Капана.БГ

Капана.БГ

Откриват петото издание на фестивала Старо Железаре StreetАrt

Майлс Дейвис, Луис Армстронг, Боб Марли, Джим Морисън, Фреди Меркюри и Ейми Уайнхаус се съюзиха с Орфей по дуварите на къщите в селото

2019 година е специална за Старо Железаре. В селото върви петото издание на фестивала Старо Железаре StreetАrt, а жителите му честват първата кръгла годишнина на чудото, което промени населеното им място и го прочу из Европа. Тази година събитието протича  под мотото  на УТОПИЯТА,  мечтите  за по-добро бъдеще, копнежа по миналото, което е в основата на  творческата дейност на артистите  в селото от самото начало. В условията на стагнация възниква бунт, поддържан  от „ФУТУРИСТИЧНИЯ МАНИФЕСТ  НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ”, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу безмилостния звяр на икономиката, географията, демографията и политиката.

И тази година диригентите на фестивала са създателите муКатажина и Венцислав Пирянкови, а художниците, които творят по дуварите на селските къщи са ученици от Училището по изкуства Венци и Университета по изкуства в Познан- Анна Косик, Агнешка Гжемска, Антони Хоровски, Юлия Клодзинска, София Горончняк, Станислав Корицки, Лидия Физек, Любослав Пирянков.

През 2014 г. дейността в селото стартира под мотото  „Lost Memories, Found Dreams”/“Забравени спомени, намерени мечти“/. Сега селото на личностите,  „Village of Personalities”, е придобило характер и сила през тези няколко години и се е превърнало в разпознаваем феномен. Съвременното изкуство – стенописи, истории и личностите, свързани с тях, са станали неразделна част от наследството на това място, на неговата колективна памет. Сега село Старо Железаре е „най-артистичното  село в България”. Но не само.

„Това, което безспорно  е по-важно, в съответствие с революционната традиция на това място, е съпротивата срещу бедствията – в този случай преди всичко – срещу смаляването на селото с тревожна скорост – поради смърт, емиграция, ниска раждаемост. Активният дух не напуска жителите, които  помнят времето на разцвета на селото, наречено Малката Москва, което по времето на комунизма посетиха Фидел Кастро, Индира Ганди, Тодор Живков. По това време то наброяваше  над 3000 души, в момента те са  малко под 300 … Това е само един остатък, сянка, спомен за яркото му минало. Във времето  на трансформацията  започна и процесът на заличаване – както физическото изчезване, така и от съзнанието на  българите. За някого, който няма нищо общо с България – абстрактна, непозната точка, във въображението е типично място някъде накрая на света. И тук се случи абсурдът – новите чудесни възможности, които ни се разкриха. На нас,  художниците и младите ентусиасти, ученици от нашето Училище по рисуване, които дойдоха тук с нас от Полша. Беше невъобразимо и едновременно толкова близо до реалността, че ни се прииска да кажем: „Защо не?“ Както обяви майсторът на анимацията Ян Сванкмайер: „фикцията  е нещо, което съществува със сигурност.“ Този вид изкуство има за цел да направи въображаемото реално, защото изглежда толкова възможно. Реалността, обърната  с главата надолу, сведена до абсурд, показа, че може да има друг начин, че може да бъде различно, че изкуството няма граници”, казват Катажина и Венцислав Пирянкови.

Селото в края на света стана център на света, където всеки идва, където всички  се срещат дори само по стените и оградите на къщите, независимо от тяхното положение, социален статус, националност, възгледи или други културни критерии. Кралица Елизабет, Уинстън Чърчил, Ангела Меркел могат без никакъв проблем да посетят „селяните“ в Старо Железаре, просто така. Изрисуваните  фигури вече са много.

