Капана.БГ

Капана.БГ

Пазарджишкият театър гостува във вторник в Пловдив с една разтърсваща драма на любовта, възпята великия испански поет Фредерико Гарсия Лорка. Трупата излиза на сцената в ДНА в 19 ч. на 28 октомври, за да представи пред пловдивска публика постановката на Гаро Ашикян "Домът на Бернарда Алба”. Главната роля е поверена на една от големите звезди на Народния театър Бойка Велкова.

Палещо слънце, безродна земя , майчин деспотизъм и траур в къщата. Девет прекрасни актриси от Пазарджишкия театър ще ви докажат , че най- силното нещо на този свят е копнежа на една жена да обича и да бъде обичана, анонсират от екипа на театъра. 
 
Пиесата на  испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка, написана само няколко години преди той да бъде разстрелян от палачите на Франко,вече от седем десетилетия не слиза от сцените на световния театър. Не само защото нейната тема е неистовата жажда за любов, а защото тази жажда е показана във всичките й възможни измерения: страст и чувственост, ревност и омраза, готовност да бъдат прекрачени границите на традиционния морал. Темата за свободата е другият стълб на тази талантливо написана творба.

След смъртта на мъжа  й, Бернарда  се опитва насила да затвори в многогодишно траурно уединение петте си пораснали дъщери. Нощем обаче, край прозореца на здраво заключената й къща, обикаля млад мъж. Една от дъщерите на Бернарда смята, че тя е законният обект на вниманието му. Само че младият Пепе Романо с друга се среща в късните часове на нощта. С Адела – най-младата и най-експанзивната, готова на всичко в  затънтената испанска провинция, където  все още е нормално за прелюбодеяние жените да бъдат пребивани с камъни както през Средновековието.

В ролите:  БОЙКА ВЕЛКОВА (гост), НЕЛИ СИРАКОВА, ИВА ОГНЯНОВА,  ДЕТЕЛИНА СТОЙЧЕВА, МИРА ЯНЕВА, ИЛИЯНА ЛАЗАРОВА, МАРИЯ МИРАДИ (гост), ЛЮДМИЛА ДАСКАЛОВА,ДИАНА ДОСЕВА

50 години от създаването на АМТИИ се навършват днес. Музикалното школо ще отбележи празника си точно както най-добре умее- с концерт и гала-вечер. На официалното честване на половинвековния юбилей ще присъстват много гости както от страната, така и от чужбина. Събитието ще бъде в Дома на културата днес от 18 часа. Преподаватели и ученици ще могат да покажат своите таланти взимайки участие в концерта. Освен тях на сцената ще се представят и хорът на академията, симфоничният оркестър, както и хор Гаудеамус.

Тази седмица гост в предаването „Молескин“ по Радио Пловдив ще бъде арх. Христо Станкушев, познат като един от основателите на архитектурното студио dontDIY, което е отличено с първа награда в конкурс за Пасивна Къща 2012г., трета награда в конкурса за дизайн на Студио 5 на БНТ през 2012г, бронзова награда A Design Award в Милано през 2014г, първа награда за интериор на годината на Наш Дом през 2011г и награда за мебелен дизайн на фестивала Мискер в Белград. dontDIY тази година съставяше кураторския екип на One Architecture Week.

В най-активната архитектурна седмица в годината „Молескин“ успя да се вмести в натоварената програма на Христо Станкушев и да се срещне с него за интервю. Оказа се, че той не само е талантлив архитект и куратор, но и изключителен меломан и музикално-фестивален пътешественик.

Тази седмица ни очаква една изключителна музикална селекция и множество вълнуващи истории за музика и фестивали в най-различни кътчета на Европа.

Тази седмица „Молескин“ по изключение ще се излъчи само в неделя (26.10.) от 19:00 часа.

