Капана.БГ

Капана.БГ

Фестивалът събра и създаде една истинска общност от джаз ценители, които не се ограничават географски

Голямата награда за принос към тази музика през 2019-та е за Теодосий Спасов

Славена Шекерлетова

За пета поред година в Пловдив пристигат най-добрите музиканти от световната джаз сцена, които ще ни направят съпричастни с актуалните тенденции в този жанр. Пловдив джаз фест започва на 31 октомври и продължава три дни, с по два концерта всяка вечер. За тазгодишното издание на музикалното събитие разговаряме с неговия създател и организатор певицата Мирослава Кацарова.

Мирослава Кацарова: Пловдив джаз фест тази година започва на 31 октомври и продължава до 2 ноември. Фестивалът е в рамките на три дни, но всяка една от вечерите ще има по два концерта, билетът важи и за двата. Оказа се, че това е много подходяща форма - по-компактен фестивал с повече концерти за една вечер за нашата публика, която през последните пет години е много лоялна и интелигентна, оценяваща усилията да доведем в България, в Пловдив.

5 години Пловдив джаз фест! Как те промениха тези години и кое най-много продължава да те вълнува и вдъхновява, правейки този фестивал?
За мен винаги музиката е празник. Тя е много повече от това да гледам на нея като на работа. Пловдив джаз фест е съвсем млад фестивал.

Много е вдъхновяващо да наблюдавам какво се случва със съвременния джаз, с афиша на най-големите фестивали в света, защото мен те ме интересуват. Иска ми се при нас да идват най-добрите - тези, които в момента влияят, създават нови идиоми, нови тенденции, които преминават границите между жанровете с лекота и това Слава Богу се случва.

И много благодаря на тези от вас, които останаха лоялни през тези пет гоини и продължават по пътя, заедно с фестивала.

Аз мога да кажа, че се промених, защото започнах да работя повече. Преди мъничко по-мързелива бях, ако трябва да съм откровена, станах по-дисциплинирана, което е присъщо за мен, но сега дори още повече. Усетих се като един боец в много ситуации, наложи ми се да съм такава. Боря се и за всеки лев, който финансира фест, защото този фестивал подчертавам не е шоубизнес, той е култура, той споделя новите си открития с публиката.

Пловдив джаз фест много ме одухотвори, облагороди ме и ме направи по-смирена... Първо, научавам си след всяко едно издание уроците. Започнах да виждам как злото е много по-пробивно там, където няма съзидание. Затова за мен съзиданието е най-естествената форма на живот и смисъл. Разбрах и осъзнах, по-точно избрах, че моята нравственост се изявява и през откази, и през игнориране на всяка проява на зло, включително и на речта на омразата. И също така много вярвам, че този фестивал събра и създаде една истинска общност от джаз ценители, които не се ограничават географски.

Мога да кажа, че през сцената на Пловдив джаз фест минаха едни от най-добрите съвременни артисти. Сред тях са: Кърт Елинг, Дейв Уекъл, Дейв Холанд, Крис Потър, Джейсън Моран, Дони Маккаслин, Ян Гарбарек, Джошуа Редман. Миналата година тук бяха: Елиана Елиас, Теодосий Спасов с Влатко Стефановски. Чухме музиката на Зуко 103, Майк Стърн, Ричард Бона. Пропускам сигурно имена на важни и значими артисти. Но беше празник да сме свидетели на тяхната музика заедно през тези 4 години, а петата предстои.

Моята компания е семейна, мажоритарната част от финансирането е от нас и нашите спонсори, миноритарно е от фондация Пловдив 2019, а фестивалът е свързан и с официалната програма на Европейска столица на културата. Но Пловдив джаз фест е огромен труд за нашия малък екип.

Това, което силно отличава Пловдив джаз фест от много други мащабни фестивали е, че публиката му е особено уютно обгрижвана и твоето присъствие някак се усеща винаги. Как успяваш да общуваш толкова пълноценно с публиката, дори да не си на сцената?
Аз по принцип се възприемам като разказвач на истории. И когато пея разказвам истории и когато създавам нещо, свързано с музика, също ми е важно.

