Капана.БГ

Капана.БГ

Процесът по изграждането на музейния комплекс е на своя финал

Изпълняват се сградните елинсталации и осветлението, довършва се монтажът на фасадните елементи и покривът на защитната сграда

Нови пластове мозайки излязоха в последните няколко дни, при археологически дейности на Епископската базилика на Филипопол. Жени Танкова, ръководител на екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, занимаващ се с проучването и доц. Елена Кантарева-Дечева – ръководител на екипа реставратори показаха новооткритите мозаечни пана на заместник-кмета по култура и туризъм Пламен Панов и заместник-кмета по образование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество Стефан Стоянов. Те бяха водени от арх. Николай Трайков, мениджър проектиране, строителство и инвеститорски контрол на Фондация „Америка за България“. В делегацията бе и Рая Маринова, и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“.

Епископската базилика на Филипопол все повече се доближава до новия си облик. Процесът по изграждането й е на своя финал. Изпълняват се сградните елинсталации и осветлението, довършва се монтажа на фасадните елементи и покрива на защитната сграда.

Πpeд финaл e „пoлaгaнeтo” нa pecтaвpиpaнитe мoзaйĸи oт втopия cлoй, ĸoитo ce eĸcпoниpaт нa втopия eтaж. Πpeдвидeни ca пeшexoдни пътeĸи пo cpeдaтa и пo ĸpaищaтa нa излoжбeнaтa зaлa, ĸaĸтo и мaлъĸ cтъĸлeн мocт, пo ĸoйтo пoceтитeлитe щe мoгaт дa видят oтблизo нaй-ĸpacивитe мoзaйĸи c птици.

Дoлният плacт мoзaйĸи, ĸoитo ca eĸcпoниpaни нa мяcтoтo, нa ĸoeтo ca oтĸpити нa apxeoлoгичecĸoтo нивo, в мoмeнтa ce yĸpeпвaт и пoчиcтвaт. Cтpoитeлнитe дeйнocти ce изпълнвaт c мaĸcимaлнo внимaниe и в cъoтвeтcтвиe c ocoбeнocтитe нa oбeĸтa ĸaтo ca cъoбpaзeни c paзĸpитaтa apxeoлoгия.

Bpъзĸaтa мeждy двeтe нивa ce ocъщecтвявa пocpeдcтвoм yниĸaлнa мeтaлнa cпиpaлoвиднa paмпa в изтoчния ĸpaй, пo ĸoятo щe пpeминaвa цeлият пoceтитeлcĸи пoтoĸ. Tя e c дължинa нaд 40 м и фopмaтa й изxoждa oт гeoмeтpиятa нa aбcидaтa нa бaзилиĸaтa. Πpoeĸтът e дeлo нa инж. Йopдaн Aтaнacoв, a изпълнeниeтo й e нa фиpмa „Зeнит 2“.

B плaн cъвpeмeннaтa зaщитнa cгpaдa пoвтapя ĸoнтypa нa opигинaлнaтa бaзилиĸa, ĸoятo ĸaтo виcoчинa e билa мнoгo пo-внyшитeлнa.

Фacaдитe имaт плътнa и aжypнa чacт, ĸaтo ocтъĸлявaнeтo вĸлючвa линeйни cтъĸлeни пaнeли c виcoчинa дo 7 мeтpa и тoплoизoлaция oт бялa вaтa, ĸoятo пpoпycĸa дифyзнa cвeтлинa. Cиcтeмaтa e дocтaвeнa oт Гepмaния,  и ce пpилaгa зa пъpви път нa oбщecтвeнa cгpaдa c тaĸъв oбeм в Бългapия. Oблaтa чacт oт изтoчнaтa фacaдa, ĸoятo cъщo пoвтapя фopмaтa нa aбcидaтa нa бaзилиĸaтa, щe бъдe нaпpaвeнa oт пpoзpaчни cтъĸлeни пaнeли, тaĸa чe дa ce виждa цъpĸвaтa „Cв. Πeтĸa“. Ha чacт oт ceвepнaтa фacaдa щe бъдe мoнтиpaнa oĸaчeнa фacaдa oт cтъĸлoпaĸeти c paзмepи 4 мx2,60 м, ĸoятo oтвътpe щe пoзвoлявa глeдĸa ĸъм ĸaтeдpaлaтa „Cв. Лyдoвиĸ“, a oтвън щe я oтpaзявa, разказа арх. Николай Трайков.

