Капана.БГ

Капана.БГ

На 21 август през 1862 г е роден Димитър Петков Кудоглу. Един от най-големите родолюбци и дарители. Роден е в с. Малко Габрово, Ксантийско. Фамилията му е странна и нетипична с наставката си, но е чисто българска – Кудов. Турското „Оглу“ идва като признание към предците. Учи в родното си село, после в гръцко училище и завършва във Френския колеж в Цариград. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски).

 

 

Димитър продължава работата на три поколения от семейството, търговия с тютюн с кантора в град Ксанти. През 1903 г. се заселва в Дрезден, Германия, тогава център на европейската търговия с тютюн. Макар и далече от родината, не забравя земляците си. Приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. Дава щедро лептата си на инвалиди, старопиталища, сиропиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни дружества, комисии, комитети, църкви, манастири, студенти, ученици, бедни и болни. Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева. Още през 1920 г. внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име, за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Церковски (Цанко Бакалов).

 

 

Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив. Дарението се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив. Сградата е строена през 1923‑1924 г. Проекта е на арх. Стойко Стойков за хотел. Хотелът се е наричал „Цар Симеон“, собственост на Михаил Димитров и е бил най-големият и луксозен хотел за времето си в Пловдив на четири етажа и с 45 стаи. Кудоглу купува сградата за 5 милиона лева и веднага започва голямо вътрешно преустройство за което изразходва близо 2 милиона лева. Дава още около 3 милиона лева за пълно медицинско обзавеждане доставено от чужбина.

 

 

Дава и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов“ на стойност 15 милиона лева, като наема от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на Дома. Домът е обзаведен напълно, назначени са лекарите, сестрите и другия персонал. Министър-председателят Андрей Ляпчев внася в ХХІ Народно събрание законопроект за Дома. Във встъпителните си думи той казва:

 

„Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек … той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза“.

 

На третото четене на законопроекта, след заключително благодарствено изказване на народния представител Никола Мушанов и след бурни ръкопляскания, законопроектът е приет. С Указ № 797 на цар Борис ІІІ от 22 декември 1926 г. е утвърден законът за Дома. Домът е най-модерно оборудваното и елитно медицинско заведение с едни от най-изявените лекари и старателно подбран помощен персонал. Домът е открит на 8 октомври 1927 г. По изричното настояване на Кудоглу неговото откриване и освещаване е трябвало да бъде съвсем скромно. Пловдивчани обаче му дават такава тържественост, каквато рядко са виждали в града. На освещаването лично присъства дарителят, дошъл специално за тази цел от Германия заедно със съпругата си. В този голям празник вземат участие министър-председателят Андрей Ляпчев и г-жа Ляпчева, директорът на народното здраве д-р Кесяков, директорът на полицията г-н Преславски, професорите д-р Ватев, д-р Берон, д-р Руменов и др. Тук е и цялата местна власт начело с окръжния управител г-н Димчев и кмета д-р Костов. След извършване на църковния обред на освещаването от епископ Харитон, речи държат председателят на Ефорията Недко Каблешков, министър Ляпчев, кметът на града, който поднася пергаментен адрес за почетно гражданство на дарителя.

 

Речта си Димитър Кудоглу завършва с думите: „Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този дом, който е Ваш, който е дом на целия български народ. Добивам нови сили, за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по‑радостни, по‑светли и по‑щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!“.

 

