Капана.БГ

Капана.БГ

Онлайн премиера на театралното представление във видео формат "Един ден, в който има всичко" ще се състои на 30 ноември от 19:30 ч.. Спектакълът е дело на асоциация „Метеор“ и се реализира като част от програма "Наследство" на Пловдив -  Европейска столица на културата 2019. Звездният екип на проекта – режисьорката Ани Васева, философът Боян Манчев, актьорът Леонид Йовчев, композиторът Кристоф Печанац и художникът Стефан Дончев - канят всички желаещи да станат зрители на представлението през платформата fanstream: https://fanstream.bg/vd/edin-den-v-koito-ima-vsichko/.

"Един ден, в който има всичко" е представление във видео формат, в което трима души живеят в безвремие, отпуснати в усещането на мига. Тримата герои са водени от силите на взаимното привличане отблъскване, от напрежението между стремежа към привичното и чара на необичайното. В своя малък, затворен свят те се натъкват на чудеса, на радост, на изненадите, скрити не в бъдещето, а в миналото. "Един ден, в който има всичко" е и представление за радостта.

Ани Васева, в сътрудничество с актьорите Леонид Йовчев, Грета Гичева и Катрин Методиева, развива новия жанр на видео театъра. Това не е просто заснето представление, а спектакъл, създаден специално за видео формат и за онлайн разпространение. "Един ден, в който има всичко" съчетава задълбочения и продължителен работен процес, въздействащо актьорско изпълнение, свободата и въображението, характерни за театралната работа на Метеор, със създаващите едновременно реалистичен и пълен с изненади свят, визуално впечатляващи похвати на видео медията.

Представлението е част от дългосрочния проект Ex corpore на “Метеор“, в който са включени множество събития и който е част от проектите, спечелили подкрепа в направление „Наследство“ в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, осъществяващ се и с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична Община и Министерство на културата и със съдействието на Swimming Pool, галерия „Етюд“, „ХаХаХа импро“, АртФест, Дом на киното и ДНК.

В четири последователни дни преди 30-и ноември в YouTube страницата на Метеор (MTheOrg) ще бъдат качени и четири видеа, подготвени специално за проекта: Боян Манчев ще постави въпроса Защо изкуство? и Защо сега? Със серия от въпроси към съвременните творци (26.11), бъдещите актьори ще научат какво е важното в актьорската професия за Леонид Йовчев (27.11), Стефан Дончев  ще представи методите на създаване на дигитални апарати (28.11), а Ани Васева ще направи въведение във видео театъра (29.11).

В Пловдив проектът ще продължи и през 2021 г.

Повече информация потърсете ТУК и последвайте YouTube канала на Метеор

Особеностите, които правят Adys лесно четим, се крият във фини промени в стила на буквите - тяхната дебелина, горните и долните дължини и разстоянието между отделните знаци

Прочети на глас! Напиши и осмисли! Много от нас прилежно са изпълнявали подобни “нареждания” като деца в училище или у дома. Те обаче се оказват по-трудни за изпълнение за стотици българи с дислексия. Тоест за хора със затруднение в прочитането и осмислянето на текст.

Графичният дизайнер Кристина Костова е автор на първия шрифт на български език, който значително улеснява деца и възрастни хора с дислексия.

“Исках да създам шрифт, които едновременно помага на дислексици, но не затруднява обикновения читател”, казва Кристина в интервю за Свободна Европа. Специалният шрифт “Adys” е подходящ за хора с лека и средна форма на състоянието. Особеностите, които правят Adys лесно четим, се крият във фини промени в стила на буквите - тяхната дебелина, горните и долните дължини и разстоянието между отделните знаци.

“С изненада разбрах, че никога преди не е създаван подобен шрифт на кирилица”, казва Кристина.

Идеята за български шрифт за дислексици се ражда преди повече от 5 години. По време на следването си в Националната художествена академия Кристина проявява любопитство към шрифтовия дизайн - изкуството да “рисуваш” букви и знаци.

