Капана.БГ

Капана.БГ

Петък, 15 Февруари 2019 11:16

ТурийскиТрио@Контрабас

Джаз пианистът Мирослав Турийски събира ново трио за традиционния петъчен лайф в уютния староградски бар Контрабас. Сценичен акомпанимент ще му бъдат Симеон Гърнев - контрабас и Кирил Илчев - барабани. Заповядайте да ги послушате.

Вход 7 лева. Началото е в 21 часа.

Петък, 15 Февруари 2019 10:34

Занаятът влиза в махалата

Утвърдени български автори на приложни изкуства ще предадат знанията и опита си на младежи от различни етноси в пловдивското СУ „Никола Й. Вапцаров”. Проектът „Занаятът влиза в махалата“, организиран от фондация Метаарт стартира на 16-и февруари. В пет съботни сутрини през февруари и март децата от училището ще имат възможността да вземат участие в поредица срещи с видни български творци на приложни изкуства. Дарина Христова, Дияна Нанева, Весела Котева, Флориан Демирев и др. ще покажат на децата как се работи с естествени материали, как се създава комикс, как се нанасят изображения върху платно или как се изработват ръчни лампи. Работилниците ще са със силна практическа насоченост, като в процеса на работа децата заедно ще изработят различни видове артефакти, използвайки техники, специфични за различните стилове на лекторите. Желанието на организаторите е не само да да поставят акцент върху творчеството на младите хора – нещо, заложено като една от основните цели на фондация Метаарт – но и да помогнат за смесването на младежи от различни етноси в колективна творческа среда.

Проектът ще завърши на 30-и март в залата на културен център Тракарт, където от 12:00 часа ще започне благотворителен базар с изработените изделия през петте уикенда на инициативата. Събраните средства ще бъдат дарени от организаторите на училище „Никола Вапцаров“ с цел подкрепа на бъдещи творчески проекти.

„Занаятът влиза в махалата“ е част от програмата на „Пловдив – Eвропейска столица на културата 2019“ и е втори проект на Метаарт, включен в календара на инициативата. Планиран е и следващ такъв – „Европа психиделика“ – който ще се проведе през втората половина на май.

По-подробна информация за лекторите, участващи в проекта, може да се намери на сайта на Пловдив 2019, както и във фейсбук страницата на събитието: http://bit.ly/2Swo2GU

Легендарната кубинска балерина и хореографка Соня Калеро- Алонсо пристигна в България по покана на Опера Пловдив, за да постави спектакъла „Кармен“ по музика на Бизе – Шчедрин, създаден от нейния балетен учител и съпруг Алфредо Алонсо специално за Мая Плисецкая в Болшой театър пред 1967. Премиерата в Пловдив ще е на 15 март 2019 година.

Соня Алонсо прие да работи с балетната трупа на Опера Пловдив, вдъхновена от творческия потенциал на младите танцьори от Европа, САЩ, Азия и Латинска Америка, които от една година живеят и работят в Пловдив.

Алонсо единствено притежава авторските права на хореографията на Алфредо Алонсо (1917-2007), който е основател на Кубинския национален балет. От създаването си преди 50 години, балетът „Кармен – сюита“ не слиза от афишите на най-големите балетни сцени в света. Спектакълът на Алфредо Алонсо е различен, нетрадиционен и бяга от сладникавия псевдоиспански стил. Той бива забранен в Москва веднага след премиерата.

Звездата на кубинския балет пристига в България от Флорида (САЩ), където легендарната артистична двойка бяга от режима в Куба през 1994.

Гостуването на Соня Алонсо се осъществява със съдействието на RE Classical .

За своята 77-a дискусия Кино клуб Пловдив избра да бойкотира нежния празник на любовта Свети Валентин с непреходната екшън класика с Арнолд Шварценегер "ХИЩНИКЪТ" от 1987 г. и криминалния трилър на Дейвид Кронънбърг от 2007-а: "ИЗТОЧНИ ОБЕЩАНИЯ". 

След едно не толкова убедително продължение, няколко появи на космическия злодей в други филми и един нелеп римейк/рибуут от миналата година, "ХИЩНИКЪТ" на Джон Мактиърнън все повече се бетонира в съзнанието като един от най-култовите и добре скроени сай-фай екшъни от 80-те. Номиниран за "Оскар" за специални ефекти, но запомнен главно с костюма на ловуващия пришелец и няколко култови фрази на Арнолд Шварценегер, като незабравимата: "Get to the chopper!" "ХИЩНИКЪТ" заслужава един по-задълбочен и (нека не се лъжем) носталгичен поглед. 

Вторият избор на клуба е драмата "ИЗТОЧНИ ОБЕЩАНИЯ", за който Виго Мортенсен печели първата си номинация за "Оскар". Филмът е задълбочен поглед към подземния лондонски свят, контролиран от руската мафия, в който насилието може да избухне по най-неочакван начин дори в сауна и да създаде една от най-бруталните и сурови ръкопашни бойни сцени в историята на киното. 

