Капана.БГ

Капана.БГ

Изложба и филма за Азербайджан в Пловдив

Образът на Баку с наследството му, родено от уникалния синтез между европейските и източните култури по време на петролния бум, показват снимките на Татяна Узунова – български художник и фотограф.

През настоящата година Азербайджанската демократична република (АДР), с гордост отбелязва 100-годишнината от създаването на първата светска и парламентарна демокрация в ислямския и тюркския свят.

Азербайджанската демократична република става първата държава с преобладаващо мюсюлманско население и сред първите страни в Европа, която предостави на жените равни избирателни права.

По този повод Посолството в София ще обозначи 100- годишнината с редица събития в сътрудничество с български партньори из страната.

В рамките на целогодишните празненства, Посолството в партньорство с Община Пловдив организира откриване на фотоизложба на открито “Баку – хармонията между древното и модерното“ в Цар-Симеоновата градина на 16 октомври 2018 г. в 17.00 часа, последвано от прожекция на азербайджанския филм „Али и Нино“ в Дома на киното „Lucky“, която ще се състои в същия ден в 18:00 часа.

Фотоизложбата под наслов “Баку – хармонията между древното и модерното” визуализира красотата на столицата на Азербайджан и нейната история. Филмът „Али и Нино“, режисиран от режисьора, спечелил Оскар, Асиф Кападия, разказва за любовната история на мюсюлмански азербайджански младеж и християнско грузинско момиче на фона на борбата за независимост на Азербайджанския народ.

На снимката: Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, по време на откриването на изложбата в София през юли т.г./ снимка: сбж 

В последните години Здравка Евтимова зае мястото, което ѝ се полага в българската литература. Дали новият ѝ роман стига високия критерий, вдигнат с предишните книги или умората от успехите я е застигнала? Въпросите ще я стигнат във вторник, 16 октомври, от 19 часа в литературния салон на Пловдив в "Петното на Роршах".

„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.

„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.

Тази седмица в Пловдив ще се "возвисим", ще проверим филмовите си знания и ще танцуваме суинг

Снимка: szopskasalata

15 октомври

Филмов куиз

Време е за октомврийското издание на тематичния филмов куиз, на който да проверим филмовите си знания. И разбира се да се забавляваме с тематична музика, напитки и много настроение.

Награди:
1 място - билети за кино + тематична награда
2 място - бутилка уиски
3 място – шотове

Куизмастър: Стефан Димов и Стефан Лозанов
Екип: Фантазия без граници
С подкрепата на Кино клуб Пловдив и Operationkino.net

Клуб „Фарго“
20 часа
За резервации: 0877200607
Такса за участие: 3 лв на човек от отбор

No Sense Cocktail Night

Понеделник е спряган за най-лошия ден от седмицата, затова No Sense решиха да го направят поне три идеи по-хубав от обикновено! Всеки понеделник ще можете да се насладите на различни коктейли, представени от техните бармани.

No Sense
20 часа

16 октомври

Здравка Евтимова в Литературен салон Spirt and Spirit

В последните години Здравка Евтимова зае мястото, което ѝ се полага в българската литература. Дали новият ѝ роман стига високия критерий, вдигнат с предишните книги или умората от успехите я е застигнала? Въпросите ще я стигнат във вторник в литературния салон на Пловдив.

„Петното на Роршах“
19 часа

Какво още се случва в Пловдив тази седмица, вижте в Lost in Plovdiv

CBGB затваря врати на 15 октомври 2006, но остава част от световната музикална история

Йоана Иванова

Годината е 1973. Ню Йорк е в икономически упадък. Градът е мръсен, беден, пълен с бездомници, джебчии и дегенерати, а бизнесите фалират един след друг. В това на пръв поглед негостоприемно място идват редица млади хора от страната, привлечени най-вече от ниските наеми.

При тези условия Хили Кристъл отваря своя CBGB. Съкращението означава „Кънтри, блуграс и блус“ (с добавката OMFUG – ”Друга музика за ентусиазирани меломани”). Тези стилове музика са много популярни по това време, но въпреки първоначалните намерения на Хили, не такава музика се свири в клуба му.