Пет галерии в квартала посрещат изложби на водещи съвременни майстори на обектива

Точно в 19часа едновременно в пет галерии в квартал „Капана” ще се открият Фотографските изложби, обединени под общата тема - ”Kapana-FashionF”. Изложбите са по проект на доц. Никола Лаутлиев, председател на „Пловдивско фотографско средище  и фотографа Соня Станкова. Три от галериите, в които ще бъдат подредени са създадените по проекта „Капана – квартал на творческите индустрии” на фондация Пловдив 2019 - галерия „CACHE ATELIER”, галерия „ POINT-BLANK” и „ЛАСТИЦИ”.  Другите две изложби са в галерия „Лаутлиев” и „А+”.

Пловдивчани и гостите на града ще могат да разгледат творбите на четирима водещи съвременни фотографи  – двама от тях са автори, реализиращи своята креативност в Европа , а другите двама са фотографи от селекцията на „Фестивала на модния дизайн и фотографията” за 2014 г. в Хюер, Франция.
Стефан Милев, чиято изложба ще може да се види в галерия „Лаутлиев” живее и работи във  Франкфурт, Германия. Определя се като импресионист, експресионист и сюрреалист. Той придава на своите творби изтънчена аура на загадъчност, която поставя работите му на границата между фотографията и живописта.

Мина Анхела Игнатова е магистър по История на изкуството в Сорбоната, автор и фотограф в Париж с многообразна и богата творческа дейност, посоки, жанрове и стилове. Дълготрайните проекти - документ или репортаж са в основата на нейния авторски подход. Във времето тя реализира успешно и интересите си към текста, книгата и други форми за визуално общуване. Нейната изложба ще бъде подредена в галерия  „CACHE ATELIER”.

Нощта на фотографията ще посрещне в галерия „ POINT-BLANK” и Бирте Пийонтек от Канада. С проекта „Мимезис” Бирте изследва темата за личността и човешкото търсене на идентичност. Създава измислен свят на изображение, който опосредства връзката ни с реалността. Тя присвоява, променя и тълкува наново оригиналните изображения, в опит да покани зрителя да погледне отвъд повърхността.

Швейцарската фотографка Мари Риме ще представи в галерия „Ластици” седем фотографии, наречени „РИЗНИЦИ”. Геометричност в наситени цветове, строга композиция – това е в основата на работите на Мари Риме. Това е серия, в която жени са облечени в костюми, изработени от предмети от ежедневието. Тези портрети са отправната точка за разсъждение върху взаимовръзката между сила, война и орнамент.

Втората програма от „Нощта на фотографията” е създадена по проект на Соня Станкова и ще представи изложбата „Моделът авторства” на Драгомир Ушев в Галерия „А+”.

След официалното откриване на изложбите в клуб Библиотеката от 20.30 часа Нощта на фотографията ще продължи с прожекциите на фотографии, представяни на престижни български и международни форуми, правени по време на фотоваканции, както и проектни работи на автори от България, Македония, Румъния, Сърбия и Швейцария.


Съвременният човек е станал толкова циничен, че дори не се респектира от смъртта. Той по-скоро иска да я изучи, да сключи някаква сделка с нея, казва режисьорът

Театралът обръща мита Орфей и Евридика в новия си спектакъл- нимфата сама решава да остане в безвремието на долната земя, защото май не й се бърза горе вече

Сцената в театъра е като сърцето на човек. Сега ние се опитваме се да живеем в неживото, казва за въглените в Драмата Мурджев

Режисьорът Стайко Мурджев започна пореден проект в театъра. Той поставя пиесата на Сара Рул „Евридика” на пловдивска сцена. Драмата е завладяна от историята на Орфей и Евридика, от древногръцката митология, от силата на любовта и смъртта. Очаква се премиерата да е около Коледа. Репетициите вървят в меко казано странни часове, заради опушените и овъглени проблеми на театъра от вече повече от година, но това май още повече нахъсва Стайко Мурджев и екипа, който е подбрал.  Режисьорът за митовете, за днешните легенди, за обичта и долното царство пред КАПАНА.БГ.

