Архитекти от цялата страна се събират в Пловдив на престижен френски курс по опазване на архитектурното наследство, който стартира преди няколко седмици. Двугодишната програма на École de Chaillot (Екол де Шайо) е уникална с обучаването на специалисти на най-високо ниво. Школата е една от най-реномираните в света, а обучението в България е единственото в Европа с такава продължителност. (вижте повече за началото на курса тук)

„Всички съседни държави могат да ни завиждат за този курс“, казва арх. Петър Петров, който има основна заслуга това събитие да се случва в през тази година в Пловдив. Домакин на лекциите е Община Пловдив, а курсът се провежда в сгради на ОП „Старинен Пловдив“. С арх. Петров разговаряхме относно образователната програма, която предлага този курс и какви липси се опитва да запълни в уменията на българските архитекти. „В момента, в Пловдив с Тютюневите складове виждаме как една сграда може напълно да загуби своята оригинална функция. Нейният собственик има инвестиционни намерения. Ролята на архитекта е - на базата на едно задълбочено проучване, да посъветва как да бъде приспособена и реставрирана тази сграда. Това трябва да стане по най-добрия за сградата, съответно за обществото начин - съхранявайки културната и стойност, и същевременно защитавайки интересите на собственика. Това е метод на работа, който следва да бъде усвоен, сподели още той. 

Разговорът ще бъде публикуван в Kapana.bg на две части:

- Какво представлява курсът на Ecole de Chaillot?

- Курсът е изнесено обучение на École de Chaillot - френска институция, съществуваща от 1887 година. От тогава досега, школата без прекъсване формира архитекти, занимаващи се с опазване на културното наследство във Франция. Завършилите този курс във Франция, в последствие придобиват право за работа върху сгради със статут на културно наследство. Ние го наричаме курс, но на практика това е следдипломна квалификация, при това много сериозна, тъй като се провежда в рамките на 2 години и завършва с дипломна работа.

Във Франция преподавателите в École de Chaillot  са около 80 на брой, практикуващи архитекти, които се избират на всеки 5 години. Това са най-добрите архитекти, занимаващи се с опазване на културното наследство – те имат своите проектантски ателиета и агенции. Често преподаватели са така наречените във Франция „Главни архитекти на историческите паметници“. Те познават най-новите тенденции в опазването на културно-историческото наследство. Това е важно, тъй като реставрацията днес е различна от тази отпреди 30 или дори отпреди 10 години. 

- Как курсът дойде в България?

- Заслугата е на арх. Галина Пировска, която осъществява контакт с École de Chaillot, преди повече от 17г. Тя успява да получи съгласието на Министерство на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство, да организират обучение за български архитекти по метода на École de Chaillot. Така от 2000 година до 2016 година са проведени 7 двугодишни цикъла на обучение, курсът са завършили над 100 архитекти.

Системата, по която се преподава в нашия курс е идентична с тази, която е установена  във Франция.  Специфичните знания за диагностика на паметници на културата и съвременните методи на реставрация се преподават от френските колеги. Техни преподаватели пътуват всеки месец до България. Интерес представлява онази част от обучението, която наричаме  „Механика“. Тя е свързана с изучаване на патологиите на конструкцията и на материалите, съответно с методите на диагностика. Особено се набляга на практическото овладяване на метода на проучване, на принципите на реставрационна намеса и подходящите начини на адаптация. 

Дисциплините, свързани с история на българската архитектура и градоустройство, се водят от наши изявени специалисти, преподаващи и във висши учебни заведения в България.  Упражненията се водят съвместно от френски и български преподаватели.

- Защо курсът се премести от София в Пловдив?

Много са факторите, които повлияха на това решение.

Богатото културно наследство на града ни, както и фактът, че Пловдив е избран за европейска столица на културата през 2017 г., бе причина да предложим, на колегите от Франция, курсът да бъде преместен тук.  Подкрепата на Община Пловдив, в лицето на кмета инж. Иван Тотев, зам. кмета по култура Александър Държиков и кмета на район Централен Георги Стаменов,  допринесе за успеха на начинанието. Колегите от Франция посетиха Старинен Пловдив, разгледаха града, оцениха възможностите за реализация и приеха идеята за преместване на обучението в Пловдив.  

Арх. Галина Пировска,  ръководител на курса до този момент, направи предложение да поема организацията му . Подкрепата и доверието, което тя и френските колеги ми гласуваха, станаха  фактор  да приема огромното предизвикателство и да осигуря продължението на това обучение. 

Проведе се предварително проучване. Имахме няколко срещи с г-н Кафтански - директор на Общински институт „Старинен Пловдив“, чиито сътрудници ни оказаха изключително съдействие. На първо място курсът трябва да има своя зала за лекции и упражнения, тъй като през целия период на обучение се осъществява много сериозна логистика, свързана с координиране на лекциите, на пътуванията на френските и българските преподаватели, с провеждане на клаузури и упражнения, с оперативна работа по комуникация с курсистите, с финансовото осигуряване на българското участие. 

Всичко това трябва да се разглежда в контекста на изключителната значимост на този курс за България – École de Chaillot не провежда друго такова обучение в Европа. В международната му програма има множество прояви, но те са по-кратки, под формата на ателиета, семинари или други видове инициативи. 

Програма ЕРАЗЪМ+ осигурява участието на френските преподаватели. Партньори на курса „Шайо“ освен Община Пловдив са също така Камара на архитектите в България, Камара на строителите, УАСГ и др. 

- Как е структуриран самият курс?