Един ден непозната жена, която научава, че Кристина "създава шрифтове", й задава озадачаващ въпрос: “А съобразявате ли шрифтовете с хора с дислексия?”

“Дотогава не ми беше и хрумвало, че може да има такива шрифтове! Всичко започна от тази случайност”, казва тя.

Каузата зад двугодишното начинание обаче съвсем не е случайна. От дете Кристина изпитва затруднения в четенето на дълги текстове: “Четях бавно, правех много грешки в писането и се обърквах лесно”. Едва в гимназията тя разбира, че именно дислексията стои зад необяснимото състояние. “Помня книгите за Хари Потър: бяха ми страшно интересни, но и трудни. Не можех да се справя с големия обем”.

“Кога най-накрая ще се научиш да четеш?” е острата реплика, която Кристина чува от учители и познати. Близо 20 години по-късно тя ѝ се противопоставя с оптимизъм: “Все повече хора в България се информират за дислексията - какво е и как се преодолява”.

Adys се превръща както в лична, така и в общочовешка кауза. Днес шрифтът е използван в над 20 печатни издания, след които и няколко детски книжки. “Вкъщи имам и дори магнитни букви, създадени с Adys”. Успешният проект среща Кристина и с десетки лични истории на деца и техните родители. “Мои приятели не-дислексици са ми споделяли, че даже ползват Adys за по-лесно намиране на правописни грешки в текст”, казва тя.

Кристина продължава да твори, вече като докторант в Националната художествена академия. Тя се надява Adys скоро да бъде добавен в колекцията от шрифтове на Google Fonts, за да може свободно да се използва в уеб страници в България и в чужбина.

Днес Кристина оставя острите учителски реплики от детството зад гърба си и открито продължава напред. “На първо място съм дислексик, а на второ - графичен дизайнер”, казва тя.

Източник: Своодна Европа

Спаркс отново пише за това, в което е най-добър: любовта. Темите за болката, съмнението, прошката и надеждата намират централно място в новата му книга "Завръщане".

Хирургът Тревър Бенсън никога не е възнамерявал да се завърне в Ню Берн, Северна Каролина и да се установи в запуснатия имот на дядо си. Но неочаквана травма го принуждава поне временно да се засели в малкото градче, сред спокойствието и изумителната красота на семейните земи. Но това, за което изобщо не е подготвен е да се влюби, и то почти мигновено, в жена, която също като него е твърде предпазлива и носи белезите на миналото.

 

Престоят му става още по-интересен, когато среща Кали – враждебна тийнейджърка, която сама се грижи за себе си. Оказва се, че тя е успяла да се сприятели с дядо му и може да хвърли нова светлина върху мистериозните обстоятелства около смъртта му. Докато истината за нея самата излиза наяве и променя всичко.

 

В стремежа си да разкрие тайните на Натали и Кали, Тревър разкрива истинския смисъл на любовта и прошката. . .

 

Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Завръщане“ е нежна приказка за доверие и надежда. Никълъс Спаркс е автор на бестселърите "Един ден, един живот", "Виж ме", "С дъх на канела", "Последна песен" и много други. Повечето от романите му са адаптирани за филмови продукции с участието на холивудски звезди.

 

Понеделник, 23 Ноември 2020 14:58

Бургерът като градска легенда

 

Вече и в Пловдив може да се насладите на изкушаващите предложения от Street Chefs

Манията по бургерите в момента продължава да е толкова актуална, че заведенията, които предлагат този тип деликатеси се умножават постоянно. Но с какво могат да ни изненадат в новото място с гурме предложения, ние от пловдивския гид веднага се заехме да разберем.

Няма как да пропуснеш Street Chefs Plovdiv по две причини. Първо, те са едни от най-популярните бургери в столицата и едни от първите в страната и второ -  намират се точно в сърцето на Града под тепетата – квартал Капана, тоест рано или късно все се озоваваш тук! Започвайки в началото със стационарен food truck на една от софийските улици, днес те вече се разрастват и предлагат хитовото си меню на цели 11 локации.

