Капана.БГ

Капана.БГ

Сряда, 02 Декември 2020 16:12

Кой уби Джон Ленън?

На 4 декември излиза от печат дългоочакваната биографична книга „Кой уби Джон Ленън?“ – спиращо дъха четиво за живота, любовите и смъртта на най-великата рокзвезда.

„Кой уби Джон Ленън?” (превод: Мирела Стефанова, 400 стр., цена: 22 лв.) проследява възходите и паденията в професионалния и в личния живот, които принуждават Ленън да се премести в Ню Йорк, където в онази съдбовна зимна нощ на 1980 година е застрелян на улицата пред дома си. Но кой или какво всъщност го уби? И кога умря „истинският“ Джон Ленън? Четири десетилетия след трагичната му смърт, с помощта на лични проучвания, невиждани досега снимки и ексклузивни интервюта с онези, които са познавали Ленън най-добре, Лесли-Ан Джоунс ни предлага завладяващ, 360-градусов обзор на една от знаковите музикални легенди. Авторката черпи информация от изумително богат архив, натрупан от проведените през годините интервюта с хора, свързани с Ленън, включително първата му съпруга Синтия, първородния му син Джулиън, колегата му от Бийтълс сър Пол Маккартни, бившата приятелка на Джон Мей Панг и Анди Пийбълс, последния британски радиоводещ, който го интервюира няколко дни преди да бъде убит. За Бийтълс и Джон Ленън са написани безброй книги, но никога досега не е имало точно такава.

Лесли-Ан Джоунс тръгва към Флийт Стрийт по стъпките на покойния си баща Кен Джоунс, известен спортен журналист. Изкарва там повече от двайсет и пет години, работейки като журналист и колумнист в повечето водещи вестници във Великобритания. Автор е на световните бестселъри Герой: Дейвид Боуи и Бохемска рапсодия. В своето увлекателно изследване за Джон Ленън популярната журналистка представя по неповторим начин пълен портрет на мъжа, неговия живот, връзки, ненавременната му смърт и вечното му музикално наследство.

Откъс:

ЕХО

Ритмите на ума и паметта са като приливи. Непрекъснато променят формата си. Дори онези, които бяха там, които познаваха лично и имаха непосредствен контакт с Джон Ленън, са склонни да забравят разни неща. Някои пренаписват историята, за да запълнят празнотите, което може да им бъде простено. Четиресет години са цял един живот. Поне бяха за Джон. И въпреки това някак си не ни се струва отдавнашен. През 2020, знаменателна година – четиресета годишнина от убийството му, официална петдесета годишнина от разпадането на „Бийтълс“, шейсета от появата на групата в Хамбург и годината, в която Джон щеше да навърши осемдесет, – сякаш е време да бъде преосмислен и възстановен в паметта ни. Ако сте под петдесетте, значи, не сте били родени, когато „Бийтълс“ се разпаднаха. Ако нямате още четиресет, значи, не сте живели, когато Джон умря. Невъобразимо? Не ви ли се струва, както ми се струва на мен, че той е все още тук?
Тази история има толкова версии, колкото са умовете, които могат да я разкажат. Истината е въпрос на гледна точка, фактите и цифрите могат да бъдат неудобство. Когато спомените се изкривяват от хипотези и теории, това може да доведе до объркване. Ако в основата на всички гафове стои самонадеяността, предположенията ограбват рационалното мислене. И всичко това пречи много. Джон го представи (дали?) в текста на „Beautiful Boy (Darling Boy)“, песен от последния албум Double Fantasy, издаден, докато все още беше жив: „Животът е онова, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове“.
В своя наситен, противоречив половин живот, Джон каза много неща. Връщаше се към предишните си думи, пренаписваше своята собствена история и непрекъснато обмисляше процесите. Тази му склонност може да обърка всеки хроникьор така, както противоречивите разкази и променливите спомени на близките му хора или на онези, чийто път се е пресичал с неговия. Държането им в неведение е толкова типично за Джон. Объркани? Но аз не съм единствената.

