Капана.БГ

Капана.БГ

През изминалата 2019 година, Регионален археологически музей – Пловдив успя да привлече вниманието на пловдивчани и гости на града с авторската си инициатива за безплатни тематични беседи „Археология за всеки“. Желанието на екипа да направи музея едно по-достъпно място, в което всеки да може да започне почивните си дни по един различен начин, се увенча с успех. През изминалите месеци, посетителите имаха възможност да разширят своите познания за археологията, да узнаят тайните на предметите и съкровищата от музейните зали, да опознаят историята на града си с няколко археологически разходки и не на последно място – да се забавляват учейки.

За втората година на провеждането на „Археология за всеки“ в РАМ – Пловдив са подготвили много и любопитни изненади. Новите и разнообразни теми всеки месец се превърнаха в запазена марка на инициативата, и съвсем очаквано тази практика ще продължи и през тази година. Интересна подробност е, че всички теми са избрани изцяло от посетителите на музея и са разработени специално за събитията. Ще продължи и традицията различните събития да имат и различни формати, като през тази година най-популярният от тях – археологическа разходка из града – ще се проведе четири пъти. Любимото на посетителите събитие-игра „Митове и легенди в музея“ ще се завърне с нови и чудни разкази. Поради силния интерес към него, екипът на РАМ – Пловдив ще разкрие и някои „Истински истории в музея“, като например как, къде и от кого са били открити някои от най-вълнуващите предмети от експозицията.

Друга изненада за посетителите на музея ще бъде формата „Докосни миналото“, в който те ще могат да се допрат до различни артефакти, както и до копия на архивни документи и снимки. По тази начин ще могат да станат съпричастни и да научат още повече за работата на археолозите и музейните специалисти.

Посещението на „Археология за всеки“ е безплатно, след закупуване на редовен билет за музея, а от екипа са приготвили и вариант за най-запалените си почитатели. Това са новите членски карти за събитието: карта „Стажант“, даваща възможност за посещение на 6 събития на цената на 4, и карта „Археолог“ – за 20 посещения на цената на 10.

Първото събитие ще се проведе на 7 март и ще даде тон за предстоящия Международен ден на жената с темата „Жената в тракийското общество“.

“ Не пропускайте и през 2020 година да обогатите познанията си и да опознаете залите на Регионален археологически музей – Пловдив – всяка събота от 10:30 ч. С нова тема всеки път, „Археология за всеки“ е за вас“, гласи поканата от РАМ- Пловдив.

Понеделник, 24 Февруари 2020 14:28

U.N.K.L.E на Wrong Fest в Пловдив

Световноизвестната трип-хоп формация U.N.K.L.E се присъединява към DUB FX и Tommy Cash на тазгодишния Wrong Fest, който ще се проведе в Пловдив. Групата предвождана от James Lavelle ще е един от фокусите на фестивала, като тяхното представяне ще бъде на 4 юли.

В момента билетите за Wrong Fest са на цена от 60 лв за двата фестивални дни, като предстои да бъдат обявени още 11 изпълнителния, които да попълнят двете сцени на фестивалната програма. Събитието ще се проведе на Младежкия хълм това лято.

Славена Шекерлетова

Пиесата "Същият ден" е и за странния парадокс, че където има власт – няма любов, но където няма ред и власт, има изобилие от хаос и неуредици...

Писателят и драматург Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания (Егоист, Maxim, Списанието на Мтел, Една седмица в София, Капитал Лайт, Алтера, Литературен вестник, Култура). Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, хърватски и сръбски. Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. От 2003 г. публикува многобройни текстове в различни издания. Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е  http://siv.sofiascape.com/

Поводът набързо да си поговорим с него е представлението „Същият ден“, което ще направи своята премиера в Пловдив на 25 февруари, Стефан Иванов е драматургът, а режисьор е Естефания Фадул. Надя Керанова и Августина-Калина Петкова изпълняват ролите, а  сценографията, костюмите и музикалната среда са на Цвета Дойчева.

Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989 г. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват възстановените 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления.

Как стана така, че работехте заедно с американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул?