Първата каравана отваря врати във времето, когато бургерите тепърва набират популярност и в началото предизвиква истински фурор. Създателите искрено вярват в хубавата улична храна и със своите кулинарни произведения неуморно се опитват да променят представите  за нея и да покажат, че тя може да е едновременно здравословна, качествена, достъпна и вкусна. Компромисът с продуктите е абсолютно немислим и всичко е абсолютно прясно и не минава процес на замразяване. Месото се набавя от доказани български производители, а питката е домашно изпечен бриош по собствена рецепта, който се доставя два пъти на ден. Добавките им са наистина феноменални. Чедърът е натурално отлежал по английска рецепта, а карамелизираният лук и лютите чушки халапеньо не са за изпускане.

Любителите на хрупкавите картофки също няма да останат разочаровани, защото тук те са наистина превъзходни и перфектно гарнирани с розмарин.  Всичко е без претенции, но с много емоции и отношение към храната, която се приготвя пред очите ви – от киселите краставички и маринованите репички, които добавят към бургерите, до сосовете, с които намазват месото или хлебчетата. 

Менюто е късо, но смело може да заявим, че има подходяща опция за всеки. Ценителите на качественото месо задължително трябва да опитат „звездата“ – Шефс Бъргър, а пък за малко по-смелите експериментатори – предлагаме да съчетаете вкуса на 100% телешки бъргър с по-специфичното усещане за разтопена горгонзола. За вегетарианците е веджи вариантът с карфиол, а за почитателите на рибата – Салмън Стар!

Е не може да не си признаем, че почти всички сме фенове на бургерите, а с толкова различни опции в Street Chefs – Plovdiv всеки ще намери това, което пасва най-добре на неговия вкус и най-вероятно няма да остане само с един фаворит!

 

На 24.11.2020 г., вторник, от 17:00 ч. до 19:00 ч. галерия Възраждане Ви кани на изложба живопис „Какво направих“ на изключителният творец Матей Матеев! В 18:00 ч. в двора на галерията ще представим автора и изложбата, която ще може да посетите до 14.12.2020 г.

 

Новата изложба на Матей е с название „Какво направих“, но аз бих я кръстила „Нежност и страст“. Всяка нова изложба на твореца разкрива нови страни от необятната му фантазия. Матю е винаги изненадващ и непредсказуем и винаги успешен. В тази изложба цветовете се борят за надмощие; те са ту драматични, ту артистични, ту нежни, ту екзотични ... и мога да продължа с още много епитети, защото картините са като необузданата палитра на твореца. Над всичко е непобедимата дива красота на природата и страстната натура на художника Матей Матеев!
Краси Алексиева, 2020 г.

 

Роден през 1945 г. в град Кюстендил. Завършва Художествена Академия, София през 1975 г., специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов. Живее и работи в град Пловдив. Член на СБХ и Дружеството на пловдивските и бургаските художници. Работи живопис. От 1976 г. има 45 самостоятелни изложби в България и чужбина. Участва в общи национални и международни изложби. Организатор и консултант на над 40 общински международни пленери в гр. Пловдив. Организира първия частен пленер през 1990 г., чрез фирма „Неспо“ Пловдив, а от 1998 г. – пленери с галерия „Бараците“, Пловдив. От 2004 г. до 2017 г. е председател на Управителния съвет на най-старото пловдивско читалище „Възраждане“. От 2017 г. е член на УС на „Пловдив 2019“. Член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“. Основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ към Ротари клуба, 2013 г. От 2015 г. е удостоен с почетното звание „Следовник на Народните будители“. От април 2016 г. е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). От 2017 г. организира младежки пленер по живопис „Творецът“ към Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“. През 2019 г. организира пленер по живопис в Медицински университет – Пловдив.
НАГРАДИ
2001 г. – I-ва награда за живопис „Струма“, ОХИ.
2002 г. – Награда за живопис на Дружеството на пловдивските художници.
2005 г. – Награда „Пловдив“ за живопис.
2005 г. – Награда „Пол Харис“ на Rotary International.
2007 г. – Награда „Сребърно Възраждане“ на галерия „Възраждане“, Пловдив.
2010 г. – Голямата награда „Оскар Кокошка“ за живопис, Австрия.

