Капана.БГ

Капана.БГ

На 18 май, в Международния ден на музеите, дворът на Къща „Хиндлиян” в Стария град се превръща в творческо ателие за 23-ма талантливи млади художници.  Проявата е резултат от партньорството на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив с Българското училище в Нови Сад , Сърбия  по проект от Националната програма на МОН: „Роден език и култура зад граница”. Проектът цели да запознае подрастващите с културно-историческото наследство на България, родния език и традиции.                          

Домакин на еднодневния художествен пленер и последващата изложба е Общински институт „Старинен Пловдив”. Мястото съвсем не е избрано случайно. Къщата на търговеца Степан Хиндлиян е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. За творците се знае, че са били двама зографи, единият от които италианец. Всички стаи са ръчно декорирани с богато изписани алафранги – пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови.

В програмата на младите таланти, участници в пленера, е предвидено посещение в Епископската базилика на Филипопол и Малката раннохристиянска базилика.

Творбите от пленера ще бъдат подредени в изложба, която ще бъде открита на 20 май 2022г. в маазата на Къща „Хиндлиян”. Експозицията е включена в програмата на традиционния форум, организиран от ОИ „Старинен Пловдив” - „Празник на детето в Стария град” и може да бъде разгледана до 5 юни.  

 

Der Hunds се качват отново на сцена за поредната лайв доза магия. Този път обаче, групата оставя своето успешно творчество на заден план и представя емоционален трибют, посветен на Chris Cornell – един от най-отличаващите се и обичани изпълнители в гръндж и алтърнатив музиката.

Непрежалимият от феновете си вокалист на Audioslave и Soundgarden оставя отпечатък не само върху целия музикален свят, но и върху много български артисти, включително алтернативните рок герои от Der Hunds. Фронтменът на бандата Боби Мудолов споделя, че Пловдив е градът, в който той за първи и последен път успява да види Chris Cornell на живо и да се докосне до магическото преживяване, което е концертът му в Античния театър под леещия се дъжд, „точно като в Сиатъл!“. “Едва ли можете да си представите как се чувствах, когато две години по-късно, на същата сцена - стоях аз, изпълнявайки неговата песен You Know My Name под съпровода на Софийската филхармония,” разказва още вокалистът.

Der Hunds ще споделят с публиката си своите спомени и музикални преживявания и емоции на две събития с музиката на Chris Cornell - в Пловдив и София. Трибютът ще прозвучи първо на живо в “Rock Bar Download” в събота, 21 май, в града под тепетата, а в София - в “Club Terminal 1” на 25 май. Чуйте на живо в изпълнение на Der Hunds Black Hole Sun, Spoonman, Say Hello to Heaven, Like a Stone, Hunger Strike и още много от Soundgarden, Audioslave, Temple of Тhe Dog и соловите песни на Chris Cornell.

Линк към събитията във фейсбук в Пловдив (тук) и в София (тук). Билети има в мрежата на bilet.bg и eventim.bg.

DER HUNDS са:
Боби „Косатката“ Мудолов, вокали, китара
Деян Петков, китара
Мартин Евстатиев, бас китара
Ивайло „Пифа“ Петров, барабани

 

Опера Пловдив и община Пловдив канят пловдивчани на концерти от поредицата „Класик Open Air: Музиката под тепетата“ на 27 и 28 май на Дановия хълм (Сахат тепе) от 20 часа. Естествен декор на концертите ще е Часовниковата кула в Пловдив, която е сред най-старите в Европа. Музикалното събитие е продължение на инициативата за припознаване на природните забележителности на Пловдив като алтернативни места за култура през летните месеци.

На 27 май почитателите на оперетата ще чуят известни арии от Щраус, Лехар и Калман в концерта „Viva L’Operetta” изпълнение на солистите Евгения Ралчева, Светлана Иванова, Август Методиев и Марк Фаулър. На рояла ще бъде Росица Димова.

В съботната вечер на 28 май „Картини от Piazzolla “ ще потопи зрителите в страстния свят на аржентинското танго в изпълнение на Калоян Куманов – акордеон, Виктория Каридова – цигулка, Ралица Ботева – пиано и Едит Унджиян – вокал.

