Капана.БГ

Капана.БГ

Дигиталният гид Lost in Plovdiv ще ви отведе на фоторазходка в къщата-музей на издателя и ще ви върне в миналото, за да се докоснете до частица от историята на книгоиздаването

 

Текст и снимки: Петя Банкова, стажант в Lost in Plovdiv

 

Знаете ли какво е общото между Христо Г. Данов и Пловдив? Не, общото не е само едноименната улица и името не е просто съвпадение. Личността на Христо Г. Данов вдъхновява не само кръщаването на една от пловдивските улици и средното училище „Христо Г. Данов”, но и любовта към книгите. Историята на българския издател е пример за приноса на възрожденските личности към иначе клиширания вече израз „народна просвета и култура”. Най-добрият пловдивски гид ще ви отведе на фоторазходка в къщата-музей на издателя и ще ви върне в миналото, за да се докоснете до частица от историята на книгоиздаването.

 

 

Къщата-музей на Христо Г. Данов е част от експозиция на Регионалния исторически музей в Пловдив, посветена на „Книгоиздаването в България”. Към нея водят стълби, скрити зад зелена желязна ограда с вратичка. В двора можете да се скриете от летните жеги – за тази цел има няколко пейки, дръвчета и красива лозница, които да ви пазят сянка.

 

 

Къщата-музей е реставрирана и изрисувана така, както е изглеждала в миналото, което я прави още по-внушителна. Христо Г. Данов е живял в нея от 1865 г. до смъртта си през 1911 г. като от 1896 г. до 1899 г. той всъщност е кмет на Града под тепетата. За тази си дейност отказва да получава кметска заплата и остава в историята като човека, благодарение на когото Пловдив се сдобива с първия си градоустройствен план.

 

 

След входната врата къщата посреща с огромно пространство, в края на което е изграден дървен подиум с картонена фигура на издателя. Можете да посетите 5 стаи – кабинета на издателя, класна стая от времето на Данов и 3 стаи, които да ви върнат в България от миналото с информация за издания и видни личности от книгоиздаването, благодарствени писма, писалищни пособия и обяснителни пана с текст на български и английски език.

 

 

Всички помещения са внушителни – не със своя размер или обзавеждане, а с духа, който са запазили и носят в себе си, показвайки една минала реалност на книгоиздаването. В една от стаите може да бъде видяна  стенна географска карта, каквито е издавал Христо Г. Данов. Класната стая е пресъздадена по възможно най-автентичен начин с дървени маси и пейки за сядане и бюро в началото на стаята. Интересни са голямото желязно сметало и шкаф с буквите от азбуката, с които може да бъде създаден текст чрез поставянето им в специално направени процепи на първите редове. Реставрацията, предметите и пособията правят преживяването автентично и вдъхновяват.

 

 

В къщата може да бъде видян и албум със снимки от книгоиздателство „Христо Г. Данов” с масивен железен знак с ръчно направен надпис „Хр. Г. Данову 1855-1905 8 май”. Той включва снимки на самия Данов, както и на хората, работили във всеки от отделите на издателството.

 

 

Ако след посещението си искате да оставите нещо от себе си в къщата-музей или просто да благодарите на гостоприемните и дружелюбни уредници, може да напишете нещо в червената книга, оставена до вратата. Тя е започната през 1996г. по време на друга експозиция, свързана с книгоиздаването към Историческия музей, и до днес се попълва от посетителите Освен уредниците, при пристигането и тръгването ви ще бъдете посрещнати и изпратени от една гальовна пловдивска котка, която закачливо нарекохме „дановата котка”.

 

 

Къщата-музей се намира на ул. Митрополит Паисий №2 в Стария град, а цената на посещението е 4лв., като през всеки първи четвъртък от месеца можете да се възползвате и да я посетите безплатно. Всички експозиции на Регионалния исторически музей предлагат и намаления за ученици и групи.

 

Екипът на Lost in Plovdiv отправя към вас предизвикателство да посетите тази и други експозиции и да опознаете не само пловдивското, а и българското минало. Снимките не могат да пресъздадат усещането от посещението, но се надяваме да станат причина за бъдещо такова.

