Капана.БГ

Капана.БГ

Пловдивчани ще имат уникалната възможност да слушат едно от най-интересните имена в италианската електронна сцена – диджеят и продуцент Turbojazz този петък. Той гостува в града по покана на 8Ball колектив и клуб Фарго.

Томи Гарофало (Turbojazz) е роден във Верона, но израснал в Милано. Музикалната му кариера започва около 2000-та година, а в днешно време е познат с издадени плочи за водещи лейбъли като Local Talk Records, BBE Music, Gamm Records и CT-HI Records. В музиката си той разгръща своите представи за органичен хаус саунд, повлиян силно от американския джаз и хип-хоп и завършен, разбира се, с неподправен италиански финес.

Turbojazz e една трета от аналоговия проект Jaxx Madicine, където заедно с Parker Madacine и Veez_O обичат да се заиграват с различни дръм машини и синтезатори, миксирайки диско, броукън бийт с дийп хаус и звука на Детройт – комбинация от звуци и бийтове, която можем да очакваме и на партито в Пловдив!

А то е този петък (19.07) от 22:00 часа в клуб “Фарго” с вход свободен.

Творците на Пловдив откриха първата напълно нова галерия в града- Капана. Художници, актьори, писатели, музиканти, галеристи, интелектуалци, културни оператори и стотици граждани присъстваха на началото на новия живот на бившия Детмаг на Малката главна със старта на дебютната изложба за центъра за изкуства. Повече от 110 платна от представителната експозиция „Избрано от фонда на община Пловдив“ са закачени по стените на галерия Капана, която вече втори ден се радва на голям интерес от страна на пловдивчани и гости на града. Началото на изложбата обяви кураторът й Красимир Линков, директор на Градска художествена галерия. На откриването присъстваха кметът Иван Тотев, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, заместник-кметът по култура и туризъм Александър Държиков, кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, арх. Петко Костадинов, който заедно със свои млади колеги изработи архитектурния проект за новата галерия.

За представителната експозиция „Избрано от фонда на община Пловдив“ , директорът на ГХГ е извършил селекция на над 250 творби, живопис и графика, на изтъкнати български художници, подбирайки измежду повече от 2700 художествени произведения от богатия фонд на община Пловдив. Картините са подготвени за изложбата от екип на Градската галерия. От тези 250 творби, поради липсата на достатъчно пространството, са показани около 110 произведения – живопис. Следващата част от изложбата ще бъде посветена на графиката, разкри Линков.

„Ако Пловдив не бе Европейска столица на културата, сигурно нямаше да имаме куража да я преустроим в галерия. Имахме оферти от собственици на магазини, можехме да отдадем пространството като търговска площ“, сподели кметът по време на откриването. Той допълни, че Капана е име, което ще даде добавена стойност на самия квартал, традиционно свързващ се с изкуство, култура, както и с многото заведения. Тотев разкри пред посетителите, че календарът на галерия „Капана“ е пълен до края на годината, а скоро предстои да се открие голяма международна изложба, която ще напълни и новата галерия на Гладстон, чието откриване предстои много скоро.

За дебютната изложба в галерия „Капана“ са включени творби, купувани от Община Пловдив в продължение на повече от 30 години. Тази традиция е възстановена и от няколко години, общината отново купува картини от изложби в Пловдив на изтъкнати пловдивски автори. Важното в тази експозиция е, че тя представя една ретроспекция на начина, по който се е развило пловдивското изкуство. В експозицията са включени предимно пловдивски автори, както и такива, които са гостували под тепетата. Някои от тях вече не са сред нас, други отдавна са заминали в чужбина.

Галерия „Капана“ ще работи без почивен ден, а изложбата може да бъде разгледана от 9:30 до 18:00 часа до 4 август с вход свободен.

Изложбата на Юлиян Табаков “Мигновения” ще направи своята премиера и в Пловдив като част от официалната програма на “Пловдив – Европейска столица на културата 2019”. Тя се открива на 18-и юли от 19 часа в Залите за съвременно изкуство „Баня Старинна” и включва няколко серии от широкоформатни и миниатюрни фотографии – портрети на голямата българска актриса Златина Тодева и режисьора  Марий Росен.