Проектът „Класик Open Air: Музиката под тепетата“ е част от Културния календар на община Пловдив. Входът за пловдивчани и гостите на града е свободен.

 

Тази седмица на сцената на Дом на културата “Борис Христов”, Пловдив ONE DANCE WEEK ще представи три танцови продукции от България, Белгия и Бразилия. На 20 май (петък), от 19:30, ще се състои световната премиера на СВОБОДНО ПАДАНЕ - новият спектакъл на Марион Дърова, който е първата съвместна продукция на ONE DANCE WEEK и РЦСИ Топлоцентрала. На 21 май (събота) ще бъде представен спектакъла обещай ми на знаковата белгийска компания kabinet k & hetpaleis, a на 22 и 23 май (неделя и понеделник) ни очаква европейската премиера на зрелищния спектакъл ТОВА Е ТАНЦ! на бразилската компания Balé da Cidade de São Paulo.

В събота (21.05) от 10:00ч. ONE DANCE WEEK кани и всички украински деца и техните български приятели на  танцова работилница с бразилската компания Balé da Cidade de São Paulo в залата на школа Dance Station, Пловдив. Работилницата е с вход свободени е подходяща за деца от всички възрасти, които искат да се докоснат до магията на съвременния танц.

Билети за всички спектакли ще намерите на касите на EasyPay в цялата страна и онлайн от мрежата на EPAYGO. В продажба ще намерите и лимитирано количество уикенд билет на цена от BGN 50, който включва едни от най-добрите места в залата и за трите спектакъла.

Детайли за програмата:

СВОБОДНО ПАДАНЕ | Марион Дърова (България)

20 май - 19:30

Дом на културата “Борис Христов”

СВОБОДНО ПАДАНЕ e пътуване към неназовимото – в територия, небелязана от бинарността на мисълта. Както при лентата на Мьобиус, ще се вгледаме по-внимателно и ще открием, че двете страни са само привидности на едно и също нещо. Там ще срещнем тялото, което ни говори, тялото, лишено от социален знак и полова принадлежност, за да открием човешкото. Ще подменим въпросa „кой Съм“ с този „как Съм“.

В “Свободно падане” участват Жана Пенчева, Мартина Апостолова, Николай Марков, Пламен Кънев, Цвета Дойчева и Яница Атанасова. Визуалната среда на спектакъла е създадена от Викенти Комитски, а музикалната - от Климент Дичев. Дизайнът на костюмите е дело на Рая Кърпачева – Urban Nomad, а 3D мапингът - на Ивелина Иванова. Проектът е съфинансиран от Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Трейлър на СВОБОДНО ПАДАНЕ гледайте тук.

обещай ми

21 май - 19:30 | kabinet k & hetpaleis (Белгия)

Дом на културата “Борис Христов”

обещай ми е празник на смелостта и безразсъдството, танцов флирт с опасностите и тревогите, които напразно искаме да прикрием или да забравим. От сцената струи по детски неподправен, но физически мощен порив за нахлуване в територията на неизвестното. Любопитство, а не безразличие, и импулсивност, а не илюзия за сигурност – нямаме ли нужда точно от това, точно сега? Спектакълът с музика на живо разказва за живителната сила на непознатото да ни движи напред, макар понякога с цената на белези и рани по кожата ни.

“Обещай ми е примамливо брутална ода за твърдоглавото дете.

Обещай ми е ода не само за нашия вътрешен бунтовник в едно плашливо общество, което се кълне в контрола и сигурността. В спектакъла става дума и за упоритостта да отстояваш нещо. За  прескачането на вашите граници. За плаването срещу течението. И за вярването, че ако почти се ударите в стената със затворени очи, винаги ще има някой да ви защити. Това прави обещай ми красива противоотрова за днешните времена.” * DE STANDARD

Трейлър на обещай ми гледайте тук.