На този ден преди 99 години е роден Чарлз Буковски – един от най-противоречивите американски писатели, страшилище за всички пуритани и идол на безработните писатели и безнадежно влюбените. Както неведнъж сме казвали, към Буковски е трудно да останете безпристрастни. Едната част от читателите му го възхваляват до небесата, други са на крайно противоположното мнение, но никой не остава апатичен към творчеството на американеца. В крайна сметка, съществуват две мнения за Буковски, разположени в двете крайности, ала и двете съвсем спокойно могат да бъдат приети – той е циничен простак и едновременно с това гений.

Представяме ви го в няколко подбрани цитата:

Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Добрият писател знае кога да не пише.

Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.

Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.

Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.

Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.

Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.

Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.

Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях по средата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.

Бях ужасен от живота, от това, което е необходимо човек да извършва – да яде, да спи, да се облича. Затова останах в леглото и пих. Когато си пиян, светът навън все още съществува, но за един момент поне не те е стиснал за гърлото.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар... Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който наблюдава, изглеждаш глупаво. Сякаш изведнъж си се превърнал в идиот. Няма лек за това освен ако не познаваш някого, който те разбира и знае как да помогне.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 10 цитата за алкохола от великите писатели

 Докато мъжете гледат футбол, или пият, или играят боулинг, жените мислят за нас, съсредоточават се, изучават ни, решават - да ни приемат ли, да ни сменят ли с друг, да ни убият ли - или просто да ни зарежат.

Писането никога не е работило за мен. Така е откакто се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, паля цигара, отварям бутилката. Пишещата машина върши останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да стоя там. Целият този процес ми помогна да продължа, когато животът, сам по себе си, не ми даваше нищо добро, когато животът, само по себе си, беше филм на ужасите. Винаги е била пишещата машина тази, която ме успокоява, която разговаря с мен, която ме развлича, която ми спасява задника. В крайна сметка, пиша, за да спася задника си, за да спася задника си от лудницата, от стреса и от себе си.

Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин.

Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.

 

Авторският спектакъл на Иван Колев „Бяла магия” е посветен на калоферската дантела ще се играе тази вечер на сцената на Народно читалище „Христо Ботев 1869” в Калофер. Той е любопитен драматургичен опит да се пресъздаде историята на совалковата дантела, към която принадлежи и калоферската, в един на пръв поглед приказно-сюрреалистичен сюжет. Сюжет, който цели да ни накара да преоткрием по нов и вълнуващ начин това фино женско ръкоделие и занаят – като истинско изкуство. Изкуство, властващо и до днес със своята красота, изтънченост, финес.

Спектакълът е и лиричен разказ за любовта, който този път ще бъде изплетен от бялата магия на калоферската дантела. Постановката е синергична смесица от исторически факти, поезия, художествено слово, класическа музика и танц (балет), визуален пърформанс и други.

В спектакъла участват калоферците Димитър Мирчев, Сияна Георгиева, Тереза Зехирева, Йоан Малинов, Диляна Димитрова и Цветана Петкова. Актьорският състав на любителската трупа на Театрална работилница “Пиеро” – Калофер, в този спектакъл се допълва и от гост-участниците: талантливата балерина Виктория Илиева от гр. Пловдив (балет ЕРА) и виртуозния карловски цигулар Стилиян Дерменджиев. Сценографията е дело на Иван Колев и Валери Серафимов, визуалната среда – на Людмил Илиев, костюмите – на Валя Божкова.

Спектакълът се осъществява със съдействието на: НЧ “Христо Ботев 1869” – гр. Калофер, НМ „Христо Ботев” – гр. Калофер, Творчески център на калоферската дантела – гр. Калофер, и с безвъзмездната дарителска подкрепа на: Интендантско обслужване ЕАД – гр. София, Калоферска земляческа организация – гр. София, проф. д-р Лидия Велкова и други родолюбиви калоферци.

15 АВГУСТ 2019 Г. – 19:30 Ч., НЧ „ХРИСТО БОТЕВ 1869” – КАЛОФЕР, ГОЛЯМ САЛОН. ВХОД – СВОБОДЕН. ЗАПОВЯДАЙТЕ!

