Капана.БГ

Капана.БГ

Третото издание на Международния фестивал на поезията „ОРФЕЙ – ПЛОВДИВ“ 2020 стартира онлайн чрез мултиезичния сайт на фестивала. Готови са и многоезичните книжни издания, които се разпространяват безплатно по време на събитието.

На www.orpheus-plovdiv.eu са качени всички творби на участниците – на роден език, в превод на английски и на български.

Фестивалът трябва да се проведе от 7 до 9 май в Пловдив, но е много възможно да бъде отложен поради световната пандемия от COVID-19. Благодарим на партньорите си – хотел НОРД, ресторант Свети Никола за разбирането.

Всички 11 участници от 9 държави са потвърдили присъствието си, а решението за евентуално отлагане мениджърският екип на фестивала ще оповести след 14 април 2020, когато свършва извънредното положение, гласувано от българския парламент, и на база епидемичната обстановка в Европа.

Междувременно се обмисля и вариант за онлайн издание на фестивала, ако мерките за сигурност продължат и през есента.

Сключването на договори за одобрените проекти по Компонент 3 „Гражданска активност“ от Наредбата за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от Календара на културните събития на Община Пловдив, разгледани и оценени на последното заседание от 10.03.2020 г.  се отлага до отмяната на специалния режим за обслужване на гражданите в Община Пловдив, в изпълнение на Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването по повод усложняващата се епидемиологична обстановка, Решението от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България за обявяване на извънредно положение и разпоредбите на Общинския и Областен кризисен щаб с цел ограничаване разпространението на коронавируса.

Временно се спира набирането на предложения по Компонент 2 „Гражданска активност“ и Компонент 3 „Мобилност“ по Наредбата за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от Календара на културните събития на Община Пловдив, до възстановяване на нормалния график на работа, позволяващ внасянето на документите в деловодството на Община Пловдив.

Преустановява се и разглеждането на вече постъпилите в деловодството на община Пловдив, проектни предложения, внесени през текущия месец март до второ нареждане.

Във връзка с удостояването с „Награда Пловдив“ на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или културен факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната година в отделните категории, Община Пловдив започва набиране на ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИИТЕ.

Срокът е  до 30 март 2020 г.

Подаването може бъде извършено само онлайн на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Припомняме, че съгласно Статута:

Чл.19. Съставът на комисиите се формира по предложения на културните институти и организации, професионални и творчески организации и съюзи, училищата по изкуствата, висши учебни заведения, медиите, издателски къщи и други юридически лица, с предмет на дейност, свързан с културата.

Чл.20. Мотивираните предложения за членове на комисиите се подават писмено в срок до 30 март на всяка календарна година.

Чл.21. Предложените лица се включват в постоянен списък, който при необходимост се актуализира и от който се назначават членове в комисиите в зависимост от постъпилите предложения.

Чл.22. (1) Членовете на комисиите не могат да бъдат:

22.1. Вносители на предложения за награждаване с Награди „Пловдив“ в категориите по чл.8.

22.2. Свързани лица с предложените за награждаване или с членовете на управителни или контролни органи, вносители на предложения или предложени за награждаване.

(2) Преди започване на работа, членовете на комисиите подписват декларации за липсата на конфликт на интереси и за конфиденциалност.

Чл.23. Дейността на комисиите се ръководи от Заместник-кмета с ресор „Култура“ и се подпомага технически и експертно от секретар и юрист, служители на Община Пловдив. Експертите със спомагателни функции нямат право на глас при вземане на решенията.

 От 1 до 15 април ЗАПОЧВА НАБИРАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ – НОМИНАЦИИ за удостояване с „Награда Пловдив“ на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или културен факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната година или за цялостен принос. Предложенията за присъждане на Награда „Пловдив“ и на Специалната  награда „Пловдив“ се внасят от името на културни институти, образователни институции, неправителствени организации, медии, издателски къщи, културни оператори, други юридически или физически лица;

Предложенията се изготвят по образец (Приложение №1 и Приложение №2) и се подават в деловодството на Община Пловдив (пл. „Ст. Стамболов“ №1) с кореспондент „Отдел „Култура, археология и културно наследство“ до 15 април на всяка календарна година. Същите се завеждат в специален регистър с дата и час. Предложения, постъпили след посочения срок, не се разглеждат.