Възходът на диското предизвиква недоволство сред рокаджиите. Рокендролът пък е започнал да става предвидим. Песните сякаш следват определена формула, а групите залагат повече на представлението – каскадни номера и шоу. На публиката са ѝ омръзнали удължените солота, сложността на музиката и протакването между изпълненията. Това заражда нуждата от нови свежи ритми и звучене – прост, първичен и енергичен рокендрол. Този нов стил започва да се оформя в CBGB. Първоначлно го наричат „уличен рок“, по-късно „пънк“.

Кристъл е решен да ангажира само групи, които изпълняват своя авторска музика и не копират останалите. За него оригиналността е много по-важна от техниката. Тук идват талантливи млади музиканти, които не търсят непременно слава. Те не правят музика, защото искат да станат рок звезди, а защото искат да бъдат чути, да изявят себе си, да заявят своята независимост от установения ред. Сред тях има истински новатори. Когато Ramones стъпят на сцената, например, няма място за глупости. Четири момчета с дълги коси, кецове, дънки и тениски. Простотата на музиката им е освежаваща. Песните са по две минути, може би две минути и половина, без обяснения и протакване помежду им, само няколко думи. Целият сет трае 15-20 минути и ако това не е достатъчно, майната ти.

Въпреки че CBGB е известен с пънка, в клуба можеш да чуеш всякакви стилове музика. Тук има място за всеки – групи, които не очакваш да се разбират, защото музиката им е толкова различна, се пожагдат чудесно. В клуба започват да идват не само музиканти, а хора с всякакви артистични наклонности. Мястото е мръсно, неугледно и далеч от изискано – пълна антитеза на Студио 54, друг известен нюйоркски клуб по това време, но именно в това се крие част от чара му.

Уили Нийл разказва как се отправил към „Бауъри“ 315 с китара в ръка веднага щом чул за CBGB. Заявил на момичето зад бара, че иска да свири, а тя му отвърнала: „Трябва да говориш с Хили. Той е отзад, но ще дойде.“ Уили седнал и си поръчал бира, но след половин час никой не се появил. Отишъл при джубокса и разгледал песните. Имало наистина страхотни парчета, но впечатление му направила последната песен – на някой си Хили Кристъл. Събрал пет долара на монети и я пуснал. След деветия път се появил току-що събудил се мъж с вид на мечка гризли. Уили отишъл при него и му казал: „Здравей, ти ли си Хили? Харесвам песента ти. Какво трябва да направя, за да свиря тук?“ А Хили отвърнал простичко: „Ами, ето я сцената. Качвай се!“

Скоро след това CBGB сякаш изригва. Появяват се толкова много групи. Някои от тях придобиват успех и слава, други – не, но безспорно всяка оставя своя отпечатък в музикалната история.

Джейн Каунти, известна по това време като Уейн Каунти, често свири в CBGB с групата си Wayne County and The Backstreet Boys. Уейн е откровен гей и травестит, външността му, текстовете му и поведението му на сцената са провокативни и предизвикателни, оспорващи тогавашните разбирания и изпреварили времето си.

По време на изпълнение през март 1976 Ричард Манитоба, вокалист на The Dictators и съперник на Уейн, си проправя път до сцената и започва да освирква и дразни музиканта. Каунти е свикнал на подобни реакции – все пак е провокатор, но след няколко песни си личи, че започва да губи търпение. Накрая Ричард се качва на сцената. Уейн прекъсва песента си и удря Ричард с микрофона, после му скача. Двамата се търкалят по сцената, после падат от нея и продължават да се борят. След като Уейн се връща на сцената бялата му риза е покрита с кръвта на Ричард. Поглежда към публиката и пита дали да приключват или искат още рокендрол. „Рокендрол!“ е отговорът.