През последните няколко месеца градът – Европейска столица на културата за 2019 г., се превърна в изключително популярна туристическа дестинация и мнозина посетители от други страни пишат за преживяванията си в него с възторг

Виж кой говори за Града под тепетата

Пловдив е постоянна столица на айляка, а през 2019 г. и Европейска столица на културата. Затова не е изненадващо за никого, че през последните няколко месеца градът се превърна в изключително популярна туристическа дестинация и мнозина посетители от други страни пишат за преживяванията си там с възторг.

Писателката Дина Мишев е една от тях, а статията ѝ за „Вашингтон Пост“ изследва айляка в два български града. Всъщност Мишев е с български корени и пътува с цялото си семейство, за да ги преоткрие и да посети някои от местата, за които е чувала от дете от българския си баща. Първата спирка на Мишеви естествено е Пловдив, но семейството прекарва няколко дни и във Велико Търново, средновековната българска столица, която, според авторката, трябва да стане следващата Европейска столица на културата. Търново има както история, така и дух. Посетете стария град и ще разберете защо средновековните пътешественици сравняват Търново едновременно с Цариград, Рим и Йерусалим.

Репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Себастиан Модак прекарва една седмица в Пловдив, след като градът е включен в списъка на изданието „52 места, които да посетите през 2019 г.“ След задължителните римски руини и стария град с добре запазената си архитектура от 19-ти век, Модак посещава и строителната площадка на Епископската базилика – църква от 4 – 5 век, в която могат да се видят над 2000 кв.м. древни римски мозайки, чието възстановяване се финансира от Фондация „Америка за България“. Базиликата ще отвори врати за посетители през есента.

Модак е впечатлен от богатата история на Пловдив, но не толкова, колкото от местните. Прекарва време с най-различни пловдивчани и идентифицира „нова порода хора на изкуството, предприемачи и лидери на общността… също толкова загрижени за бъдещето на града, колкото и за миналото му“. Сред постиженията им са динамичната арт среда в града, осветляването на различни социални проблеми и оригинални предприемачески инициативи като популярния бар „Котка и Мишка“, с къщата за гости и споделено работно пространство към него, който финансира сайта за независима журналистика Под Тепето.

Айляшкото спокойствие е изключително осезаемо в „Котка и Мишка“, както и в много други пловдивски барове, кафенета и ресторанти. В разказа си Мишев запечатва типична айляшка сцена: „Сградата до „Котка и Мишка“ е кафене на име Central Perk, което преднамерено наподобява кафенето от сериала „Приятели“ със същото име. Тук посетителите отпиват лате и еспресо и разговарят на френски, немски, английски и български, отпуснати на дивани и фотьойли“. Точно така: айляците не пият, а отпиват. (А българите очевидно обичат американски сериали.) Въпреки сходствата със заведения в Ню Йорк, пловдивските кафенета са „различни от бледите подобия в Уилямсбърг… можете да седите цял час в квартален бар на една бира без да ви гледат мръсно“, пише Модак в статията си в „Ню Йорк Таймс“. Истинските айляци не само създават впечатление, че не бързат за никъде – те наистина не бързат.

Вестник „Гардиън“ предлага удобен списък на „най-айляшките“ места в Пловдив. „Тук стресът е забранен“, е рекламното послание на един от ресторантите, включени в него. Неслучайно името на заведението е „Айлякрия“.

Нужни ли са още причини човек да иска да посети Пловдив?

Източник: www.us4bg.org

Билетите за  Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът” вече са в онлайн продажба на платформата на Драматичен театър-Пловдив. От 1 септември  билети ще се продават и на касата на Драматичния театър, казват организаторите.

Сайтът на фестивала http://scenatepe.com/ също вече е активен и пълен с полезна за театралната публика информация. Освен анонси за всички представления от основната програма, там са поместени новини, както и датите и часовете на съпътстващите събития от тазгодишното издание на „Сцена на кръстопът”.

Международният театрален фестивал започва на 11 септември от 19 часа, когато в голямата зала на Драматичния театър ще се насладим на премиерния спектакъл „По-полека” на Пловдивската драма. В следващите дни – чак до 21 септември, ще има представления в двете зали на театъра, както и в салона на куклениците.

Ще се насладим на таланта на артисти и трупи от цяла България, както и на гости от Украйна и Унгария.