Според завещанието на дарителя, обслужването на бедни граждани е безплатно, но заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на персонала, консумативи и др. са осигурени за вечни времена. Пловдивският окръжен съвет, прави крупно дарение от 160 000 лв., а по‑късно още 250 000 лева, за да открие, мебелира и обзаведе противобясна станция към дома. ПРЕЗ 1947 г. ДОМА Е НАЦИОНАЛИЗИРАН ОГРОМНАТА МУ БИБЛИОТЕКА С НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ, ТРУДОВЕ, УЧЕБНИЦИ И ЧУЖДЕСТРАННА ЛИТЕРАТУРА Е УНИЩОЖЕНА БЕЗ НЯКОЙ ДА СИ ДАДЕ СМЕТКА ЗА ЦЕННОСТТА И! През 1973 г. сградата, този уникален архитектурен паметник е съборен за да се извърши разширението на централна поща (парадокс е, че сградата е проектирана от арх. Стойко Стойков и е съборена за разширение на пощата по проект на сина му арх. Желязко Стойков). Градът недоволства и под декларацията за спасяването на сградата се подписват много обикновени граждани, инженери и архитекти. Преименувана е и улицата в центъра на Пловдив, носеща името на Кудоглу и на която се е намирал домът. „КНИГА НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ДОМА“ е документ за признателност и благопожелания към делото на Димитър Кудоглу. В нея са включени впечатленията на много личности и колективни посетители от 1927 до 1940 г. На първа страница са се подписали Царица Йоана и принц Кирил, посетили дома на 31.І.1940 г. Първи посетители и написали посвещения са Андрей Ляпчев и неговата съпруга (8.ХІ.1927 г.). Той пише: „Добро дело, началото на което бе честит да тури г-н Д. П. Кудоглу, дано да бъде последвано и от други благодетели“. Следват благопожеланията на кмета д-р П. Костов и директора на полицията, преподавателите от Френския колеж и техни възпитаници от осмите класове, Британската секция на Международната женска лига, посетители от Виена, от Ордена Успение Богородично, Белград, Прага, Женева, група окръжни съветници от Пловдив, медицинските фелдшери при Пловдивската държавна болница, от много лекари от страната и чужбина, от писатели – Дора Габе (25.ІV.1930 г.): „ С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората“, Мара Белчева: „Тази е първата стъпка към човещина, достойна да бъде възпяна от най-вещия поет“. За родолюбивата му дейност цар Борис III го награждава с орден „За гражданска заслуга“ II степен, и е обявен за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ през 1927 г. Почива на 07.03.1940 г. в Пловдив от пневмония и е погребан в голяма гробница в центъра на Централни гробища. След смъртта му с решение на Градския съвет в градината „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст-паметник. 11 години по-късно е демонтиран. През 1951 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве“ е закрита под предлог, че благотворителността е част от миналото. „Милосърдието съществува само на думи и унизява трудещите се“, казват тогавашните управници. Спомените за благодетеля са напълно заличени през 1973 г., когато градската управа събаря сградата на Дома. Доста хора го смятат за светец, молят се на гроба му и твърдят, че помага.

 

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

 

Над 30 културно-образователни инициативи за деца включва първото издание на Детски панаир в кв. Столипиново в Пловдив, което ще се проведе на 5 и 6 септември в двора на СУ „Кирил Нектариев“ в града. Организатор на събитието е Фондация Изиарт с подкрепата на Фондация Пловдив 2019 Европейска столица на културата. Всички инициативи са с вход свободен и ще продължат в рамките на целия уикенд от 10.00 до 18.00 часа.

 „Решихме да направим Детски панаир именно в Столипиново, защото кварталът е пълен с деца, които живеят доста изолирано, но като всички други имат нужда от  достъп до разнообразни културни и образователни инициативи. За нас е изключителна възможност да направим събитието именно тук с надеждата, че ще можем да въвлечем децата в света на изкуството. Надяваме се панаирът да привлече посетиели както от квартала, така и от целия Пловдив и да стане възможност за един мост между децата в града и първа стъпка за по-сериозна комуникация и взаимодействие между тях в бъдеще. Сигурни сме, че ще намерим десетки бъдещи художници, архитекти и музиканти и ще се опитаме да ги запалим с идеята да търсят изкуството в живота си,“ споделя Станка Желева, председател на Фондация Изиарт.

За децата, които се интересуват от изкуство, са предвидени десетки работилници, между които по стъклопис, архитектура, пясъчни рисунки, плъсти и грънчарство. Ще има специално ателие, посветено на културно-историческото наследство на Пловдив за изработка на мозайки с фрагментите от римски мозайки са от Голямата базилика в Пловдив. Организаторите са приготвили и атрактивна програма за сцената - музикални и театрални спектакли, танци и игри за най-малките. Специално за събитието ще бъде показана и истинска пожарна кола, на която малчуганите ще могат да се качат и да усетят вълнението, като влязат в ролята на истински пожарникари.

