Капана.БГ

Капана.БГ

 

 

Форумът "Интелектуална собственост в университетите - нови хоризонти на академичния диалог" е организиран от Университетска младежка академия за управление на знания към УниБИТ в партньорство с АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Събитието бе открито в 10.00 ч. в Концертната зала на Академията от ректора на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректора на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева и двамата председатели на Общите събрания на висшите училища проф. д-р Любомир Караджов на АМТИИ и проф. д.ик.н. Стоян Денчев на УниБИТ.

 

В словото си проф. д-р Шекерджиева акцентира, че подобни форуми изразяват по най-катеоричен начин смисъла и значението на научното взаимодействие между висшите училища и допринасят за израждането на научния капацитет на преподавателите и студентите, а за АМТИИ като академия по изкуствата темата за авторските права е особено важна. Ректорът на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева благодари на домакините за гостоприемството и активния научен принос към събитието, а проф. д.ик. н. Стоян Денчев прочете приветствия към форума.

 

От името на Академията пленарният доклад „Въпросите за интелектуалната собственост и авторските права през погледа на студентите по изкуствата“ представи проф. д-р Любомир Караджов, а вторият пленарен доклад „Управление на авторски и сродни права в дигитална среда“ бе поверен на доц. д-р Мариана Лазарова от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

 

Събитието протече в два научни панела - „Интелектуалната собственост в университетите – нови хоризонти на академичния диалог“ с модератори проф. д.ик.н. Стоян Денчев и проф. д-р Любомир Караджов и „Интелектуалната собственост в музикалното, танцовото и изобразителното изкуство“ с модератори д-р Светослава Димитрова и гл. ас. д-р Камелия Планска.

 

Сред лекторите бяха имената на проф. д-р Емилия Константинова, доц. д-р Весела Казашка и д-р Стоян Мемцов от АМТИИ, проф. д-р Тереза Тренчева и гл. ас. д-р Евелина Здравкова от УниБИТ, проф. д-р Люба Панайотова-Чалъкова и доц. д-р Димитър Деков от ПУ „Паисий Хилендарски и др.

 

Семинарът е посветен на 26 април-Световен ден на интелектуалната собственост.

 

Премиерата на книгата “Крадецът на слама” е на 19 април (вторник) от 18.30 часа в Радио Пловдив

4 години, след като книгата „Записки от селската кръчма“ се появи на пазара и спечели хиляди фенове с автентичните си истории, от печат излезе и нейното продължение – „Крадецът на слама“.

Премиерата на книгата “Крадецът на слама” е на 19 април (вторник) от 18.30 часа в Радио Пловдив.

Същият обем страници и почти същият брой разкази като в „Кръчмата“, но съвсем друг прочит на селския живот от автора Николай Илчевски. Няма го изобилието от изневери и спонтанни прояви на размножителния нагон в какви ли не форми, но за сметка на тази „липса“ книгата изобилства от истории със селски семейства, чиито деца са вече в големия град или в чужбина.

Освен обикновения разделителен синор между града и селото, авторът разглежда и набезите на единия свят в другия – когато театрална трупа разбунва селото и когато непредубеден селянин се оказва в столичен театър.

Когато българин вижда какво бедствие е да спре токът в голям канадски град за повече от денонощие – колко страшно е за балканеца с тоалетна на двора да живее в небостъргач, в който няма вода в тоалетната…

Какво става с местния доктор, който се пристрастява да яде чесън или каква е драмата на свекървата, когато синът купи миялна машина на жена си в село.

Как селската къща се превръща в дом с вана в банята и с вана в двора, зад доматите, когато селският мъж държи на градската си жена, и какво става с нравите, когато в западнало село броят на местните хора се изравни с броя на живеещите канадци, италианци и французи в него…

Какво е „кукувиче време“ и какво се случва, когато на пълен с риба язовир му умре собственикът…

Кой е крадецът на слама и дали той извършва изобщо някакво престъпление, какво е легендарното корейско „кимчи“ и дали не го готвят по нашите села със свинско от памти века …?

Кога и как едно прасе може да стане на цвят като мандарина, как се усмирява селски похотливец, колко повече от испански тореадор може да преживее селския бикар, какво е животинското танго, какво са снежинките на тиган, как ловува ловецът на изкипяло мляко и коя е царицата на сметището….?

86 прекрасни истински истории от българските села, разказани с неподражаемия стил на Илчевски, когото някои сравняват с Елин Пелин, с Чудомир или Йовков, а той държи да прилича на себе си.