Финалът също ще бъде впечатляващ – на 21 септември, пред пловдивската публика, на сцената на Драматичния театър ще видим основателя и арт директор на „Сцената” Стефан Данаилов в тандем с Аня Пенчева в спектакъла „Актрисата”.

Фестивалът тази година е под мотото „Театъра: невъзможното” и се случва с подкрепата на меценатското семейство – главния спонсор козметична компания Роза Импекс, КЦМ 2000, Кабиле, МАИ-ГРУП ЕООД, Атаро Клима, Ондулин.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на община Пловдив и Министерство на културата. Неизменен съмишленик и партньор на фестивала е Драматичен театър-Пловдив.

 

Два дни балканска музика ще звучи на Братската могила, Хаджи Хасан махала, Руския пазар и ЖП гарата

 

Рок, джаз и пънк музика на живо ще звучи в летния уикенд на 24-и 25-и август на четири емблематични места в града. Вълна от нова балканска музика ще звучи на импровизирани сцени на Братската могила, Руския пазар, Централна ЖП гара и Хаджи Хасан махала от специално формираната за концертите група Horz.

 

Колективът на Horz събира млади таланти от Сърбия, България, Италия, Испания и Израел през 2018-а. Година по-късно Лав Ковач (трайбъл ритми), Алберто Миорин (китара), Предраг Окилйевич – Педжа (саксофон), Васил Хаджигрудев (контрабас) и Димитрие Яковлиевич (китара) пристигат в Пловдив – Европейска столица на културата, за да се срещнат с почитателите на нестандартните музикални интерпретации и да преобразят усещанията за време, пространство и айляк.

Програма:

 

24-ти август

 

10:00 – Space Trio / LavljiDaniDima – Братската могила

 

20:00 – Хаджиоркестъра – ул. Генерал Скобелев 39 (площада на Хаджи Хасан махала)

 

25-ти август

 

9:30 – Dragon’s Fuel – битака пред Руския пазар (прекарай сутринта там, на битака се случва какво ли не) ?

 

20:00 – Zemljani / Кервиз – Централна ЖП Гара Пловдив

 

За групите

 

Space Trio – една от първите и единствени групи в България, които свирят напълно импровизационна музика. Без уговорки, без рифове, без ноти, без план, абсолютно всичко се създава на момента. Първият албум на групата е издаден в Португалия от знаменития лейбъл Creative Sources.

 

LavljiDaniDima – отново трио, подчинено на правилото да не свири писана музика, но от Нови Сад. Албумът им DIMNI LAVLJEG DANA е от най-новите издания на Horz.

 

Хаджиоркестър – оркестърът интерпретира стари градски песни, следвайки символно дирижиране. Диригентът е в основната роля на аранжор и композитор, като всичко се случва и създава на момента. Този вид дирижиране е използвано от знаменити музиканти като Леонард Бърнстейн, Франк Запа, сенегалският перкусионист Н’дайе Роуз, но най-голяма популярност печели заради Бъч Морис, който разширява неимоверно набора от знаци и жестове за интерпретация от музикантите.

 

Dragon’s Fuel – пънк-джаз, пауър-джаз, трайбъл – винаги готови за танци. Дори само да чуете Earnie Shavers или LK Sprach от едноименния им албум, за да пожелаете да видите любимата си нова група на живо.

 

Zemlijani – атмосферик-рок чедото на Horz със сигурност ще спечели много неочаквани фенове. Причината за това вероятно са тежките завладяващи мелодии, които квартетът плете в тракове, подобни на междузвездни пътни листове. Или саундтрак към пост-апокалиптична любовна антология за мрак и неон.

 

Кервиз – пловдивска банда, сформирана специално за Hillock Carnaval.

 

Зa Horz

 

През 2015 година, докато учат в престижната Prins Claus Conservatorium в Грьонинген, няколко млади музиканти от Сърбия, България и Италия се обединяват около търсенията и идеите си за творческа свобода, създавайки в Нови Сад свой независим лейбъл със свое собствено студио. Водени от желанието да променят средата в собствените си страни, пускат първия си проект през май 2018 г. Година и седем издания по-късно, Horz се заявява като един от по-интересните музикални колективи на Балканите. След натрупването на сериозен каталог от албуми на разнообразни като музика проекти, източноевропейското обединение с противоречиво име на славянски бог минава на следващото ниво – концептуални живи концерти, завладяващи света.

