Капана.БГ

Капана.БГ

Книгата на Капка Касабова „Езерото“ излиза на български език през есента

„Най-опасните граници са в главите и сърцата на хората“

„От дигиталното трябва да се пренасочим отново към аналоговото. От едноизмерното (мненията) към сетивното и многоизмерното (опита)“

Славена Шекерлетова

С нетърпение очакваме новата книга на Капка Касабова „Езерото“, която вече е достъпна на английски език. От нея научаваме, че есента предстои издаването ѝ на български език у нас.

Писателката от 17-годишна живее извън България и един от най-почитаните автори на художествена документалистика във Великобритания.

Нейната книга „Граница“ стана книга на годината в Шотландия за 2018-та година. Получи една от най-престижните награди за литература - „Saltire“, както и приза „The Edward Stanford Travel Writing Awards“ за 2018-а в категорията „Книга за пътешествия”, „The Nayef Al-Rodhan Prize for Global Cultural Understanding“ за 2018 г., „Highland Book Prizе“. Романът „Граница“ се превежда на над 15 езика, като вече е излязла на немски, полски и испански.

С Капка Касабова разговаряме за книгата „Езерото“, която очакваме и за различните съвременни „синдроми“ и явления, които създаваме или ни заобикалят.

Така нареченият „граничен синдром“ продължава силно да Ви вълнува, доколкото разбирам и за новата книга, която я има вече на английски език. Бихте ли ни казали какво точно влагате в това съчетание „граничен синдром“ и да открехнете вратата към очакваната от Вашите читатели у нас книга „Езерото“?

В „Езерото“ главните герои са две езера: Охрид и Преспа. Разделени от планината Галичица, но свързани подземно чрез реки, те са една великолепна симбиоза- екосистема, където всичко функционира заедно – всичко с изключение на човешката история. Това е книга за хората и езерата, започвайки с баба ми Анастасия, от старите охридски родове Карадимчеви, Заричинови и Бахчеванджиеви, минавайки през много други семейни балкански истории на бягства през граници, и завършвайки там където всичко започва: извора.

Граничният синдром е болест. Той е това, което не ни дава мир – и на лично ниво, и на колективно. Граничният синдром е това, което ни разделя изкуствено – един от друг, и вътре в самите нас, шизофренично. Разделението води до конфликт, до война, ако не буквална, на психо-емоционално ниво. Политиката на разделението (разделяй и владей) е най-застрашителният вирус на нашето време. Езерата са били разцепени изкуствено и болезнено от ново-национални граници след Балканските войни, а след това и от Желязната завеса. Как се разцепва водата? Как се разделя човешката душа? Само-обречени ли сме да страдаме от гранични синдроми и войни поколение след поколение? Женската семейна линия е като водата: тя носи памет, тайни, и живот. Тя разказва. 

Трудно е да избягаме от въпроса за пандемията. Живеете в Шотландия. Как беше приета тази криза там, усети ли се като криза?

Да, разбира се. В градовете е значително по-тежко, както навсякъде. Но моето наблюдение е, че големите поражения върху хората са на психическо ниво, не физическо.

По повод коронавурса в продължение на седмици фейсбук преля от мнения, коментари, прогнози, много малко бяха хората, които се въздържаха от коментар, от една страна разбираемо, всеки се вълнува, от друга страна малко прекалено беше това непрекъснато бълване на информация, мнения и уж компетентни изказвания за нещо, за което все още се казва, че се знае твърде малко. Тук се сещам, че в едно интервю казвате, че „Мненията са евтини – и социалните мрежи ги обслужват. Човек може да няма никакъв житейски опит и пак да има мнение. Опасно е да живеем в свят само на мнения“. Как е възможно да се спасим от тази съвременна донякъде „пандемия“?

Като търсим опит, като докосваме хора, моменти, места, истински опит в истинския живот, с всичките си сетива, а не само егото, което обожава да има мнение, то се храни от това да е право. Като развиваме интуицията си, вътрешният си глас, вътрешният си мир, и се стремим да предлагаме най-доброто от себе си, а не какво да е, да мислим каква диря искаме да остане след нас - светла или мрачна – защото всеки момент може да е последният ни. Това, разбира се, изисква ежедневно оттегляне от социалните мрежи, новините, и всички други дигитални канали на комуникация. От дигиталното трябва да се пренасочим отново към аналоговото. От едноизмерното (мненията) към сетивното и многоизмерното (опита). Когато сме лице в лице с други човешки същества или животни, на някакво място, където се чувстваме добре, се връщаме към здравето. Пандемията ни показа, че човешката арогантност и свръх-консумация е стигнала предела си, и че наистина всичко е свързано – чрез въздуха, който дишаме, водата която пием, земята с всичките ѝ твари, която ни храни.