Подобни случки не са напълно необичайни за CBGB и са безобидни в сравнение с това, което става наоколо. Бауъри е особено лош квартал, а самият клуб се намира под приют. В околността приютите са общо шест, приютили около 2000 човека, повечето от които алкохолици и наркомани, някои ветерани от Виетнам или бивши затворници. Улиците са пълни със спящи пияници и джебчии, нападащи предимно по-възрастните. Но на посетителите на CBGB това изглежда не им пречи. А и ситуацията има и някои предимства – наемът е нисък, повечето съседни сгради са индустриални, а на живущите изглежда малко рокендрол не им пречи.

CBGB винаги ще се свързва с имена като Ramones, Blondie, Misfits, Patti Smith Group, Wayne County, Dead Boys, The Television, The Dictators и Joan Jett. През осемдесетте оттам минават Agnostic Front, Murphy’s Law, Cro-Mags, Gorilla Biscuits, Sick of It All и Youth of Today, а през деветдесетте групи като Sum 41, Korn, Green Day и Guns n Roses. Клубът затваря врати през октомври 2006 като последното изпълнение е на Пати Смит. През 2010 платформата iheartradio пуска CBGB Radio, а през 2012 CBGB се преражда като най-големия музикален фестивал в Ню Йорк. В рамките на концерта се провеждат безплатни конценти на Тайм Скуеър и в Сентръл Парк, както и в различни клубове в града, а кино салоните в Манхатън излъчват филми за историята на рокендрола.

CBGB & OMFUG е неизменна част от културното минало на Манхатън и въпреки че не съществува вече десет години, отпечатъкът, който оставя не е загубил яркостта си.

 

Понеделник, 15 Октомври 2018 14:05

Намерете Кристо в Габрово

"Свободата е враг на притежанието. Притежанието е еквивалент на установеността. Никой не може да купи нашата работа, никой не може да направи пари от нея. Всяко наше произведение е парче от нашия живот, който си отива и остава единствено някъде там…“, казва Кристо при откриването на инсталацията „Плаващите кейове“ и сочи с ръка нагоре.

„Кристо и Жан-Клод. Проекти“ представя подписани постери и видео материали от емблематични произведения на двамата артисти. Изложбата „Роден в Габрово“ е документален разказ за семейство Явашеви и първите стъпки на малкия Христо в изкуството. Двете уникални изложби почти година са част от експозицията на Дома на хумора и сатирата в Габрово и могат да се видят само до 26 октомври там.

„Изкуството през цялата му история и до днес, в крайна сметка, си остава илюстрация, която хората харесват или не харесват, но го почитат и пазят. Не в това обаче е същността му, а в това да кара публиката да мисли върху него, да го усеща. Ние с Жан-Клод сме единствените творци в света, които карат публиката да мисли творбата, дори преди тя да съществува. Ние нямаме „нормална“ публика, която отива в музеите да гледа, ние създаваме творби, които са в мислите на нашата публика.“

Думите са отново на Кристо, казани пред Георги Лозанов и Стоян Радев в Ню Йорк през 2011 г. Откъс от интервюто също е част от изложбите, посветни на най-известния жив български творец.

Като въведение присъстват ранните творби на Кристо – „Опаковани кутии и бутилки“, които той прави в Париж и серията от „Фасади на магазини“, създадени във Франция и продължена след като двамата с Жан-Клод се местят да живеят в Ню Йорк. Експонатите в изложбата разказват за трансформацията в идеите и начина на работа от тези ранни произведения към все по-мащабни проекти.

Творбите са представени хронологично, чрез подписани постери и с инфографики, които ориентират посетителя за географията и периодите на реализиация. Изложбата завършва с последния грандиозен проект „Мастабата”. Двамата творци отдавна се интересуват от тази геометрична форма, изпълнена с варели, и са я представяли в различни изложбени пространства, най-голямата реализирана досега е в езерото Серпантин в Хайд парк, Лондон.