Детски панаир стартира преди осем години с подкрепата на Фондация Америка за България, като до момента са реализирани над 40 събития в над 15 града.  Панаирът е първият културен градски фестивал за деца и се е превърнал в едно от най-очакваните събития за детска аудитория. Основната му цел е децата да бъдат въведени в света на изкуството и културата, като се организират творчески ателиета по изкуство, както на открито, така и в културни институции (музеи и галерии). Проектът е некомерсиален и позволява на всички желаещи деца да се включат абсолютно безплатно в културно-образователните инициативи.

Губернаторът дари целият тираж от второто издание на книгата на Тодор Тончев „Основателен ли е у нас антисемитизмът” на наследниците му

Областният управител Здравко Димитров дари целият тираж от второто издание на книгата на Тодор Тончев „Основателен ли е у нас антисемитизмът” на наследниците на автора.

Книгата излиза от печат в София през 1938г., като резултат от силна хуманна реакция срещу зараждащия се в този момент държавен антисемитизъм в България. Тогава книгата е инкриминирана, а нейният автор е задържан и осъден на една година, която излежава в Кюстендилския затвор. Посоченото издание, днес е библиографска рядкост, което оправдава и неговото повторно публикуване.

Инициативата за преиздаването на книгата е на дъщерята на автора – д-р Валентина Тончева, която по този начин изпълнява бащиния завет да запази спомена от историческите събития от онова време и стана факт благодарение усилията на г-н  Здравко Димитров и екипа му.

Авторът Тодор Апостолов Тончев (22.06.1908 – 01.09.1995) е един от онези, малко познати представители на българското общество, които посвещават персоналната си интелектуална енергия на важни за социума каузи и издигат глас в защита на българските евреи още преди да е приет Законът за защита на нацията през 1941 г.

Той е роден в Хасково, а през 1930 г. завършва Военноморското училище във Варна. Именно там има възможност да се сприятели и да общува с представители на еврейската общност, което предопределя и идейните му убеждения срещу зараждащия се и в България антисемитизъм. Създава Проектантско бюро за технически и конструктивен контрол, след което последователно работи като инженер в Мадан и Кърджали до пенсионирането си. През 1960 г. се установява със семейството си в  Пловдив, където остава до края на живота си.

„В съдържателно отношение книгата представлява популярно издание, в което е направена кратка историческа ретроспекция за еврейската общност в България. В случая по-важни обаче са идейните послания, чрез които се отстояват и споделят най-общочовешките духовни ценности за толерантност към различията и споделена любов към човека, независимо от неговия произход и религия.

Предлаганото издание най-добре говори за себе си и за своя автор. То е адресирано към вниманието на всички онези читатели, които проявяват интерес не само към драматичната история на евреите, но и към рефлексиите на тази сложна и актуална тема в българското общество.

В този аспект безспорни са заслугите на представителите на българския духовен, политически и интелектуален елит за спасението на българските евреи, но не по-малко значими са и опитите на отделни български граждани с изострена чувствителност, които пропагандират дълбоко хуманни идеи, насочени срещу антисемитизма“, казват в предговора към второто издание преподавателите във Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Русалена Пенджекова-Христева и доц. д-р Пламен Славов.

С цел запазване автентичността на авторовия език и стил, както и духа на епохата, е предпочетено факсимилното възпроизвеждане на текста, за което областният управител изказа своята огромна благодарност към екипа на Издателски комплекс ВУСИ.

Гости на събитието бяха доц. д-р Пламен Славов от Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев, директорът на Регионален държавен архив Димитър Севов и директорът на Издателски комплекс ВУСИ Олга Манолова.

Картините, собственост на РИМ- Благоевград, ще бъдат подредени в Етнографския музей

Колекция от картини на Златю Бояджиев, собственост на Регионален исторически музей в  Благоевград, ще гостуват в Пловдив. Изложбата ще бъде подредена в в Регионален етнографски музей – Пловдив от 20 август до 30 септември.

