Капана.БГ

Капана.БГ

Eпископската базилика на Филипопол е номинирана за „Сграда на годината 2020“ в категорията „Проекти, свързани с развитието на градовете - градска среда и култура“. Церемонията на Национален Конкурс "Сграда на годината 2020 г." ще се проведе на 21 декември 2020 г. в Софийска опера и балет при засилени мерки за безопасност и спрямо всички заложени в заповедта на Министерство на здравеопазването ограничения и изисквания.

Националният конкурс „Сграда на годината“ е най-популярното и престижно събитиe в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата в България. Целта на Конкурса е да отличава най-добрите постижения при реализация на съвременни сградни проекти през съответната година в България, както и свързаните с реализацията им инвеститор, архитект и строител.

Ето и детайли за номинацията:

Източник и снимки: Национален Конкурс "Сграда на годината 2020 г."- buildingoftheyear.bg

Eпископската базилика на Филипопол Това е проект, обхващащ консервация, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол и изграждане на защитно покритие в УПИ I -общ.,за експониране на антична базилика и за обществено обслужване, кв.137а и под улично пространство между кв.137 и кв.137a по плана на I-ва гр. част, гр. Пловдив.

В продължение на хилядолетия по българските земи си дават среща цивилизации, които оставят трайна следа в развитието на съвременния свят. Културното наследство е гордост, но и отговорност на всички. Епископската базилика на Филипопол – най-големият раннохристиянски храм, открит в България, е важна част от националното и от световното историческо богатство. Фондация „Америка за България“ е основен инвеститор в нейната реставрация заедно с община Пловдив, но за да бъде Базиликата съхранена за идните поколения и за да стане жива част от града, всеки принос е важен – и на бизнеса, и на гражданите. Така например, от началото на проекта през 2014 г. до сега, стотици доброволци са помогнали за разкриването и съхранението на Базиликата.

Открита при строежа на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ в центъра на Пловдив през 1982 година, Епископската базилика на Филипопол отново оживява за жителите и гостите на града благодарение на публично-частно партньорство между Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата.  Процесът по цялостното разкриване, проучване и изграждане на посетителския център и обществено пространство на базиликата започна през 2014 г. и надгражда опита на Фондация „Америка за България” и Община Пловдив от успешния съвместен проект за Малката базилика.

Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ - един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.

Посетителският център на реставрираната базилика ще отвори врати през 2020 година (ако епидемиологичната ситуация позволява) и ще разкрие над 2 000 кв.м. римски мозайки от IV-VI в.сл.Хр., експонирани на две нива – първо ниво in situ и на втори етаж. Общата разгърната застроена площ на сградата е 4536 кв.м. Новоизградения площад, зелени зони и обществени пространства е с площ 8 620 кв.м.

Върху мозаечните пана оживяват над 100 уникални медальона с различни видове птици – от танцуващи токачки до пауни с разперени опашки, от бъбриви папагали до птичка, която храни малкото си.

Сградата включва и интерактивна детска „Зона на откритията”, която представя историята на базиликата по разбираем, вълнуващ начин, както и външна детска площадка, реализирана с дарение на EVN България.  Компанията подпомага създаването на интерактивна инсталация за виртуална реалност вътре в Базиликата. EVN изгради и една от първите станции за зареждане на електрически автомобили в Пловдив на паркинга на комплекса.

Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за временни експозиции и камерни концерти. Използвано е съвременно дигитално оборудване, презентационна техника и озвучаване от най-висок клас.

Обектът е първа категория, обявен за Кутурно-историческа ценност от Национално значение. През 2018г. кандидатурата на Епископската Базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше вписана в Индикативната листа на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Целта на проекта е да осъществи проучването, консервацията, реставрацията, експонирането и социализирането на археологическия обект като се изведат пълноценно неговата историческа, архитектурна, и художествена стойност.

Проектите са разработени съгласно изискванията и насоките на Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерство на културата на Република България.

Археолог-проучвател е Жени Танкова от Регионалния археологически музей в Пловдив. Реставрацията на мозайките е дело на доц.Елена Кантарева-Дечева.