Както в първата си селска книга – „Записките …“, така и в тази, „Крадецът на слама“, авторът се стреми да ви разплаче от умиление, от радост и от състрадание. Но в същото време успява и да ви разсмее, да ви задави от смях, да ви трогне с уникалната смесица от хлипане и кикот… , да ви разпъне между горестта на селската самота и величието на човешкия дух, затворен в обикновени хора, наричани селяни…Тази книга е празник. Елате да се почерпим с думи, със смях и с кураж за България!

 

Откриха най-пищната част от Агората на Филипопол

Най-пищната част от Агората на древния Филипопол – Форум Север от днес е отворена за посетители. Лентата на реставрирания, консервиран и социализиран обект прерязаха точно в 14 часа кметът Здравко Димитров, заместниците му Пламен Панов и Пламен Райчев, кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, проектантът арх. Румяна Пройкова и археологът Мая Мартинова.

Получихме критики, че в бюджета за тази година обръщам внимание на спорта, но както виждате, културата остава приоритет – в петък открихме новата галерия, а днес сме тук“, заяви кметът Здравко Димитров.

Водим последователна политика в опазването на културно-историческото наследство през последните 10 години. От днес Форумът на Филипопол е на 70 % експониран, а утра в НИНКН имаме среща за детайлизиране на проекта за Форум юг и Форум Изток. С отриването на обекта днес завършваме един дълъг културно-исторически туристически маршрут от Форум Запад, през Форум Север до Голямата и Малката базилика“, каза зам.-кметът по култура Пламен Панов.

Здравко Димитров обясни, след питане на Под тепето, че е въпрос на дни да стартират по същество дейностите на Небет тепе Източна порта.

Пламен Панов го допълни, че в момента се работи по изчистването, консервирането и експонирането със защитно покритие на римските пещи срещу Галерия 2109 на ул.“Гладстон“.

Предстои работа и по могилата в „Южен“. Работи се и по кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО. Там трябва да се планират много добре всички стъпки, тъй като пътят е дълъг, обясни още Панов.

Археологът Мая Мартинова с носталгия си спомни първите си дни като проучвател на Форум Север, в едно с Одеона, през 1986 г. Именно тогава най-епичната част от Агората е била открита, по време на изграждането на пробива под Централна поща.

През всичките тези години на обекта се е работило в отделни моменти и с различен интензитет, за да се стигне до днешното откриване.

Това е само още едно зърно от огърлицата на Филипопол. Моят принос е само върху представянето, подреждането и функционалната организация на обекта“, коментира проектантът архитект Румяна Пройкова.

 

 

С празник и откриване на две изложби, ОИ „Старинен Пловдив“ отбеляза Международния ден на световното културно наследство – 18 април и 1-вата годишнина от откриването на културен център Епископска базилика на Филипопол. Най-напред в пространството около Епископската базилика, гостите разгледаха фотоизложбата „Епископската базилика на Филипопол“, която проследява етапите на проекта по разкриване, консервация и експониране на античния предшественик на днешния Пловдив, най-голямата раннохристиянска църква в страната. Вътре в базиликата се състоя официалното откриване на втората изложба - „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа", която гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Международния ден на световното културно наследство, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол.

Събитието се организира по инициатива на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО.

Сред гостите на откриването бяха Областния управител Йордан Иванов, ректорът на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак , Амелия Гешева – бивш заместник - министър на културата, заместник-кмет на Пловдив и директор на ОИ „Старинен Пловдив“, голяма група гости от УниБИТ, предвождани от заместник-ректора проф.д-р Тереза Тренчева, много археолози, архитекти, реставратори, представителят на Регионалния център на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство за Югоизточна Европа Ирена Тодорова, „Приятели на базиликата“, пловдивчани и колеги.

„Днес е специален ден за всички хора, за които опазването, популяризирането на културното наследство е мисия, професия и кауза. В момента се явявам в качеството си на директор на ОИ Старинен Пловдив, но повечето от вас знаят, че последните 7 години от живота ми са свързани изцяло с Епископската базилика като ръководител на реставрацията на мозайките. И съм много силно пристрастна. И много се вълнувам. Щастлива съм, че тази вечер виждам толкова хора, работещи в тази област.  Тук са част от колегите, които работиха по проектирането, реставрацията, експонирането – като арх. Милена Крачанова, арх. Краси Тодоров, археологът Жени Танкова, д-р Станислав Станев – ключов специалист, благодарение на който знаем религиозната функция на базиликата, Димитър Станчев – реставратор и много други“, каза в приветствието си доц.д- р Елена Кантарева – Дечева, и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“. Тя припомни хронологията на проекта от началото през 2014 г. с партньорството на Общината и фондация „Америка за България”, до датата 18 април 2021 г., когато Епископската базилика на Филипопол – най-новият културен център отвори врати за посетители . разказа за мозайките - най-добре запазената част от сградата, които са правени на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.