Пътят на пиесата мина през Виена, Милано, Рим и Ню Йорк, за да се върне обратно в София, а съвсем скоро и в Пловдив. За постановката в Ню Йорк най-много по време на разговорите с режисьори ми харесаха двама млади човека – Джон Майкъл ди Реста и Естефания Фадул. Той стана режисьор на текста в Ню Йорк, а тя в София.

„Ние не трябва да съдим тези герои, а да ги изслушаме…“, казва Естефания Фадул? Защо?

Защото е прекалено лесно да потънем в късогледството на агресията. Тя може единствено да доведе до още насилие и порочен кръговрат на повторение, отмъщение и непосилна вина или страх. Чрез изслушването можем да ги разберем, да им простим, да им помогнем и те да си простят и на едно вечно завръщане към травмата и извора на нещастието да се сложи край и да има хоризонт за промяна и движение в нова посока.

Едно от посланията на представлението е да не оставаме апатични към тежки обществени процеси и явления, които отмиват човешкото лице, но напоследък, като че ли, се надига глас за доста неща, този глас не е добре чут или пък е недобре изразен, така че няма особена полза от това. Понякога хората се отказват и се съсредоточават върху това да копаят собствената си градинка, защото другото е неуправляемо. А такова ли е наистина?

Пиесата е и за странния парадокс, че където има власт – няма любов, но където няма ред и власт, има изобилие от хаос и неуредици. Ние сме някъде в този широк спектър между любов и липса на любов, между пролет и разпад, между собствената градина и големия човешки парк. И за всичко случващо се, малко или голямо, редно или нередно, красиво или грозно, трябва да се говори и мисли, защото въображението, културата, изкуството, разговорът не само регистрират наличното, а имат потенциала първо да си представят алтернатива, но след това и да я реализират наяве. Има смисъл.  
 

„Новият режим“ днес като повторение на историческа грешка. Какво повтаряме успешно със знак минус?

Повтаряме личните си провали, защото не излизаме от кръга на повторението и грешките, не виждаме, че го правим. Повтаряме общественото си поведение заради същите причини. Страх от реалността, живота, отговорността. Страх от себе си.

"…награди и наказания – това е най-добрият начин да се управлява…" Манипулациите са най-силното оръжие за управление на хората, доказано, за съжаление и дори в ежедневните човешки отношения много се разчита на т.нар. „променливо подкрепление“. Хората май са много изобретателни да измислят как да оплитат с разни нишки друг и после да дърпат същите нишки в удобни моменти. В общ (обществен) план – същото, в по-друг смисъл. Има ли спасение от това?

Единственото спасение би дошло, ако разговаряме открито за тези неща, а не с недомлъвки. Ако се изследват в дълбочина, ако се осъзнае, че наистина манипулациите засягат всички ни, животът ни, образованието, здравеопазването, бъдещето на децата. Без честен разговор опашатата лъжа с лекота се превръща в истина, в която хората лесно и масово могат да повярват и сами да си причиняват нещо зло по най-банален и нелеп начин.

Разбирам, че публикуваш от 15-годишен, имаш 4 стихосбирки и няколко пиеси. Планираш ли скоро да издадеш нова книга и ако, да – каква ще е тя?

Бих искал да е стихосбирка, а заглавието да е „Без мен“. Надявам се това да стане до края на годината.

Как живеят различните изкуства в теб – литературата и театърът, кога усети, че и театърът е „твоето нещо“?

Случи се някак естествено. За мен най-важното е общуването с хората и театърът, поради природата си, е свързан с непрекъснати разговори, срещи, репетиции и сякаш всичко се случи неусетно. Литературата е по-тихо и самотно преживяване.

В едно интервю от 2015-та изброяваш няколко неща, които ти носят утеха: да обичаш, да разговаряш с приятели, да протестираш, да четеш и слушаш музика. Има ли промяна в това днес?

Никаква.

А какво ти дава смисъл?

Същите неща.

Представлението от Стефан Иванов и американската режисьорка Естефания Фадул гостува в Пловдив на 25 февруари, вторник от 19.30 часа в Би Боп Кафе.

