Капана.БГ

Капана.БГ

Георги Тошев ще представи книгата си „Наум Шопов. Бележки от един живот” тази вечер в 19 часа в голямата зала на Драматичния театър. Събитието е част от програмата на 24-ия театрален фестивал „Сцена на кръстопът”.

„Прекарах няколко месеца с мисълта за Наум, а след това – в неговата тиха компания. Предложих му да разкаже в книга своя изпълнен с обрати живот. Живот-път. Наум се замисли. Не след дълго каза „да“. „По-добре е аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!“ Мъдрец – това е Наум. Тишината му е вик за човечност. Насъбрана енергия за споделяне. За него думите са важни“, разказва Георги Шопов  за написването на биографичната книга.       

„Десет години по-късно Наум е тук. Наблюдаващ. Присъстващ. Усмихва се през погледа на внука си Наум Шопов от сериала „Откраднат живот”, пали се на сцената на Сатиричния театър с другия си внук Асен Мутафчиев в спектакъла „Трима мъже и една Маргарита”. Лиза и Христо, децата на Наум Шопов и Невена Симеонова продължават талантливо и дискретно да са част от света на театъра и киното. Паметта е действие. Без антракт”, допълва той.

„Крал Лир“, „Вишнева градина“, „Последната лента на Крап“, „Животът в сън“, „Делото Дантон“… Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора (1948–1950), Пловдив (1952–1958), Бургас (1967–1968), в София – Театър на Народната армия (1958–1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985). И въпреки стотиците си роли той няма завършено висше актьорско образование. Киното го открива млад и му се отблагодарява със запомнящи се роли в „Цар и генерал“, „Случаят Пенлеве“, „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“, „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Трета след слънцето“, „Топло“, „Вилна зона“, „Константин Философ“, „Граница“ и сериала „Капитан Петко Войвода“. Наум Шопов умира на 18 април 2012 година в София.

„Добре се чувствам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса – Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше директор на театъра, чиновник в читалището. Случило се така, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко… как да кажа, неочаквано“, признава си приживе големият български актьор.

По повод 90-годишнината от рождението на легендарния актьор издателство Книгомания и журналистът Георги Тошев подготви биографичното издание „Наум Шопов. Бележки от един живот”, което излезе в рамките на популярната поредица „Любимци на публиката”. Макар и черно-бяла като полиграфия, книгата с подбрани биографични фрагменти с изповеди, спомени и размисли показва наситената, богата душевност и разноликата същност на един от най-успешните артисти в историята на българското кино и театър. Участвал е в над 70 театрални постановки, има над 60 роли в българското кино.

Наум Шопов е една от най-загадъчните публични личности в страната, не обича да говори за себе си и не дава интервюта. Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите спомени в началото. Но преди десетилетие, на прага на своите 80 години и изправял се вече веднъж пред смъртта, актьорът узрява за тази идея и чрез Кольо Карамфилов се свързва отново с журналиста. Всички тези текстове-фрагменти, включени в „Наум Шопов. Бележки от един живот” са буквално последните размисли и послания, записани в болничната стая.

Макар през 2010 г. да излиза по случай 80-годишния юбилей на актьора луксозното албумно издание с твърди корици, новата книга Георги Тошев допълва с последния си разговор с актьора от болничната му стая, с фрагменти от недовършената пиеса „Билборд” на дъщеря му Лиза Шопова (актриса, драматург и режисьор), вдъхновена от баща й, и със спомен от Асен Мутафчиев (актьор и внук на Наум Шопов). Особено ценно в книгата по случай 90-годишнината от рождението на актьора е преводът на текст от руски критик със заглавие „Наум – между Габен и Оливие”, публикуван в том от поредицата „Актьори на световното кино”, която се разпространява в бившия СССР в периода 1964–1980 г. В него се казва следното:

„Българското кино дълго не забелязваше Наум Шо¬пов. Въпреки че в театъра той вече беше изиграл роли, превърнали се в събития за сезона, а критиците бяха написали не една статия, отчитайки своеобразието на неговия талант, кинорежисьорите години наред канеха актьора за съвсем малки роли, иначе казано, за епизодични. (...)  Определят Наум Шопов като „Брехтов актьор“, изпитващ влечение към изкуството на „представяне¬то“ – индивидуалност, рядко срещаща се в българска¬та актьорска школа. (...) Наричаха Шопов „звукопоглъщащ“ актьор, око¬ло когото никога не възниква рекламна шумотевица. Всичките му успехи се приемат като нещо естестве¬но, отбелязвайки единствено неговата „самоотверже¬на“ преданост към професията му.”.

