Капана.БГ

Капана.БГ

Кое е селото, с чийто кръст, се освещава знамето, ушито от Райна Княгиня? Кръстът, който дава сила на Хвърковатата чета на Георги Бенковски по време на Априлското въстание. Родното село на революционера Делчо Уливеров… И селото, за възстановяването на чиято църква, в днешно време, пенсионери събират пари…

В навечерието на Националния празник група млади ентусиасти, обединени в каузата "Нашето време", разказват историята на село Поибрене, заело малко известна, но  ключова роля в Априлското въстание. Непознати факти и интересни моменти от историята на едно забравено място, изнасят Марио Георгиев и Надежда Шопова, които с лични средства и голямо желание пътуват до Поибрене, за да заснемат своя филм. „Идеята е, че връх Шипка, чийто снимки с гордост ще споделят всички на 3-ти март, е само част от Освобождението- споделя Марио- а Априлското въстание всъщност е основната причина, за да може сега да се наречем свободни българи. Село Поибрене играе ключова роля във въстанието и с населението,  и с църквата си, и с духа на поибренци… И точно това показваме в този мини филм.“

Патетични и бележити истории намират място във видеото, което е със специалното участие на доц. д-р Атанас Шопов - директор на Исторически музей - Панагюрище.  Филмът е качен за свободно гледане в YouТube канала на "Нашето време", а всеки, който иска да сподели впечатления, мнения, коментари или просто да се почувства свободен, може да се присъедини към НАШЕТО ВРЕМЕ във фейсбук.

„Много е важно да кажем - добавят Марио и Надежда, които са в основата на инициативата- че идеята на „Нашето време“ не е оцветена или повлияна политически. Ние искаме,  използвайки силата на изкуството и културата, да припомним важни морални и етични нрави. Историята и славните ни моменти в миналото ни дават изключителен шанс да градим едно здраво наше време, от което пък ще се роди едно много красиво бъдеще.“


„Аз съм достъпен - дали е чистачка или съдийка, все тая“

 

До две седмици на книжния пазар ще излезе „Бойко Борисов (в) първо лице. Още два мандата по-късно”. Това е продължението на “Бойко Борисов (в) първо лице“ на издателство “Ludite”.

 

Първата част на книгата излезе през лятото на 2015 г. и стана хит в книжарниците. Продължението включва лафовете на Борисов от юни 2015 г. до края на февруари 2021 г. То е прекрасно лекарство за къса памет.

 

Да си припомним: Какво казва Борисов за Делян Пеевски, за КТБ, за втория лифт над Банско, за жените си? Как се държи с подчинените си, със съпартийците си, с журналистите, с опозицията – продължението припомня удивителни изказвания през изминалите години.

 

Съставителите са използвали публични източници – съобщения на правителствената пресслужба, стенограмата на Министерския съвет, както и публичният профил на Борисов, в който са публикувани негови изказвания и са излъчвани видео репортажи с негово участие.

 

 

Цитатите са поставени в контекст, за да бъде разбран смисълът им. Пунктуацията от източниците е запазена.

 

 

Ето някои от крилатите му фрази:

 

 

„Аз съм достъпен - дали е чистачка или съдийка, все тая.“

 

„Аз съм скъп трансфер, не може да си го позволите още.“

 

 

„Мога да те возя и на джипката, чакай, да не избегаш, ей!“

 

 

„Само в България - това ми е най-големият грех, научих ги да се кара без пари. За съжаление, навсякъде другаде е платено.“

 

 

„Щом махат всички, а не ни псуват, социологията е добра. Хората, като видят багерите, и се успокояват.

 

 

„Пирогов“ лекува по 1000 души на ден и ги праща в производството ...

 

 

„Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението.“

 

 

„Цяло лято влачим танкове по магистралите, но най-важното е, че не допуснахме учения в Черно море, тъй като то щеше да „заври“, ако в него бяха вкарани бойни кораби. (...) Помолих Путин да върне руските туристи. Условието му е да се грижим за сигурността им.“

 

 

„Аз с Путин винаги съм бил в много добри отношения лични, дори когато сме се карали.“

 

 

“Не задължаваме никого да ходи на ресторант!”

 

 

„Даже да имам и аз принос в медицината – лечителни са за коронавируса – с хубавото слънчице, с морския бриз, той минава.“

 

 „Варна без магистрала „Хемус“ е едно село“.

 

 

„От Доналд Тръмп и Белия дом до Путин, Ердоган, Вучич - само президенти. И аз – едно малко премиерче – по средата, ето - всички да сте доволни.“

 

 

„САЩ може да се поучат от финансовия министър Владислав Горанов. Ако ние направим такъв дълг като вашия, днешното мероприятие няма да го има.“

 

 „Който ме познава, знае, че аз нямам никакъв комплекс. Нито се виждам дебел. Нито се виждам грозен. А пък за моите 57 години всеки може и от вас да се пробва дали съм дебел, тънък и каквото си пожелае. ..