ТОВА Е ТАНЦ! | Balé da Cidade de São Paulo

22 и 23 май - 19:30

Дом на културата “Борис Христов”

Спектакълът ТОВА Е ТАНЦ е пищна демонстрация на заразително покоряващата, непринудена и красива същност на Passinho. Това е пиршество за сетивата – танц, роден колективно и свободно, който разказва истории и желания, повдига социални теми и пренася публиката в ритъма и атмосферата на съвременния градски живот в Бразилия.

Танцовият стил Passinho, поникнал във взривоопасните фавели на Рио де Жанейро, за пореден път се пренася на световната сцена чрез една от водещите бразилски танцови компании, за да заеме мястото, което му се полага по право и по сила. От творение на улични банди, изпъстрени със страсти, опасности и опиянение от самия живот, днес Passinho е част от културната идентичност на Бразилия, а буквално означава “малка стъпка”.

Този автентичен танцов стил се появява спонтанно по време на фънк и хип-хоп партита в размирните квартали на Рио де Жанейро и бързо превзема страната. Отличава го неговата енергична изразителност и волност. Passinho представлява уникална смес от движения, характерни за стилове като фънк, хип-хоп, брейкденс, кудуро, попинг, самба, форо, фрево и бахайски ритми. Passinho дори стана част от официалното откриване на Олимпийските игри в Рио през 2016-а.

 

За удоволствието от превода и изборите на преводача Стефан Русинов – „Живи“, „ Земното минало“ и „ Изплези си езика“

Таня Йорданова – Annia Yi

Според една древнокитайска мъдрост, добър писател е този, чието име се забравя, но се помни написаното.

И с преводачите е така.

В литературен салон „Spirt & Spirit“, като част от разширената програма на Фестивала “Пловдив чете“ гостува един от малкото преводачи от китайски език, в България, Стефан Русинов. Благодарение на него, българският читател се среща със съвременна китайска художествена литература. Срещата съвпада с излизането на третата част на трилогията „Земното минало“ от Лиу Цъсин, издателство “Colibri”.

Стефан Русинов завършва СУ “Климент Охридски“, продължава образованието си в Китай, а в момента, преподава художествен превод в магистърски курс в Софийския университет. Успешно реализира свой подкаст, посветен на работата с художествения превод „Бележка под линия“. През 2021 г. печели наградата „Христо Г. Данов“ за преводите от китайски език на романа „Живи“, издателство „ Жанет 45“ и фантастичната трилогия „Земното минало“.

Срещата започна с благодарност от Стефан Русинов за поканата. Сподели, че е трогнат и учуден, защото знае какви хора са гостували на инициативата „Пловдив чете“.
-    Как стигна до превеждането от китайски език? – въпрос, който Ина Иванова отправи към Стефан Русинов. 
-    Когато започнах да превеждам си мислех, че това е нова идея и ми е хрумнала,  докато бях в Китай. Моя колежка от университета ме опроверга, като припомни, че още в първи курс съм казал, че съм записал китайски език, за да превеждам. Тази идея съм я оставил назад в съзнанието си. Но за да стана преводач от китайски език, четох литература на български език, учих в Китай. Нужни са тези неща, за да се придобие, както представа за литературата в Китай, така също и усет за качествената литература. Много неща трябват, за да се получи превод от китайска литература. Студенти, които имат заложби, не продължават, като преводачи, защото се иска много целенасочена работа. 

Разбирането за наслада, ритъм, музикалност е различно в различните езици. За да постигна същия ефект, който изпитвам, когато чета на китайски  език, превеждам за някого, превеждам за себе си. За кой себе си? Понякога си мисля, че за себе си като тийнейджър.  Тогава бяха най-продуктивните години, през които литературата ми въздейства - бях жаден за идеи и истории. Което не е гаранция за добът превод.