Изображенията са заснети през януари 2007 г., три месеца преди Златина Тодева или мама Злата, както е по-известна в театралните среди, да напусне този свят и са последните фотографии с нея. Крехкият образ на нейната голота ни показва старостта и тялото, преди то да бъде напуснато. Отделните серии преминават от интимност и копнеж и достигат до сакралност. Този проект не само поставя сериозни морални и естетически въпроси, но и предизвиква задълбочен размисъл върху някои от вечните теми, които ни вълнуват: преходност, старост, смърт, любов, начало, край. Тези теми са неразделна част от живота като такъв, което прави “Мигновения” универсален.

Познанството на Златина Тодева с Юлиян Табаков датира от 2005 г., когато работят заедно по представлението “Анатомия на крайното”. Двамата се срещат покрай заснемането на плаката за представлението, за който на мама Злата й се налага да се съблече. Впечатлен от нейното присъствието и по идея на дъщеря й, Гергана Тодева, младият творец й предлага да направят съвместна фотосесия заедно с Марий Росен. Откровеността и отношението на актрисата помагат за доразвиването на идеята и дават възможност на Юлиян да създаде една уникална серия от снимки. Внезапната смърт на Златина Тодева обаче става причина тези фотографии да не видят бял свят до 2015 г.

“Изложбата беше представена за първи път в София през 2015-а година, след това през 2017-а гостува във Варна и сега идва ред на Пловдив. В Баня Старинна ще представя за първи път една до сега не показвана серия и две от вече излаганите серии в пълния им вид. Също така, заради локацията, широкоформатните изображения ще бъдат изготвени наново с различен размер, което прави изложбата в Пловдив наистина уникална”, споделя Юлиян Табаков.

“Мигновения” се открива на 18 юли от 19:00 часа в Баня Старинна и може да бъде видян всеки ден от 11.00 до 19.00 до 15 август 2019-а година.

Проектът се осъществява благодарение на Кояна Тренчева, Столична община и Министерство на културата. Представянето на “Мигновения” в Пловдив се осъществява с финансовата подкрепа на Общинска Фондация “Пловдив 2019”

Юлиян Табаков завършва ССХУПИ специалност детски играчки, НХА “Николай Павлович” специалност сценография и ENS des Beauix Arts в Париж – ателие Фишер / Дитман. От 2002 г. живее и работи в Швеция като художник и сценограф. През последните 17 години прави сценорафски и костюмографски решения за над 50 представления в Швеция, България, Русия, Литва, Кения, Швейцария и Германия, илюстрациите за 9 детски книги, както и многобройни самостоятелни изложби в България, Швеция и Чехия.

2000 – режисьорски дебют с авторския спектакъл “Три сестри” по А. П. Чехов

2011 – отличие “Златен Век” за принос в развитието на българската култура

2012 – дебют с художествено-документалния филм “Цветанка” – носител на 12 международни и национални отличия, две национални номинации, официално селектиран на над 20 международни фестивала между които: Doc Fortnight 2013 – Музей за съвременно изкувство MoMA Ню Йорк, CPH:DOX – Копенхаген, DOK Lepzig, DOC POINT- Хелзинки/Талин, Trieste IFF

2014 – режисира заедно с Ане-Катрин Пейтз “Фикциите на Сати – разходки с Ерик Сати” по поръчка на Арте, година по късно филмът влиза в златния фонд на телевизионния канал

2013 – награда АСКЕЕР за постижения в областта на костюма за  “ИДИОТ 2012” по Достоевски

2018 – отличие Стивен Доханос за илюстрация по тема ‘за по зелен свят’ – от обществото и музея на илюстраторите в Ню Йорк