„Влизайки в селото, оставаш с впечатлението, че в него има много хора. Че има живот. Това впечатление става все по-реално от година на година, от месец на месец,  в селото ни идват все повече туристи.  Все повече хора от града искат  да прекарат тук свободното си време, в селска къща, в градината. Има и първа къща за гости. Местните баби активно участват във фолклорната група. Те са  специалистки и в българско движение за бавно хранене slow food и са любимки на медиите. Не без основание през 2017 г. те взеха активно участие в художествена изява „Авангард на селото“, провъзгласяваща  лозунга на Манифеста, основан на идеята, че истински авангард се ражда на село. Не  без причина тук през 2018 г. на една от улиците бе създаден първият селски клон на Нюйоркския MoMA – Музей на съвременното изкуство. Това лято искаме да подхванем  мечтите за  УТОПИЯТА, мечтите за красиво бъдеще и от друга  перспектива. Утопичните виждания  ще циркулират и ще създадат т.нар  СЕЛО НА СЛЪНЦЕТО,  след утопичния „Град на слънцето“ на Томаш Кампанела. От една страна, те са футуристични, от друга страна – са много силно носталгични.  Абсурдно е, че ситуацията, в която се намира Старо Железаре, е точно противоположна на тази в края на 19-ти и началото на  20-ти век, когато е създаден първият авангарден Футуристичен манифест, в който светът се  динамизира и трансформира с невиждани  темпове. Още повече, имаме много по-интересно предизвикателство, когато  в условията на стагнация възниква бунт, поддържан от ФУТУРИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу икономиките, географията, демографията и политиката. В  СЕЛОТО НА СЛЪНЦЕТО  човешкият живот ще бъде възможно най-близо до природата. От друга страна, изкушени сме да я заблудим поне малко, да забавим времето”, подчертават Пирянкови.

Специално място в програмата на фестивала тази година има Пирамидата- символично място, на ъгъла на площада,  което според  преданията  е специално, считано от траките за място на сила със специфични енергийни свойства. Самата пирамида има формата на правилен тетраедър, тя е символ на възнесението, волята, смелостта и независимостта. Това е форма, която ви позволява да задържите и организирате енергии като някакъв  вид резерв. Това е старо-железарски  диамант, покрит с ламарина. В художествено отношение е препратка  към  един от най-известните  полски художници – Тадеуш Кантор –  вид опаковка, които  той създава, т.нар. амбалаж. Художникът,  под влиянието на военна травма, също иска да опакова най-стойностните  ценности,  за  да ги предпази от унищожаване.  От друга страна, от българска – тук говори гласът на Христо Явашев, благодарение на когото опаковането на „макрообекти“ ги изнася на дневна светлина, покривайки ги, като по-скоро ги подчертава. Затова Старожелезарската пирамида се превръща в мощно място, на което  може да се поверят мислите, емоциите и разсъжденията, или да се закачи  мартеничка на близкото  дърво.

Тазгодишното последване на УТОПИЯТА, мечтите се случва  естествено и в областта на мурали (уличното изкуство).  Под звуците на IMAGINE на Джон Ленън и на СВЕТЪТ Е СТРАНЕН от Чеслав Ниман се случва утопичен танц, всички заедно, различни нации, възгледи, ориентации Евреи с бутилки върху  главите си, български кукери, танцьорка от карнавала в Рио де Жанейро, след това Марсел Марсо и Чарли Чаплин, мексиканско момиче от Диа де Муертос, до което зад решетките се появява затворник от Гуантанамо.

И двете песни са един вид утопичен манифест, който се осъществява по стените на Старо Железаре. В Дома на Традициите, който е централното място на тазгодишния проект, УТОПИЯТА продължава с музика. Перфектна мелодия на душата, изпята от местни баби, български гайдари, заедно с емблематичните джазмени – Майлс Дейвис, Луис Армстронг, реге музиканти – Боб Марли, Лъки Дюб, след това Джим Морисън, Фреди Меркюри, Ейми Уайнхаус а също така и Орфей. Придружава  ги с цигулка Петър Дънов – духовният учител на българите. Тук е и Кришна. Малко носталгични спомени от задушевните 70-те години под знака на  Ню Eйдж и MAKE LOVE NOT WAR.