Дискусията за двата филма ще се проведе идния четвъртък от 20:30 в левия край на Club Fargo. Срещите са крайно неформални и всеки е редно да се чувства добре дошъл.

На Балканите всички сме велики и всички се мразим. И всички мразят българите. Може би защото сме невероятни войници, но като граждани сме нула. Просто един механичен сбор от единици, които не се понасят помежду си, каза синът на големия преводач Георги Куфов – Христо Куфов, при поредната среща в литературния салон Spirt&Spirit в Петното на Роршах снощи. Събитието снощи бе по-особено за традицията на формата. То се организира в памет на родения и израснал в Пловдив творец, който преведе по неповторим начин книгите на Никос Казандзакис и който, според домакина на срещата Александър Секулов, сближи завинаги българската и гръцката култури. Писателят и драматург откри вчерашния епизод от поредицата на литературния салон като отвори пред себе си първо издание на романа „Алекси Зорбас” от 1973г. , за да разкрие пред публиката, че това е книгата, обърнала разбирането му за живота.

С Христо съвсем случайно се срещнахме и се запознахме. Това е знак от съдбата. Ще ми се да въздадем памет на дело, което трябва да осъзнаваме много дълбоко и ценим нарастващо, каза Секулов.

Аз съм извънредния и пълномощен посланик на баща си на този свят, обясни синът на Георги Куфов- Христо, като разясни на публиката, че фамилията на семейството идва от думата „дух”. Бащината му къща се е намирала в Стария град. Известна е на всички днес като емблематичното Балабан кафе. Христо е журналист, но почти не говори за себе си снощи. Уточни, че когато говора за баща си забравя за егото си.

Татко смяташе, че българският език е истинско чудо на този свят.  Но детската му мечта не е била да бъде преводач. Ние сме потомствени търговци и никога не сме бил долюбвани от властите. Дедите ми са били заможни хора, без да са били богати. През 30-те години се местят в София. Баща ми бе от буржоазно-аристократичен произход, а това, както можете да се досетите, не допадаше на тоталитарната власт. До 1947г. и през ум не му е минавало да превежда, но идва национализацията и всичко се променя. Баща ми бе човек, който никога не се предава. ДС го преследваше, за да го вербува, но той винаги казваше „Охи” (Не на гръцки език). Физическо малтретиране не е имало, но е имало много силен натиск, разказа Христо Куфов.

Георги Куфов бил изхвърлен от университета и останал без висше образование. Наложило му се да работи като хамалин и общ работник до 1957г., когато решава да започне с преводите. Първо от френски, тъй като е учил във френския колеж и бил абсолютен франкофон. Превежда 26 книги. После обаче поглежда към Казандзакис, за да му остане верен докрай. Първата книга на гръцкия гений, която превежда, е „Христос отново разпнат”. Това се случва през 1958г. После идва „Капитан Михалис”.

Тази книга промени представата на българите за гърците. Хората тук осъзнаха колко всъщност си приличаме. Имаме обща вяра, общ исторически враг, сходни съдби и близък темперамент. Дори по бабаитлък си приличаме, убеден е Христо Куфов.

През 1963г. баща му се захваща с „Алексис Зорбас”. Властта обаче се уплашва от съдържанието на книгата, от Казандзакис и от Георги Куфов. Не пуска книгата в печат цели десет години. През 1973г. обаче „Алексис Зорбас” вече е в ръцете на българския читател, за да предизвика фурор.

Баща ми беше перфектният преводач. Можеше да прекара 1 месец в библиотеката, за да преведе съвършено само един абзац. Това е труд, който не може да бъде възнаграден. Но така се приближаваше до съвършенството. Беше перфекционист. А аз бях първия му критик, читател и коректор. Той ми имаше пълно доверие, защото четях от 5-годишен. Последната му книга бе „Последното изкушение”, разкри Христо Куфов.

Не крие, че баща му е получил цялото уважение приживе и от двете държави- България и Гърция. Носител е на орден „Кирил и Методий”, почетен гражданин на София е. За първи път стъпва на гръцка земя през 1989г. В последствие получава голяма награда за заслуги към Елинизма.

С началото на промените двамата, баща и син, влизат и в политиката. Стават общински съветници от СДС в столичния местен парламент. Разбрахме обаче за какво иде реч, взехме си поуките и се оттеглихме, допълни Христо. И заяви, че свободата е най-важното нещо. А там, където се говори за нея, има несвобода.

На финал музикантът Янис Пантазис, който е част от мега проекта на пловдивския театър „Одисей“, свири пред публиката на антична арфа.

В месеца на любовта пловдивчани създават емоционалната карта на града, като отбелязват местата, на които са разменили целувка. Проектът "Mind the kiss", част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, е посветен на любовта и градските пространства. Той се координира от италианската организация Cescot Veneto в партньорство с Confesercenti Bulgaria и Frase Contemporary Art и се реализира от италианската фотографка Сабрина Белензиер.

