Капана.БГ

Капана.БГ

Възпоменателна стела на първия главен архитект на Пловдив Йосиф Шнитер бе открита днес на мястото, където той е погребан в Централния траурен парк на града. Стелата е изработена по инициатива на дарители от група „Позитивните“ и с подкрепата на район „Централен“.

Тя е дело на пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки и се нарича „Пламъкът на Шнитер“.

Статуетки за добротворие на хората, които участваха финансово и организационно в проекта на Цвятко Сиромашки, бяха раздадени веднага след церемонията. Те също са дело на скулптора.

 

На 15 януари излиза от печат „Кръстът”, дългоочакваната трета книга от нашумялата поредица с комисар Байер,на норвежкия журналист и писател Ингар Йонсрюд.

В „
Кръстът “ (превод: Стефка Кожухарова, 528 стр.) Фредрик Байер и Кафа Икбал разследват двойното убийство на значима фигура от норвежкия бизнес елит и приятелката му, открити мъртви в автомивка в центъра на Осло. По същото време безследно изчезва и телевизионна репортерка, която разполага с информация за покойния баща на Фредрик. В хода на разследването комисарят ще се сблъска със собственото си минало и с тайните на баща си, за които не е подозирал. Следата отвежда до загадъчна „Организация“ под закрилата на властимащите, а Фредрик ще бъде изправен пред решаващия въпрос: на кого може да има доверие и дали партньорката му Кафа не крие нещо от него… „Кръстът“ е умно замислен и изкусно завършен роман за волята да се бориш със злото и със собствените си демони и да се самосъхраниш дори и в най-кризисни моменти.

Ингар Йонсрюд вече има статут на звезда в криминалния жанр - с ярка индивидуалност и открояващ се почерк. Веднага след излизането си през 2015 г. „
Виенското братство”, първата книга от трилогията за комисар Байер, се превръща в бестселър - високо оценен както от критиката, така и от широката публика. „Калипсо “ затвърждава успеха на своя предшественик и също оглавява класациите за най-добри трилъри, а „Кръстът“, венецът на трилогията, налага името на Йонсрюд като майстор на жанра в световен мащаб. Според мнозина именно тази поредица е достойният наследник на култовата трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон!

 

От началото на 2021-ва година ви показваме във фотопоредицата "Тъмните нощни оазиси" другото лице на култовите клубове в Пловдив по време на локдаун. Към тихите портерите на местата, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да танцуваме, да се забавляваме или да се вслушваме в глъчката около нас, добавяме още едни. Започваме нова поредица. Тя е за хората, които създават във времената на повсеместна световна криза.

Създателите в ерата на Сovid-19 са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град под тепетата и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Запознаваме ви с немирниците, творящи  в период на локдаун.

Първият портрет е повече автопортрет, защото тя е колега журналист от така наречената „стара школа“ или както ние по-неопитните ги наричаме с уважение – доайен и учител. Кой, ако не тя, ще се нарисува най-добре?! От уважение към острото ѝ перо и таланта с куките!

Вижте плетените фантазии на журналиста Веселина Божилова, която твърди, че се чувства като в родилен дом за кукли:

„В коварни времена живеем. Не казвам тежки, защото още са живи хората, които са преживели война, бомбардировки. Дори моето поколение, едно от последните от бейби бума, може да разкаже истории на дефицит и ограничения, които по- младите няма да разберат. Сега или сме болни в къщи и изнемогваме от температура и страх как ще се чувстваме след час, или имаме такива близки и треперим с телефона в ръка как ще звучат, или потъваме в бездната от тревога, ако закараме близки в болницата и нямаме вест оттам, или, или… Вариантите са много, дори нищо да ти няма. Общото е вирусът. А странното е, че човечеството никога не е имало такава обща комуникация като него. Това е парадоксът. Той обединява хората от цял свят, в същото време ги затваря сами вкъщи. Някой ден ще го осмисляме. Сега само губим.

Аз се спасявам, като правя кукли. Те са плетени, на една кука, но не бих се определила като плетачка. Мога да плета от дете, но едва ли някога съм изплела два еднакви ръкава, а сложните плетки са ми скучни. Не мога да чета схеми, нито имам търпение да гледам клипчетата в мрежата. Целенасочено се научих да плета на една кука на принципа проба- грешка, защото ми трябваше като средство. Скоро разбрах, че направо съм го изобретила, защото хората май по друг начин плетат. Загърбих като дете дарбата си за рисуване, но тя не ме забрави. Все едно, с търпението и ината на козирог пробвах, пробвах, пробвах…Като полезно свое качество считам това, че ако някой се откаже на 17-ия път, примерно, аз ще опитам и за 18-ти. Та лека-полека открих, че в плетените играчки ме бива. Плета ги не по схема, а по снимки или от натура. Цяла зоологическа градина съм направила, дори игуана съм плела. То си е предизвикателство, а това е другото, на което не мога да устоя.