* * *

Знаем края. Той настъпи в Ню Йорк на 8 декември 1980, понеделник. Ветровита нощ, иначе нетипично мека за това време на годината. Джон и Йоко се прибират с лимузина от една вечерна сесия в звукозаписното студио „Рекърд Плант“, като стигат до сградата „Дакота“ около 22 часа и 50 минути. Там ги пресреща един роден в Тексас скитник, стиснал здраво пистолет марка „Чартър Армс“, трийсет и осми калибър, и книгата на Дж. Д. Селинджър „Спасителят в ръжта“. Двайсет и пет годишният Марк Чапман ги чака и хладнокръвно изстрелва пет куршума в Джон. Четири го улучват. Една патрулна кола го откарва в болницата „Рузвелт“ на ъгъла на Петдесет и девета улица и Сентрал Парк, където двайсет и деветгодишният общ хирург Дейвид Халърън държи сърцето на Джон в ръцете си, докато му прави сърдечен масаж и мълчаливо се моли за чудо.
Доктор кой? В предишните описания не се ли споменаваше за усилията на Стивън Лин и Ричард Маркс, които са оперирали Джон, за да му спасят живота? Доктор Лин е дал много интервюта, спомените му са много разкрасени. Освен това Лин твърди, че Йоко е лежала на болничния под и си е биела главата в него. Но през 2015-а, след като години наред слушаше как други лекари си присвояват заслугата, Дейвид Халърън излезе напред „в името на историческата правда“. В интервю за предаването „Разследване в светлината на прожекторите“ на телевизия „Фокс“ той заяви, че нито Лин, нито Маркс са докосвали тялото на Джон. Изявлението му бе подкрепено от две сестри, Деа Сато и Барбара Камерер, които в онази смъртоносна нощ са работили заедно с него в Стая 115. Йоко също се намеси, като отрече истеричното биене на глава в пода. Настоя, че е останала спокойна през цялото време заради петгодишния им син Шон. Тя подкрепи версията на доктор Халърън за събитията. Защо той не си отвори устата по-рано? „Просто ми се струва неприлично един професионалист да излезе и да заяви: „Здрасти, аз съм Дейв Халърън, аз се погрижих за Джон Ленън – казва той. – Тогава просто ми се искаше да пропълзя под някоя скала, просто исках да се прибера у дома. Бях потресен, бях разстроен, чувстваш се някак отговорен, чудиш се какво би могъл да направиш по по-различен начин“.
Къде в Америка се намирахте по онова време? Дали бяхте един от двайсетте милиона зрители, които си седяха у дома и гледаха онзи мач между „Ню Ингланд Пейтриътс“ и „Маями Долфинс“ във „Футбол в понеделник вечер“ по Ей Би Си, който бе прекъснат от коментатора Хауърд Косел със слисващата новина, че Джон Ленън е бил застрелян? Бяхте ли сред милионите, които се отправиха към Горен Уест Сайд, за да се включат в бдението? Или се намирахте някъде по света и се включихте впоследствие, за да гледате тълпата от опечалени фенове, затънали в калта на Сентрал Парк, да увиват венци около парапетите на сградата „Дакота“ и да ридаят „Дайте шанс на мира“? Чухте ли, че когато съобщиха на Йоко за смъртта на съпруга ѝ, от болничната уредба се носеше кавърът на „All My Loving“? Телевизионният продуцент Алън Уайс чу. По случайност тогава лежеше на една носилка в болничния коридор и очакваше да се погрижат за него след инцидент с мотоциклет. Съществуват ли случайните стечения на обстоятелства?
Ако тогава сте били родени и по време на случилото се сте се намирали в Англия, вероятно сте спели дълбоко. Джон умря около 11 часа вечерта източно стандартно време на 8 декември (точното време на смъртта варира според различните доклади), което в Обединеното кралство отговаря на около 4 часа сутринта централно гринуичко време на 9 декември, вторник. Новината бе разпространена отвъд Атлантика от намиращия се в Ню Йорк репортер на Би Би Си Том Брук, който я научи от някогашния поп могул и автор на песни Джонатан Кинг, живеещ по онова време там. Брук се втурна към „Дакота“. Обади се на програмата „Днес“ на Радио 4 от един уличен телефон. В онези дни нямаше сутрешни блокове, повечето хора слушаха радио. Оттам казаха на Том да се свърже с тях отново в 6,30 сутринта, когато шоуто, водено онзи ден от Брайън Редхед, щеше да бъде излъчвано на живо. Брук развъртя телефонната слушалка на един офис телефон и свърза към него рекордера си, за да предаде записаните интервюта със случайни хора – тогава нямаше нито интернет, нито електронна поща, нито мобилни телефони, – и беше интервюиран в ефир от Редхед. Когато станахме, за да отидем на училище, работа, в университета, да разходим кучето, новината за немислимото се бе разнесла навсякъде.