През романтичния февруари екипът на „Mind the kiss” насърчава жителите на Пловдив да споделят любовта. Един от незабравимите начини, по които могат да я запечатат, е да се включат в най-мащабното ѝ картографиране. За да стане част от проекта, всеки може да публикува в профила си във Facebook снимка или кратък видеоклип на любимото си място като постави #mindthekiss и не забрави да отбележи къде се намира, чрез посочване на географско положение.

Местата и разменените на тях целувки се събират до март месец като чрез тях екипът създава алтернативен маршрут на града. В резултат емоционалната карта ще бъде представена по време на финална изложба по проекта на 6 април в читалище „Алеко Константинов“.

Пътуването през символичните места на любов и привързаност е фокусирано най-вече в кварталите „Кършияка", „Тракия", „Кючук Париж“ и „Смирненски“, но дава възможност всяко специално пространство извън тях също да бъде отбелязано на картата. Изложбата ще представи детайли от тези градски места, които Сабрина Белензиер ще селектира в серия от фотографии. Заедно с професионалните кадри, експозицията ще разказва и историите, които пазят местата живи чрез подбран архив от личните снимки на участниците. За да допълни атмосферата на индивидуалните и колективни любовни паметници, в изложбата ще бъде включена и звукова инсталация с гласовете на пловдивчани и неповторимите им преживявания. Посетителите ще могат да усетят миналото и настоящето в романтиката на града и да вземат със себе си „Емоционална карта на Пловдив“, в която да търсят нови маршрути на любовта.

Романтичните истории и любими места могат да се изпращат и на електронната поща на проекта Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., както и да се оставят архивни снимки и разкази от минали и настоящи спомени в СКЛАД - новото място за култура и изкуство в Тютюневия град на ул. Екзарх Йосиф 16.

Facebook: Mind The Kiss Plovdiv

Instagram: Mind The Kiss Plovdiv

Галерията на „Гладстон“, известна като галерията на Дружеството на пловдивските художници, отново се строи след известно забавяне. Преди няколко дни стана ясно, че проектът е модифициран и променен, а това е станало и без знанието на самото Дружество. Хаосът с това пространство не е „от вчера“ – още в предходния етап на строеж имаше куп недоразумения, като изобщо изборът на проектант арх. Петкана Бакалова, която в последствие прескочи възложителя и представи иначе тайния проект пред обществеността, с идея за прозрачност, а малко по-късно и се отказа от ролята си на проектант на сградата.

Така днес, след начало, спиране и ново начало на строителството си задаваме няколко въпроса, които вълнуват пловдивчани, независимо дали са любители на изкуството, експерти в сферата, художници или обикновени данъкоплатци:

  1. Защо Община Пловдив пази в тайна проекта за бъдеща галерия? Какво толкова странно и необичайно има в това обществеността да е наясно с вида на тази бъдеща галерия?
  2. Ако той се покаже, на кого трябва да се представи този проект? Макар и сградата да се води на думи на „Дружеството на пловдивските художници“, този проект трябва да го види само Снежана Фурнаджиева, председател на Дружеството на пловдивските художници? Не трябва ли да го видят също архитектурната гилдия, а и изобщо – цялата пловдивска общественост, предвид това, че инвестицията все пак е с публични средства, т.е. на всеки един пловдивски данъкоплатец?
  3. Кой е автор на последния проект? След последната промяна в екипа, отново публично не се знае кой строи знаковата пловдивска сграда. Как се избират архитектите и останалата част от екипа, отговорна за концепцията на бъдещата галерия? Защо всичко това е анонимно?
  4. Има ли специалисти, запознати със съвременните концепции за галерийни пространства по света? Как са избрани? Кои са те? Съвременните концепции са различни, разнообразни, някои по-авангардни, други по-консервативни, но въпреки това бетон се лее без изобщо да е имало дебат какво правим, без да знаем има ли изобщо концепция това изложбено пространство?
  5. Кой и по какъв начин ще менажира бъдещата галерия? Освен концепция при проектирането, трябва да има концепция и при управлението. Ще има ли съревнование на концепции или просто ще се даде на някого за менажиране?
  6. Ако това са Дружеството на пловдивските художници – каква е тяхната концепция? В качеството си на председател на ДПХ, какво предвижда Снежана Фурнаджиева в нейната концепция? Ако тя поеме управлението на сградата, ще имат ли достъп до галерийното пространство творци извън ДПХ (все пак някои от най-знаковите художници в Пловдив не членуват в дружеството) и за други изкуства въобще? Кой ще взима решенията за право на ползване на бъдещата галерия?
  7. Ако има приходи и печалба от дейността, кой ще ги акумулира и как ще бъдат реинвестирани средствата? Ще самоиздържа ли бъдещата галерия? Пред кого ще се отчита за публичните ползи от това публично пространство?
Страница 9 от 1428

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…