Oтзад на Дома на Традициите появяват се други утопични герои. Жителите на селото защитават галактиката си срещу злите сили заедно с героите от „Междузвездни войни“. Последният  Рангел се бори със Светлинният меч с Дарт Вейдър, Пенка, шефката на кръчмата, седи с Йода на люлка, говори за живота a подслушва ги златния робот 3PO, който ги люлее. Рицарите-джедаи, водени от кмета, които управляват хипердвигателя, позволяващ на скок в хиперпространството, , а също така и тазгодишният екип от художници от Полша, съставляват армия от бунтовници, защитаващи своята селска република срещу ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО.

„Нашият Художествен инстинкт  има своите теоретични препратки сред авторитетите. Наскоро Зигмунт Бауман, описвайки характера на съвременното общество, оприличавайки съвременността на течност – „течна модерност“,  призова за създаване на културни утопии. Но утопии, които не са готови политически проекти, а отворени експерименти, търсещи нови граници за нашите възможности. Разбраната по този начин утопия е – твърди Пол Рикьор – предната стража на човек, който върви към светлина и зрялост“. И „променяйки  въображението си, човек променя съществуването си“. Тъй като УТОПИЯТА е обречена на провал, защо не отворим  врата за неограничения карнавал на ВЪОБРАЖЕНИЕТО … Това, което е стереотипно, тук е сюрреалистично, това, което е обичайно, се превръща в необикновено. Както при Сванкмайер, реалността не е нито sacrum, нито profanum, а нещо магическо. Хората идват, седят, търсят смисъла на света и на собственото си съществуване. Във всяко банално нещо може да се намери нещо мистично”, казват още Катажина и Венцислав Пирянкови.

Неделя вечер от 21:10 Лятно кино „Орфей“ и Филмови нощи във Филипополис предлагат на по-малките зрители на града специална прожекция под звездите на дългоочакваното продължение „ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ: ПЪТЕШЕСТВИЕТО“. Филмът на Джош Кули проследява Уди, който винаги е бил сигурен в своето място на този свят и в това, че негов приоритет е да се грижи за детето, на което принадлежи, независимо дали това е Анди или Бони. Един ден Бони донася нова играчка в стаята си – направеният от нея Виличко, който определя себе си като „боклук“, а не като играчка. Уди се нагърбва с отговорната задача да му покаже защо трябва да приеме това, че е играчка.

Същата вечер от 23:30 ч. ще бъде късната прожекция на „ЗЕЛЕНАТА КНИГА“ от режисьора Питър Фарели с участието на Виго Мортенсен, Махершала Али и Димитър Маринов. Филмът, носител „Оскар“ за най-добър филм, е вдъхновен от истинска история за приятелство, което успява да преодолее расизма и класовото разделение, линията Мейсън-Диксън от 1962-ра. Тони Лип – охрана в италиано-американски квартал в Бронкс, е нает да бъде шофьор на д-р Дон Шърли – световноизвестен чернокож пианист, който започва турне от Манхатън до дълбокия Юг. Те ще трябва да разчитат на Зелената книга – пътеводител на безопасните по това време места за афроамериканци.

Утре – 22.07 /понеделник/ от 21.10 ч в рубриката „Пожелахте да гледате“ ще бъде показан филмът „ЛЯТОТО НА ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ“. Специален гост ще бъде Стефан Вълдобрев.

Цените на билетите за кинопанорамата са 7/6 лв. Продават се на касите на лятно кино „Орфей“ /19.30-23.30ч/ и LUCKY Дом на киното /16.00-21.00 ч/, както и онлайн на boxoffice.bg.

Неделя, 21 Юли 2019 11:13

Сбогом, Буги!

Z – ROCK: Нашият Буги тази нощ си отиде... Нямаме думи... съкрушени сме

Нашият Буги тази нощ си отиде... Нямаме думи... съкрушени сме“. Това написаха преди час на страницита на любимото рок радио на България в социалната мрежа Faceebook.  Колегите му не съобщават повече подробности около смъртта на Буги Барабата.

Скръбната вест се разпространява с тежестта на последния рок хит сред феновете. Ефирът на Z – ROCK осиротя!

