Капана.БГ

Капана.БГ

Състоянието на стъклописа е плачевно, не е ясно дали изобщо може да се спасят

Чисто новият площад „Централен“ разкри част от неугледното наследство на Централна поща. Сградата е изключително интересна с множеството декоративни творби, част от интериорните и естериорни пространства. Част от тях обаче са в незавиден вид.

Повече за интересните дърворезби, мозайката на Георги Божилов – Слона и други – прочетете в материала „Тайните на Пощата“

След ремонта на площад „Централен“ и освобождаването на пространството от югозападния ъгъл – към Военния клуб – обаче се яви и вида на интересния стъклопис, чиито автор, според статия в списание „Архутектура“ от 1979 година, е Йоан Левиев.

Състоянието му се влошава от години, но на фона на новия площад, облагороденото пространство и премахнатите дървета към тази фасада на Пощата, витражът още повече се набива на очи.

В съседство е и релефната фигура на женска фигура на Виктор Тодоров. Тя също не е в отлично състояние, но сравнено с витража на Йоан Левиев, ситуацията на тази творба е направо завидно.

За момента стъклописът е с изпопадали стъкла, а съединяващите елементи са почти изцяло разпаднали се. Някои части от витража изглеждат изцяло загубени, а цялостна реставрация – ако изобщо се прояви желание за това – вероятно ще е много трудна, тъй като не е ясно дали изобщо такава е възможна и дали има достатъчно запазена документация за оригиналната творба на прочутия пловдивски монументалист.

В съседство на площада е друга творба на Йоан Левиев – мозайката на партерния етаж на входа на Партийния дом. Тя е в доста по-добро състояние. Преди години обаче изцяло бе загубена друга работа на Левиев в Градския дом на културата „Борис Христов“.

„Капана“ ще следи темата със стъклописа на Централна поща

Фестивалът Electric Orpheus направи първото голямо музикално събитие в парка на Шевалас

Иво Дернев

Снимки: Десислава Георгиева и Божидар Минков

Съвсем различна изглеждаше Дондуковата градина през уикенда. Там се проведе първото голямо музикално събитие- фестивалът Electric Orpheus. Организаторите и публиката показаха, че първият градски парк може да бъде раздвижен и вечерта, и да се превърне в притегателно място за младите хора и меломаните. Дадоха различната гледна точка към обживяването на зелената зона. С малко готина музика, малко бира и коктейли и много настроение, разбира се. Освен това фестивалът имаше много важно послание- запазването на чиста и приветлива градска среда и превръщането на градските пространства в място за срещи и приятно прекарано време #БезОтпадъци.

Фестивалът започна още по-светло за най-малките и техните родители. Есенният пловдивски следобед включваше работилница за позабравени детски игри на открито и рисуване с тебешир, открита читалня в парка и презентация как да направим събитие без отпадъци, как да пазим града си чист и да събираме разделно отпадъците.

Водещата музикална атракция на вечерта бе концертът на хърватската дамска формация ŽEN. Загребската банда има три студийни албума и безброй концерти и турнета в Европа, като за първи път гостува в Пловдив на Electric Orpheus в парка.  Групата използва масивни синт линии и подложки, смесени на живо с китара, барабани и бас. Концертът им, за жалост, бе прекъснат по средата, тъй като имаше срив в електрозахранването. Това обаче не помрачи настроението и на музикантките на сцената, и на публиката пред нея, тъй като шоуто продължи акустично, без озвучаване. Другият дребен проблем в събитието бе, че общинските служители заключиха публичната тоалетна в градината.

Можеше да има осигурен нормален ток, а не да взимаме от Природонаучния музей, можеше и общината да не заключва тоалетната, но така се случи. Въпреки това събитието мина добре. Правим всичко от любов и с много труд. вярваме, че хората го оценяват, казаха организаторите на Electric Orpheus.

Възрожденският паметник  на културата, който се стопанисва от АМТИИ, е ограден от обезопасителни ленти заради падаща мазилка

Академията отново не се проявява като добър стопанин

Иво Дернев

Лошото отношение на ръководството на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“  към паметниците на културата, които стопанисва, започна да става рецидив. От Академията първо се опитаха да обезобразят вековните каменни колони на репетиционната сграда на улица „Съборна”, дело на градоустроителя на Пловдив Йозеф Шнитер и само реакциите на архитектурната гилдия спряха кощунството. После ръководството получи пари от държавата за ремонт на Жълтото училище, за което спорно присъди и титлата Доктор хонорис кауза на Менда Стоянова, но към днешна дата реконструкцията и реставрацията на паметника на културата от национално значение са напълно замразени. Краят на ремонта не се вижда, а Жълтото училище вече трябваше да приема студентите на АМТИИ.