Документите Приложение №1 и Приложение №2 и Статута могат да бъдат изтеглени от страницата на Община Пловдив на адрес: www.plovdiv.bg

В случай, че усложнената епидемологична обстановка продължи, конкурсът ще бъде насрочен за по-късен етап.

Във връзка със Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването по повод усложняващата се епидемиологична обстановка и Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България за обявяване на извънредно положение Община Пловдив препоръчва на своите контрагенти да не предприемат пътувания, свързани с участия и представяния в събития, конкурси, фестивали, концерти и др.

Да следят информацията, предупрежденията и съветите, които МВнР публикува на официалната страница https://www.mfa.bg

в т.ч. в рубриките:

·         Aктуално състояние по държави във връзка  с въведените мерки срещу коронавируса – актуализира се ежедневно

·         Пълен списък с информация за въведените мерки във връзка с разпространението на коронавируса в 90 държави.

100 Кила, Веселин Маринов, Дидо от Д2, Нина Николина, Тото от СкандаУ, DJ Мартен са сред първите, които се включиха в кампания

Родни музиканти се включиха в кампанията „Остани си вкъщи, слушай българска музика!, за да насърчат и окуражат хората да спазват препоръките за самоизолация и така да ограничат разпространението на COVID-19 у нас. Всеки от тях избра своя начин да се обърне към феновете. Веселин Маринов, Дидо от D2 и Нина Николина записаха видео обръщения от домовете си. 100 Кила пък освен призив отправи и музикално предизвикателство към колегата си Любо Киров, като изпя негова песен и стана първият изпълнител, който поде инициативата #ПредайНататъкПесента. Тото от СкандаУ, DJ Мартен, Гери Турийска, Илиана Бойчева и Вида Пиронкова и др. пък ще предложат своите селекции за плейлисти с по 33 български парчета, които трудно намират място в ефира, но хората могат да слушат, докато са си вкъщи.

Кампанията „Остани си вкъщи, слушай българска музика! е част от платформата Обичам българска музика, която стартира през февруари с подкрепата на стотици български творци и браншови организации за защита на българската музика като част от националната култура и идентичност.

„Българската музика винаги е била източник на надежда и опора за българите през цялата ни история. Сегашният момент го доказва отново. Благодарни сме на всички български музиканти и творци, които се включват в кампанията – всеки от тях по своя начин, за да изпратят отговорни послания, но и да дадат кураж и да повдигнат духа, обясни композиторът Ясен Козев от Инициативния комитет за повече българка музика в ефира.

Той допълни, че като част от кампанията са изпратени и покани към над 40 български радиа, телевизии и медийни групи с призив 23 март да бъде обявен за Ден на българската музика в ефира. Идеята е поне 6 от 10 песни в ефира в рамките на 24 часа да са именно на родни автори и изпълнители, с което медиите също да покажат съпричастност и да подкрепят духа на българите и да отговорят на ясно изразеното им желание.

Кампанията „Остани си вкъщи, слушай българска музика! е отворена и за всички хора, които обичат да пеят. Те могат да изпращат видео записи на своите изпълнения на родни песни, направени у дома и по този начин да предадат добра енергия и кураж.

„Оказва се, че хората не само обичат и имат нужда да пеят българска музика, но го правят и изключително добре. Получаваме десетки видеа, а едно от тях – изпълнение на песента Девойко, мари, хубава, направено от младата певица Мария Димитрова, се превърна в истински хит в мрежата и вече има близо 60 000 гледания, обясни още Ясен Козев.

За платформата Обичам българската музика и за кампанията „За повече българска музика в ефира

Кампанията стартира през февруари 2020 година, а зад нея застават стотици утвърдени музиканти, артисти, автори, музикални продуценти и представители на браншови организации от сферата на културата. Сред тях са икони на българката музика като Васил Найденов, Орлин Горанов, музиканти от групите ФСБ, D2, Ревю, изпълнители от новото поколение като Графа, Михаела Филева, Прея и Тото от СкандаУ. Целта на кампанията е гарантиране на обществения интерес и защита на българската музика като неделима част от българската култура и националната идентичност. Инициативата стъпва на национално представително проучване на Агенция „Алфа Рисърч“, проведено в края на 2019 година, което показа, че хората у нас искат шест от десет музикални произведения в ефира да са български.