Защо се спря точно на тази пиеса, точно на този текст?
Много отдавна ме интересува митът за Орфей и Евридика. Интересува ме конструкцията на този  мит, конструкция на историята. За какво е този мит въобще. Юнг казва, че митологията е прабабата на науката. Какво изучава този мит, това ми бе интересно още от тийнейджър. А пък и ние по нашите си родни краища сме много заредени с този мит. Той се превърнал в мейнстрийм. Има ресторанти, които се казват Орфей и улици, които се казват Евридика. В същия момент не съм сигурен, че се гмуркаме в този мит, че всеки може да влезе в него, че всеки разбира генезиса му, откъде тръгва и какво е въобще, каква е същината му. Мисля си, че това е нещо много интересно като тема, като история, ако щеш дори като приказка.

Кое от този мит ни се губи днес, на фона на картинката извън театъра? Отношението към любовта, към смъртта…
Това което нас, мен и актьорите, ни интересува през този мит, в никакъв случай не е смъртта. А по-скоро смяната на форма на живеене. Това, което правим, е по-скоро съвременна, модерна приказка за любовта и за другия свят, живеенето в другия свят. Опитваме се да направим аналогия между Евридика и Алиса в страната на чудесата, а не толкова Евридика като нифмата горе и нифмата в царството на мъртвите. Разглеждаме смъртта като някакъв свят на чудесата, в който всичко е наопаки, всичко е различно, всичко е цветно и Евридика по-скоро се удивлява на всичко това, а не е тъжна, уплашена. Опитваме се да разкажем историята през интелигентното съвременно чувство за хумор, а не се преправяме в страшни и статични. Колкото до това какво ни убягва и какво ни липсва, не знам. Всъщност този въпрос е трамплинът към това, което правим. Защото се опитваме да разкажем историята на едни съвременни хора в контекста на мита. Една съвременна Евридика, един съвременен Орфей, с таблета и айфона, които попадат обаче в условията на мита. Те слизат долу и едни камъни казват на Евридика, че трябва да се държи като в мита. А тя отговаря: Защо? На мен по-скоро ми е интересно, отколкото ми е страшно. Съвременният човек е станал толкова циничен, че дори не се респектира от смъртта. Той по-скоро иска да я изучи, да се запознае с нея, ако може да сключи някаква сделка с нея, вместо да се респектира и да пада на колене пред нея, както е било при древните. Това ме интересува- сблъсъкът на съвременния човек с митологичния контекст. И мисля, че Пловдив е много добър декор за това. Зареждам се всеки ден за тази история само като вървя по улиците, защото съм съвременен човек поставен в красиви руини.

Мислиш ли, че съвременният човек може да обича така, както човека в древността, като Орфей и Евридика от мита?
Да, категорично. Сигурен съм, че каквато и да е формата, каквито и актьори да я играят, в която и година да се случва, в която и точка на земята да става това, митът е универсална история, която може да се свърже с всекиго реално. Той говори за универсални топоси. Говори за любовта. Както се казва в Библията, тя не може да бъде унищожена, прекрачена, тя е там. Реално смърт и любов- те са по един и същи начин респектиращи. Сега, какво е нашето отношение  към любовта, е друг въпрос. Дали тя се променя или не? Не, тя не се променя! Мисля си, че съвременният човек може да обича, както в мита. Мисля си, че може да е способен на тази архетипна любов, просто формата е друга.

Липсват ли съвременни митове и легенди?
Мисля, че ние ги живеем. Ние ги съставяме…

Остава ли ни време?
Всъщност мисля, че това е митът и легендата за нас. Едни хора, които нямат време. Хората без време! Може би така ще ни описват след векове. Хората, които нямаха време.

Нямаме време дори да се замислим за смъртта и да се респектираме от нея, нали?
Не. И сме малко изненадани, когато тя дойде. Как така, това не беше в правилата, не беше в договора, не ми беше в графика. Имам среща след 20 минути, казваме си. Нашата Евридика е точно такава. Не случайно избрах Луиза Григорова- тя е една от малкото остро съвременни, но в същото време много способни актриси. Въпреки крехката си възраст има много голяма палитра от чисто актьорски качества, а в същото време нейната визия и въобще нейният контекст е остро съвременен. И ми беше интересно как една такава съвременна фигура, заредена с бързането, нямането на време, технологиите, въобще това сгъстено чувстване, попада в този разтеглен долен свят. В долната земя, която е безвремието, има своите правила. И този сблъсък между архаичното и съвременното какво произвежда и кое кое подчинява в крайна сметка…