„Благодаря на Община Пловдив, на Фондация „Америка за България“, без чиято подкрепа и партньорство това нямаше да бъде възможно. Имаше и трудни периоди, преминахме през много трудности и понякога трябваше да се вземат тежки решения. Благодаря на кмета Иван Тотев, в чийто мандат започна проекта. Благодаря специално на Амелия Гешева, която ни подкрепяше неотлъчно.“, каза още доц. Кантарева.

Тя прочете поздравителен адрес от г-жа Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“, по случай Международния ден на световното културно наследство и първата годишнина от официалното откриване на Епископската базилика на Филипопол.

Поздравителен адрес бе поднесен и от името на ръководството на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Той бе прочетен от проф.д-р Тереза Тренчева – заместник-ректор.

 

Шоуто на световноизвестния български артист Енчо Керязов - „Нощ на звездите“, за втора поредна година ще завладее Античен театър в Пловдив. Едни от най-добрите изпълнители от цирковото и вариететно изкуство, обединени от каузата да подкрепят талантливите деца на България, ще се качат на древната сцена на 1 юни от 20.30 часа.

Спектакълът за пръв път е с българска режисура, която е поверена на Веселка Кунчева, а мотото тази година е „Детето в мен“. Водещи ще бъдат актьорът Александър Алексиев и едно от лицата на града- водещата Лили Бързева. Събитието ще се проведе под патронажа на кмета на Пловдив Здравко Димитров.

Фондация „Енчо Керязов“ има за цел да подпомага и популяризира постиженията на български деца и младежи, които развиват своя талант в науката, изкуството и спорта.  На 11-то издание на своите Годишни награди фондацията отново ще отличи номинираните таланти, които ще получат подкрепа за своята реализация.

Пленен от сърдечната българска публика, под тепетата отново се завръща невероятният клоун Хуш Ма-Хуш. Украинецът, завършил Киевската академия за цирково изкуство, ще провокира зрителите с атрактивни скечове. Носителят на 22 световни рекорда на Гинес – екстремният Фреди Нок, ще спре дъха с демонстрациите си извън човешките възможности с ходенето си по въже на 30 метра височина.  Директно от най-големите сцени на Европа за първи път в България идват и страхотните братя Седеньос – четвърто поколение циркови акробати, които ще изпълнят с прецизна точност и синхрон икарийски танци. На сцената ще видим и много български имена, сред които певицата и актриса Милица Гладнишка, "Керана и космонавтите" и П.И.Ф.

 

Целият свят говори за Уил Смит, но прочетете какво казва той за себе си в единствената си автобиография

Очаквайте „Уил“ на 26 април

Три години Марк Менсън, автор на бестселъра „Тънкото изкуство да не ти пука“, помага на носителя на „Оскар“ и няколко награди „Грами“ да напише книгата, за която Опра Уинфри казва: Това е най-добрата автобиография, която съм чела някога.

Уил Смит е актьор, продуцент и музикант, носител на „Оскар“ и четири награди „Грами“. Разнообразната му кариера обхваща филми, телевизионни сериали и мултиплатинени албуми. Той държи редица боксофис рекорди, сред които и този за най-много последователни филми с печалба 100 милиона долара (осем). Със съпругата си основава „Семейна фондация Уил и Джейда Смит“, която цели подобрение на живота чрез предоставянето на ресурси, които да насърчат инициативи за индивидуално и общо усъвършенстване в сферите на изкуствата и образованието, социално подпомагане, здраве и благосъстояние, както и устойчивост.

Марк Менсън е бестселъров автор на „Тънкото изкуство да не ти пука“ и „Всичко е прецакано“. Книгите му са преведени на повече от 50 езика и продадени в над 12 милиона екземпляра. Неговият сайт markmanson.net е сред най-големите платформи за личностно развитие с над два милиона посетители месечно и половин милион абоната.

Трансформацията на Уил Смит от хлапе от Филаделфия до една от най-известните рап звезди на своето време, а след това и една от най-големите филмови звезди в историята на Холивуд е изключителна сама по себе си. Това обаче е само половината от историята.