Кои са най-опасните граници, според Вас?

Тези в главите и сърцата на хората. Те са едновременно най-опасни, но и най-динамични. До голяма степен тези вътрешни прегради, които всички имаме до някаква степен се влияят от обкръжаващата среда и това което поемаме от различните комуникационни и енергийни канали към които сме отворени. Рядко се среща примерно планинар, обсебен от граници – това е защото хората които общуват често с природата, си припомнят кои са: безгранични същества, на които е даден шанс да пребивават за кратко на тази прекрасна земя, на която всички сме частици от една интелигентна екосистема.
 
А кога да очакваме новата Ви книга „Езерото“ на български?

Есента.


 

Общоградско шествие организира Народна библиотека „Иван Вазов” в чест на 170-годишнината от рождението на патриарха на българската литература. Културната институция ще почете патрона си на 9 юли, когато съвместно с Община Пловдив   ще проведат шествие. То ще бъде водено от духов оркестър. Ще тръгне от библиотеката, ше премине по ул.“Княз Александър I“ и ул.“Христо Г. Данов“ и ще стигне до паметника на Иван Вазов в Дондуковата градина. Там ще бъдат произнесени слова и  поднесени венци и цветя. Поканени са да се присъединят  институции, носещи името на Вазов, обществени организации, граждани.

Всички, които желаят могат да се включат в шествието от НБ „Иван Вазов“ или от удобни за тях места по маршрута, съобщават от библиотеката.

През 2020 г. се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов. Времето от 1880 до 1886 г. Патриарха на българската литература прекарва в Пловдив. Това е  един от най-активните и силни негови периоди – депутат е в Областното народно събрание на Източна Румелия, председател е  на Пловдивското научно книжовно дружество, издава списание „Наука“, заедно с Константин Величков редактират вестник „Народний глас“, издават първото чисто литературно списание „Зора“ и книгата „Българска христоматия“, чрез която запознават читателите със сто наши и чужди автори… В Пловдив Вазов пише „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище на Сливница“, разказът „Иде ли?“ и др.

 

 

Изпращаме Пенка Калинкова в последния ѝ път

 

„Има хора, които респектират с личния си почерк и духовно присъствие в летописа на една общност, на един град. Тя беше от тях – Пенка Калинкова!

 

Ако някой някога ме е учил каква стойност има паметта и защо си длъжен да събираш парченцата история, то това беше тя. Можех да я слушам дълго и пак толкова дълго да дискутираме по различни теми. Ако някой някога ме е провокирал да обичам Пловдив, то пак ще напиша името на Пенка сред моите вдъхновители! Тя знаеше смисъла на Заедно и беше стожер на идеята, че Пловдив е и ще си остане културна столица на България.С делата си сътворяваше и пишеше историята на културата! Пенка беше човек на честта и не си спестяваше думите и действията! Бодеше заспали съзнания и провокираше решения! Понякога беше неудобна за свои и за чужди, но никога не предаде идеалите и идеите си! Да бъде светъл пътят на душата ти, Пенче!“ – това написа м личния си профил заместник-министъра на културата Амелия Гешева.

 

Днес Пловдив изпраща Пенка Калинкова в последния ѝ път. Голямата пловдивчанка, общественик, театровед, журналист, ни напусна в петък  сутринта в 5.30 след тежко боледуване.

 

„Постепенно си отива една епоха на светли умове, на БУДИТЕЛИ, непримирими интелигенти в Пловдив, и тя никога няма да се повтори, за жалост. На мода в родния град остават продажността, безвкусицата, кражбата и кича.
Пенка Калинкова си отиде!! Достоен, богат човек- театровед, публицист, историк със завидно образование, култура, живец.
Жив спомен за една прегръдка, много топла и истинска, с поощрение, присъщо само на ГОЛЕМИТЕ за скромната ми дейност.“ – написа д-р Елена Радева Николова.  