Автори на проекта за сградата и площада са арх.Красимир Тодоров (главен проектант) и арх.Пламена Андонова от Ателие Дуо-Пловдив, партньор е Zoom studio-София. Арх. Милена Крачанова от Студио Абстракта разработи Консервационно-реставрационния проект и плана за експонирането на артефактите. Ландшафтен архитект е Мирела Димитрова-Дуйар. Конструктори на сградата са инж. Костадин Палазов, инж. Йордан Атанасов, инж. Любомир Тотев (Бипак).

Фондация „Америка за България“ заедно с арх.Крачанова и екипа реставратори, архитекти, археолози и историци изготвиха първия етап на апликацията за ЮНЕСКО. Базиликата беше представена със серия от изложби и презентации в централата на ЮНЕСКО в Париж и включена в Индикативния списък на Световното културно наследство.

Амepиĸaнcĸият apxитeĸт Лий Cĸoлниĸ и eĸипът на Ѕkоlnісk Аrсhіtесtur+Dеѕіgn partnership разработиха проекта за инерактивните експозиции и аудио-визуална комуникация, които да представят безценните находки по възможно най-добрия съвременен начин.

Още по темата четете в Под тепето

Бойко Борисов връчи Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ на проф. Вера Найденова, доктор на науките, критик и теоретик в областта на филмовото изкуство. Отличието се връчва за изключителен принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.

Особено развълнувана съм, защото знам кои хора са получавали тази награда и за мен тя винаги е била недостижима. Приемам я като знак на уважение и признание на ролята на критиката в художествената култура“, заяви професор Найденова при получаването на наградата. Тя отбеляза, че е посветила живота си на критиката и любовта към българското кино, тъй като и до днес е твърдо убедена, че е необходимо духовно противоборство срещу безвкусицата. „Както и че хората винаги ще имат нужда да огледат своите вълнения и разсъждения в тези на професионалистите“, изтъкна проф. Найденова.
 

В рамките на церемонията премиерът Борисов акцентира, че почетната награда днес получава личност с огромен принос. „Критиката дава възможност на самите режисьори да мислят за следващите филми и върху това, което предлагат. Радвам се, че българското кино се развива в момента – страхотни и сериали, и филми, и артисти, и творци имаме. Така, че за нас действително днес е хубав празник“, подчерта Борисов.  

Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски” е учредена с Постановление на Министерски съвет от 28 юли 2000 г. Тазгодишният й носител бе определен от жури с председател акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. Носители на приза са били проф. Вера Мутафчиева, акад. Светлин Русев, проф. Стефан Данаилов, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Валери Петров и др. Миналата година отличието получи българският режисьор и театрален педагог проф. Димитрина Георгиева Гюрова-Савова. 
проф. Вера Найденова
Наградената днес на церемония в Министерския съвет проф. Вера Найденова е родена в село Торос. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Доказаният ни критик и теоретик в областта на филмовото изкуство е личност със значителен и оригинален принос за духовното развитие на съвременната българска култура, един от най-компетентните специалисти на територията на оценъчно-оперативната и теоретико-естетическата мисъл. Свидетелство за това са нейните книги като „Актьори на българското кино“ (в съавторство с Иван Дечев), „Човекът на екрана“, „Керваните на киното пътуват“, „Георги Георгиев-Гец“, „Кино - познато и непознато“ и др., както и десетките статии, рецензии, портрети, студии за българското и световно кино на страниците на специализирания и всекидневния печат у нас и в чужбина.  Изключително стойностна е и дългогодишната й работа като преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов".

Снимки: пресцентър, правителствена информационна служба

Наградата е плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 лева

Националната награда за поезия на името на Иван Николов е учредена от ИК „Жанет 45“ през 1994 г. и се връчва ежегодно в 2 категории: за най-добра поетична книга и за цялостно творчество.

За 2020 година церемонията по награждаването ще се състои днес -17 декември 2020 (четвъртък), 19:00 часа. Събитието ще се проведе онлайн и ще бъде излъчено на живо на Фейсбук страницата на Жанет 45.

Тази година в литературния конкурс се състезаваха общо 47 книги от 23 издателства.