фото кредит: Яна Лозева

Славена Шекерлетова

Още около 1000 лв е нужно да съберат учениците от Френската гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери", за да обновят библиотеката в училището

Изкласилите гимназисти предават щафетата на по-малките да продължат с традицията на Литературния клуб и срещите с писатели

Една от целите на дългогодишната инициатива Младият Пловдив чете е да среща ученици със съвременни български писатели, преводачи, илюстратори. Като особено активен участник през годините се утвърди Френската езикова гимназия, където по време на фестивала почти всеки месец гостуват писатели. В училището има и литературен клуб и преди срещите учениците четат книгите на авторите, които очакват, подготвят се с въпроси. Всяка една среща преминава с тяхното активно участие и продължава поне около час. Литературните разговори със съвременни автрои се провеждат в училищната библиотека, която е любимо място за тийнейджърите. В нея има много книги, мястото е приятно, но те са решили, че искат да го направя още по-уютно и да съберат пари, за да обогатят фонда. С такова благотворително събитие за библиотеката започна тазгодишното издание на Младият Пловдив чете, в което се включи писателят Росен Карамфилов. През деня той беше гост във Френската гимназия, а вечерта се състоя четене в пловдивско заведение с цел събиране на средства. Събраната сума беше твърде малка, но учениците не се отказват от идеята си да обновят библиотеката.

Стефани Исакова от 11 клас: „Ходя много често в библиотеката, това е едно от любимите ми места в гимназията. Посещаваме клубове по литература, подготвяме се за авторските срещи, които ни предстоят, за да може да имаме въпроси към авторите. Повечето книги, които взимаме са свързани с автори, които изучаваме. Имаме и книги на съвременници в библиотеката, но не са достатъчно. Точно затова правим събитието, защото искаме да имаме повече книги и да обновим самото помещение, да пребоядисаме, да направим по-свежо мястото и да е по-представително, приветливо. Нужни са около 1500 лева, събрани са 600 лв. Бих искала да има в библиотеката повече чуждестранна литература, нямаме много автори от Америка, и все пак сме Френска гимназия и може да се обогати с още френски книги“.

Стефани Стефанова от 19 клас: „Почти всеки ден съм в библиотеката, защото главното, което правя е да чета и взимам много книги. Искам да има по-голямо разнообразие от книги и когато вляза там да се чувствам на място с повече истории, отколкото има сега. От съвременните писатели харесвам Димана Йорданова, Лилия Йовнова, Иван Ланджев и други. Те са били при нас. Имаме техни книги, но мисля, че може да се добавят още автори. Срещите с писатели ме радват с това, че можем да обсъдим с автора какво мисли той по някои въпроси, които ни вълн уват, както и за това какво стои зад книгата, историята, стиховете, разказите“.

Ивет Иванова от 12 клас: „Искам мястото да стане по-уютно, за да могат учениците да идват по-често, да си пишат домашните там, да почувстват библиотеката като дом. Всяка седмица ходя поне два пъти, посещавам клубове и винаги отивам, когато ми трябва някоя книга. От съвременните писатели харесвам Димана Йорданова, Георги Господинов и др. Много бих искала в библиотеката да имаме книгите на Елин Рахнев и той да гостува в нашия литературен клуб. Иначе ние си имаме много книги, които обичам и държа да са там“.

Стефани Исакова: „Любимите ми съвременни писатели са Иван Ланджев, Димана Йорданова, Георги Господинов, Петър Чухов и още много, които са ни гостували, като Палми Ранчев и Росен Карамфилов. Литературните срещи ни дават изключително много, тъй като се срещаме с нови хора, имаме контакт в училището с по-големите и по-малките от нас и има приемственост. Ние сега ще предадем щафетата, по-малките да продължат събитията и авторските срещи“.