 

Пенка Калинкова e журналистка и театровед. Завършила е руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” /днес НАТФИЗ/. Работи в продължение на много години в Радио Пловдив, бивш директор на медията, както и във вестниците „За и против” и „Марица”. Нейни статии са публикувани  в „24 часа Пловдив”, „Култура”, „Дума”, „Стандарт” и други, в списанията „Театър”, „Тракия”, „Везни” и други.

 

Автор  на книгите „Парчета театър, мигове живот” /2000/, „100+20 Драматичен театър Пловдив” /2001/, „Място за връщане” /2006/, „Съзаклятието Пазарджишки театър” /2009/, „Оцеляващата. 60 години Пловдивска опера” /2013/, „Познатият непознат  Пловдив” /2014/, на документални филми за големите български художници Димитър Киров и Кольо Витковски, за Пловдивския куклен театър, за Драматичен театър Пазарджик, „Античното наследство на Пловдив” /2004/, „Едно турне в пет действия” /2009/, „Истории от Тютюневия град” /2009/, „Палимпсестът Пловдив” /2009/, „Чучулигите” /2011/, трисерийният „Първият театър” /2011/, посветен на 130-годишнината на първия български професионален театър – Пловдивския.

 

Прессекретар на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът”  /до 2012 г./. Носител на награди за театрална критика и журналистика, награда „Пловдив” /1993/, Почетен знак на Пловдив /2006/, званието „Следовник на народните будители” /2011/.

 

Бивш член на управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”. 

 

В Капана няма място за чалга. Няма и да има! Зад това послание се обединиха почти всички собственици и наематели на обекти в култовия квартал в сърцето на Пловдив, след като преди седмица на Широкото гърмя чалга от ново заведение и всички бяха скандализирани.

Общността инициира тематичен концерт, за да покаже, че арт квартала е символ на културното и градско развитие на Пловдив. За да се извинят на посетителите си за случилото се миналата неделя, обектите в Капана поканиха Опера Пловдив за музикално събитие на същия площад. Идеята прегърнаха любимите солисти на Операта под тепетата.

В неделя вечерта доста преди 20 часа – началния час на концерта, започнаха да прииждат любители на класиката, някои успяха да се доберат до наличните сгъваеми столове, осигурени от организаторите, други седнаха по каменните кашпи, а трети директно на паважа.

 

Всички се насладиха на талантливите и красиви солисти Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Светлана Иванова и Август Методиев, които изпълниха класически арии от обичани опери и оперети, а на рояла ги подкрепяше Ралица Ботева.

В крайна сметка наемателят на заведението, в което се проведе абитуриентското поп фолк парти, осъзна случилото се. Той дори даде ток за осветлението и озвучаването на музикалното  събитие, а също така направи кафета за изпълнителите.

 

 

Публиката напълни масите му, а той се присъедини към мнението на новите си съседи, че стойностната култура има място в Капана.  

Още видеосъдържание от събитието и галерия от снимки може да видите в Под тепето.

 

 

 

Заместник-кметът по култура Пламен Панов връчи чек на стойност 1000 лева от името на Кмета Здравко Димитров на талантлив пловдивски ученик от Музикалното училище

 

На изключително стилна церемония снощи на Римския стадион в Пловдив бяха връчени годишните награди на Фондация "Енчо Керязов".

 

Музикантите и артистите от Опера Пловдив, музикален домакин на събитието, бяха подготвили бляскава програма с участието на сопраните Евгения Ралчева и Светлана Иванова, маестро Мичо Димитров - концертмайстор на Опера Пловдив, който изпълни "Севдана", пловдивските млади таланти Борис Биков и Георги Грозев - лауреати на Фондация "Енчо Керязов" и Юлия Йорданова - Керана, позната на зрителите с изключителното си превъплъщение в ролята на Евита в едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър и участието си до финала на „Гласът на България“. Най-шумната и весела група от състава на Оркестъра на Операта - тази на духовите инструменти, разположена на терасата на Римския стадион, зареди публиката с много настроение по време на награждаването. Водещи на церемонията бяха Лили Бързева и певецът Орлин Павлов, които внесоха допълнителен чар с емоциите си и чувството си за хумор.
Състезателните категории, в които се надпреварваха децата са три - „Изкуство”, „Образование” и „Спорт”. Комисия от седем души, съставена от известни общественици и дейци, разглеждат кандидатурите и избират номинирани и победители в съответните категории.