Новият коронавирус е предизвикателство за нас като хора, за нашето здраве, но и за психиката и поведението ни. Мрежата за психично здраве и психо-социална подкрепа MHPSS разпространи документ, в който посочва начини за справяне с повишените нива на стрес и тревожност в този труден за всички хора период. Резюмето е актуализирано за февруари 2020 г. Представяме ви накратко някои от основните точки:

1.    В този момент е напълно нормално да изпитвате тъга, стрес, объркване, страх и други емоции. Не се плашете от тези емоции, те са напълно нормална реакция.
2.    Разговаряйте с хора, на които вярвате. Поддържайте контакт с вашите роднини и близки приятели.
3.    Ако се налага да останете вкъщи, се придържайте към здравословни навици – достатъчно сън, физически упражнения, добра храна, разговори с близки. Поддържайте контакт със семейството си и приятели и по мейл и социални мрежи, ако се налага.
4.    Ако се чувствате свръх претоварени, може да почувствате и болки в тялото, стомаха, главата.  Ако ви е трудно да занижите сами нивата на стрес и тревожност, по възможност потърсете подкрепа на социални работници, психолози, доверени хора (това може да бъде и свещеник, пастор, на когото разчитате). Обикновено в период на криза има телефони, на които доброволци предоставят безплатна подкрепа. За Пловдив това е телефон на БЧК: 070041744
5.    Четете само достоверни източници по проблема и не се впускайте в прекомерно търсене на информация, защото това само може да повиши нивата ви на тревожност. Изследвания сочат, че може да ви се струва, че непрекъснатото четене на информация ще ви накара да се чувствате по-сигурни, но всъщност увеличава нивата на стрес, вместо да ви е от полза.
6.    Намалете времето за гледане на телевизия и други медии. Може да го правите веднъж или два пъти на ден, а не през всеки час да проверявате в социалните мрежи какво се случва. Най-важното го съобщават по националната медия поне веднъж на ден.
7.    Използвайте това, което сте правили и преди в стресови ситуации и ви е помагало. Ситуациите може да са различни, но начините за справяне с прекомерния стрес си приличат. Намерете това, което работи във ваша полза и ви успокоява и се възползвайте да го прилагате във вашето ежедневие. Или преоткрийте нов начин – mindfulness, пеене, танцуване, физически упражнения, рисуване, готвене, гледане на забавни филми и т.н, нещо, което ви доставя удоволствие и спокойствие.

Източник: Мрежа за психично здраве и психо-социална подкрепа
https://www.mhpss.net/

Дъглас Адамс щеше да празнува 68 години днес и щеше да повтори, че бръчките са следи от минали усмивки

Актуални послания от автора на най-известния пътеводител в света

Дъглас Ноел Адамс (11.III.1952 – 11.V.2001) е британски писател и драматург. Той е популярен автор на хумористична фантастика, а най-известната му творба е романа „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Всичко започва като радио комедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги. Продава 15 милиона копия до края на живота си. Разраства се в телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.

Самият Адамс определя “Пътеводител на галактическия стопаджия“ като „незаменим спътник на всички онези, които желаят да осмислят живота си в една безкрайно сложна и озадачаваща Вселена, защото въпреки че не би могъл да се надява да бъде полезен и информативен по всички въпроси, в него се прави доста окуражаващото твърдение, че неточностите, намерили място в него, са поне достоверни неточности. А за случаите на по-съществени несъобразности виновна е единствено самата действителност.

„Накратко надписът на табелата гласеше следното: „Пътеводителят е достоверен. Действителността често греши.” ― Дъглас Адамс, Ресторант на края на Вселенета

"Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги."

"Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда."

"Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста."

Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма. — Форд Префект

"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите "Как?", "Защо?" и "Къде?". Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?"

"Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям." - Марвин

"Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни."

"— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо."

„Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.“

 „Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това… Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това.“

 „Обожавам крайни срокове. Обичам свистящия звук, който издават докато отминават.“

„Има теория, според която, ако всеки открие точно какъв е смисъла на Вселената, тя незабавно ще изчезне и ще бъде заменена от нещо още по-странно и необяснимо. Има и друга теория, според която това вече се е случило.“

Една от първите културни институции в града, които изпълниха предписанието за затваряне, от днес - сряда 11.03.2020 г., отново отваря врати за зрители. В салоните ще се седи през място.

От Lucky – Дом на киното написаха в социалната мрежа Facebook, че ще работят от 11 март, отново и споделиха информация от брифинга на МС, според която премиерът казва, че всички институции ще работят с маски, а хората ще се редят за обслужване през 1,5 метра.

От киното ще се съобразят с новия подход към културната карантина, който оповести на извънредното заседание премиерът Бойко Борисов: „Можем да разрешим в театри и кина, където няма случай на COVID-19, през едно място ако се продават.“

Тогава медиците се борели с Жълтата гостенка

Непоказвани документални кадри от Държавен архив 80 години след смъртта на един от най-благородните и достойни българи от първата половина на XX-ти век – Димитър Петров Кудоглу

На 7 март 2020 год. отбелязваме 80-годишнината от смъртта на един от най-благородните и достойни българи от първата половина на XX-ти век – Димитър Петров Кудоглу. Роден е на 21 август 1862 г. в село Габрово, Ксантийско, в семейството на Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. Първоначалното образование получава в родното си село, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на баща му го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка му и сестра му.

Домът на Димитър Кудоглу в Дрезден. 1933 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 355, л. 3.

Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти. Тук той създава семейство с красавицата Екатерина, момиче от един от най-известните и заможни родове в Беломорието. Успява да умножи своето богатство и започва да търси перспектива на търговията с тютюн от Османската империя за чужбина.

Тютюневите складове в Пловдив, отстъпени от дарителя Димитър Кудоглу за издръжка на Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 349, л. 26.

През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Тук българското семейство устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се адаптира към елитното общество. Домът им е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорския край, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.

Реч на Димитър Кудоглу пред официалните гости при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 28.

До Балканската война в 1912 година дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се произвежда тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали извън България, донасят в старите предели, най-вече в Пловдив, опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. През Първата световна война той реализира много сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.

Димитър Кудоглу приветства множеството при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 29

С лични средства през 1908 – 1909 г. приспособява собствена сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката армия и турските башибозуци от околните села. Цялото население е прогонено и се спасява с бягство през планината към долината на река Арда в старите предели на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща помощи, за да им помогне. Оттук започва и неговата благотворителна дейност в България.
През 1913 и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на: дружествата на „Червен кръст“ в Пловдив, София и Ксанти, дружество „Самарянка“ в Пловдив, различните фондове на царското семейство, на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария.

Димитър Кудоглу с прeмиера Андрей Ляпчев и професор Берон при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 30

Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лева. Изразходваните от него средства по това време надхвърлят 3 милиона лева.
С писмо от 29 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата дейност на дарителя и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен.

Чакалнята на отдела за борба с туберкулозата при Дома на благотворителността и народното здраве. Б.д. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 37.

Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата му след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение ДОМ, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“.

Преглед на пациент в отдела за борба с туберкулозата при Дома на благотворителността и народното здраве. Б.д. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 38

В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“ в Пловдив, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация.

Снимка/източник: "Енциклопедия Пловдив"

На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него „Дом за благотворителност и народно здраве“.

През 1927 г. Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

Домът на благотворителността и народното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лечение. Историците са изчислили, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева, като лечението на бедните е напълно безплатно.

Траурни венци от войската и гражданството при погребението на Димитър Кудоглу. 8 март 1940 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 79.

След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк.

Траурно събрание в Дома на благотворителността и народното здраве по повод смъртта на благодетеля Димитър Кудоглу. 7 март 1940 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 78.

Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът, заедно с диспансера са преместени в края на града - на Цариградско шосе.

Източник: Държавен архив – Пловдив

Архивите разказват: На 21 август през 1862 г. е роден Димитър Кудоглу.

Страница 2 от 1700

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…