Зад всяко нещо, което се случва стои човек, съдби, открития, вълнения, чувства, провали, успехи. Човек е шарено същество. Аз вярвам, че човещината е най-важното нещо, когато се създава фестивал, а и въобще. Защото фестивалът е празник, празничност. Важно е за мен по време на тези концерти хората да се радват на музиката, да откриват смисъл за себе си, да се чувстват някак по-високо. 

Когато излизам на сцената, обичам да споделям какво се случва и зад кулисите, някак става връзка между това и видимата страна на нещата. Имаме чудесни екипи които работят за нас, екипът на Любен Грозев, както и чудесен директор на комуникациите, който работи и за книжката на фестивала, чуден дизайнер. Имаме си хора, които пишат за нас, снимат, журналисти, които ни следват. И в кулоарите аз също си говоря с хората. Тези срещи са незаменими. Джазът е музика на общуването. Тези редуващи се монолози, които да на практика за дългите импровизационни сола на джаз музикантите ни учат да се изслушваме един друг. От една страна да изслушваме музиката, от друга ние да слушаме. Мисля, че така се създава истинската връзка между хората. Хубаво е да се виждаме и общуваме отвъд пикселите и дигитални форми. За мен личната среща е най-важна и аз не бих искала да я пропускам, поне докато Пловдив джаз фест го има.

Всяка година Пловдив джаз фест присъжда две награди, за кого са предназначени те през 2019-та?
Фестивалът присъжда своята голяма награда за принос към джаза и тази година тя е за Теодосий Спасов. Не само за музиката и присъствието, което има той на сцената и по света. Не само за това, че направи популярна фолклорната музика през един класически фолклорен инструмент, какъвто е кавала, а и го свърза с джаза. А защото Теодосий е участвал в събитията и джаз традицията на Пловдив като град. Бил е дълги години директор на Пловдивски джаз вечери- събитие, което предхожда Пловдив джаз фест, но пояснявам, че сега това е съвсем нов и различен фестивал, създаден през 2015-та година.

От 2017-та учредихме награда, която се дава посмъртно за наши колеги, които направиха много за тази музика. Наградата е за пианиста, който отлетя от нашия свят, но остави много важна музика и влияние след себе си и това е Васил Пармаков.




Вижте видео с Мирослава Кацарова за съпътстващата програма на фестивала!

Автор на снимката: Явор Димитров

Галерия L’union за първи път ни среща изкуството на художничката Йоанна Дановска. В пространството на улица „Отец Паисий“ са подредени серия натюрморти и керамични скулптури вдъхновени от старинни предмети - кукли, свещници, черепи на животни, купувани от различни антиквариати в Париж, Варна, София и Дюселдорф и предмети от ателието на художничката - четки и палитри. За художничката пътуващата изложба е временно завръщане към Родината  след повече от 20 години работа в чужбина.

Йоанна Дановска: „От много години живея в Германия и много се радвам, че сега ще имам изложба в „Люнион“ в Пловдив. Това е градът на майка ми. Покрай тази изложба идвам често и така опознавам града по-добре. Изложбата се нарича пътуваща, защото преди 2 години представих свои неща в  София, тук могат да се видят малка част от тях. Исках да рисувам нови картини за Пловдив. Имам много акварели, впечатлена от Пловдив, правени са с мисълта за майка ми, за този град, за хубавото време, за плодородието, красотата, цветовете. В "Люнион" представям 6 картини, които все още не са виждани никъде и 4 други, които избрах от пътуващата изложба. Показвам и пет керамики. За мен керамиката е обект, който носи цветове по себе си, тоест керамика, която не е глазирана не ме заговаря толкова. Нова техника използвам с натоварване на боя, която трябва да изсъхва доста месеци. Една голяма серия имам, свързана  със сърцето на художника. Това е сърце, като от единия отвор излиза една четка“.