 

След успеха на трите сборника „Добрите, лошите и грозните“, „Трансформации“ и комиксовия „Седем градски гряха“ популярният български кинокритик Благой Д. Иванов отново размества литературните пластове, предлагайки на читателите своя първи роман – провокативна приказка за любовта.

На пазара вече може да откриете „Мазето“ – майсторски романтичен психотрилър, в който един сериен убиец се учи... да обича.

Любовта е магия, която дава крила. Любовта лекува и най-дълбоките рани. Ала любовта е безсилна пред злото, което дреме във всеки един от нас.

Когато той среща Валентина, е убеден, че нищо няма да застраши щастието им. Докато един ден Звяра – неговата тъмна половина от миналото – не се пробужда и не поставя всичко на карта. Защото Звяра е безмилостен и е готов на всичко, за да утоли жаждата си.

За да спаси любимата си от чудовището, дремещо в сенките на подсъзнанието му, главният герой ще насочи яростта му другаде. Различни жени ще се превърнат в косвени жертви на кръвожадните му инстинкти и ще се окажат експонати в неговия мавзолей на лудостта – мазето на собствения му дом. Докато един ден контролът напълно не се изплъзне от ръцете му.

Безмилoстна дисекция на интимните взаимоотношения, тази нестандартна история за страстта дълбае дълбоко в човешката патология и вади на показ най-тъмните и прикрити желания.
В духа на романи като „Катастрофа“ на Джеймс Балард и „Психо“ на Робърт Блох, Благой Д. Иванов поставя под въпрос способността на съвременния човек да се променя, както и да преодолее собствените си демони в името на другия.

Перверзен хербарий на човешкото, романът руши всички табута, а под жанровите рамки и еротичната интрига се крият неочаквани и разтърсащи истини за странната и понякога зловеща човешка природа.
В „Мазето“ нacилиeтo и ceкcът cи пoдeлят cцeнaтa c дързък пoдтeкcт, кoйтo щe ни нaкaрa дa ocъзнaeм нeщo, кoeтo e eднoврeмeннo плaшeщo и oтрeзвявaщo: пoнякoгa oмрaзaтa нe e дocтaтъчнa, зa дa рaзруши чoвeк вcичкo – нужнa e и мaлкo любoв.

Но вие не спирайте да вярвате в любовта.

ОТКЪС

Първа глава
Александра през септември
През септември убих за първи път човешко същество.
Беше петък и на следващия ден с Валентина щяхме да отбележим цяло тримесечие заедно, което си беше постижение и за нея, и за мен. Не възнамерявах да излизам, тъй като имах купища работа вкъщи. Битови задължения, нали се сещате? Исках да подредя, да изчистя, да напазарувам и да подготвя малката си уютна бърлога за предстоящата вечеря на свещи с моята любима. Нещо повече – исках да направя вечерта специална. Още нямах идея как; просто знаех, че трябва по някакъв начин да отбележим изминалото ни време като двойка и да създадем красив спомен и за двама ни.
Прибрах се от работа малко след шест вечерта. Трябваше да се преоблека, да хапна набързо и докато още е светло, да се заема с шетането. Само че някой реши да обърка плановете ми. Някой искаше да бъда отново послушен и пак да изпълнявам заръките му. Искаше да се погрижа за зловещите му апетити.
Този някой не беше непознат.
Беше глас от миналото, който почти бях забравил.
Глас, който виеше.