Сега ръководството на Академията отново се прояви като лош стопанин. Този път в една от перлите в Стария град- „Славейковото училище”, строено в периода 1881-1883г.

Красивата Възрожденска сграда вече е оградена от обезопасителни ленти, тъй като фасадата и отделни архитектурни елементи се лющят, падат и застрашават здравето на минувачите по улица „Петко Р. Славейков“. Изрисуваната сива фасада е видимо в много лошо състояние. И ако обичайното обяснение „Нямаме пари” е оправдано донякъде, то в същия момент Академията финансира и организира голям концерт по случай личния юбилей на ректора Милчо Василев. Той е тази вечер в Дома на културата Борис Христов и е под надслов „Фолклорът-моят живот“ , при вход свободен. Приходи от събитието в касите на АМТИИ няма да влязат, а само разходът за наем на залата е 1000 лв. Той е платен от бюджета на ВУЗ-а. Пари за едно се намират, но за друго- не. Приоритетите на Академията явно са други. И сред тях със сигурност не е опазване на културно-историческото наследство.

 

Писателят Георги Господинов спечели една от най-големите централноевропейски награди за литература „Ангелус“. Романът му „Физика на тъгата“ беше обявен за най-добрата книга на полски език за 2019 г. на церемония във Вроцлав. Преводът е на Магда Питлак, която също получава награда.

Думи на отличената само преди дни с Нобел за литература Олга Токарчук стоят на полското издание на „Физика на тъгата“. Според нея с книгата на Господинов полският читател най-сетне се среща с един роман, който е част от европейския литературен канон. Тя беше сред първите, които поздравиха автора. Именно на фестивала „Бруно Шулц“ във Вроцлав беше първото появяване на Токарчук в родната й Полша след обявяването на Нобела.

От сцената на театър „Капитол“ Георги Господинов сподели, че за първи път е бил във Вроцлав преди 20 години точно по покана на Токарчук и че тя е сред хората, които винаги са го окуражавали. „Сега Вроцлав е град, който трябва да празнува литературата. Ангелът на литературата тази вечер беше с мен, но и с всички хора в този град“, каза авторът.

За наградата „Ангелус“ Георги Господинов беше отличен сред шестима писатели от Австрия, Чехия, Русия, Украйна. Отличието за първи път отива при българин, като Господинов е бил номиран за него и преди години за сборника си с разкази „И други истории“.

Нобелистката Светлана Алексиевич, украинецът Юрий Андрухович, роденият в Сараево Миленко Йергович също са получавали наградата, която се връчва от 2006 година.

Междувременно осмото българско издание на „Физика на тъгата“ с корица от Теодор Ушев още може да се намери в книжарниците. На 17 ноември предстои и българската премиера на едноименната анимация, която е вторият филмов проект на тандема Ушев-Господинов. Прожекцията ще е в зала 1 на НДК и е част от програмата на „Киномания“.

 

Авторът Антония Апостолова ни отвежда в България, Гърция и Израел, за да ни разкаже съдбите на героите си с ярка поетична образност, меланхоличен ритъм и завладяваща атмосфера

Издателство Жанет 45 представя „Потъване в мъртво море“ (разкази) на Антония Апостолова на 22 октомври 2019, вторник, от 19:00 часа в клуб „Петното на Роршах“, ул. „Йоаким Груев“ 36 в рамките на Литературен салон “Spirt and Spirit”. Модератор: Ина Иванова.

За книгата:

Оформление: Иво Рафаилов

Редактори: Надежда Радулова, Красимир Лозанов

Разказите в сборника на Антония Апостолова „Потъване в мъртво море“ са обединени от общата тема за човешките загуби и щети – истински или въображаеми, несъзнавани или подценявани, неизбежни или твърде закъснели. Това са истории за вратите, през които преминаваме и които се затварят след нас, най-голямата от които – на смъртта, но същевременно и за спасителната светлина, която прозира през всички наши разкъсвания и пукнатини.

Авторът ни отвежда в България, Гърция и Израел, за да ни разкаже съдбите на героите си с ярка поетична образност, меланхоличен ритъм и завладяваща атмосфера. Героите са различни по вид, възраст и взаимоотношения двойки – фатално влюбени едно в друго деца, опасно неразличими близначки, разделени себични родители, партньори, загубили другия, двойки с твърде голяма разлика, семейства, преодолели измяната или преоткрили красотата на белезите, което ни нанася времето.

В този смисъл това са истории за човешката ентропия. С психологическа проницателност и внимание към детайла Антония Апостолова разказва за потъването, което се случва с всеки от нас, но което преживяваме и осмисляме сами за себе си.