Росен Карамфилов по време на събитието вечерта подчерта, че пътува от София, за да подкрепи учениците и че при все по-безумните и безсмислени цели, които си поставят хората днес, тяхната цел да обогатят библиотеката си с книги и да освежат вида ѝ силно го е трогнала. Той чете от своите книги „Въпреки бурите“ и „Церебрална поезия“. Чухме и гледахме клипа на първата му песен от новосъздадената от него група „Erase the Poems”. В групата участват още Димитър Пишев (китара и беквокали), Ангел Проданов (пиано) и Иван Бошев (микс и мастеринг). Първата им песен е „Crawling“, кавър на известната песен на „Линкин Парк“. Това е изпълнение, което е посветено на всички, които имат нужда от помощ, за да се справят с депресията и желанието за самоубийство, обясни още Росен Карамфилов. Първият официален клип може да се види ТУК


Славена Шекерлетова

В рамките на фестивала Младият Пловдив чете се състоя среща с учители, психолози, библиотекари, посветена на работещите инструменти за развитие на читателската интелигентност у децата. Лекторът Валентина Стоева е с дългогодишен опит в насърчаване на детското четене и докторант по “Теория на четенето” в СУ “Св. Климент Охридски”. Тя посочи, че голяма роля за приучаване на децата към самостоятелно четене имат родителите, учителите още от детската градина и не на последно място доброто функциониране на училищните библиотеки.

Вал Стоева: „В този половин ден опитахме да очертаем какви са предизвикателствата пред четенето в наши дни, какви са митовете и каква е матрицата, в която живеем и как всъщност можем лесно да помогнем на децата да усвоят изключително сложни умения да четат самостоятелно. От една страна е много важно да съзнаваме, че любовта към книгите и желанитео да се научиш да четеш самостоятелно не започват от училище. Тук топката е в полето на родителите, още преди раждането, след тях идва ролята на учителите в детската градина, които, ако намерят съмишленици, от една страна родителите, от друга страна самите те да са активни читатели и да четат на глас пред децата – това е предпоставка да се подготвят добри бъдещи читатели. Важна е ролята на училищните библиотеки. Притеснително е, че у нас се закриват училищни библиотеки, както и липсата на добър фонд или на библиотекар. Децата прекарват цял ден в училище и за тях е много по-удобно да ходят там, отколкото в градските. Ако училищните библиотеки работят добре и учителите са в синхрон с тях, нещата се случват по различен начин.

Дадохме идеи и добри практики как може да променим тази леко тревожна и донякъде черна картина по отношение на грамотността и четенето на българските деца. Вярвам, че всички, които присъстваха ще отнесат по нещо в класната си стая или в групата си в детската градина. Например, могат да участват в наградата „Бисерче вълшебно“, да си направят игра по 6-те мислещи шапки на Едуард Де Боно, което беше предложено от учителката Мария Петрова.

Важна част от срещата беше представянето на книгата „Хуманитарният дух“, изготвена от Хуманитарната гимназия в Пловдив. Вярвам, че на тази книга трябва да обърнем всички внимание, и както колегите казаха, литературата не може да бъде противопоставена на науката и хуманитарните специалности. Когато всичко е в синхорн и има симбиоза, по-лесно се върви напред с грамотни и щастливи възрастни. Не се ли стремим всички към това?

А интелигентният читател е този, който има добра грамотност за четене, който може да разбира и оценява прочетеното, да го използва за собствените си цели да развива личността си и да допринася за обществото.

Събитието се организира от Пловдив чете и Фондация „Детски книги“ заедно с Народна библиотека „Иван Вазов“.

 

По покана на Опера Пловдив диригентът Андреа Вителло, посланик на италианската музика в Европа и по света, пристига в България, за да представи рядко изпълнявани симфонични произведения, пример за развитието и разцвета на италианската инструментална школа във времена, в които приносът на тази страна е разглеждан основно на база на оперното творчество. Под палката на маестро Вителло на 26 февруари от 19 часа, ще се изявят оркестърът на Държавната Опера Пловдив, мецосопраното Андреа Е. Улбрих (Унгария), с множество изяви на Арена Ди Верона, покорила оперните театри в Европа и Азия, и младият пловдивски пианист Георги Бойкин, носител на множество награди от международни конкурси, участник в голям брой майсторски класове и докторант към Инструментален факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“.

