, че воюват по-добре и от обучаваните с години руски войници.
Предимството на тази книга е че тя дава отговори на много въпроси, които през изминалите 14 десетилетия са били заобикаляни, по една или друга причина забравяни и може би тези отговори са причината от 1902 г. до сега да не бъде преиздавана.
Никой не е посегнал към тази книга. Тук се сблъскваме с една интересна ситуация. Миналото е това, което се е случило преди 140 години, а всяко едно поколение след това изгражда своята представа за това минало, която много често се различава от тези на предните поколения. Като историк мога да кажа, че има много, много въпроси, свързани с тази война, чийто отговори са заобикаляни и изграждани със съвсем различни цели в изминалите десетилетия. И за мен най-добрата възможност на съвременния читател, човек и българин да изгради своята представа за тези събития е да се докосне до това документално поле.
Разказът на автора е образен, правдив, точен. Картините, които рисува Стефан Кисов, са различни от учебниците и научно-популярните четива. Но това е истинският образ на войната, който трябва да познаваме. Въпреки нейните повече от 500 страници, книгата се чете на един дъх. Тя богато илюстрирана с фотографии и е придружена от цветно отпечатани карти на основните места на бойните действия – Стара Загора, Шипка и Шейново.
За автора:
* Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от град Елена. През 1876 г. завършва Военното пехотно училище в Одеса и заминава като доброволец в Сръбско-турската война. През пролетта на 1877 г. се включва в Българско опълчение като командир на рота в ІІІ опълченска дружина с военно звание прапоршчик.
По време на Руско-турската война Стефан Кисов изминава целия път на Българското опълчение от Кишинев, през Браила, Свищов, Търново, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Шейново, Елена и Котел и води подробен дневник с описание на военното ежедневие, несгодите на войнишкия живот, сраженията и турските зверства. Тази страна на настоящата книга предопределя нейната изключителна документална стойност. Но тази книга е едно откровение, едно евангелие за времето на раждането на новата българска армия и държава по време на Освободителната война от 1877 – 1878 година.
Езикът на автора на много места е груб, по войнишки директен, но правдив. Това е войната в истинския и лик. Описанията на действията на командването и войниците най-често не отговарят на утвърдените в продължение на десетилетия представи за военното изкуство, дисциплинираната и подготвена за битки руска армия. Но книгата в никаква степен не накърнява ролята на Русия, на руските офицери и войници за Освобождението на България, като същевременно отговаря на много въпроси, които витаят в българското обществено съзнание, а историографията заобикаля неудобните.