Златина Гочева Тодева, известна още като Мама Злата, е родена на 27 февруари 1926 г. в Стара Загора. Нейното име е свързано основно с пет театъра – в Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково и Пловдив. За  творчеството й може да се каже, че е изиграла почти всички класически женски роли и че е работила с повечето от най-известните български режисьори. През 1991 г., след смъртта на своя съпруг Никола Тодев, Златина решава да се оттегли от творческият си път, но не след дълго – по настояване на Юлия Огнянова – се завръща с моноспектакъла “Забравените от небето”. Този спектакъл дава началото на нов творчески възход в нейния живот, който се откроява с предизвикателни предложения за участия в нестандартни театрални форми, кино и дори анимация. А начинът, по който изглежда в последните години от живота си, старостта с нейните деформации, съчетани с едно по детински бодро и „хитро“ излъчване, неизчерпващата й се енергия за игра, я превръщат в любим артист на публиката и вдъхновение за много творци до края на дните й. Дори и сега, след толкова много години, образът на Мамето остава един от най светлите и незабравими в българските театър и кино.

Изключителен виртуоз и екстравагантен музикант – Найджъл Кенеди пристига за нов концерт в Пловдив тази есен. Зрелищното събитие със заглавие “Една нощ с Найджъл Кенеди” ще е на 21 септември на сцената на Античния театър в Европейската столица на културата.

Световно известният цигулар, с рекорд в книгата на Гинес за най-продавана класическа творба на всички времена (за запис от 1989 г. на “Годишните времена” на Вивалди с над 2 млн. продадени копия) ще представи у нас селекция от любими произведения. Пловдивската публика ще стане част от вълнуващо музикално пътешествие, в което изкусният майстор на цигулката ще я поведе. В “Една нощ с Найджъл Кенеди” ще звуча произведения от последният му албум с композиции на Гершуин, селекция от пиеси от любимият му композитор Йохан Себастиан Бах, aвторската “Магьосникът от Лублин” и едни от най-ярките и добре познати на публиката произведения от всичките му албуми до сега. На 21 септември с Найджъл Кенеди на сцената ще бъдат четирима превъзходни музиканти, с които той работи от години. Това са: Boyle Doug – китара (участвал в турнетата на Robert Plant, Paul Young и др.), Peter Adams – чело (музикант в Oxford Philharmonic, The English String Orchestra and Brighton Phil и с над 15 годишна кариера), Piotr Kulakowski – ударни (един от най-големите полски басисти, завършил джаз академията в Катовице, Полша. През 2015 г. получава докторска степен по музика в областта на инструменталните изследвания, специалност: свирене на бас и е преподавател в Музикалната академия в Гданск по контрабас и бас китара), Rolf Bussalb – кирата (завладян от китарата още 11 годишен; завършва LA Musicians Institute, след което се завръща в родната си Германия и има редица записи и световни турнета с различни музиканти).

Билетите за “Една нощ с Найджъл Кенеди” на 21 септември на сцената на Античения театър в Пловдив се пускат в продажба днес (16 юли) ексклузивно в системата на Eventim.bg. Цената им е от 30 до 45 лв., според мястото. Предлагат се и ограничено количество билети в Golden сектор (пред сцената) на цена 60 лв. за билет.

Соня Попова

Деница Руменова Хорева, Магистър „Управление на иновациите“, към Université de Strasbourg, Страсбург, Франция, Медиен анализатор в „А Дейта Про“ и Маркетинг мениджър в „Микс Консултинг Груп“ АД. Тя е първото лице от Новата генерация в „Бизнесът за Пловдив“.

За теб, като млад и високо образован човек, каква е „картината“ на идеалния градски живот?

Идеалният град съчетава много и различни характеристики. На първо място младите хора търсим град, в който да се реализираме кариерно, да си осигурим добър стандарт на живот; място, където да търсим и намираме нови предизвикателства. От друга страна, младите хора, а и не само, обичаме развлеченията. Градът трябва да е мястото, където да се разходим, да изпием по чаша кафе с приятели след работа или през уикенда.

Лично аз си представям идеалния град като място, в което спокойствието и динамиката вървят ръка за ръка. Не мога да скрия, че в момента, в който си говорим за идеалния град, си представям Пловдив. Град с много история, великолепно място за туризъм.

Силно се надявам ние младите да успеем да допринесем за бъдещото развитие на Пловдив. Смятам, че тепърва бизнесът се насочва стремглаво към облагородяването на града, появяват се все повече фирми. Надявам се и общината да мисли повече за своите граждани.