Уил Смит се счита за победител в живота – и то напълно основателно: не само че неговият успех е без аналог, но и цялото му семейство се намира на върха на славата. Оказва се обаче, че осем последователни филма, оглавили класациите, 30 млн. продадени албума, десетки награди и стотици милиони долари не са гаранция за щастие. Уил Смит осъзнава, че има да извърви дълъг път.

Тази автобиография е плод на проникновено пътуване към себепознание и равносметка на всичко, което волята може да донесе на човек, както и онова, което му отнема. Написана с помощта на автора на световния бестселър „Тънкото изкуство да не ти пука“ Марк Менсън, „Уил“ е историята на една суперзвезда. Но и на един човек, който съумява да опознае истинската си същност. Малцина могат да си представят напрежението от това да се изявяваш на най-големите световни сцени, но идеята, че често трябва да преживеем голяма промяна, за да израснем като личности, е общовалидна. Съчетанието от дълбока мъдрост и удивителна житейска история поставя книгата, подобно на своя автор, в своя собствена категория.

Откъс

 ***

Стената

Когато бях на единайсет, баща ми реши, че се нуждае от нова фасадна стена на работилницата си. Стената беше голяма: висока около три метра и половина и дълга около шест метра. Старата се ронеше и на него му беше „писнало да я гледа“. Вместо да наеме майстор или строителна фирма обаче, той реши, че задачата е подходяща за мен и по-малкия ми брат, Хари.

Дедио събори старата стена. Спомням си как гледах зейналата дупка с болезнено изумление. Бях напълно сигурен, че там никога повече няма да има стена.

Всеки ден в продължение на близо година двамата с брат ми отивахме до работилницата на баща ни след училище, за да изграждаме стената. Правехме всичко сами. Копаехме основи, бъркахме хоросан и носехме кофите. Все още помня съотношенията: две части цимент, една част пясък, една част вар. Хари боравеше с маркуча. Бъркахме хоросана с лопати на тротоара, след което пълнехме кофи по седем литра и половина и започвахме да редим тухли. Не използвахме нито арматура, нито кофраж, само нивелир с водна либела.

Ако разбирате поне малко от строителство, знаете, че не се прави така. С ръка на сърцето можем да го наречем принудителен труд. В наши дни просто бихме подали сигнал до Агенцията за закрила на детето. Този начин на работа е бавен и ненужно времеемък, а това, което две деца свършиха за близо година, би отнело не повече от два дни на бригада от възрастни мъже.

Двамата с брат ми работехме през уикендите, по празниците и през ваканциите. Трудихме се цяло лято. В това нямаше нищо необичайно. Баща ми никога не почиваше, значи и ние нямахме право на почивка. Спомням си как неведнъж съм гледал дупката в пълно отчаяние. Не вярвах, че някога ще я запълним. В съзнанието ми тя бе станала безкрайна. Сякаш строяхме Великата стена на Западна Филаделфия – милиарди червени тухли, които се простираха безкрай към далечното нищо. Бях сигурен, че ще бъркам бетон и ще мъкна кофи, докато остарея и умра. Просто бях убеден в това.

Но Дедио не ни позволяваше да спрем. Всеки ден трябваше да сме на линия, да бъркаме бетон, да носим кофи, да редим тухли. Нямаше значение дали вали или е адска жега, дали съм ядосан или тъжен, дали съм болен или имам контролно на следващия ден – никакви извинения не минаваха. Двамата с брат ми се опитвахме да се оплакваме и да протестираме, но Дедио не се трогваше; бяхме хванати в капан. Стената беше константа, постоянна величина. Сезоните се сменяха, приятелите идваха и си отиваха, учителите се пенсионираха, но стената оставаше. Тя беше вечна.

Един ден двамата с Хари бяхме в особено лошо настроение. Тътрехме се и мърморехме, че едно нещо е невъзможно, а друго – нелепо.

– Защо изобщо строим стена? Няма как да стане. Никога няма да я завършим.

Дедио ни чу, остави инструментите си и дойде до мястото, където ние стояхме и хленчехме. Той измъкна тухлата от ръката ми и я задържа пред погледите ни.

– Спрете да мислите за проклетата стена! – каза той. – Няма стена. Има само тухли. Вашата задача е да положите тази тухла безупречно. След което да вземете друга тухла. И да положите и нея безупречно. После следващата. Не се безпокойте за стената. Мислете само за тухлата в ръката си.