 

Номинираните талантливи деца и младежи във всяка категория получават плакет и грамота на Фондацията, както и награди от партньорите ѝ. Победителите във всяка категория получават дизайнерска статуетка, почетен диплом и парична премия за финансиране на тяхно участие в избран конкурс или състезание. Присъждат се и наградите „Личност на годината” и „Дарител на годината”, „Спортисти с физически увреждания“.

 

На събитието освен номинираните, техните преподаватели, ментори и близки хора, присъстваха множество известни личности, разположени в специални сепарета, сред които телевизионният продуцент Магърдич Халваджиян – член на УС на фондация „Енчо Керязов”, кмета на гр. Ямбол, тъй като община Ямбол е традиционен главен съорганизатор, големият български спортист Армен Назарян и много други.

 

От страна на Община Пловдив, участник в церемонията бе заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който връчи една специална награда – чек на стойност 1000 лева от името на Кмета Здравко Димитров. Неин получател стана Юлиан Йосифов Станчев – ученик в 9-ти клас на Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" гр. Пловдив, който бе един от тримата номинирани в Категория Изкуство.

 

Юлиан свири на класическа китара. През 2019 г. има награди на Международен фестивал на китарата, Плевен; Международен конкурс за класическа китара „Академик Марин Големинов“, Кюстендил; Международен конкурс за млади изпълнители на класически инструменти 2019, гр. Перник; Международен конкурс за класическа музика “eMuse 2019”, гр. Атина, Гърция. Младият китарист има многобройни концертни изяви, много от които са свързани с благотворителни каузи. Солист е на Симфониета Враца. На празника на Европа – 9 май 2018 г., като солист на камерен оркестър Хасково, Юлиан Станчев реализира премиерно за България изпълнение на концерт за китара и оркестър от Джон Бастон. Участва в майсторски класове на световно изявени китаристи. Стипендиант на Министерството на културата на Република България.

 

Юлиан сподели: „Амбициите ми са свързани с музиката – концерти на световни сцени, победи в престижни конкурси, съвместно музициране с изтъкнати инструменталисти. Имам мечта да изпълня моето любимо „Танго Ен Скай“ със световноизвестния виолончелист Степан Хаусер и да бъда солист на най-добрите оркестри в света. Любимите ми занимания в свободното време са фитнес на открито, волейбол, плуване, туризъм. Обичам да слушам музика и да танцувам.
Благодарен съм, че имам възможност да участвам в благотворителни каузи в помощ на деца в нужда. Вярвам, че музиката ми ще помогне Светът да бъде по-добро място за живот без войни и насилие, без болести и посегателства върху природата. Искам да кажа на моите връстници: „Вярвайте в себе си и преследвайте своята цел, без значение колко трудно постижима е тя!“

„Успяхме! Деветите годишни награди на Фондация “Енчо Керязов” се случиха на Римския стадион в Пловдив, в присъствието на най-мечтаната публика на света – приятели, партньори и съмишленици на нашата увереност, че Благотворителността осмисля успеха!

 

Благотворителността не е даване на милостиня! Да правиш добро е философията, без която животът ни губи смисъл. Да дадеш опора и надежда на изгряващия талант, че неговият устрем има огромно значение за бъдещето на стотици хора, които след години ще черпят сила и надежда от него за своя устрем напред, за това си заслужава да се работи!

 

Благодаря на всички наши партньори, с които вече девет години споделяме общите си мечти за бъдещето на нашите деца и на България. Ще продължим да го правим и да растем заедно с новото поколение, което за щастие ще надмине нашите таланти и постижения!

 

Благодаря на екипа на Държавна Опера – Пловдив и на директора доц. Нина Найденова, че с толкова ентусиазъм и радост приеха домакинството на Деветите годишни награди и специално за нас създадоха концерта в чест на номинираните деца! Аз вярвам, че в един от най-старите центрове на българската култура, ние намерихме партньор за години напред!“ сподели самият Енчо Керязов, който не можеше да скрие огромното си вълнение по време на церемонията.

През следващата 2021-ва, Годишните награди на Фондация “Енчо Керязов“ ще честват своя 10-годишен юбилей.