Гъделът на Звяра, някъде отзад, почти на тила ми, ме свари напълно неподготвен и почти извиках, когато усетих дългите му, топли пръсти да ме докосват. Изненадах се не само от появата му, но и от факта, че бях развил някакъв инфантилен наивитет – нима наистина си бях въобразявал, че любовта е успяла да го изгони завинаги? Толкова красиви и безгрижни бяха дните с Валентина, че изцяло бяха прокудили спомените ми за него, а и за мен самия отпреди. Само че този път зовът му беше по-силен, имаше нещо ново и неочаквано напористо в повика му. Звяра нямаше да се задоволи с малко. Не и този път, не и след всичко, през което бях минал, преди да срещна прекрасната си приятелка – ефирното момиче, благодарение на което бях изцерил безразборния си сексуален хедонизъм. Не, този път Звяра се беше събудил по-кръвожаден откогато и да било и нямаше да се успокои, докато не му дам това, което желае.
Не беше въпрос на избор или на чудене. Вече се движех машинално и обличах тънкото си шушляково яке. Всеки опит за противопоставяне щеше да завърши безрезултатно, навярно потушен още в зародиш. Познавах добре опонента си и знаех, че е непобедим в пряк двубой. Единственият начин да се справиш със Звяра, е да го подмамиш, да го излъжеш и да отклониш вниманието му. Затова обаче е необходимо време и обикновено налучкваш напълно случайно правилната стратегия. Когато бях дете, той ме измъчваше, карайки ме да посягам на най-беззащитните и мили твари. Когато пораснах, го прокудих с нагона си. След като срещнах Валентина, сърцето ми изцяло го отблъсна. Ала тази вечер нямаше кой да ми помогне. Бях сам и уязвим. Просто щях да следвам заповедите му и да видя докъде ще ме отведат.
Мушнах ключовете от допотопния си нисан в джоба и отворих външната врата, когато съществото ми подшушна нещо. Нещо, което бях забравил, а можеше да потрябва.
Върнах се и го взех.
За всеки случай.

Карах привидно безцелно в продължение на час.
Скоро се престроих към магистралата, която водеше извън града. Здрачът отмираше и първите звезди се събудиха, пропускайки през потъмняващия небесен купол древна светлина. Карах и се опитвах да игнорирам шепотите. Звяра обаче не се интересуваше от желанията ми и продължаваше да ми дудне странни, понякога откровено безсмислени инструкции. Не проумявах всичко, но поне дотолкова следвах логиката му, че да съм сигурен в едно: трябваше да продължа напред по пътя и да не се съпротивлявам. Замислих се дали ако потърся помощ от някого, ще успея да си извоювам някаква временна свобода. Бях го правил преди, като младеж – само че нито консултациите с лекари и психиатри, нито половинчатите ми изповеди пред родителите ми, нито съветите на свещенослужители и на духовни лечители доведоха до успех. Срещах скептицизъм, присмех, равнодушие, арогантност, дори заплахи. При това от хората, които се предполагаше, че ще ми помогнат. Едни си мислеха, че си фантазирам, други ме обвиняваха в патологично търсене на внимание, а трети директно минаваха към подигравки. В един момент, още тогава, бях решил, че е за доброто на всички Звяра да остане тайна. Знаех, че никой не е в състояние да го изгони, защото никой не е в състояние да ме разбере.

Творбата "Спасение..." (бел. ред.: заглавна снимка) на дванадесетокласничката Надежда Боянова от НХГ "Цанко Лавренов" - Пловдив е отличен с Първа награда на Министерство на културата III-тия Национален конкурс „Плакат – Костадин Отонов”. През уикенда в залите на Балабановата къща, ул. „Константин Стоилов” 57 в Стария град бе подредена експозиция с всички конкурсни плакати. Тя ще може да бъде видяна на място до 30.12.2020 г., съобщиха организаторите на събитието от Художествената гимназия. Изложбата е под патронажа на Министерство на външните работи на Република България и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив по проект „Младежки послания към света с езика на плакатното изкуство”, Компонент 3. Гражданска активност.

 

Конкурсът се проведе дистанционно на два етапа на 18 и 19 юни 2020 г., а гласуването се реализира чрез специална онлайн система за оценяване в официалния сайт на НХГ "Цанко Лавренов". В селекцията участваха 59 плаката на ученици на възраст от 14 до 18 години (от 8 до 11 клас) от училищата по изкуствата към Министерство на културата.