С чувство за хумор, Стефан Русинов ни  разкри преживяванията си на преводач. „В крайна сметка, всички преводачи сме малко или много мошеници, защото това което се опитваме да правим е, да убедим читателите, че има един текст който е същия като оригиналния, но той не е.“

Според него, в превода, както и в живота нещата се объркват. Един преводач превежда в различни сфери и няма как да е компетентен във всичко, поради това се налага да пита. Стефан Русинов, разказа забавна случка, като част от своята работа по трилогията. „Аз съм много взискателен и си водя списък с нещата, които трябва да променя и проверя. Имам приятел, който работи на кораб и го питах как се казват едни неща. Той уточни, че ги наричат танкове и аз пиша „танкове“. Танк, в случая, не означава военното оръжие, а резервоар. Заменям танк с резервоар, обаче на едно място, имало истински танк, който съм заменил с резервоар и в момента, в изданието, има резервоар, който стреля.“

Русинов уточни, че от техническа гледна точка е възможно да се намират несъответствия и в самия оригинал на художествено произведение. В трилогията „Земното минало“, която се развива в продължение на милиони години има доста позовавания. Оказва се, че има сгрешени години, поради редакторска грешка и се налага да промени цялата хронологична линия. Тази промяна прави в това отношение, българския превод по-точен от оригинала.

Преводачът разказа още, че понякога, много трудно, се справя с неологизмите, защото китайският език е много компактен език и поради това се получават много плавно съчетания на думи и фрази, които на български език трябва да разширява. „ Любим мой момент е: в трилогията - има две приказки, в приказен стил и се повтарят едни думи, в китайския език това са три срички. Когато читателят чете, свиква с тези думи и те се превръщат в една дума. Аз измислих нова дума и това са находки, за които читателите ще кажат доколко са уместни, които понякога идват, понякога не.“

Стефан Русинов сподели, че Лиу Цъсин пише в трилогията за астрофизика, психология, критика и литературата, като наука.

Литературният език, неизбежно неясен и многозначителен - това е едно от основните му характеристики. На всичкото отгоре разузнавателната информация по всяка вероятност е заровена много надълбоко в тези приказки. Това е направено с цел по- голяма безопасност, но пък допълнително засилва неяснотата и многозначителността така че предизвикателството тук не е, че не можем да разтълкуваме текста, а че можем да го разтълкуваме по множество начини никой от които няма да е абсолютен.

Контекстът на цитата е, че чрез художествения текст се дава разузнавателна информация и тя трябва да се разтълкува. Според Русинов, предизвикателството е, че литературата няма как да се разтълкува еднозначно и затова едно и също литературно произведение, попаднало в ръцете на различни преводачи винаги рефлектира в съвсем различен текст и поради това толкова трудно се получава съответствие и е толкова ясно, когато има плагиатство.

Стефан Русинов сподели, че преводът на трилогията е оказал полезно влияние върху него, защото „започнах като наивен идеалист, но инжектира доза цинизъм. Дали човечеството може да си позволи да се отпусне дотолкова и да вярва в мира, че изобщо да не се готви за война. Трилогията звучи обнадеждаващо защото човечеството винаги намира изход. Лиу Цъсин е доста ироничен и показва слабите ни страни без въобще да се колебае. Оказва се, че колкото и да сме подготвени, под влияние на инстинкта, ако живота на човек е в опасност, той, престава да е морален, да е етичен и е в състояние да отнеме живот.“

Като още едно предизвикателство в работата си на преводач, Стефан Русинов отбеляза, че цялата книга „Живи“ е разказана от един човек на диалектен говор.  Много от диалозите му звучат така че все едно героят не би ги казал. Получава забележка, че текстът предизвиква дисонанс – историята е не за китайско село, а във възрожденска България. Необходимо му е много време, за да се занимава с романа, който да звучи автентично и по някакъв начин просто. Според него, майка му, която е родена на село, има цветист и неподправен език и това много му е помогнало да се осъществи идеята, да звучи възможно най-естествено на български език, с риск да се преминат някакви граници: „За мен,  беше важно езика да е прост, но сочен. Ю Хуа  използва фрази, които се оказа, че нямат лесен еквивален на български език и когато се преведат нормално, звучат грапаво или не означават нищо. Поради това трябваше да преобръщам фразите и се радвам, че някои хора казват, че се чете добре, защото това е текст, който съвсем реално е мислен дума по дума. Предизвикателството беше, че когато се вниква в думите, понякога се губи цялата картина.“