Курсът е структуриран по начина по който е структурирано културното наследство погледнато в исторически и в териториален аспект. В исторически план културното наследство в България обхваща период от над 8 000 години – от неолита до 20-ти век, а неговата защита започва още на ниво териториално устройство - културен пейзаж и градоустройство, минава през квартали, улици, паркове и градини, стигайки до самата сграда и елементи от нея.

По този начин е структурирана и подготовката. Има част история, която започва с неолита и разглежда архитектурата и градоустройството на всички следващи епохи - Античност, Средновековие, Възраждане до модерната архитектура на 20 век, която е също част от архитектурното наследство.  Това е важно, защото архитектът трябва да може с един поглед да определи периода, към който се отнася сградата или средата в която тя се намира. Трябва добре да познава историческия контекст и регионалните особености, за да открие елементите, носители на културна стойност.

Има цикъл от лекции, свързан с градоустройственото развитие на българските градове. На ниво сграда се учат еволюции на строителните техники от Античността до XX век. Историята на архитектурата се разглежда не само в социално-икономически и естетически аспект, но и като еволюция на строителните техники и материали. Една сграда най-често има повече от един период на съществуване. В курса се усвояват техники на “археологическо” проучване на сграда. Не знам дали това е добило популярност у нас, но когато за пръв път ни заговориха за археологическо проучване на сграда, която е все още обитавана, ни бе малко трудно да възприемем този термин. Върху реален обект се прави проучване на различните периоди на съществуването му – това може да са промени в плановата схема, пристроявания, надстрояване, различни преправки и адаптации. Търсят се причините за тези промени. Така проследявайки логиката на еволюцията може да се разбере как в крайна сметка се получил нейният образ. Архитектът трябва да може да разбере кое е ценното в сградата или в средата и да направи така, че с намесата си да запази и изяви културно историческата му стойност. Разбира се има документално проучване - това е работата с различни видове архивни материали.

Изучават се техниките на диагностика точно, както в медицината се търсят причините за заболяването, тук търсят се различни видове патологии и причините за тяхното възникване. Изследват се външните и вътрешни фактори, довели до тяхната поява. Това може да са атмосферни влияния, подпочвени води, влияния на околната среда, замърсяване, вибрации, умора на материала, неподходяща експлоатация, неподходяща поддръжка и пр. Много хора не знаят как да поддържат една сграда паметник на културата и това води до увреждане както на декоративни фасадни елементи или на стенописи - при църквите например, така и до отслабване на самата конструкция. В зависимост от състоянието, архитектът е този, който трябва да прецени дали има нужда да се консултира с други специалисти – инженер конструктор, изкуствовед, археолог,  дали има нужда от лабораторни изследвания или други специализирани наблюдения.  

Цялото това проучване се прави, за да може да се даде адекватна оценка на културно-историческата стойност и на санитарното състояние на обекта.  Да се прецени дали една сграда има нужда от спешна намеса или не и ако състоянието и е аварийно и представлява опасност за хората в нея или около нея, то какви мерки трябва незабавно да се предприемат. 

Следващият съществен въпрос е как тази недвижима културна ценност да продължи да съществува. В момента, в Пловдив с Тютюневите складове виждаме как една среда може напълно да загуби своята оригинална функция – тя има нови собственици. Каква е тук ролята на архитекта. Той трябва да може да посъветва - на базата именно на едно такова задълбочено проучване – как да бъдат ползвани занапред тези сгради? И това да се случи по най-добрия начин за сградите, запазвайки културно-историческа им стойност, т.е. защитавайки интересите на обществото и съблюдавайки интересите на собствениците. 

За да се знаят какви са правните механизми една сграда да бъде опазена в програмата има и няколко модула, свързани със законодателството в областта на защитата на културно-историческото наследство, включващи исторически преглед на доктрините през 20-ти век и актуалното българско законодателство.

Важна част от курса е творческото ателие, което се провежда през лятото, след като завърши основният цикъл лекции. Работи се върху реален обект, който се избира след внимателно проучване и който трябва да даде възможност практически да се приложат всички усвоени в курса знания. Правят се градоустройствени проучвания, прави се заснемане и проучване на ниво сграда и се завършва с предложение за проектна намеса. Аз лично съм виждал колко е интересно на курсистите да изследват подобни обекти, как влизайки в една изоставена къща, след няколко дни проучване те са преобразени, защото са видели, открили са как сградата е живяла през последните примерно 200 години, какво ѝ се е случило, какво се е случило на нейните обитатели, какво и защо се е променило. Това наподобява полицейска анкета. Има следи, има улики, по които един архитект може да разбере динамиката на развитие на една среда или една сграда. Често на тези практики се правят и интересни открития.

Това е една изключително съществена част от обучението, тъй като тя служи за база, това е генерална репетиция, за следващата фаза от този курс, а именно дипломната работа. 

Разработването на дипломен проект е самостоятелен процес, при който всеки индивидуално, на базата на реален обект следва да демонстрира владеене на материала преподаван в курса и да приложи на практика владеенето на методите на работа и принципите на намеса в една  историческа среда.

Опазването на културното наследство не е във възможностите само на един човек или на една организация. Отговорност за това имат Правителството, Министерство на културата и НИНКН, общините, музеите, отделните граждански и професионални сдружения, хората които стопанисват недвижимите културни ценности, но най-вече всички ние,  които имаме нужда от това наследство. Една от целите на курса „Шайо“ е да спомогне създаването на критична маса експерти, които да подпомогнат този процес.