Христо Владимиров Явашев и Жан-Клод Мари де Гуийбон са родени на една и съща дата: 13 юни 1935 г. Паралелното начало в живота им обаче е само в рождения ден; почти всички други обстоятелства, свързани с ранния им живот са твърде различни до момента, в който двамата се срещат на 23-годишна възраст.

Възпитан в класическата традиция в изобразителното изкуство, на 21 години Христо Явашев съзнателно избира трудния път на  художник-eмигрант. Приет е като естествена част от „Новите реалисти“, близък е на авангардните артисти от кръга „Флуксус“. Кристо предпочита да остане независим от чужди манифести, но споделя щедро името си с Жан-Клод – жената, която го разбира и провокира. Загърбва класическите портрети, които им носят сигурност. Стремежът към новото ги отвежда в Америка.

„Исках да се преместя от нормалната живопис и да правя истински, РЕАЛНИ неща, не илюстрация на нещата, а РЕАЛНИ неща. Първите обекти бяха малки, защото ги правех вкъщи, после започнаха да стават по-големи и по-големи”, споделя Кристо пред Евгения Атанасова-Тенева, журналистка и изследователка на изкуството му, която е част от кураторския екип на изложбите и автор на значителна част от текстовете в тях. Евгения Атанасова е автор и на книгата „Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове“.

„Пакетираните обекти, скулптурите от варели, витрините, опакованите сгради, естествено прерастват във все по-мащабни проекти на открито, подписани „Кристо и Жан-Клод“. В тях присъстват всички съвременни теми и социални феномени, без авторите да ни ги посочват с пръст. Така е, дори когато творбите очевидно се раждат заедно с Берлинската стена като „Стената от варели“ на улица „Висконти“ или отнемат 25 години политически преговори като „Опакованият Райхстаг“. Всеки от проектите им е единствен и се реализира за първи и последен път, функционира като предприятие с администриране, логистика, финанси, проектиране. Кристо и Жан-Клод  преминават през всичко това, без да нарушат принципите си за абсолютна независимост. Произведенията им имат кратък живот, но който ги е видял, ги помни завинаги.” – продължава разказа си Евгения Атанасова-Тенева.

„Изкуството на Кристо и Жан-Клод преминава граници, не се поддава на категоризиране и прегръща противоречието“, пише архитектът Пол Голдбъргър в книгата за Кристо и Жан-Клод на „Ташен“.

Паралелната изложба „Роден в Габрово“ е своеобразна капсула на времето, която разказва за живота на семейство Явашеви, Цвета и Владимир и техните трима синове: световноизвестния творец Кристо, актьора Анани Явашев и инженер-химика, изобретател на „Веро“-то Стефан Явашев. Варелите и текстилът се оказват материал, близък до Христо Явашев още от детството му. Експозицията ще ви помогне да си отговорите на въпросите – Кои са неговите вдъхновения и защо избира пътя на свободен творец и напуска комунистическа България?

В Дома на хумора и сатирата в момента са представени още две мащабни изложби. Ретроспективната „Светът според Тодор Цонев“ е посветена на творчеството на познатия основно като карикатурист автор и включва живопис, графика, скулптура и рисунка. Тодор Цонев е една от жертвите на Държавна сигурност, жертви стават и карикатурите му на Тодор Живков и партийното му обкръжение.

Втората изложба е гостуваща от детския научен център „Музейко“ и е подходяща за малки и големи. „Изобретенията“ разказва за сензационните открития на 19-ти и 20-ти век и представя едни от най-популярните приспособления, които могат да бъдат тествани в изложбената зала. Днес човек не може да си представи свят без технологии, но тяхното създаване и усъвършенстване е коствало усилията на много хора. С какво са променили съвременния живот Самюъл Морз, Александър Бел, Блез Паскал, Вилхелм Рьонтген и много други известни и не толкова известни изобретатели, посетителят може да научи, забавлявайки се сам или със семейството си в Дома на хумора и сатирата.