В изложбата виждаме картини с детски кукли, които имат специално място в творчеството на художничката. Ето защо:

Йоанна Дановска: „Като дете имах кукла и майка ми ми е разказвала как съм ѝ режела пръстите, косата, явно съм ги малтретирала куклите и може би по тоя начин се опитвам да се извиня (смее се). Колекционирам кукли, за да ги рисувам, пазарувам ги от Париж, Варна, Бургас, София, къде ли не. За мен са ценни, защото са много интересни образи“.

Въпреки че Йоанна Дановска рядко успява да има повече време, за да разгледа Пловдив, вече е успяла да го заобича по свой си специален начин. Живее дълги години в Германия, но е щастлива с корените си от България. „В Пловдив ми е толкова добре. Невероятен град е. Има носталгия и се чувствам чудесно тук, но се радвам когато се върна в Германия, защото семейството ми е там. Аз напуснах България, която бях на 24 и всъщност съм живяла повече там, отколкото в тук. Радвам се, че нося тази славянска специфичност, която си личи и в моите картини“.

Изложбата с творби на Йоана Дановска може да се разгледа до 20.11.19 г. в галерия L’union.

За художничката:
Йоанна Дановска е родена през ноември 1965 г. в София, България. Завършва Художествената гимназия, а после и Националната Художествена Академия у нас със специалност текстил. От 1990 до 1998 г. учи в Художествената академия в Дюселдорф при проф. А. Р. Пенк (един от най-известните пиктографи в света, популярен със своите примитивистки образи на човешки фигури и тотемни скулптори). От 1992 г. е негов майстор-ученик и в творчеството й прозира влиянието на неговия нео-експресионистичен стил. Картини на Иоанна Дановска са били излагани в галерии и музеи в Дюселдорф, Есен, Дортмунд, Бон и Вупертал, Германия.

Вторник, 29 Октомври 2019 14:02

Placebo подариха песен на български филм

В „Доза щастие“ ще звучи парче на една от най-великите британски групи

Очакваната с огромен интерес българо-британска продукция “Доза щастие” тръгва по кината в цялата страна от 8 ноември. Историята е вдъхновена от биографичната книга “Падение и спасение”, която разказва за 7 години от живота на младата майка Весела Тотева и нейната дъщеря Валя.

Един от малкото хора, които са гледали филма преди да се е появил официално на екран, е не друг, а легендарният вокалист на Placebo, Брайън Молко.

“Историята всъщност е доста интересна. Имаме международни продуценти, които се грижат за част от договорките за разпространение на “Доза Щастие” извън България. Естествено, като част от процеса, трябваше да им представим какво сме направили. На една от прожекциите по случайност е попаднал и самият Брайън Молко, тъй като той е близък приятел на един от британските ни продуценти.”, споделя Яна Титова, режисьор на лентата.

Филмът дотолкова го пленява, че Брайън веднага предлага да подари едно от емблематичните парчета на Placebo, с което според него филмът ще започне по още по-въздействащ начин. 

“Бях изумен от това предложение, а впоследствие ме застигна и чувството на гордост. Успели сме да впечатлим толкова голямо име като Брайън Молко… Тайно се надяваме, че ще успее да пристигне за премиерата на филма в София. Водихме вече няколко разговора по темата в последния месец.” разказва Алек Алексиев, звездата от “Възвишение” и “Откраднат живот”, който е продуцент на “Доза щастие” и изпълнява една от основните мъжки роли във филма.

Според запознати с филмовата индустрия, единици са случаите по света, в които толкова голяма група решава да подари музиката си на комерсиална продукция. Tака оригиналът на „Protect Me From What I Want“ ще озвучава началните кадри на историята, докато 16-годишната бунтарка Весела, която е отегчена от училището, се впуска в търсене на по-любопитни занимания. Участие във филма ще вземат още любими големи имена, сред които Димитър Николов („Тайната градина“, „Христо“), Асен Блатечки, Ирмена Чичикова, Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Васил Бинев, Стефан Вълдобрев, Стоян Дойчев, а главната роля се пада на Валентина Каролева. Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ тръгва по кината на 8 ноември.