Номинациите на журито са (изброяването е по азбучен ред):

1. Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. „Жанет 45“
2. Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. „Жанет 45“
3. Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. Жанет 45
4. Златозар Петров – „Машини“, изд. „Жанет 45“
5. Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. „Ерго“
6. Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. „Жанет 45“
7. Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. „Арс“
8. Радослав Чичев – „Светкавици“, „Издателство за поезия ДА“
9. Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. „Жанет 45“
10. Роберт Леви – „Anemoia“, изд. „Лексикон“.

Наградата е плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 лева.

Носители на наградата през годините са: Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Силвия Чолева, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков, Пламен Дойнов, Оля Стоянова, Йордан Ефтимов, Катерина Стойкова-Клемър, Васил Балев, Аксиния Михайлова, Красимир Вардиев и Валентин Дишев.

Иван Николов (1937-1991г.) е български поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Автор е на над 20 книги с поезия. Остава в сърцата на читателите с брилянтните си преводи на руска поезия и проза, между които произведения на Пушкин, Есенин, Пастернак, Анна Ахматова, Марина Цветаева, както и на превърналите се в класика стихове на Булат Окуджава.

На 18 декември издателство Колибри ще зарадва почитателите на бляскавия хуморист Джером Джером с ново издание на „Трима на бумел“ в превод на Жечка Георгиева.

„Трима на бумел“ (320 стр., цена: 18 лв.) излиза от печат през 1900 г., единайсет години след главозамайващия успех на „Трима в лодка“. Книгата незаслужено е критикувана като по-слабо продължение и може би в някои отношения тя действително не се издига на висотата на предшественика си. Но коронните епизоди в нея не само че не отстъпват по експресивност на езиковия изказ, но я задминават със своята енергия и ярка образност! Пътешествието из Германия не предоставя на един писател като Джером възможности да се развихри така, както го прави с лодка по Темза, която той познава в нейното течение до Оксфорд в най-големи подробности, но това с нищо не е навредило на качеството и популярността на описанието с излезлите на бумел англичани. Реката в първия случай обединява комичните фрагменти и запазва целостта на повествованието, докато във втората книга Джером е принуден да се придържа към други правила. Тук той разчита на Германия и на отношението на англичаните към нейния народ.

Джером Клапка Джером е английски писател и драматург, най-популярен с хумористичните си романи и разкази. Роден е през 1859 г. в Уолсол, Централна Англия. През 1873 г. напуска училище, след което работи като железопътен чиновник, учител, актьор и журналист. Придобива известност с втората си книга „Празни мисли на един празен човек“ (1886). „Трима в лодка (без да броим кучето)“ днес може да се намери на всеки език, който разполага с писменост, и няма момент от появата й досега, в който да не е била налична на книжния пазар. От 1892 до 1895 г. Джером издава, заедно с Робърт Бар и Джордж Браун Бърджин, списанието „The Idler“, в което публикуват автори като Идън Филипотс, Марк Твен и Брет Харт. В имперска Германия „Трима на бумел“ е включвана дълги години в списъка за христоматийно четене. И все пак да припомним, че причината за появата на тази книга е самият забележителен „бумел” и не по-малко забележителната дружба между трима приятели, които я правят шедьовър, неотстъпващ на „Трима в лодка”.

Деветото издание на националната дарителска кампания на VIVACOM Операция „Жълти стотинки“ събра общо 55 124,83 лева. Средствата ще бъдат дарени на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и ще се използват за подготовката и участието на младите български олимпийци по природни науки в международни и балкански състезания. С парите Сдружението ще организира за отборите по биология, математика, астрономия, астрофизика, информатика, лингвистика, физика и химия допълнителни обучения, лабораторни занимания и специализирана подготовка по съответните научни дисциплини. По този начин ще се осигури и разработването на конкретни задачи за подготовка на участниците и ще се подпомогне доброто им представяне на международно ниво.

 

„Една от най-важните каузи на VIVACOM е подкрепата на развитието на младите и подпомагането на разгръщащите се таланти. Децата са нашето бъдеще, ето защо инвестицията в тяхното развитие е вложение в просперитета на цялото общество. Младежите от олимпийските отбори по природни науки защитават по особено впечатляващ начин името на България пред света и ни карат да се гордеем с техните постижения. Щастлива съм, че заедно даваме своя принос за бъдещите им успехи.“, каза Веселка Вуткова, директор „Корпоративни комуникации“ във VIVACOM.