* * *
Къде се намирахте вие, когато я чухте?
Това е въпросът. Като ехо на първия ред от вечния монолог на принц Хамлет, това вероятно е въпросът на нашето време. Безмълвното поколение, родено от средата /края на 20-те до началото/ средата на 40-те, заедно със следвоенните бейбибумъри обичат да си спомнят за това къде са се намирали и какво са правили, когато са чули за убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Това изникна в един разговор, който проведох с трите ми деца, когато започнах проучването за тази книга.
„Трябва да разберете – казах аз, – че Джон Ленън беше нашият Джей Еф Кей.“
 „Защо? – попита синът ми, студент. – Какво общо има летището с това?“
Днешните милениaли и постмилениaли, или съответно поколенията Y и Z, понякога свързват този въпрос със смъртта на Даяна, принцесата на Уелс, макар по времето на катастрофата да са били още бебета или дори да не са били родени. Всъщност онези по средата, тъй нареченото поколение Х, което започна да се появява в края на шейсетте, най-вероятно ще го свържат с Джон Ленън.
Това е троицата безсмислени смърти, които имат много повече общи неща помежду си, отколкото изглежда на пръв поглед. И в трите случая не спират да се разпространяват конспиративни теории. Когато трийсет и петият американски президент е застрелян в Далас, Тексас, на 22 ноември 1963 година, се разразява същинска буря от спекулации. Дали предполагаемият убиец Лий Харви Осуалд е действал сам? Дали е работил за мафията? Дали организирането на убийството е свързано с Куба? Колко изстрела са били произведени? Дали са изстреляни от прозореца на шестия етаж, отзад, или от прословутото „тревисто хълмче“, намиращо се пред кавалкадата? Оспорва се дори начинът, по който е проведено разследването. И това продължава близо шейсет години по-късно. След като принцеса Даяна и Доди Ал Файед загиват в парижкия тунел на 31 август 1997-а, един загадъчен бял „Фиат Уно“ се превръща в емблема на трагедията. Разследвани са сто седемдесет и пет конспиративни твърдения. Основният тъжител, египетският магнат Мохамед Ал Файед, стои зад най-сериозните обвинения: че принцесата е била премахната, защото е носела детето на неговия син и наследник. И до днес мнозина вярват, че тя е убита от САС.
Що се отнася до Джон, отдавна се спекулира, че смъртта му е свързана с ЦРУ и ФБР, които са го наблюдавали заради леви пристрастия и дейности в миналото; че осъденият Марк Чапман е убиец с промит мозък, „Манджурски кандидат“; че Хосе Пердомо, вече починалият портиер на сградата „Дакота“, е кубински изгнаник, свързан с провалената военна операция срещу Кастро в Залива на прасетата през 1961 година. В края на краищата една простичка истина не би задоволила привържениците на конспиративни теории. Вижте също така теориите, че „земята е плоска“, за „акта за раждане на Обама“, за „контролираното разрушаване на Световния търговски център на 11 септември“. Експерти ги определят като „търсене на пропорционалност“, обясняват конспиративните теории като механизми за справяне с непоносими събития. Хора, които губят здравия си разум, започват да търсят по-големи неща, които да обвиняват.

Вторник, 01 Декември 2020 15:53

Пловдив светва преколедно тази вечер

 

 

Днес от 17,30 часа символично ще бъдат запалени светлините на коледната елха, на пл. “Стефан Стамболов” пред Община Пловдив. 13-метровата елха има над 4 хиляди зелени клончета и 500 кг украса с нея общо тежи 1,5 тона и изглежда наистина внушително.

Музикална програма не се предвижда. Подробности вижте ТУК.

Кметът на „Тракия” Костадин Димитров ще направи утре – 2.12.2020 г., сряда, от 18.00 часа, символичното запалване на светлините на празничната елха в най-младия пловдивски район. Събитието ще бъде предавано във фейсбук страницата Костадин Димитров. Още по темата ТУК.