Преводачът възприема книгата като книга, в която непрекъснато прави избори. Причините за тези избори и следствията от тези избори при различните култури са различни. Съответно превода на един избор от китайски език на английски език и от китайски език на български език е различно. Стефан Русинов смята, че е важно, да се превежда директно. „Книгата „Живи“ на английски език има доста изменения и този дух който улових от оригинала малко липсва от английския превод. Това не означава, че е лош.“

Стефан Русинов разказа и за възникването на подкаста „Бележка под линия“. Първоначално, възприема преводачеството, като автоматично  -  има някакви думи от един език, които  се превеждат на друг. Смята, че не е кой знае каква голяма философия, докато  не започва да осъзнава, че в други ръце това би било съвсем различен превод. Усеща превода на думите, като свои решения и е разговарял много пъти с приятели -  преводачи, да се създаде пространство, в което да се обговори метаболизма на превода. Като резултат, от осъзнаването на всички избори и решения, които се налага да прави, докато превежда, е неговият подкаст „Бележка под линия“.

Думите под линия
Зададох няколко въпроса на Стефан Русинов:
-     Доколко е различна китайската и българската култура и доколко преводът трябва да бъде съобразен с нагласата на отделната нация?
-    Опитвам се, по някакъв начин, да следя какво се случва в Китай, да чета някаква критика, теория и да го балансирам с очакванията на българския читател. Има преводаческа теория, която се нарича „Хоризонт на очакванията“. И преводачите се съобразяват с нея. Хубав пример е превода на „Хари Потър“ на арабски език. В една сцена, в която два персонажа се целуват по бузата, в арабския превод си махват с ръка. Преводачът не цели да има шок. Преводачът представя художествения текст, за да бъде възприет. Това са неща, които се стремя да съобразя най-вече  със собствените си предпочитания.
-    Благодаря, че сте превели романа „Живи“. Азиатската култура е по-малко позната в България и за мен е щастие, че някой я превежда директно от китайски език.
-    Започнах да превеждам, като се стараех да има удоволствие за мен и нямах представа, че ще се посрещне толкова добре.
-    Преводачът трябва ли да търси само удоволствието, когато прави избор какво да преведе? Какъв е критерият?
-    Зарекох се, че ще превеждам една абсолютно нишова книга за мое удоволствие, която по никакъв начин не виждам да има успех на пазара. И да редувам с една, която виждам, че има някакъв потенциал. Никога няма да преведа някаква книга, в която виждам само пазарен потенциал и не виждам добра литература в нея. Редувам ги! Защото ако си превеждам само кефските неща издателите няма да могат да ги продават. Манол ще издаде две книги, но после ще каже, че не се продават.
-    Преводачът като съблазнител на издателя?
-    На мен ми отне много време да пробия, защото издателите си имат планове и изобщо не им е до някакъв човек, който предлага някаква китайска литература. Мейли, след мейли, пренебрегване от издателя. Първата си книга я преведох почти без пари, за да убедя издателя, че някой превежда китайска литература.
-    Коя е първата книга?
-    На У Цин „Един ден“, издателство „Сиела“ - сборник с разкази за съвременен Китай. Нишова книга. Много изчанчено и до момента ми е най-любимото нещо, което съм превеждал. Тя се влачи с години. Това, което ми харесва в тези книги е, че малко хора ги харесват, но когато достигне до някого, който ги харесва, той ги харесва страшно много.

