Капана.БГ

Капана.БГ

Голям интерес сред колеги и ценители предизвика откриването на изложбата на Станка Александрова „Всяко утро е различно“ – дебют на младата художничка в Градската художествена галерия (ул. „Княз Александър I“№15). Колоритът на картините - предимно маслена живопис, разбуди пролетно усещане у посетителите, очакване за щастливи, позитивни изживявания. Възприятията бяха подсилени от прекрасните изпълнения на китара на Хари Нигохосян.

 

Авторката е постигнала единно внушение на цялата експозиция, обединена от заглавието и емоциите, които го формират. Както тя споделя:

 

„Вглеждайки се в ясното, свежото време, долавям трептенето на средата, движението на въздуха - сякаш всичко пулсира и диша. Слънцето е ново всеки ден и всяко утро е различно. Именно при утринното време това усещане е най-силно. Това чувство трае само секунда и стига за много време напред.“

 

Подкрепяна в своите творчески усилия от близките си, Станка Александрова

 

се радва особено много на вдъхновяващите я двама Павловци – съпруг и дете. Изложбата беше открита от известния галерист Ганю Ганев и може да се разгледа до 16 март.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През последните събота и неделя на месеца Регионален исторически музей отново е част от инициативата „Месец на детските уикенди в музеите” на Община Пловдив. Отворени за посещения от 9.00 до 17.00 часа ще бъдат експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение” и експозиция „Българско Възраждане”.

 

Малчуганите до 7 години посещават обектите ни безплатно, самостоятелно идващите ученици се таксуват с билет от 1.00 лев, входът за бабите, дядовците и техните внучета се таксува с един семеен билет от 3.00 лева, а родители с деца ще могат да разгледат експозициите ни с един семеен билет от 5.00 лева.

 

Всяко семейство ще получи изданието „История на Община Пловдив (1878-1989)” или „Справочник на улиците и площадите в Пловдив” по избор! Всяко дете ще получи книжка за оцветяване „Българско опълчение” и фотоалбум хармоника „Първо българско изложение”. Всяко семейство ще получи работна тетрадка, специално разработена за самостоятелно разглеждане на конкретния обект, а в експозиция „Българско Възраждане” децата имат възможност да поискат и комплект карти с изображения на експонати, които трябва да бъдат намерени сред останалите културни ценности.

 

През този уикенд децата имат последна възможност да съберат всичките печати в специалната картичка, която е налична във всяка от културните институции, включени в инициативата. За децата, които се справят ще има още приятни изненади, приготвени от служителите на Община Пловдив и културните институции под тепетата.

 

Посещенията в Регионален исторически музей – Пловдив ще се осъществяват при спазване на актуалните противоепидемични мерки за безопасност съгласно заповедите на министъра на здравеопазването. Поради необходимостта от спазване на дистанция е възможно да се наложи да изчакате своя ред на входа, а посетители без маски няма да бъдат допускани в обектите.

 

 

 

 

В ДГ „Захарно петле” малчуганите с помощта на родителите си са изработили пъстра палитра от мартенички, използвайки за своите произведения конци, хартия, мъниста и естествени материали.Отделните групи са направили и колективни макети от различни мартеници, изобразяващи през техния поглед Пижо и Пенда.С част от творенията ще бъде подредена изложба във фоайето на детското заведение, а останалите малките възпитаници на ДГ „Захарно петле” ще подарят на своите близки.

 

В детска градина „Марица” традиционно се провеждат отворени работилници за мартеници под надслов „Мама, татко и аз”, но тази година поради епидемиологичната обстановка проектите са осъществени в домашни условия.Малчуганите ще покажат своите творби в градината, като на 1 март всяко дете ще презентира пред групата си изработените мартенички.Тази инициатива цели развиване на комуникативните им умения.

 

Децата от ДГ „Космонавт“ със своите сръчни ръчички и с помощта на учителите си са сътворили красиви и пъстри мартенички. Те носят послание за здраве и късмет, радост и надежда на семейство и приятели.Изработването на мартенички е стара българска традиция, съхранена от поколенията.Възпитаниците на детското заведение ще закичат с направеното от тях любимите си хора.

