„Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология“, твърди Виктов Цонев, барабанист на рождениците от ВЗРИВ

Скандално известният учител Данев, който разбуни духовете в държавата с изпълнението Харлем шейк в двора на Хуманитарната гимназия, забива с групата си този петък в Пловдив

Една от бандите, които положиха основите на хардкор музиката в Града под тепетата, празнува своя 15-ти рожден ден. Група ВЗРИВ ще избухне този петък в пловдивския клуб Void, заедно със своите приятели King Rat, MD Beddah + Прим, Нокаут, Indignity, Outrage, Face Up и Last Hope. Без съмнение, това е една от най-пъстрите банди, в която са забъркани Виктор, Стоян - Малкия, Ванката, Данев – Дългия , Адом и от време на време Хундев – Дебелия. „Както всяка компания си има Малкия, Дългия и Дебелия“, споделя Виктов Цонев, който е барабанист на ВЗРИВ. За миналото и настоящето на бадата, родната публика и емоциите да свириш с едни от големите имена от хардкор сцена разказа Виктор за Капана.Бг пред Стефка Георгиева.

Викторе, как се чувстваш 15 години по-късно на сцената?

Същото хлапе.

Как се събра група ВЗРИВ и как се роди всъщност идеята за групата?

Идеята дойде малко по-късно. Преди това имахме една банда – Nothing left, с която свирехме от 2000 година и в нея бях вокал, обаче изобщо не ми се отдаваше, а Хунджев беше китарист. След като бяхме на последния Free mind през 2002-ра, там свирехме с Nothing Left, а след това кметът на Варна го забрани… Тогава ходихме на протест даже. След като се върнахме, с нашия съученик Иван Шовчев – Шофо и с още един съученик направихме ВЗРИВ и се учехме в движение. До тогава никога не бях свирил на барабани, само на репетиции. Худжев остави китарата и започна да пее и нещата взеха да се получават много добре.

Искаш да кажеш, че ти си се научил да свириш на барабани с началото на самата банда?

Да. Никога не съм ходил на уроци и никога не съм имал барабани вкъщи. И то си личи.

Как решихте да сте именно хардкор банда?

От личните ни предпочитания. Тогава всички слушахме олд скул и до ден днешен продължаваме да слушаме. Малко сме повлияни от метълското на Integrity и Jugde.

Къде беше първият ви концерт?

В „Пианото“. Това беше клуб в Стария град, който вече не съществува. В момента е детска градина. Уникално място! Първите ни концерти, повечето от тях, бяха там. И чужди банди са свирели там, и с кой ли не, с „Кокоша глава“ също. През 2003-та се запознахме с един американец в Пловдив, на Главната, защото видя с какви тениски сме. Заговорихме се, пуснахме му някакви песни и ни даде пари. Направихме безплатен концерт през юли месец. Имаше 350 човека, всичко беше във вода и имаше 10-ма американци в мелето, беше голямо шоу. 

ВЗРИВ ли е основата на хардкор музиката в Пловдив?

С Nothing left сме основоположници на хардкор течението в Пловдив. След това се появиха Delate, след това и ВЗРИВ. Но със ВЗРИВ го развихме в годините. ВЗРИВ беше по-силна банда от първата ни. 2003-та записахме едно демо и го издадохме, беше пълна лудница. Тогава беше много силна година, защото идваха много чужди банди, което беше супер екстра за Пловдив по онова време. Да отидеш на концерт на група, която не е от България не се случваше както в момента. Като цяло, концертите бяха много малко.

Коя е най-голямата банда, с която сте свирели на една сцена?

Със SlapShot в София тази година, като това беше абсолютна мечта. Едно време дори не сме вярвали, че ще гледаме SlapShot на живо, та камо ли, че ще свирим с тях.

А как се озовахте заедно на сцената?

Ами с годините… Нашият стил е малко по-първичен олд скул хардкор и сме доста повлияни от SlapShot и така се случи. Просто се допълваме стилово горе-долу или по-скоро приличаме на тях.

Tова ли беше най-големият ви концерт?

