Капана.БГ

Капана.БГ

Четвъртък, 26 Ноември 2020 12:30

Коледна изложба в галерия Ромфея

Както всяка година галерия “Ромфея” представя на вниманието на ценителите на изобразителното изкуство обща “Коледна изложба 2020”.

 

Изложбата е факт, подредени са 34 творби и гражданите могат да посещават галерията и да се наслаждават на картините в определеното работно време от 11,00 до 19,00 часа всеки делничен ден, както и в събота от 11,00 до 16,00 часа при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.

 

За съжаление, тази година няма да има връчване на наградата “Мечът Ромфея”, тъй като през настоящата година дейността ни беше сведена до минимум и нямаше достатъчно изяви на творци в нашата галерия, съобщи галеристът Камен Шишманов.

 

Ще бъде определена само стипендия “Ромфея” на ученик от НХГ “Цанко Лавренов” – Пловдив с помощта на ръководството на галерията и гимназията.

 

Поводът е Международния ден на ООН за борба с насилието над жени и деца

Реконструираният акведукт на Бунарджика в сряда вечерта бе осветен в оранжева светлина по повод Международния ден на ООН за борба с насилието над жени. Инициативата е на Зонта клуб Пловдив е подкрепата и съдействието на кмета на район „Централен“ Георги Стаменов.

Припомняме, че Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените е обявен за такъв Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН 17.12.1999 г., но активистките от различни организации отбелязват 25 ноември, като ден срещу насилието, още от  1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 61-ва на трите сестри Марибал, политически активистки в Доминиканската република, по заповед на  диктатора Рафаел Трухильо.

Всяка година Z Club Plovdiv, младежкото подразделение на Zonta Club – Plovdiv, организира инициативи под наслов "16 дни", какво е включено в тях през 2020-а четете в Под тепето.

 

Таня Грозданова

Направихме всичко възможно не само да спасим секторите, но и да ги развием, коментира той по време на годишния отчет на дейността на пет от 6-те културни института в ресора му, който обхваща още археология и опазване на културното наследство.

Според цитираните данни Пловдив е инвестирал малко по-малко от 4 млн.лв. в културно съдържание през различните финансови инструменти, с които разполага през кризисната първа година от мандата. Културният календар на града е в размер на 1,8 млн и се сътоя, въпреки пандемията, подчерта Панов.

 

Със 120 хиляди са финансирани читалищата на територията на общината, 350 хиляди бяха отделени за допълнително финансиране на държавните културни институти – Опера, Куклен и Драматичен театри.

Панов акцентира върху доброто сътрудничество на Общината с тези институти и напомни, че МК гарантира само заплатите им, без средства за нови спектакли.

Още по темата четете в Под тепето

В този период Операта ще продължи да работи като подготвя своята празнична програма чрез репетиции в камерни състави, за да се завърнем на сцената една седмица преди Коледа

 

Концертът "Опера Бутик: Духът на предколедна Виена" – утре, 26.11.,ще се състои. Отменят се 5 събития

 

Опера Пловдив взе отговорното решение да се включи в националните мерки за ограничаване на пандемията като отмени всички свои планувани спектакли от 27.11 /петък/ до 17.12. 2020 година, това съобщиха от културния институт на страницата си в социалната мрежа Facebook. В обръщение към зрителите екипът на Операта изразява убеждението си, че по този начин ще спомогне за спокойствието на публиката и ще гарантира здравето на артистите на сцената.

 

 

„В този период Опера Пловдив ще продължи да работи като подготвя своята празнична програма чрез репетиции в камерни състави, за да се завърнем на сцената една седмица преди Коледа, когато вярваме, че нашата публика ще има необходимостта да бъде заредена с хармония и светли мисли повече от всякога! Ние също! Бъдете здрави!“

 

 

Важна информация:

 

 

26.11 - Концертът "Опера Бутик: Духът на предколедна Виена" ще се състои при спазване на обявените мерки за безопасност!