 

С изработените от тях мартеници съвместно с учители и родители, децата от ДГ „Славей” организираха изложба в двора на детското заведение при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки.

 

„Творческите работилници стимулират развитието на умения и изобретателност у децата.Мартеничките, които изработиха малчуганите, носят радост на тези, които ще окичат с тях”, каза кметът на район „Северен” Стоян Алексиев.

 

ОИ „Старинен Пловдив“, в партньорство с ОП „Социално предприятие за хора с увреждания – Пловдив“ канят малки и големи на 26, 27 и 28-ми февруари от 10:00 до 16:00 ч. в Къща на Верен Стамболян, на ул. „Кирил Нектариев” №15, да заплитат красиви мартеници и да присъстват на демонстрации по ръчно издухване на стъклени изделия и тяхната декорация.

Всички материали за работилницата са безплатни. Подарете на децата и внуците си радостта да създадат мартеничка под вещото ръководство на умели майстори!

В изнесената работилница в Стария град ще се включат моделиери на мартеници от ОП „Социално предприятие за хора с увреждания - Пловдив“. Те ще демонстрират ръчно плетиво на уникални мартеници. Художник-декораторите от предприятието ще приложат познанията си върху керамични плочки, а стъклодувният майстор Иван Станев ще покаже нагледно как една обикновена стъклена тръба може да бъде превърната в уникално пролетно цвете.

Достъпът до събитието се реализира при строго спазване на противоепидемичните мерки. Вход свободен!

По време на работилниците 26, 27 и 28 февруари ще имате възможност на място да закупите бутикови мартенички, а на 1 и 2 март обредните сувенири ще се продават в Туристически информационен център на пл. „Римски стадион”.

 

Тази богато илюстрирана книга разкрива 150 тайни на нашия свят. Тя излиза извън математическото съдържание на символа на безкрайността – ∞, като показва неговите измерения в различни области като Космос, религия, енергия, спирали, философия, теория на вероятностите, геометрия, диференциално смятане.

 

Темата за безкрайността е интерпретирана по възможно най-увлекателния и достъпен начин, като за целта са използвани най-разнообразни области на познанието – математика, природни науки, съвременни технологии, изкуство и философия. В книгата са разшифровани кодове на 150 фундаментални загадки, обяснени са законите, на които са подвластни, направени са необходимите препратки към други области на теорията и практиката, дадени са отговори на някои въпроси, които всеки ден си задаваме; разкрити са заключенията на учените, разгадали тези енигми и са проследени пътищата, по които те са стигнали до своите велики открития.

 

 

Книга представя концепцията за безкрайността и как тя се отразява на живота ни

 

 

 

 

Какво е общото между мандалите за оцветяване, лабиринта, компаса, Соломоновия възел и картината „Викът“ на Мунк? Именно концепцията за безкрайността.

 

 

Безкрайността като концепция, нейното специфично значение в различните полета на научно изследване, както и реалните ѝ приложения с течение на времето са се превърнали в истинска загадка. И то не само в една. Колкото по-надълбоко навлизаме в дадена област и се опитваме да разберем смисъла на безкрайното и безграничното, толкова повече въпроси повдига то пред нас, на които не можем да намерим отговор. Дори основният смисъл на този термин, свързан с научни дисциплини като физика, математика, астрономия, астрология или химия, създава доста прегради пред любознателния читател, твърдо решен да открие точно какво означава в дадения контекст безкрайността.

 

Схващането за безкрайното като нещо концептуално велико, несравнимо, вечно, което не се измерва с числа и което е преди всичко идея, а може би съвкупност от идеи, ни доближава до истинското познание за необозримия характер на безкрайността.