 

“За нас бе чест да бъдем каузата на деветото издание на “Операция “Жълти стотинки” и сме невероятно благодарни на VIVACOM, партньорската мрежа и всеки човек, припознал каузата. Всяка година над 50 ученици от цялата страна се класират в националните отбори по природни науки, а има и още стотици други добри състезатели, които се подготвят целогодишно. С всяка изминала година, в края на олимпийския сезон отчитаме все по-добри резултати - гимназистите печелят над 50, 60, 70 медала годишно от най-престижните формати. Вярваме, че с правилните партньори и успешната съвместна работа, заедно ще успеем да подобряваме условията, в които учениците творят, и да съдействаме логистично тези успехи и поводи за радост и гордост единствено да се множат!” сподели председателят на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки Алексей Христов.

 

За изминалата 2020 г., въпреки ограниченията за пътуване, които бяха наложени вследствие на пандемията с Covid-19 и по-малкия брой състезания, състезателите по природни науки спечелиха за България 49 медала - 7 златни, 19 сребърни, 23 бронзови и 3 почетни грамоти.

 

Посланици на деветото издание на Операция „Жълти стотинки“ бяха журналистът Ива Дойчинова и носителят на четири олимпийски медала в спортната гимнастика Йордан Йовчев. Кампанията се осъществи в партньорство с Българския дарителски форум, Сдружението на олимпийските отбори по природни науки и с подкрепата на над 40 медии, фирми и организации, които застанаха зад каузата

Четвъртък, 17 Декември 2020 14:09

Три нови тенденции в избора на елха

Елхата е един от символите на Коледа, а украсяването й е част от празника. Но и при тези символи има актуални тенденции. Темата тази година е Заедно със семейството. Това заяви г-н Йонко Земярски от българската фабрика в град Раковски, позовавайки се световното изложение във Франкфурт, Германия. Експертите очертават три тенденции в избора на коледно дръвче: „близо до природата“ (максимално реалистични елхи в зелено); „дълбок океан“ (елхи със син нюанс) и „бягство в заскрежената гора“ (посипани със сняг елхички).

Според проучване на американския производител Balsam Hill през 2020 г. търсенето на коледни дръвчета и украса започва по-рано. Петдесет и осем процента от семействата са поръчали своето коледно дръвче в края на ноември, 32% през първата седмица на декември, а 20% – още в началото на ноември. Търсене на елхи и украса по-рано отколкото предходните години се наблюдава и в България. Задари несигурността и епидемичната обстановка, семействата планират по-рано празниците.

И този сезон в България най-много се търсят зелените 3D елхи, които наподобяват естествени. Следва ги елха с натежали от сняг клони. По-малък интерес има към цветни елхи – в ярко синьо или в цикламено. Цветни елхи търсят основно търговски центрове, офиси, хотели. Много от тях поради епидемията в момента не работят. Хората, за които дизайнът, а не традицията са важни, посягат и към…чисто черна елха. „Това обаче е по-скоро любопитно изключение“, коментират производителите. „Семействата у нас залагат на елхата в зелено или на посипаната със сняг, като в природата“.

При украсата две са нови тенденции: „щастливо семейно събиране“ и „нова носталгия“ – съчетаване на естествено с изкуствено, традиционно с модерно. На изложението във Франкфурт например един от дизайнерите закачва на елхата кафяви плюшени мечета и ги съчетава с топки в червено и златисто. Мелания Тръмп украсява елха в Белия дом с детско влакче.

Три са новите български елхи тази година. Първата е „Виктория 3D“. Тя е трудно различима от естествената (има триизмерни иглички), клончетата й са тънки и на тях лесно се закачва украса. Втората, „Аурора 3D“, наподобява сребрист смърч, висока e 2.2 метра и под нея е предвидено място за подаръци. „Коронавирусът се отразява на разходите и спестяванията“, коментират производителите, „но трудно можем да си представим Коледа без подарък под елхата, макар и само за тесния семеен кръг.“ Стройна елха за по-тесни пространства е третата новост. Тя се поставя на перваза на прозореца, зад вратата, в ъгъла на стаята, в коридора. Украсата й е от паднали по земята естествени шишарки.