 

По повод отбелязването на Международния ден на доброволчеството - 5 декември, ОП "Младежки център Пловдив" и Ученическите съвети в град Пловдив организират провеждането на онлайн дискусия  "Младежкото (добро)творчество". Събитието ще събере младежи на възраст от 15 до 29 години от цялата страна, които искат да се потопят в чудния свят на доброволчеството, да усетят какво е да бъдеш доброволец или пък просто да се срещнат със свои съмишленици. Ще се дискутира дали участието на младите в ученическите структури на самоуправление всъщност не е доброволчество и какво добро дело прави за обществото един младеж, отдаден на идеята наречена "Ученически съвет". От "Младежки център" призовават всеки, който желае да си отговори на тези и още много други въпроси и да предизвика себе си по пътя към доброто да попълни регистрационната форма за участие: https://forms.gle/mJXwUFLw62vd1UKg7 . 

Много интересни игри и предизвикателства очакват участниците.

Всеки, който се е регистрирал, ще получи линк към виртуалната платформа за срещата, която стартира на 5 декември, точно в 11:00 ч.

Повече информация може да намерите и на страницата на събитието във Фейсбук: https://fb.me/e/c5dciVQhs.

„Изворът на мъдростта“ е вълшебна книга, събрала в себе си над 140 древни истории, които ни помагат да открием кои сме, да разберем посланията от вчера и да приемем бъдещето утре.

 

Радвай се от сърце, бъди едно с живота, отвори се към възможностите, зарежи очакванията и прегърни това, което идва при теб. Открий хармонията във всичко, което те заобикаля, достигни перфектния баланс между реда и хаоса, земята и небето, отрицателното и положителното.

 

Това са само част от посланията, които тази внимателно подбрана колекция от притчи отправя. Оцелели във времето, тези малки късчета мъдрост водят по пътя на щастието, състраданието и добротата.

Денг Минг-Дао е китайско-американски писател, художник и учител. Автор е на осем книги, които са преведени на петнайсет езика.

 

 

 

Едни от най-влиятелните европейски фестивали обединяват безпрецедентно усилията си в общия проект BIg Pulse Dance Alliance

 

 

Big Pulse Dance Alliance (BPDA) е мрежа от 12 европейски танцови фестивали и институции, обединени от общата цел за развитие и укрепване на съвременния танцов сектор. България е единствената балканска държава, която ще участва в мащабния проект.

 

 

Big Pulse Dance Alliance e подкрепен от Европейската комисия и иницииран от едни от най-влиятелните фестивали в Европа, а именно: Tanz in August (Германия), Dance Umbrella (Великобритания), Julidans (Холандия), CODA (Норвегия), TANEC PRAHA (Прага), Dublin Dance Festival (Ирландия), New Baltic Dance (Литва), Side Step Festival (Финландия), Festival Sismògraf (Испания), DanceCentrum (Швеция) и ONE DANCE WEEK (България).

 

 

Четиригодишният проект ще започне през декември 2020 г., като основните дейности на BPDA започват през 2021 г.

 

 

През последните 40 години Европа работи усилено, за да затвърди позицията си на световен лидер в професионалния танц чрез високо качество на танцовото образование и професионализация в сектора. Този стремеж е и причината едни от най-влиятелните европейски фестивали да обединят безпрецедентно усилията си в общ алианс, който ще търси начини за справяне предизвикателствата, пред които са изправени фестивалите и хореографите в цяла Европа.

 

 

Поради огромното въздействие на настоящата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, целта е да се идентифицират и приемат мерки, които да поддържат танцовия сектор.

 

 

Big Pulse Dance Alliance ще подкрепя ежегодно хореографи в техния преход от малък към по-голям мащаб при създаването на сценични произведения, а паралелно с това фестивалите ще копродуцират съвместно и създаването на продукции на открито с безплатен достъп.

 

 

Като съучредител на алианса ONE DANCE WEEK ще има задачата да подкрепя местната танцова общност, предоставяйки възможности за пътуване на български артисти в Европа, да копродуцира създаването и представянето на спектакли, както и да реализира мисията си да подкрепя балканските проекти по пътя им до големите европейски сцени.

 

 

Проектът ще насърчи създаването на много нови творби. Партньорите ще работят съвместно за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени културните организации и артисти в ситуацията на световна пандемия.