 

Още от древността представите за безкрайността са били изучавани от емблематични фигури в областта на науката на древна Гърция и Рим като Парменид и Зенон, Архимед и Питагор, но преди всичко Аристотел. Последният ни е оставил своите размисли по този въпрос, записани през 350 г. пр.Хр., с което без съмнение се е превърнал в един от създателите на концепция, разработена по-късно от други учени и лежаща в основата на нашите днешни разбирания за безкрайността.

 

Не можем да не споменем и Георг Кантор, който предизвиква истинска революция в дефинирането на безкрайността. В края на ХІХ век той формулира едно изглеждащо днес тривиално твърдение, което по негово време предизвиква бурни дебати: че цялото е по-голямо от която и да било негова част.

 

Луксозното издание на издателство Книгомания „150 разгадани тайни на безкрайността“ в 320 страници анализира различни гледни точки на това понятие според природните науки, математиката, изкуството, технологиите, философията и символите. Представените обяснения са полезни за демистификацията на това абстрактно и трудно за разбиране понятие. Тези 150 загадки вече са разгадани кодове, обяснени процеси, направени сравнения, разкрити тайни, изведени заключения и намерени решения на изглеждащата на пръв поглед неразрешима енигма, каквато за повечето от нас е безкрайността. Ето няколко примера:

 

Природни науки: Смъртта на 31-годишната Хенриета Лакс (през 1951 г.) от тумор на матката не слага край на съществуването й. Лекарят й Джордж Гай взема проба от тумора и създава от нея първата развиваща се без прекъсване култура от човешки клетки. Така се създава първата „безсмъртна“ потомствена линия човешки клетки, известни днес като HeLa (първите срички от името на пациентката). Така Хенриета Лакс остава в историята на развитието на медицината и човечеството.

 

Математика: Американският математик Едуард Кеснер измисля числото googol – 1 със сто нули или 10 на степен 100 (10100). Макар да няма практическо значение в математиката, то олицетворява идеята за невъобразимо голямо число и безкрайността. Приликата в произношението на това число и популярната интернет търсачка не е случайно – компанията подсказва за намерението си да обедини безкрайно голям брой страници.

 

Технологии: Генетиците смятат, че теломерите, окончанията на хромозомите, които ги предпазват от увреждане, са часовниците, които отмерват възрастта на човешкото тяло. Учени от „Сиера Сайънсис“ в сътрудничество с „ТА Сайънсис“, „Герон корпорейшън“, „ФизиоЕйдж“ и Испанския национален център за ракови изследвания откриват естествената субстанция ТА-65, която е в състояние да активизира гена, отговорен за нивото на теломераза в организма. По-високите нива на този ензим ще удължават теломерите на човешките клетки, което пък ще забавя и дори ще спира процеса на стареене. Така един ден митът за вечната младост може да стане действителност.

 

Изкуство: Спираловидното стълбище на Ватиканския музей е едно от най-красивите и най-фотографираните в света. Конструкцията мъ създава илюзия за окото – човек не може да разбере защо изкачващите се никога не кръстосват пътищата си със слизащите по него. Визуалният ефект е поразителен – при едновременно движение нагоре и надолу се създава впечатление за безкрайност. Тази структира напомня и за двойната спирала на ДНК – символ на живота.

 

Философия: Френският философ Рене Декарт (1596–1650) смята, че безкрайността е наложена от природата, която е по-висша от човешката, и е безкрайна. Той тълкува, че съществуването на безкрайността потвърждава съществуването на Бог.

 

Символи: Гръцката дума лабиринт (λαβύρινθος – лабюринтос) означава път, състоящ се от улици и пресечки със сложна и трудна за разгадаване схема, чийто план може да варира до безкрайност, особено в случая с лабиринтите от типа коренища с техните безкрайни разклонения. Тази разновидност на лабиринта няма център, нито периферия, нито изход, а маршрутите през него са взаимосвързани.