Три специални предпремиерни прожекции очакват зрителите във Варна, Бургас и Пловдив от 1 до 3 ноември.

Тиквите са издълбани, костюмите са подготвени и вече всички очакват с нетърпение най-страховития ден от годината

Зли духове, страховити зомбита, кръвожадни вампири, вещици и приказни герои ще излязат от скривалищата си, за да завземат улиците на Пловдив. За всички, които са подготвили страшните си костюми и обожават маскирането, от Mall Plovdiv са се постарали с много изненади. Най-нетърпеливите могат още от 12 часа да се възползват от страшен грим, предоставен от професионален гримьор на CIPRIA, напълно безплатно. Преобразяването ще продължи до 20 часа на партера пред централния вход.

А след края на работния ден – от 17 до 20 часа, на третия етаж до зоната за хранене, аниматорите от Щура лаборатория са приготвили страхотен Halloween кът. Там ще може да се сдобиеш със страшна рисунка по лицето и да вземеш участие в най-новото им шоу, влизайки в гигантски омагьосан балон.

Преживяването ще бъде запечатано в снимка от фотографа на търговския център, която ще бъде принтирана като специален подарък за посетителите.

За да се потопиш във вълшебството на празника, просто вземи детето си на 31.10 и се пресъединете към забавлението в Mall Plovdiv.

Тази нощ ни е напуснал актьорът Йосиф Шамли, съобщиша от Съюза на артистите в България. Като дългогодишен актьор в трупата на Народния театър Иван Вазов“, Йосиф ще остане в историята на българския театър със своите десетки превъплъщения на сцената. В последния сезон той беше част от спектаклите Нощна пеперуда“ от Пьотр Гладилин, Наблюдателите” от Константин Илиев, Опит за летене” от Йордан Радичков, Калигула” от Албер Камю, Спускане от връх Морган” от Артър Милър, Теремин: музика, любов и шпионаж” от Петър Зеленка.

От Организацията на евреите в България Шалом напомнят, че големият български актьор от еврейски произход, който напусна този свят едва на 47 години, е носител на наградата АСКЕЕР 1995 за поддържаща мъжка роля за Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман и Кен Киси и АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Цера в Ничия земя” по Данис Танович.

Ще го запомним с великолепните му роли в Народния театър, а за българската еврейска общност той остави и още една празнина. Като основател и ръководител на детската театрална школа и школа за възрастни към Еврейски център „Бейт Шалом“, Шамли възпита няколко поколения в любов към театъра и самочувствие на сцената, реализирайки чудесни постановки.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще бъде на 30 октомври от 11:00 до 12:30 часа във фоайето на Народен театър „Иван Вазов“.

Американският писател Алберт Уилям Дю Ейме, познат с псевдонима си Уилям Уортън, се ражда на 7 ноември 1925 г. в бедно католическо семейство. Завършва средно образование през 1943 г. в родния си град Филаделфия. През Втората световна война служи в инженерно поделение на европейския фронт и е тежко ранен в битките при Ардените. Мемоарите му включват разказ за ролята му в убийствата на немски затворници по време на войната. Споделя, че въпреки кратка, за него войната е била травмираща. „Бях уплашен, нещастен и загубих вяра в човешките същества, особено в себе си.“

След уволнението си от армията продължава образованието си в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където получава бакалавърска степен и защитава докторат.

Първия си роман „Пилето“ публикува през 1978 г., когато е на 53 години. С него той жъне голям успех и получава Националната награда за литература в категорията „Дебют“. Книгата е филмирана то режисьора Алън Паркър с участието на Никълъс Кейдж в главната роля. След това публикува още 8 романа, два от които – „Отбой в полунощ“ и „Татко“, също са филмирани.