Теодор Караколев

Религиозните храмове са част от богатото културно наследство, с което местни и гости свързват Пловдив. Съвсем очаквано, най-голямо внимание се обръща на православните възрожденски храмове – основно по Трихълмието. Двете големи джамии също впечатляват както с това, че са на почти по 6 века, така и с вълнуващата си архитектура. Интерес предизвикват и някои от храмовете след Освобождението – неокласическата църква „Св. Св. Кирил и Методий“ или пък неоготическата Евангелска църква на Сахат тепе. Почти изцяло извън фокуса обаче остават една голяма част от религиозните храмове – построените между Първата и Втората световна война, през 20-те и 30-те години.

Всъщност, ако поставим строителството на храмове в Пловдив на периоди, това е един от най-активните – от 1830 година до Освобождението през 1878 година са построени най-много църкви. Много от тях в последствие са преработвани с купол, с добавяне на камбанария или по друг начин, но основната част си остава Възрожденска. Това са предимно храмовете по Трихълмието.

Няколко са храмовете, построени в 30-те години от Освобождението до края на Първата световна война. Освен споменатият храм „Св. Св. Кирил и Методий“, тук трябва да добавим и „Свети Георги“ в Мараша, чиято архитектура много наподобява тази на шедьовъра на Йосиф Шнитер до Хуманитарната гимназия.

Всъщност, историята на храмовете е показателна за развитието на даден град – докъде е стигал, кога и как се е разширявал. Разбира се, на много места храмове се разрушават и построяват наново, тоест кварталът там се е разширил по-рано от постройката, която достига до днешни дни.

Така след Първата световна война градът трайно се разширява извън рамките на днешния център – основно около Трихълмието и Сахат тепе, както и покрай реката. И в тези нови квартали се появяват и новите храмове от 20-те и 30-те години. За съжаление за много от тях историческите данни са оскъдни, а техните архитекти не са известни.

Важен момент в това развитие е и Чирпанското земетресение от 1928 година. Пострадали от него са много населени места, като освен жилищни или институционални постройки, повредени са и много храмове. Така в препострояването на тази част от България след 1928 година се включва Българската православна църква. Случаи има много, но най-масовите нови храмове са т.нар. „типови църкви“, каквито има из цялата Тракийска низина – като има няколко избрани типа.

Много от по-големите села, както и някои от градовете – например Чирпан – се сдобиват с такива типови църкви. Такива се правят и в Пловдив – около 1930 година се строи църквата „Свети Илия“ в квартал Изгрев. Днес храмът е един от най-запазените в автентичния си вид, дворът е добре поддържан и в последно време дори активно се обновява и озеленява. Интересно при него е, че за разлика от много от типовите църкви, той има полукръгла абсида, видима от източната страна.

Повечето църкви от този период всъщност имат паралели и с жилищното строителство. Фасадите са много по-изчистени от всякакви детайли. Орнаменти по тях почти няма, за разлика от неокласическите храмове от по-ранните години. Основният детайл е рамкирането на прозорците, които почти винаги са правоъгълни, завършващи с полукръгла арка – а над тях – кръгло прозорче. Много от типовите църкви нямат видима отвън абсида, а източната стена е напълно равна – нещо не много типично за православните храмове.

Такава е, например, църквата в Коматево – тогава все още село, а не квартал на Пловдив. На практика тя е от същия тип, като тази в Изгрев, като основната разлика е именно в абсидата. Почти целия останал план на коматевския храм е идентичен със „Свети Илия“.

От съвсем друг тип са три други църкви, строени също между двете световни войни. Храмът „Свето Възнесение Господне“ до Военна болница е издигнат също към края на 20-те години на миналия век. Той не е толкова издължен, като типовите църкви в Коматево и Изгрев, а има по-квадратен план. Освен това страничните фасади – южната и северната – са по-разработени, с акцент и издигане над централната част.