Думи зад линия
Времето за срещата със Стефан Русинов, отдавна приключи. Преводачът раздаде автографите, но доброволците на фестивала „Пловдив чете“ са го наобиколили и въпросите продължават.  
-    Как превеждате от китайски език – трудно ли е?
-    Получавам книгите на файл. Всяка дума има ключ. Ключовете са групирани по брой частички. Намирам го в каталог.
-    Колко думи знаеш на китайски? Колко време продължи работата ти по романа „Живи“?
-     Около 2000 йетоглифа са необходими за да четеш. Знам повече йероглифи, отколкото реално мога да използвам. Около една година продължи работата по превода.
-     Как изглежда правописна грешка на китайски език?
-    Бях дал на студентите един превод и вътре имаше печатна грешка. Едно от предизвикателствата беше да я хванат тази печатна грешка, да познаят, че е печатна грешка. Повечето от тях, обаче, бяха превели грешно текста.
-    Има ли преведен български автор в Китай?
-    Здравка Евтимова.
-    Как преводачът избягва грешките? 
-    До съвестта на преводача е. Аз като се съмнявам в нещо – питам. Ето, за последната част от трилогията, бях в активна връзка с финландския преводач, който я беше превел преди мен. Той ми даде съвети, каза някои от проблемите, с които се е сблъскал и как ги е решил. Писах и на автора и той ми отговори на въпросите. Всеки преводач е писател. Имам история и я разказвам на български език.

Бележки за книгата „Изплези си езика“, издателство „Жанет 45“
Добър писател и добър преводач е този, чието име се забравя, но се помни написаното!
Докато подготвях статията за събитието със Стефан Русинов, случайно ми попаднаха бележките, които съм писала за книгата „Изплези си езика“. Една от любимите ми книги. Забравила съм, кой е авторът и кой е преводачът. Малка книжка. Само 85 страници. Само четири истории, разказани от автора при пътуването му в Тибет.

„Вчера, преди да заспя си помислих, че ще почета малко от нея.
Изплезването на езика, може да се възприеме, като начин да се постави диагноза или като закачка...понякога със самия живот.
Разкази за избора между живота и смъртта. Живот, наложен от обстоятелствата, безпощадни и смъртта, като единствения начин да избягаш.
Разкази за любовта.
Разкази за разбитото сърце на жените, които или полудяват, или получават "тибетско небесно погребение".
Разказ за мъжа, който носи своята любима, която "един ден хвръкна, като хартиена, от върха на ступата. Сгънах я и слязох от планината."
Не мога повече да пиша за тази книга, тя е преживяване, което всеки сам трябва да изживее. Единственото, за което мога да ви предупредя е, да не допускате моята грешка, да посегнете към " Изплези си езика" от Ма Дзиен, превод Стефан Русинов, илюстрации и оформление Люба Халева, издателство " Жанет 45" , с мисълта, че " само ще почета, преди да заспя.“

Като читател, благодаря на Стефан Русинов за превода на тази книга, както и на издателство „Жанет 45“ за смелостта да я издаде.

Литературният фестивал „Пловдив чете“ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

Пловдив ще празнува пищно един от най-светлите български празници - 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост. Тържествата в града ще започнат с връчване на почетните знаци и значки на Община Пловдив на изявени учители. Церемонията ще се проведе в Актовата зала на Хуманитарната гимназия „Свети Свети Кирил и Методий", началото е в 8.30 ч. Традиционната празнична литургия в храм „Св. Св. Кирил и Методий“, отслужена от митрополит Николай, е в 9.00 часа.

В 9.30 ч. вратите на храма се отварят и официалните лица ще се отправят към площад „11 май“ пред ХГ „Св. св. Кирил и Методий“. Там ще се състои тържество с официални слова, церемония по поднасяне на венци и цветя и празничен молебен.

Точно в 10.00 ч. е началото на шествието към площад „Стефан Стамболов“, което ще премине по ул. „Хан Кубрат“, подлеза на Аптека „Марица“, ул. „Райко Даскалов“, площад „Римски стадион“, ул. „Княз Александър І“. То ще бъде водено от Мажоретен състав при СУ „Св. св. Кирил и Методий“, Духов оркестър „Пловдив“ и знаменна група от ХГ „Св. св. Кирил и Методий“, носеща иконата на св. св. Кирил и Методий. В шествието ще се включат официални лица и гости, Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай със свещеници, представители на образователни и културни институции, представителна група на ХГ „Св. св. „Кирил и Методий“, представителни групи на училища от град Пловдив и Първи детски гвардейски отряд в България при ДГ „Мая“.