През 1988 година дъщеря му Кейт, зет му Бърт и двете им деца, 2-годишният Даниел и 8-месечната Миа, загиват в автомобилна катастрофа в Орегон, причинена от дим от горяща трева в близките земеделски земи. Оттогава посвещава творчеството си на есеистика, свързана с причините за тази катастрофа и последватата печал. В последните си години се предполага, че живее в яхта, закотвена по поречието на Сена.  Умира на 29 октомври 2008 г. на 82-годишна възраст.

Спомняме си Уортън с подбрани цитати от творчеството му:

„Всичко, което съдържа живот, расте нагоре, но не е свободно. Най-високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята. Растежът сам по себе си е безсмислен.“

„Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят където трябва, преди да се усетиш.“

„Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш.“

„Да нагласиш мачтата или да уловиш вятъра в платното, е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание.“

„Никой не знае повече от това, което се допуска да знае.“

„Състезателните игри сме ги измислили, за да забравим, че сме забравили какво значи игра. Да играеш, то значи да вършиш нещо заради самото него.“

„Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен.“

„Но дали пък канарчетата ще пеят толкова много, ако им се даде възможност да живеят на открито и да летят на воля? Не зная. Но се надявам един ден да разбера.“

„Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш. Земята се върти и ние сме впримчени.“

„Луди може би са онези, които виждат нещата ясно, но намират начин да се помирят с всичко.“

„Канарчетата точно за това пеят, сигурен съм. Тях ги затварят в клетки, защото пеят хубаво, а после те пеят, защото са затворени в клетки. Започвам да се питам коя е онази човешка дейност, която отговаря на пеенето на канарчетата. Изглежда, мисленето. Ние сме построили тази клетка, наречена цивилизация, понеже имаме способност да мислим, а сега трябва да мислим, понеже сме хванати в собствената си клетка.Убеден съм, че все още някъде съществува един истински свят, въпросът е само как да се измъкна от клетката.“

„Измъкнах се от всичко, не само от войната. И сега съм пленник, но пленник на света. Вече не воювам. И всичко ми се струва без значение - едно вълшебно усещане.“

„Може би понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива каквито са, и да не си заслепен от начина, по който изглеждат.“

 

Виртуално портфолио на Пловдив представя града, неговите квартали и жители

Единен уеб сайт на кварталите в Пловдив ще бъде представен на 30 октомври (сряда) в СКЛАД от 18:00 ч., поглеждайки към града като наш общ дом – разнолик и разнопосочен. Събитието е по проект „Кварталите на Пловдив ЗАЕДНО – виртуално портфолио“, който е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Различните квартали на града имат свой собствен живот, своя памет и образи, които често остават непознати, скрити и невидими. Портфолиото е резултат от проект, който обединява различни истории и визуални образи, които разказват за живото наследство на кварталните общности и техните пространства, за познати и не толкова известни места и хора, за духа и културата на кварталите, за тяхното минало и настояще.

В него могат да се видят места в кварталите, които са реални или потенциални културни сцени, събиращи обитатели и гости заедно, заснети през различен ъгъл. Освен кварталните наследства, в него е включен и животът на читалищата и тяхното присъствие в тях. Фокусът е около участието на гражданите в културния живот на града и тяхната роля като режисьори, актьори и зрители в него. За събирането на информацията в уеб сайта се включват антрополози, етнолози и историци, студенти, читалищни служители, представители от администрацията, IT специалисти и доброволци от различни пловдивски квартали.

Събитието ще е интерактивно и присъстващите ще имат възможност да се включат в представянето на кварталите. Входът е свободен.

Представянето на портфолиото се организира от екипа по проекта Катедра Етнология Department of Ethnology на Философско-исторически факултет ПУ „Паисий Хилендарски“ и партньорите от Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“, Фондация Стойна Кръстанова, НЧ „Шалом Алейхем – 1945“ и CartLab.

Страница 12 от 1645

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…