 

Съобразете се с мойта простотия... И така... Просто казвате, че е проста жената и си карате... Когат си прост е лесно...“

 

„Плевен паднал... Дали щях да прочета, че е паднал, ако бях там? За падишах ще пишат - ще им дам един падишах накрая...“

 

 „Ахмед Доган прави с българските политици това, което прави Лео Меси в „Барселона“. Или, казано на махленски език, просто ги меша.“

 

 

„ДПС действа по друг начин, те действат отзад, тихо.“

 

 

„Така булю-булю-булю, като правите, и аз се стресирам, почвам да не мога да отговарям правилно. Напрегнат съм.“

 

 

„Северна България продължава да бъде най-бедна в ЕС, а не Гърция. Сега ще хабим време да се занимаваме пак с тях...“

 

 

„Виж какво, Мангъров, ако бях жена, щях да ти пусна!“

 

 

На 5 март излиза на български език „Кишот“ – бляскав и предизвикателен постмодерен прочит на „Дон Кихот“, дело на един от най-бележитите писатели на нашето време.

„Кишот“ (превод: Надежда Розова, 472 стр., цена: 24 лв.) е безмилостно саркастичен, интелигентен и провокативен портрет на съвременната епоха, в която фактите често са неотличими от фикцията. Вдъхновен от класическото произведение на Сервантес, посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан създава образа на Кишот: възрастен търговски пътник, умопомрачен от прекомерното седене пред синия екран, който се влюбва отчаяно в телевизионната звезда Салма Р. В компанията на своя въображаем син Санчо Кишот прекосява цяла Америка и с рицарска храброст преодолява трагикомичните опасности, пред които го изправя епохата на безграничните възможности. Паралелно на неговата история, писателят, създал Кишот, се изправя пред предизвикателствата на собствения си живот. По-дързък и ироничен от всякога спрямо популярната култура и нейната пагубна пошлост, Рушди повежда героите и читателите си на шеметно пътешествие из един свят на ръба на нравствения и духовен упадък.

Салман Рушди е британски писател от индийски произход, словесен художник със забележителна ерудиция, една от големите знаменитости в областта на литературата и критиката. Неговият многогодишен труд върху белия лист заклеймява всички форми на насилие и посегателствата върху свободата на словото. Носител на множество награди, Рушди е автор на романи, сборници с разкази и есета, детски книги и документални филми. Печели световно признание още с втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква гневна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и дори определя за убийството му голяма парична награда... Във Великобритания Рушди получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература.

 

Вторник, 02 Март 2021 10:28

IN MEMORIAM: Маестро Янко Павлов

На 1 март 2021 г. ни напусна маестро Янко Павлов, създател, художествен ръководител и двигател на любимата на няколко поколения пловдивчани, Вокална формация за стари градски песни "Пловдивски ритми". Отиде си само месец, преди да навърши достолепните 90 години!

 

„Пловдивски ритми“ е един от съставите, които дълги години работят към отдел "Любителско творчество" в дирекция "Култура" на община Пловдив.

 

Формацията е създадена от ентусиасти през 1997 г. Това са пенсионери, обединени от любовта към хубавата българска песен. Под диригентството на своя създател Янко Павлов, двайсетина мъже и жени запяват стари градски песни в четириглас под съпровод на китара и акордеон.

 

Две години репетират в читалище "Христо Ботев", а от 2000 г. попълват голямото семейство на художествените колективи от Градския дом на културата при Дирекция "Култура" на община Пловдив.

 

От времето на своето създаване до наши дни,  „Пловдивски ритми“ развиват изключително наситена концертна дейност, участват във многобройни фестивали, от които винаги се завръщат с първи награди и пеят на почти всички общоградски чествания. Репертоарът става все по-богат и разнообразен, като освен стари градски песни, включва и патриотични песни, песни с морска тематика и съвременни авторски песни.

 

Формацията има студийни записи в радио Пловдив, радио Веселина, излъчвания по БНТ - Канал Пловдив, ПОТВ, ТВ "Евроком България" и ТВ Скат.

 

 

Маестро Янко Павлов оставя своята следа в историята на Пловдив и в спомените и сърцето на всеки, до когото се е докоснал. Ще го помним като безкрайно добър, фин, вдъхновяващ и талантлив  човек, обичащ Пловдив!

 

Мир и светлина на духа му! Дълбок поклон!

 

Служителите на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на община Пловдив скърбят заедно с близките на маестро Янко Павлов за безвъзвратната загуба! 

 

Ние всички знаем колко силна е болката от загубата на близък и скъп човек  и колко трудно се преодолява. Но знаем и колко ценна е подкрепата в труден момент!

 

Светло да е на душата ти, Маестро!

 

 

Погребението е днес, 2 март, в 15.30 часа на Католическите гробища в Централен гробищен парк, гробното поле се намира непосредствено зад църквата.

