Имен ден имат Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни

На този ден празнуват и строителите

На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски, един от любитите светци на българина. Днес имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. Една стара поговорка гласи: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима".

Свети Димитър е най-често изобразяван на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастирии за да ги накаже, Господ ги хвърлили три години на морското дъно, Тогава паднала тежка зима, мъгли и знойни студове. Лелите им света Петка и света Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат. След като Свети Димитър излязъл от ада, настъпила пролетта.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Преди това Георги казал на брат си, че ако види кръв да капе от стряха, значи е умрял. Минало се известно време и Димитър видял една стряха да капе и мигом тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. Така двамата братя се отправили към небесата, яхнали своите коне. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи от този ден нататък може дудъта завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Дойде ли св. Димитър на коня си, идват зимата и ст. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.

Според българските традиции на Димитровден се наемат новите работници и строежите на новите къми се завършват. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки, а стопаните на новата къща канят цялото село на освещаването на дома. Затова на този ден празнуват и строителите.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома, наричан полазник. Добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

За годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, ако животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, ако овцете лежат поотделно, а ако са скупчени, със сигурност ще е люта и студена.

По традиция на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с червен конец, за да са здрави имениците цяла година.

На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния (с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена), гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.