Истинското му име е Марио Събев. Основател е на "Бараби Блус Бенд" и автор на всичките песни в шестте албума на групата: "Песни от гаража", "Лоши времена", "Срещу вятъра", "18 карата кал", "Без право на обжалване" и "Бесните кучета на блуса". Съавтор на хита на Васко Кръпката - "Няма бира". За Георги Минчев е написал песента "Равносметка".

 „Тази нощ се пресели в отвъдното един от най-яките рокаджий в България- Буги Барабата. Почивай в мир!!!“ – поде рок обществото у нас.

Феновете на Буги вместо жалейки си припомнят негови крилати фрази. Ето какво е написал Добри Шойков:

Буги:
Какво значи „злоупотребил съм с алкохол“? Да не би да съм си измил с него обувките? Напих си се като човек! — по радио Z-Rock
Не помня кой написа: „Алкохолът не решавал проблемите“. То и млякото не решава проблемите, ама никой не го споменава това. — по радио Z-Rock
Толкова съм стар, че съм свирил рок на абитуриентския бал на Тутанкамон и съм крал дъски от Ноевия ковчег, за да си правя електрически китари. — по радио Z-Rock
Че откога пък в България се изисква да имаш глас, за да станеш певец, три четвърти от звездите в тази страна имат гласове, с които стават само да седят в клозета и да викат „Заето“!
Кво говоря бе ?!,ма така е като егенето ти се пише с римски цифри.

Светла ти памет, Буги. Ще ни липсваш!

В последните години 21.07. не е случаен ден. И този няма да бъде. Каним Ви на един различен Световен ден на Кизомба- с музика, танци и коктейли на открито, в Whisky bar Sandak \ СандъкЪ, в душата на града- Kapana Creative District / Капана - квартал на творческите индустрии За нас и всички вас, които вече сте се докоснали до Кизомба- тя е магия. Всички, които все още не сте- заповядайте, за да Ви я споделим. Започваме в 19:00ч., а освен всички хубави емоции, които ни очакват, заедно ще гледаме за първи път флаш мобът, който заснехме за World Kizomba Project и многото запечатани усмивки.

Китаристът Атанас Шишков и културен център "Тракарт" представят проекта "Atanas Shishkov Guitar Lab - Sunday Guitar Workshop".
Това е китарно събитие на принципа на отворената сцена, където всеки може да се качи, да тества китара и апаратура, да посвири или просто да послуша китарна музика!
Представят се интересни инструменти, коментират се различни теми, свързани с музиката и в частност с китарата.
Всеки може да донесе инструмент, усилвател или друга апаратура, която да тестваме и разгледаме.

Свири се авторска музика, кавъри, както и джем тракове.

Начало - Неделя от 17,00-18,30 ч. В Тракарт.

Творческа работилница за изработване на театрални кукли за пръстчета е една чудесна идея за забавление на децата на всяко място - у дома или навън! Ще си създадем наши собствени герои и ще оставим въображението ни да им измисли приключения, в които те да участват. Заповядайте да творим и да се забавляваме заедно в приятната атмосфера на мол Plovdiv Plaza от 11:30 ч. до 13:00 ч. ул. „Д-р Георги Странски“ 3.

7 места на българското Черноморие, които не са за изпускане

Цяла година чакаме лятото, а когато времето настъпи, планирането на ваканцията край морето е най-любимото нещо на всички. Не може да си представим горещините без очакването за онзи отпускарски момент, в който ще се опънем на хавлията/шезлонга и единствената ни работа ще е да решим колко точно да стоим на плажа. Той вероятно е и едно от задължителните условия, които могат да превърнат почивката ни в истински рай. Искаме да е хубав, просторен и с чиста вода, а именно това е причината днес да подберем за нас някои предпочитани места, където може да откриете голяма част от търсените предимства.

Истината е, че въпреки заклеймяването на България като държава, която е бетонирала крайбрежието си, тук все още може да попаднете на голямо разнообразие от плажове – както не толкова населени и комерсиални, така и превърнати в местенца с нонстоп купон. Единствено от личните ви предпочитания зависи къде точно ви се почива този уикенд.