Най-баналният въпрос, на който всеки има своя различен отговор…

Защо се върнах от чужбина ли? Да си призная, обичам много да пътувам и в България, и в чужбина. Но екскурзията не е като да заживееш на едно чуждо място, без приятели, без семейство, без топлина и уют. Предполагам, че в чужбина, към този момент, щях да имам доста добри перспективи да се развивам кариерно, но си поставих за цел да постигна много неща в България.

Не крия, че се сблъсках с доста трудности – дълго време, след като се прибрах, беше много трудно да намеря работа. Когато станеш от студентската скамейка, очакваш всичко да ти пада даром от небето, та ти си висшист! Неведнъж си мислех, че съм направила грешка да се върна, обмислях да отида отново в чужбина, накрая спрях да търся „лесните“ начини за излизане от ситуацията, започнах да си намирам сама занимания, не се отказах да търся работа, всеки ден се будех с различни „бизнес идеи“, дори успях да си похарча всички спестявания. И така до един слънчев ден, в който започнах сегашната си работа – като медиен анализатор, признавам, никога не съм се и замисляла какво представлява това, просто видях обявата и ми се стори интересно, реших да скачам с главата надолу. И работя това вече над година. Оттам малко по малко се отваряха и нови врати, нови интереси, нови начинания.

Не съжалявам, че се върнах, никога нямаше да имам възможност да падам, ако бях останала. А и нямаше да срещна страхотните хора от „Бизнесът за Пловдив“. Ха – ха.

Кои общи каузи събират младите от бизнеса?

Със сигурност желанието да изградим заедно едно по-добро бъдеще, не само за бизнеса в града, но и за хората. Ние имаме енергията и желанието да се борим за това, което желаем, имаме желанието гласът ни да се чува. Искаме един ден нашите деца да учат в хубави училища, да получат добро образование, да имаме качествено здравеопазване, да има добър стандарт на живот. Не мисля, че е нещо много, само нормалните неща. Вярвам, че с общи усилия ще се справим.

Индивидуализмът, така характерен за националния ни характер, кое го преодолява?

За съжаление, все още не е особено преодолян. Отблъсква ме фразата „Това мен не ме засяга, защо да се интересувам или да направя нещо по въпроса?“. Много, много се надявам един ден на хората да започне да им пука… да се научат, че имат права, глас и да знаят, че всеки един път, когато се поинтересуват и направят нещо, нещата се променят. Наистина, хора, обръщам се към вас! Не подминавайте с махане с ръка на нещата, които не ви харесват. Порочните практики ще си отидат тогава, когато имаме мнозинство, когато започнем да мислим за нас самите, за децата си, за родителите си. Неведнъж съм чувала оплаквания от типа – „Нищо не се променя в тая скапана държава“, „Какво, ако направя това, нищо няма да се промени“, „То всички са мутри в България“. Ами няма да се промени, докато повечето го казват.

Ако младите от Сдружението сте „управление в сянка“ на града, каква ще е политиката ви?

Не ми допада „управление в сянка“, никой от нас не е в сянка. Приятелите ни, семействата ни, близките ни, знаят за нашите амбиции, надявам се скоро и по-широка аудитория да научи за нас и да се включи в нашите идеи за подобрение на града. Както вече изясних, ние искаме да живеем в хубав и уреден град. За момента нашите родители работят в тази посока, със сигурност ние ще се включим в тази кауза, но ще представим и иновативни идеи в сферата на образование, инфраструктура, здравеопазване и т.н. Не е нужно да започваме от началото или да рушим всичко добро направено дотук, ще надграждаме и ще търсим прозрачност от страна на властта.

Най – доброто и най-лошото в града?

Смея да твърдя, че Пловдив е уникален град, той има много лица, тук изкуствата и  историята са живи, животът не спира никога в Пловдив, светлини, изящност, древност. След тези думи не ми се иска да кажа най-лошото… Ще кажа само, че градът може да блести още повече, ако хората, които го управляват, са по-съвестни.