За първи път се посвещава толкова дълга обзорна статия за български актьор в контекста на 60-те години на ХХ век и чиито роли са разглеждани като значими за историята на европейското кино.
В стилното издание „Наум Шопов. Бележки от един живот” са побрани над 80 снимки – прави впечатление интересното и необичайно експониране на някои от кадрите – само ръцете, само очите или челото на Наум Шопов се подават в края на страницата, лицето в различни емоционални състояния  „наблюдава” или „се крие” от читателя. Този ефект на игра, като че ли книгата отново е сцена, придава особена живост и въздействие на дизайна, дело на художника Дамян Дамянов. Сякаш това са стоп-кадри от последната  изиграна роля, а различните изразени емоции кореспондират хармонично с вглъбените и дълбоко откровени текстове.

„Наум Шопов. Бележки от един живот” разказва от първо лице впечатленията на актьора за своите роли и предизвикателства, за спомените си с редица емблематични личности като Димитър Пунев, Любо Димитров, Емилия Радева, Въло Радев, Володя Янчев, Едуард Захариев, Катя Паскалева, Леон Даниел, Асен Шопов, Благовеста Кабаиванова, Крикор Азарян, Венета Карамихова, Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Иван Кондов и др. По-голямо любопитство като че ли будят разсъжденията му и по чисто житейски теми като обичта и любовта, приятелството, предателството, за несправедливостта и гнева, който буди тя, за театъра и отдадеността на професията, за личните си демони, за изкуството, музиката (особено джаза), книгите и четенето, за чувството да си „на ръба”, за надеждата и спасението, за последната мечта. Все неща, които трудно узнаваме дори за близките си приятели.

Книгата проследява успешния път на Наум Шопов в театралното и кино изкуството, който започва с раждането и отглеждането му буквално в старозагорския театър в семейството на артистите Мара и Христо Шопови, със забраната да получи висше актьорско образование, с първите изяви на сцена още в ученическите години, със спектаклите първо в театрите в Стара Загора и Пловдив, по-късно вече в „Българска армия” и „Народния театър „Иван Вазов”, за изгонването от София след поставянето на „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков и пребиваването в Бургас, за удостояването с Младежката театрална награда в Пловдив и три пъти с „Аскеер”.
 Искрено и с преданост говори Наум Шопов за талантливия режисьор Леон Даниел, който му дава възможност да се изяви на сцената – правят заедно пиесата „Хамлет”. Ключова за актьора по-късно се оказва и още една Шекспирова пиеса – „Крал Лир”, под режисурата на Явор Гърдев. Една от най-трудните роли за превърналия се в легенда актьор се оказва тази на Ленин: „Трудно. Непосилно. Нищо не ме отключваше към този образ. (...) нищо от личността на Ленин не кореспондираше с мен”. С насмешка си спомня, че е изиграл доста злодеи, особено в киното, като обобщава: „Търсех ги злодеите. Аз и Ленин съм играл”.

Филмите „Вилна зона” и „Топло” пък отключват комедийния талант на актьора; признава, че са отприщили чувството му за хумор, „успяха да извадят от мен онова странно чувство на смях, на живот, на забавление, което понякога никой не може да усети”, спомня си той.

От друга страна, макар да получава престижната международна филмова награда за мъжка роля от кинофестивала в Карлови Вари – на цар Борис в „Цар и генерал”, Н. Шопов с огорчение признава разочарованието си от родната гилдия: „Просто не ме обичаха. Не ме обичаха. Много хора не обичаха това, което аз правя. Дистанцираха се. И в театъра беше така. В това отношение съм самотник и в театъра.”   
Представянето на книгата е с вход свободен, но всеки желаещ да я посети трябва да си вземе покана от касата на Драматичния театър.

Базар Капана се завръща с есенно издание, което ще продължи цели пет дни - от 18 до 22 септември. На ул. „Райко Даскалов” ще си дадат среща 90 от най-добрите и изявени български хендмейд автори. Те отново ще представят в сърцето на Пловдив уникални бижута, аксесоари, облекла, декори за дома, интересни био и натурални храни и напитки.

Под емблематичните фестивални флагчета ще ви очакват произведения на изкуството, удобни възможности за разхлаждащи питиета, разнообразни вкусотии за подкрепа. „Есенен Базар Капана“ ще превърне Пловдив в своеобразен музей на артистичността, свежите идеи и сръчността на българските занаятчии.