Синеморец може да не е оживен морски курорт, но със сигурност е едно от най-съхранените и живописни селца по българското Черноморие. Той е идеалният вариант за всички, които искат да се насладят на пълноценна почивка и райски плажове. Курортът е най-южната точка на българското Черноморие. Разполага върху живописен полуостров в Югоизточна България, на мястото, където река Велека се влива в Черно море и на около 6 км от границата с Турция. Плажовете там са цели 4, като от тях ще откроим два:

Плаж Липите – красив, малък залив, запазил красотата и дивото в себе си. Заобиколен е от красиви хълмове и гора, което го прави много привлекателно място. До него се стига по пътечка, започваща от южния край на централния плаж Бутамята. Има и път за автомобил, но ако колата ви не е 4х4 може да си спестите това преживяване. Морето в плаж „Липите” е много тихо и спокойно. Заливът е така разположен, че не е толкова ветровито и затова няма вълнение. Плажът не се отдава на концесия и поради тази причина няма спасители, шезлонги и чадъри. Също така няма заведения.

Плаж Силистар – На 5 км южно от село Синеморец по пътя за село Резово е отбивката за последния плаж преди границата с Турция. По около 1 км разбит път, лъкатушещ през гора, се достига до обширен паркинг. След няколко метра се открива невероятна гледка. Силистар е може би най-красивият залив по нашето Черноморие. Там водата почти винаги е спокойна, а през лятото е топла и много чиста. Плажът е с дължина около 1 км и ширина около 50 м. и е покрит със златист пясък. За любителите на плуването, брегът е много приятен и плавно преминаващ в дълбочина, а гмуркачите трябва да внимават с подводните пещери, защото има вероятност от водовъртежи. Плажът е едно от предпочитаните сърф места по нашето Черноморие.

Следващото място е пълна противоположност на спокойствието на крайграничния район. Плаж Дюни е един от най-луксозните на българското Черноморие. Част е от едноименното ваканционно селище, което е на територията на национален природен резерват още от социалистически времена. Плажът на селището е с дължина 4,5 км и ширина над 100 м и е покрит с фин пясък. Морето тук става постепенно дълбоко, а самата ивица е носител на наградата „Син флаг“ за чиста околна среда. Заливът е удобен за уиндсърф и други морски спортове.

Плаж Шкорпиловци има най-дългата и широка плажна ивица на българското Черноморие. Той е с дължина 13 км и на места е широк 100 м. Пясъкът е фин и златист, а морето набира дълбочина постепенно и е подходящо за плуване, дори и ако не сте виртуоз във водна среда. Точно зад плажа се намира защитената местност „Камчийски пясъци”, а още по на север са лонгозните гори по устието на река Камчия.

Централният плаж в Албена е още един носител на „Син флаг” и един от най-хубавите в северната част на Черно море. Типична за него е просторната пясъчна ивица, плитко море и намираща се в близост зеленина. Комплексът е затворен, а той е охраняем и редовно се почиства и поддържа. Не е препълнен със заведения и е много удобен за семейна почивка.

Плаж Болата е малко заливче с пристанище край Калиакра. В тази част на българското черноморие, морето е спокойно и красиво. Плажът е чист и приятен, а водата плитка, бистра и прохладна. Заливът е отлично място за гмуркане и подводна фотография. Това е и единствения резерват в България, включващ в пределите си и акватория. Посетителите могат да се полюбуват на скалните масиви с издълбани в тях пещери. През Болата протича къса рекичка, която се подхранва от множество извори. На мястото, където тя се влива в морето, се образува живописно устие на лагуна.

 

Плажът Варвара и Дарданелите – не са с особено голяма площ, но са запазени чисти и предлагат достатъчно място за туристите, които ги предпочитат. Плажът има средиземноморски облик и чисти, прозрачни морски води. Дарданелите пък са любими на гмуркачите, защото са обградени от скалисти заливи.

Имате ли и вие любимо кътче на Черно море?

Източник: Mall Plovdiv

Страница 3 от 1551

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…