Най-големият ни концерт може би беше във Военния клуб в София на един HardCore Xmass 2003. Имаше страшно много хора. И на следващата година в Black Box. Тогава даже не беше HardCore Exmass, a New Year Fest на 4-ти януари с Backfire!, много голяма холандска банда. И няма да го забравя, защото басиста на Backfire! се разкарваше по гащи отстрани на сцената докато ние свирехме.

А най-якото ви участие?

Беше един фестивал в Ловеч, за който с Дългия си говорихме, че даваме години от живота си да го гледаме отново, защото там свирехме с Кокоша глава и изпълнението беше невероятно. Който е гледал Кокоша глава на живо – може да си го представи. Който не е – и на филм не може да го види. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че оператора от ловешката телевизия на втората песен направо свали камерата и се хвана за главата.

Това ли бяха най-силните и запомнящи се години?

През 2005-та всичко започна да отшумява не само тук, но и в световен мащаб. Музиката стана по-метъл, появиха се метъл кор банди, емота и децата започнаха да слушат такива работи. Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология. Не е музика, която е модерна за времето си и отминава, а като всяка музика с идеология, тя ще си върви и винаги ще я има.

Как би определил музика у нас?

Като цяло, в България публиката е много сила за всякаква музика. Ако ще да е за електронна музика, за рап… Дори един приятел беше ходим на концерт на Red Hot в Лондон и каза, че това е бил най-скучния му концерт в живота и след това е гледал бандата в София. Дори Red Hot бяха писали, че такъв концерт не са имали никога. В България винаги концертите са с много заряд, без значение дали е Пловдив, София, Варна, нашата публика винаги много се раздава. Ходил съм и на концерти в чужбина, но там са малко пренаситени и не са толкова експресивни и емоционални като нас.

С коя банда бихте искали да свирите на една сцена?

Има една банда, която може би няма как да свири отново, но с Blood for Blood.

Можеш ли да сравниш ВЗРИВ преди 15 години със сегашната банда?

Сега свирим една идея по-добре и сме малко по-завършени като стил. Тогава бяхме много хаотични и първични, но това беше много готино.

Всички сте работещи и ангажирани. Как намирате време за репетиции?

Много сложно. Напоследък е много сложно, защото някои хора работят на смени, дневни и нощни. Други пътуват и е изключително сложно да се съберем. Преди си имахме традиция, всяка неделя каквото ще да става, отивахме да свирим. Но хората са супер интересни. Дългия е даскал, скандално известен харлем шейк учител, Адомката работи като златар и екскурзовод, Ванката работи в БДЖ-то, Малкия нищо не работи в момента, аз съм си в кантората и Хунджев дето ту го има, ту го няма, той е зъболекар и пътува постоянно. Всеки си е с професия и музиката е нещо, което е кеф, а не професионално занимание. Но хардкора като цяло много рядко е професионално занимание.

Имате ли очаквания към юбилейния ви концерт този петък?

Очакваме да се съберат хора и да се видим с приятели, с които не сме се виждали отдавна. Цялата идея на този концерт е да съберем такива групи на куп, които не са свирели заедно от страшно много години. От 99‘ година всъщност. Ние потърсихме групите, като китаристът на Face Up е в Германия и специално пристига за този концерт. Това са все групи, от които малко или много сме се учели. Ние имахме късмета, когато тази музика е популярна и тези банди имат нещо издадено, да ходим и да ги гледаме на живо. Направо си попивахме от тях.

Плакатът за събитието 15 години ВЗРИВ грабна погледите на много фенове и не само. Чие дело е?

През 2015-та записахме един албум, който издадохме онлайн, но тепърва ще издаваме физически CD-та. Та, обложката на самия диск и дизайнът на плаката, който е за концерта, го е правила една наша приятелка от Монтана, която в момента живее във Варна. Диана се казва и го е рисувала на ръка. Прави дизайни на много банди за тениски, обложки, тя е страшна машина и много и благодарим.

Какво ще кажеш на вашите фенове и всички, които ще дойдат на концерта?

Да си сложат по-стари кецове и да се забавляват. Който е ходил на концерт знае защо се слагат стари кецове.

 

 

1 comment

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…