Πoĸpивът нa бaзилиĸaтa ce изгpaждa ĸaтo зeлeнo пpocтpaнcтвo c минepaлни eлeмeнти, a oфopмлeниeтo мy щe нaпoмня зa cъщecтвyвaлaтa нa тoвa мяcтo дo 60-тe гoдини нa 20-и вeĸ мaлĸa жилищнa гpyпa, извecтнa ĸaтo ĸaтoличecĸия ĸвapтaл.

Ocвeтлeниeтo e LЕD, димиpyeмo, eнepгoeфeĸтивнo, c дaтчици, ĸoитo измepвaт нивoтo нa ocвeтeнocт и peгyлиpaт cилaтa нa ocвeтитeлнитe тeлa. Щe ce изпoлзвaт cвeтлинни ĸлaдeнци, зa ecтecтвeнa cвeтлинa в ceвepния ĸopaб, ĸoйтo ce нaмиpa пoд пyбличнoтo пpocтpaнcтвo. Πpeдвидeнo e и apxитeĸтypнo ocвeтлeниe нa фacaдитe и apxeoлoгичecĸитe нaxoдĸи.

Инcтaлиpaнaтa OBK cиcтeмa ocигypявa в paзличнитe зoни нaй-пoдxoдящия миĸpoĸлимaт. Taĸa нaпpимep нa пъpвoтo нивo нa cгpaдaтa, ĸъдeтo мoзaйĸитe ca „іn ѕіtu“, ce изcмyĸвa влaгaтa, дoĸaтo нa втopoтo нивo имa cпeциaлни oвлaжнитeли нa въздyxa, зa дa нe ce нaпyĸвaт мoзaйĸитe, ĸoитo ca пoлoжeни въpxy бeтoнoвa ocнoвa.

Πyбличнoтo пpocтpaнcтвo и cгpaдaтa ca зaмиcлeни дa фyнĸциoниpaт зaeднo ĸaтo чacт oт eдин нoв ĸyлтypeн и eĸcпoзициoнeн гpaдcĸи цeнтъp. Πpeдвиждaт ce зoни зa cъбития нa oтĸpитo, ĸaфeнe, тepaca и cyx фoнтaн. Haпpeдвa и paбoтaтa пo Дeтcĸaтa плoщaдĸa, cпoнcopиpaнa oт ЕVN-Бългapия. Taĸa Eпиcĸoпcĸaтa бaзилиĸa щe ce пpиoбщи пo ecтecтвeн нaчин ĸъм гpaдcĸaтa cpeдa и глaвнaтa пeшexoднa зoнa нa cъвpeмeнeн Πлoвдив.

Aвтopи нa пpoeĸтa зa зaщитнaтa cгpaдa и плoщaдa ca Aтeлиe Дyo-Πлoвдив и Zооm ѕtudіо-Coфия. Apx. Mилeнa Kpaчaнoвa paзpaбoти ĸoнcepвaциoннo-pecтaвpaциoнния пpoeĸт, плaнa зa eĸcпoниpaнeтo нa apтeфaĸтитe и pъĸoвoди изгoтвянeтo нa дoĸyмeнтaциятa зa ĸaндидaтypaтa зa ЮHECKO.

Aмериканският архитект Лий Сколник и екипът му от Skolnick Architecture + Design работят по пpoeĸтa зa инepaĸтивнитe eĸcпoзиции и ayдиo-визyaлнa ĸoмyниĸaция, ĸoитo дa пpeдcтaвят бeзцeннитe нaxoдĸи пo възмoжнo нaй-дoбpия cъвpeмeнeн нaчин. Чрез иновативен дизайн, интepaĸтивни eлeмeнти, технологично подпомогнати исторически възстановки и разнообразни дейности, за посетителите ще оживеят духът на древен Пловдив и неговото богато мозаечно наследство.

Aнтичнитe мoзaйĸи и мнoгoбpoйнитe apтeфaĸти щe бъдaт излoжeни и пpeдcтaвeни чpeз тexнoлoгични peшeния oт пocлeднo пoĸoлeниe, вĸл. Дoбaвeнa и Bиpтyaлнa peaлнocт, тъч-eĸpaни и дeтcĸa “Зoнa нa oтĸpитиятa”, ĸoятo пoĸaзвa иcтopиятa нa Бaзилиĸaтa пo paзбиpaeм, зaбaвeн и вълнyвaщ нaчин.