Пред сградата на БНБ на ул. „Райко Даскалов“ №53 концерт ще изнесе духов оркестър към НУМТИ „Добрин Петков“ и ЦПЛР – ОДК – Пловдив. На площад „Римски стадион“ е вторият концерт от програмата. Ще чуем представителен духов оркестър на ВВС. На стълбите на „Каменица“ тържествен празничен поздрав към пловдивчани ще отправят заедно хорове към НУМТИ „Добрин Петков“, хорове към ЦПЛР – ОДК – Пловдив, Камерен хор „Иван Спасов“, Дамски хор „Тримонциум“, Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, Детска вокална формация „Омайниче“, Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“. Концертът е под диригентството на проф. д-р Златина Делирадева.

 Вижте подробна информация за концертите в празничния 24 май!

 Място: Площадката пред БНБ на ул. „Райко Даскалов“ № 53

Начален час: 10.00 ч.

Концерт на Духов оркестър към НУМТИ „Добрин Петков“ и Център за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс – Пловдив.

Диригент: г-жа Снежана Георгиева

Място:  Площад „Римски стадион“

Начален час: 10:30 ч.

Концерт на Представителния духов оркестър на ВВС с  диригент - Михаил Младенов

Представителният духов оркестър на ВВС на Република България е формиран през 2000 г. със заповед на Командира на корпус тактическа авиация с постоянна дислокация в Пловдив. От 2012г. е част от състава на 3-та авиационна база Граф Игнатиево. Оркестърът участва в церемонии по посрещане на държавни и военни делегации, ритуали, провеждащи се в чест на национални и официални празници, учения и тренировки. Богатият на музикални жанрове репертоар печели публиката като съчетава традиции и съвременност. Представителният духов оркестър на ВВС е оркестърът с най-младите оркестранти в Българската армия. Негов диригент е капитан Михаил Младенов. Награждаван е с множество дипломи от международни фестивали и грамоти за постигнати високи успехи в служебната дейност.

Място:  Стълбите на Каменица

Начален час: 11:00 ч.

Тържествен празничен поздрав от хоровете на Пловдив с участието на Ученически хор към НУМТИ „Добрин Петков“ с диригент Анастасия Баткова, хоровите формации към Център за подкрепа за личностно развитие - Общински детски комплекс – Пловдив: хор “Детска китка”, с диригент проф. Златина Делирадева,  Хор на Пловдивските момчета и младежи “Стефка Благоева”, с диригенти Милка Толедова и Борислава Благоева, Вокална група “Бамбини”, с ръководител и диригент г-жа Снежана Донева, Камерен хор „Иван Спасов” с диригент Гергана Люцканова-Петрова и хормайстор Росица Димова, Дамски хор „Тримонциум“  с ръководител и диригент г-жа Ваня Георгиева и хормайстор Борислава Благоева, Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, с ръководител г-н Борис Мирчев и диригент Илиян Тиганев, Детска Вокална Формация „Омайниче“, с ръководител и диригент Таня Орманова.

Всички те ще спазят традицията и ще изпеят  ЗАЕДНО химна  на светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени, “Химн на Пловдив” и “Де е България” под диригентството на проф. д-р Златина Делирадева.

Място: пл. Стефан Стамболов

Начален час: 16:00 ч.

Концерт на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" с участието на състави от факултет „Музикален фолклор и хореография“ с декан проф. Даниела Дженева:

Академичен народен хор с диригент проф. Костадин Бураджиев, Академичен фолклорен ансамбъл с главен художествен ръководител проф. Милчо Василев, студенти от катедра хореография с ръководител проф. Антон Андонов.

Място: пл. Стефан Стамболов

Начален час: 18:30 ч.

Концерт на група „Дел Падре“ в състав:

Христо Коликов - вокал, китара

Цветан Андреев - китара, вокал

Симеон Леонидов - перкусии

Калин Жечев – клавишни

"Дел Падре“ ще зарадват феновете на хубавата и гореща музика с микс от фламенко ритми, съчетани с традиционен български и балкански фолклор.