За историите в сборника Йорданка Белева пише: „В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант: потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини – дълбочината придърпва в едновременност от неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач. Затова не приемам тази книга като дебютна. По-лесно ми е да повярвам, че Антония Апостолова не е издала първите си няколко ръкописа, за да се появи между тези корици автоантологията на нейните талант и ерудиция.“

Още мнения за книгата:

Марин Бодаков: „Антония Апостолова пренася изящното изкуство на човешката двойка в изоставени от литературата днес територии. В нейната книга самият разказ отново е изящно изкуство. А авторката е твърде прозорлива: в нейните истории пробягват ледените пламъчета на променливата близост. Ожесточените поетически мигове на „Потъване в мъртво море“ сочат всички неосъществени възможности и пред героите на Антония, и пред самите нас.“

Силвия Чолева: „Разкази с психологическа дълбочина, нюанси и чувствителност към детайла, с езиково богатство и стилистично разточителство. Антония Апостолова разгръща необичайно сюжетите, има усет за добър финал и пише с увереност и размах. „Потъване в мъртво море“ е успешният ѝ дебют в прозата.“

Керана Ангелова: „С излизането на бял свят на сборника „Потъване в мъртво море” в българската литература се появява изключително интересен разказвач. Ще оценят тази поява читатели, които разбират какво писателско умение се изисква да преобразяваш структурата на разказа, както и обема му, в ново пространство и то да има далечни хоризонти, без да излиза от рамките на дефинираното за жанра. Макар да е нарисувана картината на ограничен отрязък от време, читателят добива представа за бъдещите отношения на героите мъж и жена. (Понеже във всяка история има един мъж и една жена в различни взаимоотношения и на различна възраст).

Във всички истории темата е смъртта или загубата, равносметката, човешките щети и това обединява разказите интонационно и психологически, като по някакъв начин ги свързва в общо повествование.

Езикът на Антония Апостолова е език на поет и прозаик едновременно и тази възможност го извайва образен, гъвкав и свеж. Езикът на един интелигентен писател, който в своя белетристичен дебют прави сериозна заявка за бъдещи литературни постижения.

За първи път в България кунг фу театърът на Джаки Чан ще гостува със спектакъла „11 война“ през декември в София, Пловдив и Варна.

Спектакълът „11 война е съчетание от бойно изкуство, което обединява в себе си култура, философия, древни традиции и танц.  Изумителните акробатични изпълнения, на ръба на човешките възможности са следствие от всекидневни физически тренировки на човешкото тяло и абсолютен контрол на вътрешната енергия. Спектакълът е с концептуални визуализации и декор, въздействаща музика, светлинни ефекти.

 

 

„11 война“ е завладяваща история в шест акта, които разказват истории за кунг фу  майстори, постигнали духовна и физическа хармония.

Спектакълът ще гостува в Пловдив на 5 декември в зала „Сила“.

Билети в мрежата на ЕВЕНТИМ, ТИКЕТПОРТАЛ и на касите на място.

Деца до 7 годишна възраст се допускат без билет и право на отделно място. Родителите/придружителите трябва да носят копие на акта за раждане на детето.

 

 

Спряганият за възможен премиер на Израел генерал-лейтенант Габи Ешкенази и писателката и журналист Ошрат Котлер са главни герои в лентата

„Тази история трябва да бъде разказана на бъдещите поколения. Да знаят, че в най-зловещото време за Европа е имало и други хора – човешки същества! Имало е един малък български народ, заради който днес ние съществуваме. Ако не бяха те –  нас нямаше да ни има!“ Вълнуващите думи изрича генерал-лейтенант /о.р./ Габи Ешкенази в документалния филм „Следващото поколение“. Началникът на Генералния щаб на Отбранителните сили на Израел от 2007 до 2011, чието име днес се спряга от израелските медии като един от възможните наследници на настоящия министър-председател на страната Нетаняху, е един от главните герои в лентата на режисьорите Ния Александрова и Айелет Хелер.

Не по-малко силни са и думите на Ошрат Котлер, писател и един от доайените на израелската журналистика, водеща на телевизионни новини, автор и продуцент на предавания и документални филми: „Как е успял този народ да направи тиха революция срещу хитлеристите?“, се пита в края на филма Ошрат Котлер.

Героите в документалния проект „Следващото поколение“ са наследници на български евреи, спасени по време на Втората световна война. Ошрат Котлер е потомка на еврейска фамилия от Пазарджик, а бащата на генерал-лейтенант Ешкенази е роден в Пловдив.

Именно в Града под тепетата ще бъде световната премиера на пълнометражния документален филм „Следващото поколение“ на 23 октомври, сряда, от 20.30 часа в „Лъки – Дом на киното“. Създадената по идея на Яков Джераси, Цафрир Кохановски и Димитър Гочев документална лента е заснета в Израел и България, и чрез емоционалното пътуване на героите назад към корените проследява не просто изключителната история на спасяването и биографиите на двете семейства, но и личните чувства и емоции на героите в тяхното търсене на отговори за миналото и настоящето.