Успокоява ли се Евридика там, в безвремието?
Ооо, да, толкова се успокоява, че даже не и се и тръгва от там. Но това е нашата гледна точка на нещата. Тук ние леко преправяме мита. Имаме някаква свръх интерпретация, която в крайна си точка е различна от мита. При нас Евридика решава сама да остане в долното царство на безвремието.  Тук не е както в мита- Орфей не се обръща, защото не издържа от съмнение, а по-скоро тя прави така, че той да се обърне и тя да остане долу. Някак си не й се връща горе. Не й се бърза май вече.

Отново залагаш на млад екип и очевидно ще продължаваш да го правиш. Как откриваш хората?
Не знам, много е странно. Правенето на театър е като правенето на секс- трябва да имате химия помежду си. Имам някаква чудновата интуиция за актьора. Не знам как ги откривам и набелязвам. Нямам шаблон- висок, слаб, твърде женствен или мъжествен. Има някаква интуиция и слава на Бога тя никога не ме е предала в избора на екип. Много държа на това да създам свой екип около себе си и затова не просто използвам актьор за този проект, а някак си се опитвам да направя един кръг от съмишленици, в който ние да изградим заедно един общ театрален език, който да ползваме после в този, този, този проект.

Това, което се случва в театъра в последната година доколко пречи на самия процес? Говоря за въглените на голямата сцена…
Пречи, много пречи. Естествено, че се опитваме да оцеляваме въпреки създалата се ситуация. Но наистина е много трудно. Всеки ден се събираме, правим някакви безумни графици, всичко е супер динамично. Защото си нямаме къщичката, в която да си живеем, а ползваме чужда, която си има своите графици. Изключително е! Даже в един момент се питаш- за какво съм тук, да правя графици или да правя театър. Надявам се тази ситуация да се разреши скоро, защото е много е трудно. Заради невъзможността да съставиш нормален график за репетиции ни се налага понякога да репетираме от 20ч. до един през нощта. Аз винаги съм си представял сцената на един театър като сърцето на човек. Всичко, което работи в нашия организъм, е около сърцето. И когато него го няма, се опитваме да обитаваме нещо неживо. Опитваме се да живеем в неживото. Колкото по-бързо се възстанови сцената толкова по-бързо ще започнем да туптим с пълна сила, да живеем наново.   



Четвъртък, 23 Октомври 2014 03:00

На Хелоиун парти в клуб Bally

Страшно ще стане в нощта на 31 октомври в Bally club. В петъчната вечер клубът ще бъде завладян от множество страшни
герои, а и не само. В нощта на Хелоуин всеки може да избере като кой свой любимец да се премени. Дали ще е Джеймс Бонд, Върколак или приказен герой всеки сам решава. Дамите, разбира се, могат да заложат и на нещо много секси, което никога не излиза от мода, било то празник или не. Извънземното настроение ще вдига Electriksoul, който няма да остави маскираните гости да скучаят и за секунда. Ако сте решили да изгоните злите духове, мястото е Bally club. Единственото, които се иска е да скочите в нечия чужда кожа и да се забавлявате. Куверт не ви е необходим и затова импровизациите са напълно позволени.

Продажбата на билети за Международния фестивал на китарата вече е в ход. Ценните хартийки за тридневната програма от феста, която събира световни асове на струните, се предлагат в билетния център пред общината. Цената за достъп до един от концертите е 10 лева, пакетната цена за трите е 25 лева. 

Ето и пълната програма на Международния фестивал на китарата:

30 октомври – Балабанова къща
19часа - Алберто Месирка – Alberto Mesirca
        Дуо Темиз - Duo Thémis

31 октомври - Балабанова къща
19.00 часа - Дуо Ле фрер медуз - Les frères méduses
            Боян Дойчев

1 ноември – Камерна зала, Драматичен театър
19:00 часа - Шибил Бенев проект

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…