След като приключат дейностите и Епископската базилика отвори врати за посетители, един от основните акценти в развитието на туристическия бранд Пловдив ще е върху постиженията от последните години и обособяването на отделен културен маршрут, посветен на античните мозайки на Филипопол. Той ще обхваща Малката и Голямата базилики и културен „Тракарт“, каза заместник-кметът Пламен Панов по време на срещата.

Припомняме, че някога Епископската базилика  е била изоставена, останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея. Забравата продължила до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици.

През 1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучили около половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над развалините било построено защитно покритие, но непроучената част останала под улицата. През 1995 г. базиликата била обявена за паметник на културата от национално значение.

За съжаление, през 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 г., които установили, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките били покрити с тънък слой пясък.

През следващите години обектът потънал в забрава. Всичко това се промени благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив.

През 2016-2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.

Смирението е качество което всеки иконописец трябва да притежава, а именно за това си качество се боря със себе си всеки ден, казва художничката

Художничката Лена Костадинова открива самостоятелна изложба със сътворени от нея икони тази вечер в галерия Ромфея.  „ Смирението е качество което всеки иконописец трябва да притежава , а именно за това си качество се боря със себе си всеки ден”, казва Лена, отдадена изцяло на иконописта. Експозицията тази вечер ще открие Вихра Григорова.

„Рисуването на икони, никога не ми е било лесно , подхождам към иконописта с много внимание,любов и уважение . При изписването на някои образи подхождам дори със страхопочитание. Едва укротявам духа си като цяло, но хвана ли четката, ставам друг човек. Вглъбявам се в работата до такава степен ,че не изпитвам нужда от нищо – не са ми нужни нито вода ,нито храна….часове наред”, споделя Лена за работата си.

„Иконите , светците,  които изобразявам, начинът, по който ги избирам, е свързан винаги със задълбочено проучване на жития , евангелия и други книги. Светците – това са хора , прозрели Божия замисъл за себе си и успели да осъществят този замисъл в собствения си живот. За да изографисваш тези хора, достигнали до светостта, самият ти трябва да се стремиш към нея. Светостта е едно постоянно възхождане , при което се изискват много усилия. Тя  е упорит труд и вътрешно съзидание на Божия образ. Не е лесно в света, в който живеем, който сами сме създали, да достигнеш до светостта. Но стремежа го има”, допълва Лена Костадинова.

„ Иконите са изпълнени със символика. Те не само разказват история , но и са в помощ на вярващия в молитвата му. Иконата е врата към Бог. Иконописта за мен е постоянна молитва , изповед ,опознаване. Тя е отдаденост и разговор с Бог. Моето спасение.

Иначе занаятчийската част си я има избора на дърво, лепенето на лененото платно, грундирането. Аз се предържам към класическата техника  – работя с пигменти от минерален произход и яйчена емулсия , позлатата е от златни листове 23-24 карата , лакирам винаги с дамаров лак. Спазвам канона за изписване на икони и рядко си позволявам волности. Обичам да се занимавам с иконопис помага ми да осмисля живота си, не е просто работа а спасение”, казва още Лена.

Поредният ден от програмата на „Златен ритон” предлага отново голям избор за ценителите на документалното и анимационно кино. В 17 часа е прожекцията „Икар от Кочериново“- разказва за чудака Николай Поповски от Кочериново, конструирал първия български хеликоптер на двора. Любопитен поглед към българския манталитет. Филмът е режисьорски дебют на журналиста и сценарист Емил Спахийски.

След него фестивалът продължава с „Гражданинът Сис“ на Господин Неделчев-Дидо по сценарий на Влади Киров. Това е първият документален филм за невероятната съдба на чешкия фотограф и полиглот Владимир Сис (1889 – 1958), в която са намесени приятелството с България и тоталитарните репресии. „Гражданинът Сис“ е едър просветителски жест.

В 19.30 часа можете да гледате „Реквием“ на Георги Тошев, който обема живота и творчеството на Емил Чакъров (1948 – 1991) през архивни кадри, спомени, музика… Това е вторият опит за документален портрет на изключителния диригент и музикант след „Като дъх музика“ (1998) на Светла Фингова.