 

Хазарта е отличен в категориите "БГ Текст" за "Имам човек" (ВИДЕО), "БГ Изпълнител" и "БГ Албум" за Неправилен рап"

Ицо Хазарта е победител в три категории на Годишните награди на "БГ Радио" - най-вълнуващото и очаквано музикално събитие в България. Церемонията по връчването им се проведе снощи на древната сцена на Трихълмитето - Античния театър в град Пловдив.

Хазарта е отличен в категориите "БГ Текст" за "Имам човек", "БГ Изпълнител" и "БГ Албум" за "Неправилен рап".

 

През тази година общо 32 386 души са гласували. Единствената награда, която се определя от eкипа на радиото е БГ Вдъхновение на името на покойния музикален редактор Ана Мария Тонкова. Получи я дует Ритон. Ето и победителите във всички категории: БГ Дебют - ALMA БГ Дует/ Вокална група - СкандаУ БГ Видеоклип - "Нависоко" - Миро и Койна Русева - Реж. Васил Стефанов и Стефка Николова БГ Албум - "Неправилен рап" - Ицо Хазарта БГ Текст - "Имам човек" - Ицо Хазарта и Homelesz, текст: Ицо Хазарта и Homelesz БГ Група - Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени БГ Изпълнителка - Михаела Филева БГ Изпълнител - Ицо Хазарта БГ Песен - "Не бих могъл" - Pavell & Venci Venc' и Любо Киров БГ Вдъхновение - дует Ритон. Годишни Музикални Награди на БГ Радио 2020 се реализираха с подкрепата на Община Пловдив, Фондация „Пловдив 2019“, любезното домакинство на ОИ „Старинен Пловдив“ и спонсори.

Регламентът на Годишните музикални награди на БГ РАДИО предвижда изборът на победителите да става чрез гласуване от страна на слушателите.

През тази година общо 32 386 души са гласували. Единствената награда, която се определя от eкипа на радиото е БГ Вдъхновение на името на покойния музикален редактор Ана Мария Тонкова. Получи я дует Ритон.

Ето и победителите във всички категории:

БГ Дебют - ALMA
БГ Дует/ Вокална група - СкандаУ
БГ Видеоклип - "Нависоко" - Миро и Койна Русева - Реж. Васил Стефанов и Стефка Николова
БГ Албум - "Неправилен рап" - Ицо Хазарта
БГ Текст - "Имам човек" - Ицо Хазарта и Homelesz, текст: Ицо Хазарта и Homelesz
БГ Група - Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени
БГ Изпълнителка - Михаела Филева
БГ Изпълнител - Ицо Хазарта
БГ Песен - "Не бих могъл" - Pavell & Venci Venc' и Любо Киров
БГ Вдъхновение - дует Ритон.

Годишни Музикални Награди на БГ Радио 2020 се реализираха с подкрепата на Община Пловдив, Фондация „Пловдив 2019“, любезното домакинство на ОИ „Старинен Пловдив“ и спонсори.

 

 

 

Кварталът отговаря културно на шумното попфолк предизвикателство

 

Музикалното събитие е със съдействието на солисти на Опера Пловдив и роял под открито небе

 

Хората в Капана канят всички в неделната вечер да се насладят на класическата музика и да заявят ЗАЕДНО, че има граници, които не трябва да се прекрачват.

 

 „В Капана няма място за чалга. Няма и да има!”. Зад това послание се обединиха почти всички  обекти в квартала на творческите индустрии, след опетняването на усилията им миналата неделя, в която в емблематичната градска зона бе скандализирана от шумно попфолк парти на открито. Занаятчии, собственици на заведения и търговски обекти ЗАЕДНО решиха да отговорят на случилото СЕ на известния като „Широкото” площад преди няколко дни . Те твърдо заявяват, че в рамките на последните пет години Капана се превърна в символ на културното и градско развитие на Пловдив. И че там важат естетически правила, които  не трябва да бъдат пренебрегвани.

 

За да се извинят на посетителите си за случилото се миналата неделя, обектите в Капана поканиха Опера Пловдив за музикално събитие на същия площад - „Широкото”. В неделя, точно в 20 ч., солистите Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Светлана Иванова и Август Методиев ще изпълнят класически арии на обичани опери и оперети. Ще ги подкрепи роялът на Ралица Ботева.

 

Страница 3 от 1721

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…