Това обаче съвсем не е всичко. Тази година „Есенен Базар Капана“ ще се превърне  един умален и бутиков по-малък брат на Капана Фест. Събитието който ще постави акцент върху подкрепата за автори и местни артисти. Освен новия подбор от занаятчии, публиката ще може да се наслади на концептуални грамофонни партита, всеки ден от 18:00 на WAMxMyVinyl music hub (в началото на базара откъм Римския Стадион). През сцената ще минат някои от най-добрите пловдивски DJ – Skill, Todd, Ramsey Hercules, ILKO, Visitor Q, Alphabet и много други.

„Капана Фест“ ще подкрепи и инициативата „Нощ на Ангелите“, с която да бъде поставено началото на едно ежегодно добротворчество в Пловдив- ще бъде изграден благотворителен мини базар на Ядрото. В магазина на марката What a Monstar местни музиканти ще се изявят в подкрепа на Ангел. Събитието и активностите в ноща на 17-ти събират средства за 34-годишния баща на три деца Ангел, който се сблъскват с кошмарната диагноза - остра миелоидна левкемия.

Шест години след избирането си за Европейска столица на културата, Пловдив припомня най-емоционалните и запомнящи се моменти от програмата през 2019 г. с изложба. Тя може да се разгледа от днес на емблематичното място за срещи до часовника на пощата, където всички граждани и гости на града ще имат възможност да се върнат към спомена за Пловдив – Европейска столица на културата.

В ретроспекцията са включени кадри от откриващия спектакъл, фестивала на светлините за Деня на Европа, изложбата „Изкуство на свободата“ с парчета от Берлинската стена, мащабния спектакъл „Одисей“ на Драматичен театър, Пловдив, изложбата „Дим. Истории за тютюна“ и т.н. Богатата програма на Пловдив 2019 включваше повече 500 събития от всички жанрове и сфери на културата, насочени към най-разнообразни публики в града, региона, страната и чужбина.

Общо 26 пана представят сега в хронологичен ред малка част от акцентите в нея. Кадрите са уловили част от емоцията на фестивали, концерти, работилници, изложби, гостуващи продукции, които преобразиха Пловдив и изградиха международния му образ като динамичен културен център.

Ретроспекцията е тук, за да припомни и на пловдивчани и гостите на града момента, в който Пловдив бе избран за първата в България Европейска столица на културата. В процеса на подготовка за важната година на титлата, екипът и партньорите на проекта успяха да приобщят към програмата повече от 5 000 артисти и над 1000 културни организации.

Под мотото „Заедно“ Пловдив бе представен на десетки международни форуми и споделен от световни медии като CNN Travel, New York Post, Lonely Planet и др.

От 2015 г. насам всяка година Пловдив отбелязва датата на избирането си със специални събития като Пикник край реката, детски работилници в Цар Симеоновата градина, Празник на реката, хоровите концерти на деца от Пловдив и Япония и много други, с които градът напомня за един от най-важните моменти в съвременната ни културна история.

Изложбата се осъществява по идея на Пламен Панов - зам.-кмет „Култура, археология и туризъм“ и председател на УС на фондацията, който казва за нея: „Горд съм, че Пловдив бе част от тази инициатива и благодаря на нашите всеотдайни партньори от семейството на градовете - Европейски столици на културата. Пловдив вече е част от европейската културна карта! Градът с древна история показа своя огромен потенциал да създава съвременно изкуство на световно ниво. Наследството на инициативата Европейска столица на културата днес е дори много по-важно от програмата в самата година на титлата, защото градът получи огромна енергия, видимост, възможности, които ще продължават да дават своя положителен ефект дълги години след титлата. Европейска столица на културата не е едногодишен проект или фестивал, а отговорност и процес, в който участвахме всички. Пловдив може само да се гордее!  Тази титла е особено ценна, защото ЗАЕДНО е не просто слоган  -  това е кауза, залегнала дълбоко в историята на нашия град. ЗАЕДНО е нашата формула за успех. Пловдив завинаги ще остане първият български град – ЕСК. Това не е краят . Това е  начало“.

Изложбата ще остане в града под тепетата до 11 октомври, след което ще отпътува за Варна и София.

Понеделник, 14 Септември 2020 16:18

Започват Празниците на Стария град

Тържественият спектакъл „Българийо, аз всичко тебе дадох!” ще се проведе тази вечер от 19ч. на Античния театър. Днешният концертът е по случай 170 години от рождението на Иван Вазов и поставя началото на традиционния за Пловдив фестивал „Празници на Стария град“. Събитието е със специалното участие на Гвардейски представителен духов оркестър, солисти от Представителния ансамбъл на въоръжените сили при Националната гвардейска част и други.

Местата за публика са ограничени, а входът свободен! Пловдивчани и гостите на града могат да получат своята покана в един от туристическите информационни центрове. Откриването ще бъде излъчвано пряко на голям екран пред Общината.