 

Актьорите Тодор Доцев, Яна Титова и Елена Атанасова, писателката Камелия Кучер и Крис Захариев са в  учредения творчески съвет на „Акатамус“

 

 

„Акатамус“ - първото по рода си училище за театрални и музикални изкуства отваря врати през новата учебна година в София. „Акатамус“ е уникален, нов проект и е  продължаваща степен на обучение за гимназисти с дарба в областта на театралното и музикалното изкуство. Целта на училището е да поставя възпитаниците си в мултикултурна артистична среда, да провокира таланта им, за да разкрият целия си потенциал.

 

Основател и идеолог на „Акатамус“ е Юлия Аткова, която притежава над 40 годишен опит в областта на българското образование и 25 години практика като директор на учебно заведение. „Акатамус” е като една лаборатория за отглеждане на даровити деца  в среда, в която знанията са приключение, а забавлението – сериозно занимание. Те ще могат свободно и спокойно да експериментират, да открият неподозирани досега дарби и таланти и да ги надградят под умелото ръководство на посветени учители и професионалисти“ – споделя Юлия Аткова и представя част от екипа в училището.

 

Директор на театралния департамент в „Акатамус“ е режисьорът Антон Радославов. Отделът за музикално изкуство е поверен на Даниела Станкова - академичен музикант и дългогодишен преподавател по вокално майсторство. Сред първите членове на специално учредения творчески съвет са актьорите Тодор Доцев, Яна Титова и Елена Атанасова, писателката Камелия Кучер и Крис Захариев – един от най-популярните млади влогъри и режисьори.

 

Училището стартира с прием в две основни паралелки: по „Актьорско майсторство” и „Поп и джаз пеене”. Професионална частна гимназия по сценични изкуства и мениджмънт „Акатамус” ще даде възможност за  частични и пълни стипендии на талантливи деца на актьори и хора на изкуството в затруднено положение и деца -сираци или от семейства в неравностойно положение.

 

„Вярвам, че ако на едно даровито дете бъде осигурена подходяща среда с възможност за развитие, това ще помогне за разгръщане на таланта му и за пълноценното му развитие като личност. Учениците ни ще бъдат възпитавани в откритост, честност и почтеност, интелигентно любопитство и социална ангажираност, собствено достойнство и критично мислене. С екипа ни силно вярваме, че това насърчава вярата в собствените възможности и засилва желанието за успех.“, коментира Юлия Аткова – основател на училището.

 

 

Повече за „Акатамус“

 

Професионална частна гимназия по сценични изкуства и мениджмънт „Акатамус” е естествено продължение на Детска градина и Основно училище „Куест”, създадени преди повече от 25 години. Вдъхновени от постиженията на много свои възпитаници, намерили успешна творческа реализация, екипът на „Куест“ създава условия и атмосфера децата с изявени дарби и таланти в сферата на музикалното и театралното изкуство да ги развият и усъвършенстват в новия проект „Акатамус“.

 

 

Обучението в „Акатамус” ще съчетава традиционните методи в изпълнение на учебните програми на МОН с иновативни подходи за адаптиране към новото поколение и предизвикателствата на съвременните изисквания. Часовете по предприемачество се допълват от мениджмънт, икономика, иновация, маркетинг, реклама, финанси и кариерно развитие.

 

Паралелките, които се откриват са по „Актьорско майсторство” и „Поп и джаз пеене”, като всяка от тях има своите специфики.

 

Актьорско майсторство - Уроците по актьорско майсторство включват: драматична игра, разиграване на истории, пътешествие с въображение, театрални игри, импровизации, музика и танци в различни стилове, реч и драма , композиция. Целта е осъзнаване на драматичния потенциал на всяко дете и създаване на условия, в които децата да експериментират, да откриват, и да бъдат предизвикани да развиват творческите си способности.

 

Поп и джаз пеене - С програмата по „Поп и джаз пеене” се цели учениците да придобият вокално-изпълнителски умения за солово изпълнение на жанрови творби от основни стилови наклонения в поп и джаз музиката. Те включват: развиване на музикалната памет, овладяване и прилагане на основните вокално-технически похвати, стимулиране на импровизационен усет и интерпретаторски умения и други.

 

Страница 3 от 2040

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…