 

Думата „мандала“ пък е от санскрит и означава „свещен или магичен кръг“. Това е концентрична симетрична фигура, в която всички елементи са на равно разстояние помежду си и са подчинени на една точка. През вековете фигурата е използвана за медитация и молитва, както и за средство за диагностициране и наблюдение на някои психологични отклонения. Юнг открива, че в психиатрията рисуването на мандали внасят ред и спокойствие в душата на пациентите, водят до овладяване на стреса и тревожността. Учени в областта на образованието пък установяват, че мандалите развиват интуицията, креативността и изразяването на чувствата.

 

 

„ВИКЪТ“ НА ЕДВАРД МУНК

 

 „Викът“ е една от най-известните картини на Едвард Мунк (1863–1944) и на течението на експресионизма въобще. Тя се превръща в една от културните икони на нашето време. Ярките цветове, акцентите, маркирани от едрите щрихи на четката и изкривените линии засилват реалистичното изображение на страданието и болката на човека. Картината отразява личните страхове и терзания на художника. Нейната експресивна сила се дължи до голяма степен на живописната техника и използваните от Мунк ефекти – острота на цветовете и извитите очертания на човешката фигура. Той прави няколко варианта на тази картина. Във всеки от тях на преден план се вижда човешка фигура с неопределен пол, фигура от нашето време, която е уловена от художника в момент на върховно страдание и екзистенциално отчаяние. На заден план може да се различи силуетът на град Осло, гледан от хълма Екеберг.

 

Първата версия на „Викът“ е наречена „Отчаяние“ и изобразява мъж с шапка. Тя обаче явно не се харесва на художника, защото според него не изразява достатъчно добре трудния момент, в който се намира героят на произведението. Мунк рисува втора версия, носеща същото име, където изобразява една по-малко приличаща на човешко същество фигура с лице към зрителя, намираща се не в състояние на съзерцание, а съвсем очевидно на пълно отчаяние. Някои предполагат, че за тази картина Мунк е вдъхновен от перуанска мумия, която вижда на световното изложение в Париж през 1889 г.

 

За да разберем смисъла на „Викът“, трябва да се върнем назад към детството на художника, белязано от строгия му баща и от чувствата на изоставеност и безпомощност, затаили се у детето след смъртта на майка му и на една от неговите сестри, жертва на туберкулозата.

 

По-късно другата сестра на Мунк е приета в психиатрична клиника с диагноза биполярно разстройство. Художникът преминава през светли, но и през тъмни периоди на лудост, утежнена от алкохолизъм. Именно неговото настроение през един от тези периоди е отразено в редовете, които Мунк записва в дневника си към 1892 г.:

 

„Вървях си по пътя с двама приятели. Слънцето залязваше. Изведнъж небето стана кървавочервено. Спрях, защото се почувствах изтощен, и се опрях на една ограда. Над синьо-черния фиорд и тъмнеещия град се издигаха кървави огнени езици. Приятелите ми продължиха по пътя, а аз останах там треперещ от тревога. Усещах някакъв вик, който преминаваше през цялата ми същност.“

 

 

СОЛОМОНОВИЯТ ВЪЗЕЛ

 

 

Според библейската традиция Соломон е най-мъдрият от царете на древен Израел. Господ му дава възможност да разпознава кое е добро и кое зло и да построи храм, който да възпроизведе на Земята съюза между божественото и човешкото. В Ранното средновековие и през следващите столетия всеки символ, който е свързван със Соломон, е синоним на нещо престижно, магично и напълно позитивно.

 

Заедно с други популярни символи, като кръга и спиралата, Соломоновият възел е един от най-старите и най-широко разпространените – познат е още по времето на пещерните хора на много отдалечени едно от друго места; използван е и от всички големи цивилизации като римската, германската, юдейската, ислямската, индийската и африканската. Много популярен е и сред ранните християни, като примери и фрагменти от този символ са открити в различни ранни римски базилики. Знакът достига апогея на своето използване в келтското изкуство, което се характеризира с различни възли, вълни и усукани форми. Предполага се, че римляните го разпространяват сред келтските племена скоро след първите си контакти с келтската култура.