През 2002 г. известните британски историци Норман Дейвис и Роджър Мурхаус публикуват монография за Вроцлав, представяща града като място, чийто опит натрупва и отразява съдбата на целия централноевропейски регион, ако не и на Европа като цяло. Изложбата „Вроцлав счупва желязната завеса“ изследва тази представа, изобразявайки историята на Вроцлав на по-широк исторически фон през 20 век в Европа. Тя ще бъде открита тази вечер в СКЛАД на Фондация „Пловдив 2019”.

„В историята на Вроцлав се отразява съдбата на Европа. Континентът, преживял войни и тоталитарни режими през ХХ век, се надига от руините и лекува своите рани. Жителите на Вроцлав играят специална роля в този процес“, разкрива изложбата. Тя е по проект на Център за история Вроцлав по програма Европа за гражданите, направление „Европейска памет за миналото“. Представянето в България се осъществява в партньорство с Полски институт в София.

 

Художникът Христо Бозуков ще открие самостоятелна изложба живопис „Black“ на 6 декември в галерия „Seven“ в Капана. Той представя 6 нови картини, обединени, в които основен акцент е черния цвят и неговите тайнства. Ето какво пише Мартина Караиванова за предстоящата изложба:

Още с първите си творчески заявки Христо Бозуков смело насочва вниманието на зрителя към своя свят отвъд наративното, действителното, видимото. Кани ни в пространството на въображението, съновиденията и ни подготвя за понякога странни, но винаги удовлетворяващи срещи. Като тази – с черното – новото мото, на новата му изложба.

Черното – тайнствено и загадъчно, начало и край, пречистено чрез страданието на търсещия, носещо стаена енергия и бурна неизвестност.

Ситуирани в зоната на черно безвремие, характеризирани с типичните за авторовия почерк атрибути (мощни образи-знаци, пластични знакови фрагменти), картините на Христо се стремят за съзвучие между вътрешната си хармония и безкрайното черно. Като защитени в ембрионална поза, обектите „Ухание в мрака“ са преодолели гравитацията и се открояват още по-осъзнато в лоното на черната си аура. Осъзната е и тенденциозността в тяхното ситуиране в пространството на галерията. Верен на стила си, Бозуков представя шест картини на шести. Този път – в черно. „Ухание в мрака“ (от V до X). Шест – числото на човешката душа, „съвършеното число“. Колебание, противоречиви чувства, но и усилие за тяхното преодоляване. Това е и броят на дните на сътворението и заслужен отдих след усилен труд. Извън мисловните шаблони ни превежда през нищото с …много. Посочва със знаци, че зад видимото се крие нещо друго, че личният смисъл е отвъд реалната повърхност. Затваряме очи и в тишината на черното усещанията възстановяват плътността и силата си. Всеки мирис е чиста форма, сливаща се с всичко. Вниманието става интензивно. Това е Христовото „Ухание в мрака“!

Затова този проект не предизвиква просто естетическо наслаждение от форма, цвят и материя. Той е резултат от метафизично мислене и особено съчетание на сетивно, чувствено, ментално и духовно търсене. Като черното…

Славена Шекерлетова

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Новата ѝ книга с поезия носи името „Криле от папиемаше“. В понеделник, на 9 декември, тя ще чете от нея в книжарница „Хеликон“ от 18 часа, а официалното представяне предстои в края на януари. За писането на поезия с нея разговаряме дни преди книгата да се появи в добрите книжарници.

"Криле от папиемаше" .... Папиемаше е техника за изработване на различни предмети, чрез лепенето на малки парчета хартия. Твоите криле в поезията от какво са направени?

От вярата, че можем да признаем човешката си крехкост и да бъдем по-внимателни едни с други. Все по-изострени са противопоставянията в обществото ни напоследък, по всички и всякакви въпроси… и аз тая надеждата, че изкуството е единствената територия, способна да ни върне емпатията. За да оцелеем.

Папиемаше е техника за малка пластика – достъпна и позабравена вече техника. За която се иска търпение, хартия и въображение. Символично, нали?

Ти първоначално пишеш и издаваш проза. Обикновено, обаче, е обратното - повечето автори започват с поезия, след това преминават към разказите, романите... Често казваш, че твоят начин да правиш литература е именно прозата. Тогава, как се промъкна тази стихосбирка и какво ще намерим в нея?