 

 

Отменят се следните заглавия: 28.11 - Зад кулисите на "Баядерка", 1.12 - "Евита", 3.12 - Концерт "Виенска класика" 2, 5.12 - "Баядерка" - премиера, 12.12 - Концерт на Акдемията на Госпожа Опера.

 

 

Билетите могат да бъдат върнати на касата, от която са закупени в срок до 5.12. или да бъдат презаверени след 17.12. за други спектакли на Опера Пловдив на касата на Операта.

 

Теодор Караколев

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. Днес предлагаме една фоторазходка с поглед към оградите и вратите по улицата, елементи от културното наследство, на които по-рядко обръщаме внимание:

Когато се говори за ценните сгради, културно наследство, едни елементи някак често остават извън акцента: оградите и дворните врати. А тяхното оформяне никога не е било случайно. В оградите също има творчество, стилови специфики, които се променят с времето.

Техният живот също е специфичен. Понякога, „забравени“ в различни ремонти, които унищожават сградите, оградите оцеляват и продължават да пазят историческа памет. Но също така забравени, те често са в лошо състояние – с ръжда, отчупени части, понякога с изгубени детайли, поради многократно боядисване. Това творчество пък почти винаги остава анонимно, за разлика от архитектура, живопис, скулптури, се смята, че излиза от ръцете на незапазени в историята майстори, които не са по-малко кадърни в металообработката, отколкото например тези, направили гипсовите орнаменти по фасадите, на които по-често обръщаме внимание.

Във всеки случай оградите и дворните врати често са красива и ценна част от градския живот. А улица „Иван Вазов“ предлага много. За разлика от Главната „Александър I Батенберг“, където повечето фасади стъпват на уличната линия, то по „Вазов“ не една и две къщи имат дворове.

Понякога дворовете са задни и малка пътечка покрай къщата води към този заден вход и двор. В този случай пак има красива врата, която води в тази посока.

Подобни съседни врати

Стиловото многообразие по „Иван Вазов“, обаче, не е голямо. Повечето врати са метални и са със различни цветни или други природни мотиви. Почти винаги над самата врата има и „фронтон“. Разбира се, някои са по-орнаментирани, други са по-обикновени. Това е типичният стил за края на XIX и началото на XX век. Някои от тях дори са идентични, явно поръчвани от едно и също място.

Само 3-4 са случаите по улицата на по-модерни разработки. Огради, в които мотивите са по-изчистени геометрични на сгради от края на 20-те или 30-те години. Най-изчистени огради има и от още по-новите сгради по улицата от 60-те години на миналия век.

Цялата статия може да прочетете в Под тепето.

 

Теодор Караколев

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. В следващите редове ще се разходим по тротоарите под огромните чинари – и още няколко други дървета, и ще чуем за тяхната история, но и настоящото им състояние.

Чинарите – от Платон до днес

Едно от първите споменавания в културната история на чинарите е в Класическа Атина, т.е. преди около 2400 години. Разбира се, те са много по-стари от всичко човешко, написано, изговорено или митично. Но и достатъчно внушителни и впечатляващи, че да влязат много рано в писмената памет на човечеството. Така в един от диалозите на Платон, Сократ разговаря с Федър край Атина под един изрично упоменат чинар. Смята се, че някои от градините, в които са били школите на Платон и Аристотел са били тъкмо чинарови. Макар и някои от тези градини да се смятат за маслинови, някои римски автори като Плиний пишат за чинарите, под които са водели своите уроци класичесите философи.

Как е изглеждал Пловдив като озеленяване тогава, не можем да сме съвсем сигурни, още по-малко точно къде какви дървета е имало. Идеята за култивиране на градини или изкуствена растителност едва ли се е появила у римляните, но едни от първите по-детайлни сведения за това имаме тъкмо от тях. А и със сигурност за римския Филипопол знаем повече, отколкото за по-ранния му вид. Все пак, не колкото други римски градове, като добре запазения поради историята му и добре проучен от археолозите Помпей. И със сигурност там е имало чинари, любими на римляните. Е, не на всички – историкът Плутарх пък разказва как Сула отсякъл голяма гора чинари около Атина за построяването на военни машини във войната срещу Митридат.