Тазгодишното издание на „Празници на Стария град“ ще се проведе под мотото „ОТНОВО ЗАЕДНО”, в периода от 14 - 20 септември. Програмата на фестивала е наситена с концерти, изложби, театър, кино и разнообразни събития на открито.

Всички събития в рамките на Празници на Стария град 2020 ще се реализират при строго спазване на епидемиологичните мерки в страната и са с вход свободен.

Пейки, маси, плотове и детски катерушки от дърво са достъпни за ползване от днес за гражданите и посетителите на крайречната алея на река Марица от северната страна (между мостовете на бул. „Победа“ и бул. „Васил Априлов“). Те са създадени  по проект REstatica, част от програма „Наследство“ на Фондация „Пловдив 2019“. За направата им са използвани двадесет и четири дървени греди, преподредени по подобие на популярната игра с клечки микадо.

Идеята за мебелите тръгва от трансформирането на една от временните артистични инсталации от програмата за Европейска столица на културата през изминалата 2019-а.  В основата си проектът се обръща към теми, свързани с повторно използване на материали, архитектура, строителство, екология, дизайн, производство, изкуство и публична градска политика. Концепцията за кръговата икономика, при която остатъчните материали са основна част за производството на нови продукти и преосмислянето на река Марица като зелено място за отдих, са сред основните акценти, които REstatica цели да развие.

REstatica е дело на ALHM collective, група от специалисти със сходни мироглед и ценностна система, работещи по разнородни проекти в сферите на архитектурата и приложните изкуства. В екипа на проекта се включват Кунд Копадж, скулптор на оригиналната артистична инсталация, осъществена по време на Резиденция Адата през 2019 година, архитектите Валентин Денков, Иван Бонев и Ленко Михов и фотографът Марин Кафеджийски.

Партньори по реализацията са още  Spark, BG BE ACTIVE, Национален фонд „Култура“.


„Езикът на поезията е дълбоко символен, редактирането изисква от вас да извадите смисъла, да качите един етаж по-нагоре текста, който сте написали първоначално и да помогнете той да попие още един-два слоя. Ще се наложи да смените някои от думите, не заради ритъма, а в издирването на по-сложен смисъл. Не се бойте да си играете на асоциации, да търсите думата дни или …месеци… То пък все едно времето съществува. И не се бойте да използвате синонимен речник. Защото в нашия ежедневен език, ние използваме по-кратък набор от думи, които … влизат като инструментариум в речта ни, но не са достатъчни, за да намерим най-точното в поезията“. 

Това е само много мъничка част от вдъхновяващите думи на писателката Ина Иванова към дошлите на творческата работилница по писане на поезия. Тя се състоя на 12.09, в двора на галерия „Джуркови“ в Пловдив. 

Малко след нея започна работилницата по проза с Мартин Касабов. Той посочи, че според него такива обучения не са задължителни за желаещите да пишат, но пък изтъкна, че в писането е важна искреността и ако човек е фалшив на листа, читателите го усещат и не го приемат добре. „Препоръчвам ви книгата на Рей Бредбъри за писането. Толкова любов събужда към четене и писане и разрушава някои от тези интелектуални пречки, които някои хора срещат. На пишещата си машина той си е сложил цитат „Не мисли“. Това е много важно – да изключиш. Може да си ходил на курсове, работилници, да си чел предписания, но когато почнеш да пишеш е добре да се впуснеш абсолютно чисто в историята си и след това да го оформиш“. По време на работилница някои от участниците, които вече са започнали да пишат разкази или своя първи роман зададоха доста въпроси на писателя.

По час и половина продължиха работилниците. Вижте в галерията. ?

На 19 септември от 11 часа в двора на галерия „Джуркови“ ще се състои обучението по отразяване на културни събития с двама утвърдени журналисти от Пловдив – Радослав Иванов и Владислав Севов. Записването е на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и във фейсбук страницата на Пловдив чете/Plovdiv Reads.

 

Дарина Иванова: Харесах флейтата почти веднага, заради звука! Днес обичам всеки нюанс от тембъра й! Като втори глас е, ...с който успяваш да изразиш някои неща, които са трудни за изказване!

„Полетът на песента“ - концертна панорама с флейта, пиано и цигулка ще се състои на 17 септември от 18.30 часа в двора на галерия "Джуркови" в Пловдив. Това е именно панорама, защото обхваща огромен по време и дълбок по смисъл период на развитието на българската музика, и вплитането на песента в българската класическа музика на едно вече професионално ниво, от българските композитори. Така, че днес да имаме една национална класическа музика. Програмата включва примери от най-автентичните народни песни, като преминава през творчеството на първото поколение български композитори, до наши дни. С Дарина Иванова, която свири на флейта, разговаряме, за да научим повече. 