 

 

Проектът ще допринася и за надграждането капацитета на културните оператори и артисти. С помощта на ментори и експерти ще се стимулира творческото управление на проекти, като се дефинират инструментите за преодоляване на предизвикателствата в работната среда.

 

 

Една от основните цели на проекта е да разнообрази програмирането на големите сцени и да достигне до по-широката общественост чрез безплатно програмиране на открито.

 

 

Дългосрочната цел на Big Pulse Dance Alliance е да създаде оживена и трайна мрежа от европейски танцови фестивали, а участието на ONE DANCE WEEK в този проект е част от стратегията на Фондация “ЕДНО за Култура и Изкуства” да позиционира Пловдив на европейската културна карта.

 

Проектът е съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.

 

Информационна изложба “Зонта казва НЕ на насилието” е разположена на пл.“Централен“ (ГАЛЕРИЯ)

Държавата не се води официална статистика за жертвите на домашно насилие в България. Тенденциите се следят от неправителствени организации, кризисни центрове и горещи телефонни линии за помощ. От около 370 на средно 500 са нараснали обаждания на месец за тази година, спрямо предходната. Статистиката във Франция е изчислила 30% ръст пред първия локдаун.

Ининициативите по повод 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието над жени стартираха в Пловдив синформационна изложба „Зонта казва Не“ (Zonta Says NO). Таблата са разположени на площад „Централен“.

Тя продължава с отделни акции до 10 декември – международния ден за правата на човека.

Информационната кампания е подкрепена от известни личности, сред които: Кубрат Пулев, Николай Бухалов, Тодор Неделев, Кирил Еферемов, Кирил Кирилов, Юлий Толкин и други.

В продължение на месец гражданите и гостите на град Пловдив ще могат да я посетят и да се запознаят с подредени информационни пана около Форума и реновирания фонтан до Дома на армията.

Според статистическите данни, всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие.

В продължение на месец, фасадата на Дом на културата “Борис Христов” ще е изписано в различни цветове “Зонта казва не на насилието”.

В първия ден от камранията на Зонта Акведуктът на Бунарджика светна в оранжево.

 

 

Понеделник, 30 Ноември 2020 12:36

Денят едрее

Имен ден празнуват: Андрей, Андрея, Андреана, Андрияна, Адрияна и други

 

На 30 ноември празнуваме Андреевден, наричан още Едреевден, Мечкинден, а православната църква почита паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Вярва се, че от този ден денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките.

 

Андреевден е свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Основната идея, върху която е изградена обредността на празника, е тази за нарушеното равновесие, характерно за периодите на преход, между нашия, подреден свят и отвъдния – страшния, неподреден хтонос. Вярва се, че в такова време на преход се активизират тъмните сили на злото. Затова и основният персонаж на празника, според народните поверия, се явява мечката, която е представител на подземния свят (живее в пещерите) и е свързвана с плодородието, влагата, женското начало.

 

Според традиционните вярвания на българите, на този ден мечката обикаляла по домовете на хората и ако в някоя къща не са ѝ приготвили храна, тя изяждала децата. Затова вечерта преди празника стопанката на къщата накисвала в голям съд царевица. На сутринта я сварявала и най-старата жена от къщата хвърляла нагоре в комина до 3 пъти по 10 зърна и казвала: „На ти, мечко, кукуруз, да не ядеш суров.” В съда с царевицата добавяли и други зърна като например: жито, ечемик, фасул. Вярвало се, че така следващата година ще има богата реколта с едри, пълни плодове. От тук идва и названието Едреевден – от глагола едрея.

 

На този ден жените не работят домашна работа, не предат, не тъкат, не плетат, не перат. Вярвало се, че ако се спазят всички тези забрани, следващата година ще бъде плодородна и дори човек да срещне мечка, тя няма да му навреди.

 

На този ден може да уважите традицията като поднесете на трапезата варена царевица и ястие от фасул, леща или ориз. Така и вие ще продуцирате магия за нарастващо плодородие и благоденствие в дома си. Не вършете домашна работа – така ще осъществите древната защитна функция, много характерна за обредите от периодите на преход.

 

Имен ден празнуват: Андрей, Андрея, Андреана, Андрияна, Адрияна и други.

 

 

 

Страница 2 от 1802

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…