Любовта към градините се запазва през вековете в нашия регион. Вековни чинари, обичани от местните, има в Смолян, Гоце Делчев, Сандански и по други места. Съвсем близо до Пловдив – над Белащица има малка горичка с хилядолетен чинар, популярен като дървото с най-голяма обиколка на ствола – над 13 метра. Големият батко е на 1100 години, а по-малките на около 700, според поставените на място табели.

Най-популярното име на дървото идва в българския език от персийски, през турски. Популярно е и името „платан“ – чиито корени са в гръцкия език, но това е и латинското официално име на дървото. Среща се и с наименованието яблан.

Улица „Иван Вазов“ и неговите чинари

Чинарите, вероятно, са най-запомнящата се част на улица „Иван Вазов“ – затова и отделихме толкова време на тях. Огромните им стволове и тунелът, който образуват по правата улица, я правят истински магична.

Самите те са по-стари от самото име на улицата, дадено през 1920 година. Чинарите, изглежда, са посадени около 1908 година по заръка на цар Фердинанд, сам той любител на природата и ботаник. Според някои, той е дал разпореждане засадените по-рано дървета (най-вероятно акации) да бъдат заменени с по-дълготрайни такива и около 1908-1910 тогавашната „Станционна“ вече е получила своя нов облик, макар и с малки, новозасадени платанчета. Според друга, по-малко вероятна версия, още около 1902 година са засадени самите чинари и растителността от тогава не е променяна.

По-късно, малко след Първата световна война, улицата е павирана. Сегашната тротоарна настилка и специфични за „Иван Вазов“ вази около стволовете на дърветата, пък са още по-нови.

Самите дървета са поне два вида. В България са известни три – източен, западен и хибриден платан. По улицата лесно се разпознават източният и западният. Източният има малко по-груба кора, по-дълбоко изрязани листа, а топчетата, в които са семената, са по 2-7 на обща дръжка. Западният има малко по-гладка кора, листата са по-плитко изрязани, а на една връзка има едно или максимум две топчета. Повечето от дърветата по улицата са от западния чинар, който е по-устойчив.

Листа на източен чинар – по-дълбоко изрязани

…и две липи отпред...

Целият текст може да видите в Под тепето.

 

 

От днес на пазара вече можете да откриете луксозното издание „Приказки на пишеща машина“, нов неиздаван досега сборник от класическия автор на детски приказки и романи Джани Родари („Любими коледни истории от Джани Родари“, „Фантастичната гондола“, „Граматика на фантазията“, „Приказки колкото усмивка“, „Джелсомино в Страната на лъжците“).

Като своеобразно продължение на „Приказки по телефона“, един от най-обичаните сборници на автора, превърнал се в неотменна част от учебната програма по литература, „Приказки на пишеща машина“ ни среща с дори още повече необичайни герои, непредсказуеми ситуации и изненади.

Може ли един крокодил умник да ползва асансьора? А обикновен пощальон да повдигне цял остров, за да спечели състезание по сила? Докато новороденият Карлино показва на родителите си как се чете и смята, една красива недоволна кукла предпочита да си играе с автомобилчета. А под прикритието на градинските листа смелият градинар Фортунино прави всичко възможно, за да спаси любимите си цветя от новия им зъл собственик.
Днешният свят изглежда различно: вече няма пирати, които обикалят моретата в търсене на съкровища, никой не носи филцови шапки, а вестниците са предимно електронни. Но приятелството, любовта, добротата и големите сърца си остават непроменени – както и значението на въображението, което може да бъде използвано, за да се победи всяка неправда.

С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов „Приказки на пишеща машина“ е и специално издание, което ознаменува 100 години от раждането на автора, част от глобалната кампания за честване на повода – 100 GIANNI RODARI. Джани Родари е един от разказвачите, неразделно свързани с детството на много поколения в България. Сега децата на някогашните деца за първи път се потопяват в необятната му фантазия. Устоял на проверката на времето с изключителното си въображение, чувството си за хумор и дълбоката си философия Родари звучи също толкова ярко днес, колкото и тогава.

Страница 2 от 1799

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…