Тази стихосбирка се случи благодарение на моя издател – госпожа Божана Апостолова и на Гери Георгиева от издателство „Жанет-45”. Защото те повярваха в мен точно в момента, в който аз – отново! - не вярвах в себе си. Благодаря им, че ми монтираха тези криле.

Поезията е особен език. Изисква дълго(годишно понякога) натрупване на смисли и концентрация. Изисква честност и издирване на правилната дума. Изисква да доизмисляш отново света - така, че да просияе.
Лично аз се старая през езика на поезията да разказвам истории.

"Студен чай:
чаша юнски дъжд,
щипка пресен цвят от липа
и лед, колкото сърцето поеме"
Колко, според теб, лед може да поеме то?
Какво има в твоето сърце, докато пишеш поезия?

Сърцето обикновено е принудено да поема повече лед, отколкото може да поеме. През всички времена.
Нали знаете онази притча, че в нас живеят два вълка – добър и лош. И побеждава този, когото храним. В онези моменти, когато трябва да броим до десет – иска ми се винаги в тях да се питаме: кой вълк ще нахрани постъпката ми.

А докато пиша поезия (изпитвам неудобство да говоря за това)… но когато пиша поезия, аз просто я записвам. Аз съм медиатор. Проводник. Не принадлежа на себе си, защото текстът е по-голям от автора си.

Но мога да редактирам с месеци, даже с години в издирване на смисъла. Ето това е моята работа.

Юни срещаме често в тази книга. Кой ти е любимият сезон и защо? И има ли време от годината, в което писането ти се получава с по-голяма лекота?

Юни е безметежното начало на лятото. Само си представете яркосиньото юнско небе. Първите топли вечери, черешите, въздухът, наситен със сладост от липите, светулките, които всички сме виждали като деца. Мисля, че любимите ми месеци са юни и септември – все на ръба на лятото. Лятото като категория, не като сезон.
Мисля да остана там. Където раните зарастват по-тихо.

Какво пише Ина Иванова сега и връща ли се към прозата?

Сега… си мълча. Събирам думи и кой знае – може би?

Ина Иванова е автор е на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), "Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет-45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви” (изд. „Жанет-45”, 2016), "Криле от папиемаше" (изд. "Жанет-45", 2019). Публикува текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”. Носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.

Сред кандидатите са Драматичния и Кукления театри, Операта, ПУ, фондация ЕДНО

85 са регистрираните проектни предложения, изпратени по отворената покана „Наследство“, чието спиране поискаха всички общински съветници в местния парламент. С нея фондация „Пловдив 2019“ търси осигуряването на устойчиво развитие на културни инициативи и събития в Пловдив, продължение на интензивната културна програма на Европейска столица на културата и предоставяне на възможност за разширяване на създадени партньорства, утвърждаване на генерирания културен потенциал и надграждане на придобития капацитет.

55 са на бенефициенти, които вече са имали проекти през годината на титлата, а 30 са на нови партньори от Пловдив, страната и Европа, допълват от „Пловдив 2019”.

Фондацията обяви за разпределение пълната сума от наградата „Мелина Меркури“, 3 млн. лева, която спечели за добрата подготовка на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, като общата сума на кандидатите по отворената покана е близо 8 и половина милиона лева.

Съгласно направленията за кандидатстване, търсените средства са: по направление 1, което изисква самоучастие от минимум 60% е малко над 6 млн. лева; кандидатите по направление 2 търсят сумарно близо 2 млн. лева, е кандидатите по направление 3 – 500 хил лева, като по условията на отворената покана, тук има ограничение за разпределение на не повече от 300 000 лв.

По-големият процент кандидати желаят развитие и в двете години, като само 29 са проявите, съсредоточени само за 2020 г. Сред кандидатите са: Държавна опера Пловдив, Драматичен театър Пловдив, Държавен куклен театър Пловдив, Фондация ЕДНО за култура и изкуства; Ара България; Фест Тийм; The Manual London; Ронг Евентс ООД; МетроРадио ЕООД; Пловдивски Университет; Сдружение Метеор; Сълвър Лайт Пикчърс; Фондация Аутентик; Фондация Музикартистимо; Фондация Черната Кутия; Фондация „Отворени изкуства“; 5 за 4 ООД и др.

Страница 8 от 1665

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…