 

Соломоновият възел се състои от два елемента, обикновено две връзки под формата на удължени пръстени, придобиващи през Средните векове формата на щит, правоъгълник или остра арка. Възелът символизира неразривната връзка между два елемента – в библейски план, връзката между Бога и избрания от него народ – и е лесно разпознаваем знак на старинната тайна парола „„долната част е като горната и горната е като долната“. Основна характеристика на възела е абсолютната симетрия между горната и долната част, между лявата и дясната: независимо от коя страна го погледнете, той запазва вида и значението си.

 

 

Основните посоки на компаса и безкрайността от посоки на света

 

За да се ориентираме в пространството или да локализираме дадено място, ни е необходимо да знаем накъде се падат четирите основни посоки на компаса. Тези посоки са свързани с видимото движение на Слънцето от изгрев до залез, следващо въртенето на Земята около оста ѝ. Тези посоки съставляват универсалната картезианска система за ориентиране, използвана при всички карти и географски планове на по-върхността на Земята. В тази предварително зададена координатна система основни средства за определяне на дадено място в пространството са точката и правата линия. През всяка точка от дадена координатна ос могат да бъдат прекарани безброй прави линии в безкрайно много посоки.

 

Различните култури използват различни стойности и символи за четирите основни посоки на света, зададени от местоположението на Северния полюс (север), на Слънцето по пладне (юг), както и мястото, откъдето то изгрява (изток) и залязва (запад) по време на двете

 

равноденствия, пролетно и есенно. Правите, прекарани от местоположението на наблюдателя към четирите посоки на света, сключват помежду си четири съседни прави ъгъла. Секторите между основните посоки могат да бъдат разделени на две и така получаваме посоките северозапад, югозапад, североизток и югоизток. Ако повторим тази

 

операция, ще получим схема, наричана Роза на ветровете. Тя се използва от древни времена от мореплавателите и се състои от главните 32 посоки на света на повърхността на Земята, необходими и за определяне на посоката на вятъра (от важно значение за платноходите).

 

За кардинални посоки на света могат да бъдат определени все пак северът (всички географски карти днес са ориентирани на север) и донякъде югът (картите в по-стари времена са ориентирани на юг).

 

 

НИКОЛО ПАГАНИНИ И ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ

 

 

Виртуозният изпълнител и композитор Николо Паганини (1782–1840) се смята за един от най-великите цигулари на всички времена. Той въвежда свои методи на интерпретация при свиренето на цигулка и ги развива до степен да бъде подозиран, че притежава свръхестествени качества заради сключен договор с дявола. Паганини е в състояние да изпълни изключително трудни произведения само на една от обичайните четири струни на цигулката, като първоначално сваля останалите три и след това продължава да свири така, че сякаш звучат не един, а няколко инструмента.

 

Паганини свири на много места из Европа и жъне големи успехи със своите собствени произведения, както и с вариации на теми от популярни опери. Композира концерти за цигулка и оркестър, някои от които остават само скицирани – освен двата му напълно завършени концерта други четири по-късно са възстановени. Композиторът оставя и 24 капричии за цигулка и няколко сонати.

 

Говори се, че Паганини изпълнява една от своите творби – „Мото перпетуо“ само за три минути, докато и до днес никой друг цигулар не може да изсвири за по-малко от четири минути и половина. Музикалният термин, залегнал в заглавието на това произведение, и означаващ непрестанно движение или перпетуум мобиле, се използва за обозначаване на определен вид композиции, в които цялото произведение или част от него се повтаря определен брой пъти (често по преценка на изпълнителя), като мелодията въобще не прекъсва между края на едното и началото на следващото повторение.

 

Перпетуум мобиле е музикален жанр, който достига върха на своята популярност в края на ХIХ век. Творбите с такъв характер обикновено се изпълняват като виртуозни музикални творения при бисове на концерти, като в някои случаи темпото на изпълнение се ускорява при всяко следващо повторение.

 

Майсторството на Паганини при свирене на цигулка е така впечатляващо, че се появяват слухове (които той никога не пожелава открито да опровергае), че тази си дарба цигуларят дължи на сключения с дявола договор за придобиване на необикновена гъвкавост на ръцете.