Златю Бояджиев (1903 – 1976 г.) е признат за един от големите живописци и един от най-добрите български художници на XX в. Той твори в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа, а творчеството му се дели на два основни периода. Първият продължава до 1951 г., когато художникът получава инсулт, вследствие на който дясната половина на тялото му остава парализирана. Това, обаче, не го спира да рисува с лявата ръка, което му помага да изяви други страни на своята чувствителност.

Портретите от втория период са още по-детайлни и дори гротескни. За това му помага познаването на народния бит и душевност на българина и разнообразието на художествените решения.

Представените в изложбата картини от „Мелнишки цикъл“ са създадени през 70-те години на XX в. и представляват само част от невероятните платна на Златю. И тук, интересът му към селския бит се запазва, но авторът отразява и социалистическите преобразования на селото. По покана на тогавашната общинска управа на Благоевград, отива да работи в Благоевград, Мелник и селищата от региона. Самите хора, красотата и топлината на Пиринския край го пленяват и с творческа настървеност художникът създава невероятните си интерпретации: „Благоевград“, „Мелник”, „Кърланово”, „Пастирки”, „Овчари” и др.

Във всяка картина от колекцията прозира синият нюанс, затова често ги определят, като творби от „синия период“, но всички те носят един и същи духовен заряд, който идва от селото и от земята, и в които се усеща топлото слънце и ярките цветове на юга.

Значителна част от „Мелнишкия цикъл“ е закупена от община Благоевград и през 1977 година е предоставена на РИМ – Благоевград. Творби на Златю Бояджиев са притежание на НХГ, СГХГ, ГХГ – Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други, както и на частни колекционери у нас и в чужбина.

 

В навечерието на Празника на Пловдив – 6 септември и денят, в който ще честваме 134-ата годишнина от Съединението на България, по покана на Община Пловдив в града гостува отново прочутият музикант проф. Луиза Село, която ще изнесе безплатен концерт на пловдивчани и гости на града.

Събитието е на 5 септември 2019 г., от 18.00 часа в Зала „Съединение“ на  Регионален исторически музей – Пловдив с вход СВОБОДЕН!

Концертът  на проф. Луиза Село (флейта) - посланик на италианската музика по света и представител на културата в град Удине, Италия, ще е в съпровод на Аурора Сабия (пиано).

Луиза Село

Известната флейтистка, която изнася концерти по целия свят е определена от музикалните критици на Ню Йорк Концерт Ревю като „ Красива комбинация от екстровертна страст и истинска нежност с отличен контрол на въздуха, брилянтна техника, огромен звуков обхват и изобилие от чар. „ Тя е също Миадзава артист, както и знатен и почетен професор в Музикалната Консерватория на гр. Триесте, Италия, Виенски Университет и Нов Български Университет. Проф.Луиза Село е президент на историческата асоциация „Амичи делла Музика“  гр.Удине.

Аурора Сабия (пиано) е личен пианист на Луиза Село, както и корепетитор на редица други интернационални концертиращи музиканти като Бруно Канино, Антон Никулеско, Карол Винсенс и др.

……………………………………………..

Едни от най-добрите камерни музиканти на нашето време, изключителният дует Луиза Селло (флейта) и Бруно Канино (пиано) гостуваха за първи път в Пловдив на 11 май 2018 г., когато изнесоха безплатен концерт за пловдивчани и гости на града в Дома на културата „Борис Христов“.

Събитието, организирано от Община Пловдив беше подарък за меломаните в града под тепетата, посветено на един от най-светлите български празници – 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

 

Всепризнатият майстор на ужасите и мистериите Хауърд Филипс Лъвкрафт е роден на днешната дата през 1890 г.

Лъвкрафт започва да пише още на седемгодишна възраст, като в училище го влече науката и издава ръкописни списания по темата. Не постъпва в университет поради здравословни проблеми.

Първият му публикуван разказ е „Алхимикът“, а най-известен е с творбите си от така наречения „Ктхулу цикъл“ и с култовия „Некрономикон“.