50 знакови творци в изложбатаOpen Art Files: Записки и бележки под линия“

Снимки: Лина Кривошиева

Галерия Капана ще е витрината на българското съвременно изкуство в следващите близо 45 дни. От 16 август до 30 септември „Open Art Files: Записки и бележки под линия“ ще представи фондация “Отворени изкуства” в новооткритата зала “Капана”, Пловдив, произведения на автори от различни поколения и възрасти, провокирани от обща интуиция, от “духа на времето” или от възможностите на нови изразни средства. Изложбата е курирана от Вера Млечевска и проследява отражението на времето в произведенията на повече от 50 български артисти.

Важна част от програмата й е съпътстващият образователен панел – серия от лекции, прожекции и срещи с художници и куратори с вход свободен.

Темите, преплетени в “Open Art Files: Записки и бележки под линия”, отразяват търсенията на различните автори между живописта и екрана и свързаните с него медии, както и общия интерес на много автори към тялото – силно изявен през 90-те години, рефлексиите на художниците върху наследството от обществена скулптура и изкуството извън институцията и в природна среда.

Изложбата ще представи в различен контекст работата на повече от 50 представители на българското съвременно изкуство – Аделина Попнеделева, Албена Михайлова-Бенджи, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Асен Ушев, Борис Мисирков/Георги Богданов, Боряна Росса, Венцислав Занков, Викенти Комитски, Владимир Иванов, Вълко Чобанов, Галина Шехирян, Даниела Костова, Димитър Буюклийски-Мичи, Димитър Шопов, Дина Стоев, Елена Панайотова, Ергин Чавушоглу, Иван Кирков, Иван Мудов, Иво Димчев, Калин Серапионов, Камен Старчев, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лубри, Лъчезар Бояджиев, Любен Фързулев, Мариела Гемишева, Марта Джурина, Мартин Пенев, Милош Гавазов, Мими Добрева, Михаил Саздов, Недко Солаков, Нено Белчев, Олег Мавроматти, Орлин Дворянов, Правдолюб Иванов, RASSIM®, Рафи Шехирян, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлана Мирчева, Симеон Симеонов, София Грънчарова, Станка Цонкова-Уша, СтефанНиколаев, Студио Комплект, Такор Кюрдян, Текла Алексиева, Цветан Кръстев, Явор Костадинов. По време на изложбата за първи път пред публика ще бъдат показани творби от 70-те и 80-те години.

“Записки и бележки под линия” няма намерение за последователен разказ. По-скоро са разгледани някои възможни теми, конструирани повече по интуиция от внушенията на образа, отколкото върху теорията. Образът присъства с неговата възможност да казва повече от написаното, да вълнува, да създава асоциации и да завързва разговори или спорове с други образи”, разказва кураторът на изложбата Вера Млечевска.

Важна част от програмата на “Open Art Files: Записки и бележки под линия” са серията лекции, срещи с художници и прожекции. Куратори на видео програмата са Красимир Терзиев и Вера Млечевска. В образователния панел ще бъдат представени филми с експериментален характер, образователни турове и тематични лекции. Изложбата и образователният панел са част от проекта „Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство“, в рамките на образователната платформа “Въведение в съвременното изкуство” на фондация “Отворени изкуства”.

Програмата е продължение на онлайн платформата openartfiles.bg, която стартира в началото на годината. Сайтът представя база данни и архив за съвременно българско изкуство, онлайн библиотека и специално създадени тематични критически текстове. Съдържанието на проекта се обновява и допълва, за да създаде все по-пълна картина на процесите, основните проблеми, артистите и събитията в съвременната българска арт сцена.

Организатор и инициатор: фондация „Отворени изкуства“

Проектът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019′′. Образователният панел към изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

 Партньори – ОИ „Старинен Пловдив“, Софийска градска художествена галерия, Гьоте-институт България, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия Владимир Димитров-Майстора – Кюстендил, Художествена галерия – Добрич.

Страница 2 от 1570

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…