 

 

През предстоящия уикенд, последен за месец февруари, екскурзоводите и уредниците в Градската художествена галерия отново ще Ви очакват да заведете децата си в изложбените зали. За вход плащат само възрастните придружители, а децата са гости на галерията.

 

С единичен или семеен маршрутен билет можете да посетите трите временни изложби в залите на:

 

-       ул. „Княз Александър I“№15 („Всяко утро е различно“ на Станка Александрова);

 

-        Галерия „Капана“ на ул. „Райко Даскалов“ №29 („Безсмъртие във вечността. Георги Герасимов – живопис, графика и рисунка“);

 

-        Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32 („Живописта сега – Пловдив 2021“).

 

В Стария град пък можете да покажете на децата прекрасните картини на Енчо Пиронков в постоянната му експозиция, която се намира на ул.“Васил Кънчев“ №1.

 

Когато посетите „Цанко Лавренов“ и „Мексиканско изкуство“, разположени в обща сграда на ул. „Артин Гидиков“№11,  детето ще може да порисува, но също и да покаже колко е наблюдателно, ако открие от коя картина са детайлите, които му показват на таблет. Игра с таблет и рисуване очаква малките посетители и в други две постоянни експозиции на галерията: „Икони“ ( ул. „Съборна“ №22) и „Георги Божилов – Слона“ (ул. „Княз Церетелев“№1).

 

В последните три сгради екскурзоводите ще им поставят и печати върху специалната картичка „Месец на децата в музеите на Пловдив“. Ще им подарят и от красивите значки на галерията. В неделния ден значки и печати се раздават само в сградата с иконите.

 

Красивите ръкоделия са „запазената ѝ марка“, но това, което я прави истински специална, са техните създатели – хора с интелектуални увреждания, които живеят своята мечта да са полезни, а трудът им – оценен и харесван

Свикнали сме да влизаме в книжарниците, за да търсим желани книги, учебници или различни помагала и игри, но в книжарница Надежда в пловдивския район Тракия ще бъдете не само клиенти, но и най-скъпи гости. Там ще ви посрещнат с широки усмивки и ще ви изпратят с късметче с послание като благодарност за покупката ви.

Освен всичко, което бихте намерили във всеки един обект от този тип– бестселъри от всеки жанр, популярни списания и канцеларски материали, в „Надежда“ може да се сдобиете с ръчно изработени сувенири, картички за различни поводи и сезонни подаръци. И това не е всичко: сръчните творци в работилницата в съседство гордо ще ви демонстрират как придават триизмерност на картичките и украсяват мартеници с шевици и мъниста.

Книжарницата и работилницата на „Надежда“ са дело на сдружение „Паралелен свят“ – организация на родители на деца със специални потребности. Сдружението започва своята дейност през 2010 година, като първоначално предлага образователна и психологическа помощ на деца с интелектуални увреждания и техните семейства, но постепенно предприемчивостта им помага да намерят начин да създадат не само социална среда, но и условия за развитие и труд на потомците си.

Основателите са убедени, че „естественият живот е най-добрата среда“ за техните деца и го показват. Не закъсняват ползите от посещаването на редовни учебни програми, спортните тренировки, участието в състезания, специализираната психологическа помощ и обученията, съобразени с възрастта и потребностите им. Участниците в програмите на „Паралелен свят“ имат видим напредък в поведението и уменията и с времето стават по-уверени и независими.

Сдружението отваря работилницата и книжарница „Надежда“ през 2018 година, за да даде възможност на вече порасналите младежи да прилагат придобитите умения и да се срещат с различни хора. И въпреки че служителите са много повече, отколкото са реалните нужди на бизнеса – в „Надежда“ работят около 15 хора с увреждания и пет майки – Кремена и екипът на „Паралелен свят“ не престават да търсят възможности за допълнителни обучения и наемане на нови хора.

Източник: Lostinplovdiv

Страница 1 от 1842

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…