Куклите са вече тежката категория в тая работа и не веднага посегнах към тях. Първите бяха доста несмаслени, но лека полека поправях. Когато схващаш куклата като скулптура, а куката като длето, действаш бавно и полека. Това е моят подход. Да правиш кукли, обаче, е страхотно преживяване. Много си ги обичам. Докато правя главата, и аз не знам каква ще бъде. Като сложа очичките и ме погледне, вече ми се изяснява. Открих едни страхотни копчета, сякаш правени за очички и ги изкупих и от трите големи галантерийни магазини в Пловдив. Това беше моята подготовка за есенното затваряне- не лекарства, а 60 копчета. Последните. Като свършат и те, трябва да мисля нещо друго. Но мисленето е голямата част от процеса. Наистина го наричам хоби, но какво хоби е това, което те кара да работиш по десет часа на ден… Нещо запали ли ме, мога да го правя до безкрайност. Та и с куклите е така, нарича се вдъхновение.

Понякога се чувствам като акушерка в някой голям куклен родилен дом. Виждаш бебето и вече ти е ясно какво се е родило. Дотогава е кълбо прежда. Но изглежда някакси успявам да им вдъхна тая любов, с която ги правя, защото и хората им се радват. А от това по-голямо признание няма. В журналистиката не винаги ти се радват. А и като изнасяш нелицеприятни истини, по- скоро те атакуват. Няма го това чувство, че създаваш радост. Е, това е обратната връзка между куклите и журналистиката.Това, което направи куклите ми популярни до степен да се чудя как да правя обещаните, са фотосесиите ни с Димитра Лефтерова. Тя е фотограф на свободна практика, белязана от оная голяма магия на това изкуство да снима, да снима, непрекъснато да открива какво да снима и то с един характерен приказен подход.

И друг път съм снимала куклите си навън, в Стария град, на Римския стадион…

Но когато гледах снимките и от есенен Пловдив през ноември, и звъннах и и предложих да си направим заедно едно бягство от Ковида. Както и аз, и тя беше в оная средностатистическа степен на депресия, овладяла всички ни и предложението ми да снимаме куклите и хареса.

 

Моята идея беше да населим опразнените от хора пространства с куклите. Есента е най- хубавото време на Пловдив, Старият град обичайно по това време е доста населен с туристи. Докато снимахме, видяхме всичко на всичко двама италианци на колела, двама български туристи и една белгийка. Май ние им бяхме атракцията...

Още за родилния дом за кукли на Веселина Божилова може да научите ТУК.

Само чашата на Крис Корнел е пълна на масата му в Безистена

Семплата дървена мебел, край която легендарният музикант изнесе един от последните си концерти пред публика, е като артефакт на сцената в рок бара

Снимки: Десислава Цвяткова

Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Безистена

„Само да му налея едно уиски…”, намига мистериозно Стоян Даскалов.  „ Ама вие не разчитайте, на вас ще налея друго”, дяволито добавя собственикът на  Безистена.  Взима бутилка и допълва с отлежала кехлибарена течност полупразна кристална чаша, ритуално поставена върху семпла дървена маса на сцената на рок бара. След което пали свещта върху дървената мебел. А столовете около масата са празни. „ За Крис е. Всеки път като отваряме да свършим нещо в заведението, му пълним чашата. Някакъв наш ритуал си е по време на локдауна”, обяснява Стоян шаманската си церемония. „ То един спиритуализъм ни остана. Но цялата тая работа има обяснение, де. Това е масата на Крис Корнел, не знаете ли?”, допълва Даскалов.

Не, не знаехме.

Масата на сцената на Безистена не е просто маса. Тя е артефакт. Край нея, на 10 май 2016-та, легендарният музикант изнесе фантастичен концерт на Античния театър, който се оказа и една от последните му изяви пред публика. Една година по-късно Крис Корнел отне живота си. Обикновената дървена маса, на която той държа минералната си вода по време на акустичното си шоу на древната сцена, за Стоян е най-ценното нещо в Безистена. След клиентите му, разбира се. В момента обаче бара има само един постоянен посетител- духа на Корнел, и Даскалов държи да се грижи за него.

И препраща към припева на парчето „Като камък” на Аудиослейв:

Стая след стая, търпеливо
ще те чакам там,
като камък – завинаги!
Ще те чакам там,
сам…

Целия фоторепортаж може да проследите в Под тепето.