Творчеството му оказва влияние на редица съвременни автори, сред които Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Нийл Геймън и други.

Представяме ви го в няколко цитата:

„Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото.“

„Най-милостивото нещо на света е неспособността на човешкия ум да съвместява цялото си съдържание.”

„Това, което човек прави, когато му се плати, няма значение. Това, че той е чувствителен инструмент към красотата на света, е всичко!”

„Никога не питам човек каква е неговата работа, това не ме интересува. Питам какви са неговите мисли и мечти.”

„Достатъчно са ми отворени очите, за да видя, че мнението на никой човек не струва нищо, освен ако не е подкрепено с искрена информация, за да стане така, че да се знае за какво изобщо говори.”

„Един Господ знае къде ще свърша, но е сигурно, че няма да съм на върха на нищо. Не че особено ме интересува.”

„Страхувам се, че ентусиазмът ми се изпарява, когато от мен се изисква истинска работа.”

„Търсачите на ужаса достигат странни, далечни места.”

„По-невероятна от мъдростта на старите хора и мъдростта на книгите е мъдростта на океана.”

„Работа без песен е като изморително пътуване без край.”

„Но не са ли мечтите на поетите и приказките на пътешествениците пословично неверни?”

„Не бих изкарал и седмица без частната си библиотека. Бих се разделил с всичките си мебели и бих живял и спал на пода, преди да се разделя с 1500-те книги, които притежавам.”

„Океанът е по-древен от планините и е натоварен с мечтите и спомените на Времето.”

„Светът наистина е комичен, но шегата е с човечеството.”

 

Група „Ла Туна“ от Университета от Алкала де Енарес, Мадрид, Испания, съставена от 27 музиканти, ще изнесе безплатен концерт за пловдивчани и гости на града в деня на Празника на Пловдив – 6 септември.

Испанците идват за втори път в града под тепетата. Първият беше през юли 2017 г., когато те изнесоха безплатен концерт на сцената пред общината, като преди това направиха изключително атрактивно и забавно шествие по Главната улица на Пловдив. На следващия ден,  по време на разходката им в Стария град с екскурзовод, осигурен от Община Пловдив, те пяха на всички подходящи места по маршрута, правиха серенади и включваха в изпълненията си публиката за радост на многобройните туристи.

Концертът на „Ла Туна“ от Университета от Алкала де Енарес  в Пловдив на 6 септември е на Римския стадион с начало 18.30 часа.

„Ла Туна“ от Университета от Алкала Де Енарес е институция с пет вековна история, участваща активно в живота на Алкала де Енарес (Мадрид) и на нейното нематериално наследство. „Ла Туна“ е сдружение с нестопанска цел, което изнася безплатни концерти по целия свят. Асоциацията е основана още при създаването на Университета в Алкала, през XV век, и от нея са произлезли личности като Франсиско де Кеведо и Лопе де Вега.

Традицията е създадена от студенти, познати като сописти ( от испански sopa в превод „супа“) – студенти от скромен произход и без ресурси, които използват музиката като начин да получат купа супа в ханове и таверни.

Една от основните цели на „Ла Туна“ е да поддържа вековната традиция чрез музиката, популярния фолклор и особено „оживлението“ и „радостта“. По време на турнетата си, групата популяризира испанския бит, култура и фолклор, изнася концерти, прави шествия, изпълнява серенади, като включва по забавен начин публиката.

С богатия си репертоар, те са участвали във фестивали на 5 континента. Изнасяли са концерти в Хонконг, Ню Йорк, Мексико, Перу, Боливия, Венецуела, Куба, Токио, Буенос Айрес, Москва, Италия, Бряг на слоновата кост, Берлин, островите Фиджи, Северна и Южна Америка, почти цяла Европа, пътували са многократно до Африка, Близкия Изток, Азия и Океания.

Всички разходи по пътуването са финансирани от различни официални органи от Испания, както и с помощта на български фирми. Община Пловдив – домакин на концерта също оказа помощ в логистиката на проявата, предоставяйки за втори път сцена с ВХОД СВОБОДЕН.

Страница 1 от 1572

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…