Всички конкурсни творби бяха селектирани и гласувани от компетентно жури, в чийто състав участваха представители на: Министерство на външните работи на Република България, Министерство на културата на Република България, Областна администрация Пловдив, Община Пловдив и Общински институт "Старинен Пловдив", както и преподаватели от Национална художествена академия, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", НХГ "Цанко Лавренов", НГПИ "Св. Лука", Национално училище за музикално и сценично изкуство-Бургас, Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография, НХГ "Димитър Добрович" и утвърдени графични дизайнери.

 

Комисията присъди десет награди. Класираните на първо, второ и трето място ще получат стипендии при условията и по реда на Наредбата за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Организаторите запазват правото си да дават и допълнителни награди.

Третото издание на конкурс "Плакат - Костадин Отонов" за училищата по изкуствата към Министерство на културата е посветено на отбелязването на 75 години от създаването на ООН и на 65 години от членството на България в организацията.

Плакатите са подредени спрямо реда, по който са класирани.

 

Първа награда на Министерство на културата
Надежда Боянова, НХГ "Цанко Лавренов"
Тема 6: Коронавирусът и светът утре

 

Втора награда на Министерство на културата
Никол Петрова, НГПИ "Св. Лука"
Тема 8: Земята е красива и без опаковка

 

Трета награда на Министерство на културата
Виктория Йорданова, НГПИ "Св. Лука"
Тема 7: Думите – балсам и отрова

 

Награда "Костадин Отонов"
Венцислав Нанов, НГПИ "Св. Лука"
Тема 7: Думите – балсам и отрова

 

Награда на Министерство на външните работи
Никол Петрова, НГПИ "Св. Лука"
Тема 1: Глобалното затопляне и изменението на климата – тук и сега

 

Награда на Областна администрация Пловдив
Надежда Боянова, НХГ "Цанко Лавренов"
Тема 7: Думите – балсам и отрова

 

Награда на Община Пловдив
Нина Врачева, НХГ "Цанко Лавренов"
Тема 1: Глобалното затопляне и изменението на климата – тук и сега

 

Поощрителна награда
Дара Трайчева, НГПИ "Св. Лука"
Тема 2: Градовете на бъдещето

 

Поощрителна награда
Виктория Илиева, НХГ "Цанко Лавренов"
Тема 4: 75 години ООН, 65 години България в ООН. Сега накъде?

 

Поощрителна награда
Виктория Илиева, НХГ "Цанко Лавренов"
Тема 6: Коронавирусът и светът утре

 

Виктория Илиева
Тема 1: Глобалното затопляне и изменението на климата – тук и сега

 

Надежда Боянова
Тема 1: Глобалното затопляне и изменението на климата – тук и сега

 

Мери Кадирова
Тема 5: Образованието като начин за постигане на устойчиво развитие

 

Първото събитие в град Пловдив беше изложба с плакатите от Конкурса върху оградата на НХГ "Цанко Лавренов". Експозицията беше показана в периода от 19 септември до 14 октомври 2020 г. и беше реализирана по проект "Младежки послания към света с езика на плакатното изкуство". Проектът получи одобрение и субсидия от Община Пловдив по Компонент 3. Гражданска активност. Основната идея на проекта е да бъдат показани конкурсните плакати на различни места в градската среда на Пловдив, с което обществеността да бъде запозната с нови гледни точки и съвременен визуален изказ, характерен за бъдещите художници.

В града беше организирана и втората експозиция с конкурсните плакати, които бяха изложени на оградата на НУМТИ "Добрин Петков" в периода от 15 октомври до 14 ноември 2020 г.

Изложбата ще има още две издания:

На 27 ноември 2020 г. всички плакати ще бъдат изложени в сградата на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев".От 7 декември 2020 г. пловдивчани и гости на града ще могат да разгледат двадесет конкурсни плаката в Цар-Симеоновата градина.

Цялата изложба може да видите виртуално в сайта на ГХГ "Цанко Лавренов" - ТУК.
Страница 4 от 1799

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…