По същия начин – но по-голям и по-интересен е и храмът „Св. Св. Петър и Павел“ в подножието на Бунарджика. Смята се, че проектант на този храм е големият архитект модернист и проучвател на историята на българската архитектура Христо Пеев. Тя има и може би най-интересната камбанария от споменатите до тук църкви, богата на кобилични извивки, които напомнят жилищната възрожденска архитектура. Интересно е и измазването ѝ отвън – църквата е с типичната за модернизма едра мазилка с дълбоки канали. Подобна е, например, мазилката на съседната сграда, построена почти по същото време на гимназията по дървообработване.

Най-внушителният храм от този период – също построен след 1928 година, е „Св. Иван Рилски“ в Кършиака. Той вече е с коренно различен план, спрямо споменатите до тук, но също има паралели в страната. Много подобен е планът на храма в Първомай. Специален надпис вътре в храма уточнява, че той е построен с пари от ДИПОЗЕ – фондът, учреден след Чирпанското земетресение. Част от другите споменати храмове също са издигнати със средства от този фонд. Храмът има интересен план – основната му част е под един огромен купол. Извън купола остават само олтарната част, малка част от наоса и нартекса. Според някои източници архитект на храма е арх. Христо Бърнев, а според други – Пантелей Цветков. Любопитно е, че първомайската, която е много подобна, пък се приписва на трето име – арх. Димитър Ненов.

Особено интересна е още една православна църква – „Света Троица“ в Кючук Париж. Тя също се появява в годините след Първата световна война в квартала, който се разраства най-бурно именно след войните с българи-бежанци от Тракия и Македония. Нейният план и архитектура е най-разчупен и с най-богата декорация. Макар и също без орнаменти по фасадата, самите форми на корниза по всички фасади са с кобилични извивки.

За съжаление много от тези църкви остават без известен архитект и добре записана история. Макар и не толкова стари, колкото възрожденските ни храмове, или богато орнаментирани като тези, строени в десетилетията след Освобождението, църквите от периода между двете световни войни в Пловдив също заслужават внимание и опазване. Пловдивчани трябва да знаем, че те са красиви и естетически издържани храмове.

В периода храмове строят и някои от другите християнски общности, но на тях внимание ще обърнем в друга статия. Нужно е да се подчертае, че почти всички споменати храмове, са изографисани и с окончателно изработени икони и олтари чак след 1944 година. Това прави стенописите и дърворезбата по олтарите много интересни, и понякога крайно необичайни, но това също ще бъде тема на последващ материал.

Херман Кох се среща със своите (по)читатели в Luky Дом на киното

Организаторите на кино фестивала Синелибри канят на среща с феноменалният холандски писател Херман Кох. Той пристига в Пловдив за среща със своите (по)читатели на 15 октомври в 18:00 ч. в Lucky Дом на киното.

Филъмът, на който феновете на киното и литературата ще се насладят е италианската версия на „Вечерята“ – любимата екранизация на самия Кох.

Филмът разказва реалистичната, спираща дъха история на двама братя, техните семейства и отношенията помежду им. Когато синът на единия брат и дъщерята на другия се оказват замесени в смъртта на бездомна жена, напрежението между двете семейства започва да расте. Изниква въпросът ще защитят ли родителите своите деца, или ще ги принудят да се изправят лице в лице с последствията. Колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш детето си?

Награди и номинации:
2015 Номинация „Давид ди Донатело” (Давид на младежта) за режисьора Ивано де Матео
2014 Четири награди от кинофестивала във Венеция, в т.ч. за режисьора Ивано де Матео и за най-добър актьор (Джакопо Олмо Антинори)
2014 Награда „Сребърна лента” на италианските филмови журналисти за най-добър актьор (Алесандро Гасман)
2014 Награда FICE за най-добра актриса (Барбора Бобулова).

Интелектуалец, телевизионен продуцент и писател Херман Кох е роден през 1953 г. в Арнем, по-късно се мести в Амстердам. В продължение на месеци изучава руски език, известно време живее във Финландия, но създава семейство с испанката Амалия, от която има 24-годишен син на име Пабло. Идвал е в България  преди 4 години за среща с четящите си фенове.

Страница 6 от 1317

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…