 

Четвъртък, 14 Януари 2021 11:25

Зимен музикален празник в Куклен

Зимен коледен онлайн концерт организират в Куклен. Музикалният празник е на школата по пиано към Народно читалище „Н. Вапцаров – 1909“ –гр. Куклен с ръководител Валентина Трендафилова и вокална група „Музичко“. Събитието ще се проведе на 16.01.2012 от 17.00 часа.

В концерта ще участват 13 деца на възраст от първи до шести клас, които с изпълненията си ще потопят зрителите в магията на зимните и коледни празници. Изненадата на събитието ще бъде световната премиера на творбата, спечелила конкурса на Министерството на културата за коледна песен. Произведението се казва „Зимен сън“ и е на младата
композиторка Мина Ефремова, която също ще присъства на концерта.

Концертът се осъществява благодарение на Община Куклен и с подкрепата на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата по програма “Творчески инициативи“2020 за проект „Коледна песен“.

Още една реставрирана сграда се показа с ново лице на пловдивчани в дните след Нова година. Сградата на ъгъла на улица “Банкова” и Малката главна “Райко Даскалов” бе зад скеле в последните няколко месеца, което бе свалено. Тя не бе в отлично състояние – на много места мазилката се лющеше, а в даден момент и един от балконите бе опакован в мрежа, тъй като бе опасен за преминаващите.

Реставрацията на всички декоративни елементи на сецесионовата постройка изглежда отлично. Нищо не е добавяно, разширявано или променяно в различните цветни и абстрактни мотиви по фасадата. Запазени са металните парапети на балконите, оформени са дори и дъната на самите балкони. Розовеещият цвят, в който бе сградата преди е саменен с пастелено зелено, което вероятно е единствената разлика по фасадата ѝ.

Прочетете още и вижте много снимки в "Под тепето"

Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях

Вярно е, че в момента повечето барове и ресторанти са някак пусти и „тъжни“ заради принудителното затваряне, но има едни други, които вече от доста години са затворили врати и за тях е останал само споменът. Дали поради финансови причини, или заради политически интереси, екипът на единствения дигитален гид под тепетата открои 3 пустеещи места, които някои от нас съвсем ясно си спомнят. Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях.

Бюфетът на Бунарджика

Малцина знаят какви са функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. Единствено малко по-възрастните сред вас може би си спомнят, че тя е била красива сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или биричка след прехода до върха (или пък да хапнеш нещо дребно- все пак трябват сили и за слизането надолу). Тези, които са го посещавали казват, че ходели там да пият кафе, тъй като в ресторанта долу било по-скъпо.

Бюфетът бил реализиран, след като през 1930-те години са открити красотата и потенциала (като място за отдих) на пловдивските тепета по времето на кмета Божидар Здравков. Тогава започва облагородяването на Бунарджика. Мястото предлага спираща дъха гледка на своите посетители на изток към целия център на града. Сградата впечатлява със своя хоризонтално издължен архитектурен образ - с голямата си козирка, с характерна за модернизма полукръгла извивка (от южната ѝ страна). Прилежащите ѝ тераси са на няколко отделни нива и открит изглед на абсолютно всички клиенти. Дълги години функционира като ресторант докато през 1990-те е преустроен за дискотека, а след това започва да пустее. Сградата е срината преди години, за да освободи място за нов ресторант, чийто проект представлява не особено добра, груба и демонстрираща неразбиране на стилистиката реминисценция на старата сграда. До реализирането му не се стига след гражданска реакция и протести.

Ресторантът в Дома на младоженците

Някои от нас го помнят като бирария Розенхоф, но още с построяването на Дома на младоженците през 60-те години на миналия век помещението е било предвидено и е функционирало като ресторант. През 2018-а общината си го възвръща и обявява търг с намерение то отново да остане ресторант, но дори и след ремонта на ритуалната сграда – продължава тъжно да пустее. Помещението е с площ 220 квадратни метра и се намира на партера. Със сигурност помни смеха на десетки сватбари и е свидетел на не една или две клетви за любов, но днес към него все още няма интерес.

Сладкарница Скалата

От 2018-а година, когато Община Пловдив официално придоби собственост над имота, култовата сладкарница Скалата в подножието на Сахат тепе остана в историята. Тя повече от 20 години се помещаваше в старото бомбоубежище и беше известна с вкусните си мелби и торти сред пловдивчани. Преди три години от управата заявиха, че там повече няма да има заведение, а мястото ще се използва за изграждане на детска площадка или друг обект с обществено значение и ще бъде разчистено. За съжаление, това все още не се е случило и целият периметър тъжно пустее, напомняйки за едни отминали времена на пълни стомаси и спокойно пиене на кафе встрани от глъчта по Главната улица и все пак в центъра на най-стария жив град в Европа.

Източник: Lostinplovdiv.com

Страница 1 от 1821

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…