България е единствената държава, която по време на Холокоста успява да спаси близо 50 000 евреи, живели в страната тогава. Нито един от тях не е бил убит, нито изпратен в лагерите на смъртта, въпреки че в този период България е била част от Тристранния пакт. Спасяването на българските евреи е изключителен исторически прецедент, в резултат на който в страната има повече евреи след Войната, отколкото преди нейното започване. Това събитие е известно на по-голямата част от българите и израилтяните, но хората в световен мащаб рядко са чували за него.

Героите в „Следващото поколение” желаят да бъдат част от осветляването, както на събитията свързани със спасяването на техните предци, така и със слабо познатите, дори в България, последствия от този исторически прецедент.

Филмът е копродукция между „Dreams Industry”, България и T.T.V Productions и Канал 8, Израел. Реализиран е с подкрепата на Фондация „Пловдив 2019“ – Европейска столица на културата, Ционистка федерация на България, Международна фондация България и други.

„Следващото поколение” се посвещава и на 70-годишнината от „Голямата Алия” – имиграцията в Израел на 45 000 български евреи от 50 000 еврейска общност на България. Проектът е част от програмата „Пловдив – Европейска столица на културата“.

Кратка информация за главните герои в „Следващото поколение” – Ошрат Котлер и генерал-лейтенант Габриел Ешкенази

Ошрат Котлер (родена на 25.07.1965 г.) е израелска писателка и журналист, водеща на телевизионни новини, автор и продуцент на предавания и документални филми. През 2006 г. Котлер публикува първия си роман „Приказка, която започва със сълзи”, в който разказва историята на своя живот през модерен психологически прочит. Втората й книга „Дете мое” става бестселър в Израел и пресъздава историите на едно семейство еврейски емигранти и обхваща периода от 20-те години на миналия век до днес. Книгата е вдъхновена от личната семейна биография на Котлер. Днес Ошрат е още по-заинтригувана да продължи проучването на собствените си корени и семейна биография. С участието си във филма „Следващото поколение” тя вярва, че не просто ще успее да се докосне до миналото на предците си, но ще съумее да сподели и запознае зрители от целия свят със значимите исторически събития, случили се в България по време на Втората световна война, които не просто са дали отражение върху собствения й живот, но дори са предопределили изборът на професионална и житейска реализация. С тези заявки Котлер несъмнено се превръща в най-емоционалния герой на „Следващото поколение”.

Генерал-лейтенант Габриел /Габи/ Ешкенази е началник на Генералния щаб на Отбранителните сили на Израел от 2007 до 2011 г. Той е роден през 1954 г. в семейството на пловдивския евреин Йосиф Пепо Ешкенази, майка му е еврейка – преселничка от Сирия. Габи Ешкенази служи в прославената бригада Голани, която се смята за елитната част на източните евреи (Сефаради и Мизрахи). Участва във войната Йом Кипур, операция „Мълния”, операция „Литани”, Ливанската война от 1982 и конфликта в Южен Ливан продължил до 2000, Първата интифада, Интифадата Ал-Акса, и войната в Газа (2008-2009). Завършва школа за младши командири в Тел Авив, Командно-щабен колеж на Морската пехота в САЩ, има бакалавърска степен по политически науки от университета в Хайфа и МБА от Харвард. Женен е и има две деца. Той е извървял пътя от войнишкия окоп до най-високия пост във въоръжените сили на Израел, започвайки като редник на 18-годишна възраст. В продължение на 33 години служи на върховната за евреите задача – гарантирането на сигурността във враждебно обкръжение. През 2005 г. е избран за генерален директор в Министерството на отбраната и дясна ръка на военния министър Амир Перец. От 2007 до 2011 ръководи Генералния щаб на Израелските сили за отбрана. Пенсионира се с почести през 2011 г.

През следвоенния му период става председател на Шемен – компания за добив на газ и петрол. През март 2012 г. в град Ор Йехуда кръщават улица на негово име.

Днес името му е спрягано от част от израелските медии като един от възможните наследници на настоящия министър-председател на страната Бенямин Нетаняху.

Йосиф Пепо Ешкенази, бащата на генерал-лейтенант Габриел Ешкенази, участва във войната за независимост на Израел (1948 – 1949) като командир на отряд български евреи в състава на така наречените „Зверове на Нагев“ – елитна бронирана специална част. „Българите“ на Пепо Ешкенази влизат в историята на войната с това, че по време на най-тежките боеве, едва не започват сражение със свои колеги, които искат да екзекутират група египетски пленници, като отмъщение за жестоко инквизирани израелски командоси. „Българите“ надделяват и успяват да опазят пленниците невредими.

Страница 2 от 1628

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…