Изборът на коледно дръвче зависи от бюджета, големината на помещението, в което ще бъде поставено, предпочитанията към цвят и форма и др. Експертите съветват белите дръвчета да се поставят на място, където няма много светлина, за да се открояват. Ако нямате достатъчно пространство, изберете елха до 1.50 м., а ако сте с високи тавани – коледно дръвче над 2 метра. Обърнете внимание и на клонките – те трябва да са достатъчно здрави, за да издържат украсата. Клонките на 3D елхите са над 85% реалистични. Оставете минимум 50 см разстояние от елхичката до тавана, за да поставите коледна звезда на върха.

Според проучване на Nielsen за Американската асоциация на коледните дръвчета търсенето на декоративни елхи нараства през 2014–2018 г., като през 2019 г. над 20% от семействата в САЩ са поръчали повече от едно коледно дръвче. „В България ръст при търсенето на декоративни елхи има, но за траен интерес към „втора елха“ вкъщи все още не може да се говори“, заключават от гр. Раковски.

Фабриката за коледни дръвчета и украса в гр. Раковски е създадена преди 17 години. Над 70% от българските елхи се изнасят в Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватска, Македония, Словения, Австрия и др.

Отличията от 5000 евро се присъждат всяка година от L'Oréal и ЮНЕСКО на три жени учени като признание за техния научен талант

 

Единадесетото издание на Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ в България стартира. За поредна година реномираният конкурс ще търси трите най-талантливи жени учени в България в сферата на природните науки, които ще награди със стипендии от по 5000 евро. От 15 декември 2020 г. до 31 март 2021 г. учени от цялата страна могат да подадат своята кандидатура по програмата, която трябва да включат с авторска научна идея. Освен финансов стимул за научни таланти на България, наградите „За жените в науката“ целят също да насърчат развитието на науката в страната и да привлекат повече млади хора у нас да изберат кариера в сферата на науката.

 

 За стипендиантската програма за 2020 – 2021 г. могат да кандидатстват дами учени от цяла България. Необходимо е те да бъдат на възраст до 35 години, да са докторанти или вече да са защитили докторска степен, да се занимават с изследвания в сферата на природните науки и да разработят свой иновативен научен проект с потенциално национално или глобално значение.

 

Подробна информация за конкурса е достъпна на официалния сайт на програмата: www.zajenitevnaukata.bg. Кандидатите трябва да изпратят своите заявления и документи за участие по електронен път на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. с копие до Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Крайният срок за изпращане на кандидатурите е 23:59 ч. на 31 март 2021 г.

 

Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ е уникален за България и света конкурс. У нас той се провежда вече 10 години в партньорство между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L'Oréal България. За тези 10 години програмата успя да се наложи като един от най-престижите научни конкурси в страната и да отличи 27 великолепни дами за техния впечатляващ научен потенциал, постижения и любов към изследователската дейност с общ награден фонд от 135 000 евро. Всяка година кандидатурите се оценяват от експертно жури, състоящо се от водещи специалисти от научната гилдия в страната. Победителките за 2021 г. ще бъдат обявени на официална церемония, след която ще получат и стипендиите си по 5000 евро, предназначени да подпомогнат тяхната изследователска дейност в България. В глобален план програмата цели да повиши броя на дамите в науката (едва 29%* от учените в света са жени и само 3% от Нобеловите награди за наука са били присъждани на дами) и да постигне полово равенство в тази сфера.

 

Една от стипендиантките ще спечели и възможност да се бори за едно от 15-те международни отличия на L'Oréal и ЮНЕСКО по програмата International Rising Talents. 15-те победителки са селектирани измежду най-добрите стипендианти в националните и регионалните издания на „За жените в науката“ от съответната година. Талантливите носителки на международнoто отличие получават възможността научните им проекти да блеснат на международната научна сцена, както и финансово поощрение от 15 000 евро.

 

 *Научен репорт на UNESCO с прогноза за 2030  г.

 

Страница 12 от 1821

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…