Даре, (говорим си така, защото се познаваме отдавна), от поне десетилетите си радиожурналист в БНР. Завършила си Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Как стана така, че с музиката останахте заедно и защо си избрала именно флейтата?

Да, вече 15 години работя в Радио Пловдив, и обичам работата си, може би именно, защото ме държи близо до изкуството! Срещите с всички творци от нашия град и от всички краища на света, запазват връзката ми с него жива! В този смисъл, мога да кажа, че не чувствам никаква крайна промяна от това, че работа като журналист, или трудност, за да запазя връзката си с флейтата ! Всичко се случва много естествено и аз съм щастлива, защото си мисля, че тези трансформации са всъщност етапи на нашето развитие. Не се лутам в търсене на това дали съм всъщност музикант, или съм журналист, нямам драма от това, никак даже! :)))

Защо избрах флейтата? Бях втори клас и вече две години се подготвях по солфеж, за изпитите в музикалното училище, уроците по пиано обаче не вървяха така, както солфежа. ? Тогава трябваше да избера между виолончело и флейта. Спомням си всеки детайл от първата ми среща с моя първи учител - Стефан Пашев! Бях инатливо дете и в следващите години това се оказа особено полезно! :)) Харесах флейтата почти веднага, заради звука! Днес обичам всеки нюанс от тембъра й! Като втори глас е, ...с който успяваш да изразиш някои неща, които са трудни за изказване!

Кажи ни повече за вашата формация, какво ви мотивира и каква е вашата посока?

Триото, трио Санатон, е още едно естествено продължение на някакъв процес - на работа, на общуване, но основната причина за появата на триото, откривам в това, че ние имаме еднакъв светоглед, вълнуват ни много сходни неща, споделяме едни и същи ценности, но не си мисли, че няма “сблъсъци на Вселени” :))))) Най-интересно става даже, когато две от три, или три от три мислим различно по конкретен въпрос! :))) Изкушавсм се да споделя някой от чатовете на триото, но няма! :))))

С Борислава и Ралица се познаваме от години. Свирили сме заедно на различни места, но това бяха участия, съобразени с конкретни поводи, програми и т.н. След няколко години работа, все по-силно искахме да направим нещо, което има смисъл за нас. Нещо извън всякакъв смисъл на халрура и комерсиализъм. Всеки музикант иска това, сигурна съм! Не сме си давали тържествени обещания да следваме стриктно това правило, и не е нужно, защото се познаваме! 

Първо се появи идеята за концертната панорама и българската песен, която с Борислава обмисляхме няколко месеца. ? Може би е добре, че не разполагаме с цялото си време, защото ще стане страшно в един момент! :))) Вече имаме богат репертоар от идеи :))) !

Понякога ни питат какво означава Sanaton.  Още едина от идеите, които заложихме в концепцията на триото е, че искаме фокуса да остане върху музиката, без излишни акценти върху нас самите. Ето, в този момент се случва първото нарушаване на правилата, с интервюто , което ти давам! :)))))) Дълго мислихме да изобщо да нямаме име, но и така не бяхме доволни. Трябваше семпло, благозвучно и идейно име, нещо като безимен, безмълвен - така дойде Sanaton.

Програмата за концерта на 17.09 в двора на галерия Джуркови е много интересна, връща ни и към историята на българската музика. Нека да ни кажеш повече.

С програмата на тази Концертна панорама, искаме да покажем освен красотата на българската музика, също  и нейната стойност и смисъл в развитието и съхранението ни като народ.  Отношението и ангажимента на българските музиканти инструменталисти и композитори към процесите касаещи развитието на музиката, и създаването на класическа музика с национален облик. Неизменна част от този процес, дори бих казала основна, е българската песен.  За това я разглеждаме панорамно от най-автентичните примери във фолклорната песен, до творби на композитори- наши съвременници. Като журналист пък, винаги ми е липсвала една идея повече, от само музиката в един концерт. И понеже вярвам силно, че когато разбираме нещо, го възприемаме по-успешно и оставя следа за по-дълго, включих към програмата малко информация - за произведенията, за композиторите, от историята ни, бита, така, че да получим наистина панорамен поглед и усещане за българската музика.

Имаме огромно желание да направим запис на тази програма, за да достигне до повече хора, и за това ще сме благодарни ако ни подкрепите, но това НЕ е условие за да посетите концерта ни! Входът е напълно безплатен! Щастливи ще сме ако присъствате!

Страница 3 от 1755

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…