 

В програмата:
Оторино Респиги – Залезът (Il tramonto) за мецосопрано и струнен оркестър, по стихове на Пърси Биш Шели
Марио Пилати – Сюита за пиано и щрайх
Марко Енрико Босси – Интермеци голдониани за струнен оркестър

 

В Италия, родина на Вивалди, Корели и Паганини, преживява разцвет на най-голямата инструментална школа в света чак от времето на Барока. Марко Енрико Босси, чиито произведеня са широко познавани и изпълнявани, е един от най-виртуозните органисти от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Оторино Респиги, ученик на Римски-Корсаков в Санкт Петербург, е признат единодушно като един от най-изисканите оркестратори на своето време. Любопитно е, че солистката Андреа Улбрих е изпълнявала същото произведение в камерен концерт на сцената на Ла Скала през 2019 година! Марио Пилати, все още много млад печели конкурса Coolidge и започва обещаваща международна кариера, която за съжаление не успява да развие напълно, прекършен преждевременно от болестта. Тези композитори представляват най-ценния завет на италианската инструментална школа и са мост между славата на Вивалди и Паганини.

 

Маестро Вителло печели вниманието на международната критика благодарение на компактдиска “Octets” с ансамбъла „Солисти дела Скала“ (I solisti della Scala), издаден от Warner Classics. Звукозаписният проект е отразен с коментари като: „внушително изпълнение“ (Il Corriere della Sera) и „най-високи стандарти на интонация“ (Pizzicato). Част от световните сцени, приветствали негови изяви са Карнеги Хол в Ню Йорк, Сеул Арт Център, Театро Петруцели в Бари, зала Верди в Милано и други.

 

Билети за концерта са на стойност от 12 лева и могат да бъдат закупени: онлайн на сайта www.eventim.bg, в билетна каса на операта в ДК „Борис Христов“ (ул. Гладстон 15, тел: 032-62-55-53) и в билетния център пред община Пловдив.

Театърът прави два спектакъла с 245 000 лв., Кукления реализира две представления с 46 хиляди лева

180 000 лв. получава ЕДНО за реализирането на One Dance Week

Фестивалът Hills of rock 2020 ще бъде реализиран с 350 000 лева от отворена покана „Наследство” на фондация „Пловдив 2019”. „Фест Тийм”, който вместо „София Мюзик Ентърпрайсис” вече седи зад рок събитието, е най-големият бенефициент по проекта Европейска столица на културата за тази година.

С 250 000 лева от „Пловдив 2019” ще разполага Държавна опера Пловдив за реализирането на Opera Open с участието на световни имена. Драматичният театър получава 245 000 лева за осъществяването на два нови спектакъла от трилогията „Пътуващия човек”. На сцената ще бъдат качени две нови заглавия- „Коприна” и „Новите приключения на Барон Мюнхаузен”. Две представления със средства от отворената покана ще осъществи и Кукления театър. Културната институция получава общо 46 хиляди лева за спектаклите „Бомбето на Радичков” и „Невидимият Тонино”.

Два големи концерта на Античния театър получават финансиране с решение на УС на „Пловдив 2019”. За излизането на Йълдъз Ибрахимова на древната сцена са отпуснати 19 000 лв., а за Иво Папазов- Ибряма- 25 860 лв.

Градът ще е домакин на Wrong Fest, след като организаторите на фестивала получиха финансиране от 30 хиляди лева. 20 000 лв. са отпуснати за младежки оркестър Progressive, а за Фестивал за градски игри са гласувани 30 хиляди лева. Пловдивският университет пък получава 20 хиляди лева за организиране на Балканско лятно училище.

Фондация „Отворени изкуства” ще разполага с 10 хиляди лева за Open Art Files. С толкова ще се реализира и идеята за Мобилно училище в Столипиново.

Проектът „Ние и те”, с партньор Дойче Телеком, чиято цел е подкрепата на местни художници, получава 32 хиляди лева от „Пловдив 2019”.

Страница 2 от 1697

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…