Той се върна в работилницата. Двамата с Хари се спогледахме, поклатихме глави – Този човек не е добре – и отново се заехме да бъркаме хоросан.

Научих някои от най-важните уроци в живота си пряко волята си. Противях им се, отричах ги, но в крайна сметка бях принуден да призная тежестта на истината в тях. Тухлената стена на баща ми беше един от тези уроци.

Дните се нижеха и колкото и да не ми се искаше да го призная, започвах да разбирам какво има предвид. Когато мислех за стената, задачата ми се струваше невъзможна. Неизпълнима. Когато се съсредоточавах върху една тухла обаче, беше лесно – знаех, че мога да положа добре тази проклета тухла...

Седмиците минаваха, тухлите се трупаха, а дупката стана малко по-малка. Започвах да разбирам, че разликата между задачата, която смяташ за невъзможна, и задачата, която ти се струва изпълнима, е само въпрос на гледна точка. За стената ли мислиш? Или за тухлата? Независимо дали изкарвах високи оценки на тестовете за прием в колеж, дали пробивах като една от първите световни хип-хоп звезди или градях една от най-успешните кариери в историята на Холивуд, във всички случаи целите, които на пръв поглед бяха нереално високи, можеха да се сведат до сбор от отделни, изпълними задачи – непреодолими стени, съставени от голям брой тухли, които трябва да бъдат положени една по една.

През цялата си кариера съм бил напълно непоклатим. Работната ми етика е безкомпромисна. А тайната на успеха ми е колкото скучна, толкова и предвидима: ставаш и полагаш следващата тухла. Ядосан си? Положи нова тухла. Неуспешна премиера? Положи нова тухла. Продажбите на албума ти падат? Стани и положи нова тухла. Бракът ти се разпада? Положи нова тухла.

През последните трийсет години и аз като всички хора съм преживял провали, загуби, унижения, развод и смърт. Получавал съм смъртни заплахи, губил съм пари, личното ми пространство е било нарушавано, семейството ми се разпадна – и въпреки това всеки ден ставах, бърках бетон и полагах нова тухла. През каквото и да преминаваш, следващата тухла винаги стои пред теб и чака да я положиш. Единственият въпрос е: ще го направиш ли?

Чувал съм да казват, че характерът на детето се влияе от значението на името му. Е, баща ми ми е дал моето име, дал ми е своето име, а също и най-важното ми качество в живота: способността да устоявам пред трудностите.

Даде ми воля*.

*Will (англ.) – воля. – Б. пр.

Беше студен, мрачен ден, близо година, след като двамата с брат ми бяхме започнали работа. По това време стената до такава степен се бе превърнала в част от живота ми, че мисълта за завършването ѝ ми се струваше като халюцинация. Сякаш ако някога наистина я завършехме, зад нея злокобно щеше да зейне друга дупка, която трябва да бъде запълнена веднага. В онази хладна септемврийска утрин обаче забъркахме последния бетон, напълнихме последната кофа и положихме последната тухла.

Дедио гледаше как полагаме последните тухли. Стоеше мълчаливо с цигара в ръка и се възхищаваше на работата ни. Двамата с Хари положихме и подравнихме последната тухла, след което настъпи тишина. Хари сви рамене – А сега какво? Да скачаме ли, да се радваме ли, да празнуваме ли? Плахо отстъпихме назад и застанахме от двете страни на Дедио.

Тримата се взирахме в новата стена.

Дедио хвърли цигарата си на земята, стъпка фаса, издиша дима и без да откъсва поглед от стената, каза:

– Никога не ми казвайте, че има нещо, което не можете да направите.

После влезе в работилницата и се захвана със задачите си.

 

Пловдив чете 2022
Литературен салон Spirt&Spirit
Издателство Жанет 45

представят Николай Терзийски

Модератор: Ина Иванова

19 април 2022, вторник, 19:00 ч.
Петното на Роршах, ул. Йоаким Груев 36

вход: свободен

За книгата:

Романът „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко – нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: „Върни се!“. Този роман на Николай Терзийски  е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в единствения възможен влак към истината, който сме изтървали. В тази книга има мъдрост и искрящ талант. Има надежда. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Николай Терзийски е създал притча за безсмъртието, стигнал е сърцевината на тайната. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност.

~ Здравка Евтимова

 

Снимка: facebook профил на автора

 

Литературният фестивал Пловдив чете се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив

Страница 9 от 2038

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…