Ти и светът след 10 години?

Планове или мечти? Нямам толкова смелост да правя планове за толкова дълъг период от време. А и не виждам смисъл, защото обикновено плановете пропадат. Но мечтите и желанията са друго нещо. Първо ми се иска да съм изградила семейство, второ – да съм създала хубав екип от хора, с които да работим, да се забавляваме и да гледаме в една посока и трето – иска ми се като цяло животът да се е променил към по-добро, да има по-малко страдащи, по-малко болни, по-малко загиващи по улиците, по-малко гладни… и така.

След 100 дни ремонт и инвестиция от 1 милион лева бившият Детмаг отваря врати с ново предназначение. От днес двуетажното пространство на Малката главна вече е галерия Капана, а довечера официално се открива и дебютната изложба.

Лентата на новото изложбено пространство в сърцето на града прерязаха днес градоначалникът Иван Тотев, кметът на район Централен Георги Стаменов и директорът на Градска художествена галерия Красимир Линков, който ще стопанисва обекта. По стените на двата етажа в бившия Детмаг са окачени подбрани творби на знакови пловдивски художници и чужди творци, участвали в пленери под тепетата.  Те са от фонда на Община Пловдив и са откупувани от кметството в последните близо 40 години.

„Галерия Капана ще е подходящ дом за всякакъв вид изкуство. Днес откриваме една перла, с която ще се гордеем за години напред”, каза райкметът Георги Стаменов, който ръководеше проекта.

„Пространството ще е многофункционално. Галерията може да се разделя на четири отделни зали, които могат да приютяват паралелно четири различни изложби. Може да се ползва и за цялостна експозиция на двете нива, както е при откриващата изложба. Нашата голяма цел е да показваме не само традиционни изложби, а и съвременен вид виртуални експозиции. Затова в галерията има три проектора с много висока резолюция”, обясни арх. Петко Костадинов, който заедно със свои млади колеги изработи архитектурния проект за новата галерия.

„Станало е прекрасно. Благодаря на строителите, които съкратиха срока на изпълнение. Днес започваме да излизаме от инфраструктурните проекти за Европейска столица на културата с откриването на това ново пространство. С площ  от 1000 квадратни метра то е най-голямата галерия в Пловдив. С тази галерия разширяваме Капана и вдигаме авторитета на квартала”, каза кметът Иван Тотев.

Той допълни, че календарът на галерия Капана до края на годината е вече пълен, като скоро предстои да се открие голяма международна изложба, която ще напълни и новата галерия на Гладстон, чието откриване предстои много скоро.

„С бившия Детмаг решаваме един 20-годишен проблемен казус и го правим по възможно най-добрия начин в контекста на Европейска столица на културата. Днес се вижда как със силата на ЕСК градът се променя. Откриваме първият обект заченат с Европейска столица на културата, изстрадан и роден през 2019-та.

„Най-важното е, че в тази централна градска зона се открива един нов културен център, а не пореден търговски обект. Належащо беше да имаме още едно изложбено пространство. Тук са изпълнени всички изисквания за показване и съхраняване на изобразително изкуство”, подчерта директорът на ГХГ Красимир Линков.

За дебютната за галерия Капана изложба той разказа, че близо 110-те картини живопис са събирани от екипа на Градска художествена галерия от общински канцеларии, училища, кабинети в прокуратурата и др. институции. „Една от мисиите е изпълнена- изкуството да бъде сред хората. Тази колекция е сложна и трудна за експониране, тъй като сбира много различни автори и представя различни техни периоди. Картините тук не са масово обществено достояние, но сега всеки може да ги види”, каза Красимир Линков. Две от живописните платна в експозицията идват от кметския кабинет- картини на Енчо Пиронков и Вълчан Петров.

Входът за откриващата галерия Капана е безплатен. След нея новият културен център ще бъде платен.

Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим

Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам

В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина

Славена Шекерлетова

Понякога, дори често и ние имаме късмет. Например, сме късметлии да имаме думите на Яна Букова. Намираме ги събрани в „К като всичко“, „Пътуване по посока на сянката“, „4 приказки без връщане“… „Записки на жената призрак“ е най-новата ѝ книга. Който е чел Яна Букова знае, че тя не води за ръчичка. Нейните думи са задачка, разкриват разни нови неща. Читателят е напълно свободен да расте, четейки Яна Букова. Нищо не го ограничава, всяко нещо го дърпа напред, ще или не ще. Рецепта за разбиране – просто следвайте маршурта на думите и ако можете, създайте свой…

В "Записки на жената призкрак" има едно ... дори леко смущаващо смесване на наука, факти, поезия, как се съчетаваха тези неща, които обикновено нямат много общо?
Всъщност повечето важни неща в живота нямат много общо едно с друго. Но се съчетават в общата картина на света и затова и светът е толкова богат и интересен... Може би съществува някакво объркване поради представата, че поезията е някакъв вид “профилирано” изкуство. Че се състои от красиви картини, описания, шлифовани съчетания от думи – и дотам. Но езикът на съвременната поезия е много по-широк, както езикът на съвременното изкуство изобщо. И както съвременната музика включва – когато желае – автентични шумове или както визуалните изкуства често използват готови предмети или сурови, необработени материали, така парчета от всеки вид текст, фрази от всеки професионален жаргон могат да бъдат градивни елементи на поезията: научни хипотези, исторически факти, анекдотични истории, цитати, вицови завръзки, сентенции. Вярвам, че не съществува дума или парче от реч, което да не може да бъде включено в стихотворение. Важното е как се съчетават тези елементи, какви въпроси пораждат в неочакваното си съпоставяне, какви обрати предизвикват в мисленето и в гледната точка на четящия. Това е моето разбиране за поезия: не създаваща някакъв пригладен и украсен паралелен свят, а изследваща – сурово и без условности реалния свят около нас (и в нас), който е сложен и жесток, и наистина красив, но по своя труден и нееднозначен начин.            

Научих, че тези стихотворения са писани едновременно на български и на гръцки, защо се получи така?
Просто в този момент от живота си се оказах да участвам поравно и активно едновременно в две литератури, да получавам литературните си дразнения и стимули през два езика и да усещам еднакво силна потребност да се обърна към две ядра от неголяма, но сплотена публика от четящи поезия. Беше странен момент на равновесие и писането и на двата езика ми се отдаде по някакъв напълно естествен начин. Не знам дали би се повторило при следваща книга. 

Чисто концептуално, какво ще срещнем в тази стихосбирка, каква е твоята поезия?
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга, да сглоби елементите й по своя собствен, уникален, произхождащ от мисленето си и знанията се начин. В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина. Моята поезия е диалогична. Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам. Също важен ключ за тази книга е хуморът. Намирам хумора за много резултатна стратегия на познание.

Какво занимава сега Яна Букова като автор и като преводач?
Като преводач – с нищо. Дала съм си дългогодишна почивка от преводи. Всъщност дори не съм сигурна дали бих се занимавала с превод отново. Но пък с радост мога да съобщя, че една моя преводна книга от преди десетилетие – “100+1 фрагменти” на Сафо беше преиздадена преди месец от издателство “Да”. Много съм щастлива от начина, по който стана това издание! Запазихме старата корица на Яна Левиева с малка промяна, направена от дъщеря й Неда Ангелова. Книгата е посветена на паметта на Яна и на Малина Томова – две от най-важните фигури в българския книжовен живот от последните десетилетия и от най-ценните и прекрасни хора, които съм срещала в живота си.

За да отговоря и на втората част на въпроса - като автор правя това, което правя винаги: мисля върху следващата си книга. Събирам идеи и материал, водя си бележки... Но по правило избягвам да говоря предварително за работата си.

Яна Букова е поет, писател и преводач. Тя е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за превод от гръцки език на художествена литература. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни антологии и списания в Аржентина и Албания, в САЩ и Швеция, в Чили, Франция, Сърбия, Великобритания и Унгария.


Снимка: Яна Букова на представянето на “Записки на жената призрак” в “Петното на Роршах”, Пловдив, май 2019.       

Страница 7 от 1551

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…