 

 

За книгата

 

Дрекс Истън има една-единствена цел. Иска да залови негодника, който е убил майка му. В продължение на трийсет години измамникът променя външността и самоличността си с лекота. Оплита в мрежите си богати жени, присвоява парите им и изчезва, без да остави никакви следи. Заедно с него изчезват и жертвите му. Осем жени, свързани помежду си единствено от факта, че в живота им наскоро се е появил нов мъж.

 

Когато най-накрая успява да стигне до него, Дрекс знае, че за да го залови, трябва не само да е внимателен, но и много изобретателен. Първо обаче трябва да разбере дали младата и невероятно привлекателна Талия Шафър е следващата жертва на измамника, или е негов съучастник.

 

За автора

 

 

Сандра Браун е автор на седемдесет бестселъра, влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и продадени в над 80 милиона екземпляра по цял свят. Тя е единственият писател, който е имал 3 заглавия в класацията по едно и също време. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.

 

Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с наградите Уелдънбукс и Далтън, с наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с наградата за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.

 

Ето какво споделя Сандра Браун за „Игра на котка и мишка“:

 

Идеята за романа се зароди, след като попаднах на няколко репортажа за престъпници, които с години успяват да избегнат правосъдието. Изчезват безследно и просто продължават към следващата жертва. Запитах се как го постигат...

 

 

В опита си да надникне в ума на един такъв престъпник, авторката изгражда изключително интересен и нетипичен злодей. Подобен образ създава нуждата от не по-малко ярък и още по-хитър протагонист. Така се появява Дрекс Истън. Писателката признава, че поддържането на напрежението между основните персонажи е улеснено колкото от тяхна собствена целеустременост, толкова и от появата на Талия – една не просто красива и успешна млада жена, а истинско предизвикателство и за злодея, и за главния герой.

 

 

Беше ми изключително интересно да пиша тази книга заради всички обрати и изненадващи ходове, които героите прилагаха в опита си да надхитрят другия. Надявам се и на вас тази игра на котка и мишка да ви допадне!

 

 

Потопете се в книгата

 

 

Депресиращ ръмеж замъгляваше очертанията на тялото, което лежеше на брега.

 

Мъглата се виеше на ореоли около стълбовете на лампите по кея, но не можеше да разсее ярките лъчи на фенерите, донесени от хората, откликнали първи на обаждането. Те осветяваха силно и безмилостно покритата фигура, като някаква гротескна пародия на театрални светлини, озаряващи центъра на сцената.

 

Ниско над мястото прелетя полицейски хеликоптер. Безпощадно яркият му прожектор премина по цялата дължина на кея. Лъчът се плъзна бързо над малкото пристанище, където лодките се полюшваха приспивно на лекото течение, в рязък контраст с целия хаос наоколо.

 

Преди да се премести към прибоя, прожекторът хвърли ивица светлина върху трупа. Вятърът от ротора отметна единия край на яркожълтия найлонов чаршаф и отдолу се показа ръка, безжизнена и бяла като кост върху отъпкания пясък.

 

След като откриха тялото, на местопрестъплението се бяха стекли представители на няколко правоприлагащи органа. Цветните лъчи на един спасителен хеликоптер примигваха насред облаците, надвиснали ниско над пристанището. Зад Форт Съмтър една патрулираща лодка от щатската брегова охрана пореше водите на Атлантическия океан и прожекторът й се плъзгаше по всяка вълна.

 

Бяха пристигнали мобилни телевизионни станции, от които се изсипваха нетърпеливи репортери и снимачни екипи.

 

Неизбежните зяпачи се бяха струпали на кея. Бореха се за предните места, откъдето да се пулят към тялото, да надзирават действията на полицията и медиите и да си правят селфита на фона на покрития труп. Обменяха информация и предположения.

 

Говореше се, че трупът бил изхвърлен на брега от вечерния прилив. Открили го някакъв мъж и неговият син, излезли да разходят шоколадовия си лабрадор в тази част на плажа.

 

Говореше се, че очевидната причина за смъртта е удавяне.

 

Говореше се, че става въпрос за злополука с лодка.

 

Нито едно от тези предположения не отговаряше на истината.

 

Пуснатият от каишката лабрадор се беше втурнал напред и именно кучето се беше натъкнало на страшната находка, докато се плацикаше в прибоя.

 

Заслушан в обмяната на факти, фантазии и съжаления, един от наблюдателите на кея се усмихна самодоволно, без да казва нищо.

 

 

 

Със затоплянето на времето подрастващите ще прекарват по-голяма част от деня навън, а това от своя страна изиска възрастните и родителите да ги подготвят за предизвикателствата на открито и отговорностите на пътя.
Инспектор Ботьо Гиргинов от "Пътна Полиция" разказа на второкласници от учебното заведение интересни и поучителни истории, свързани с безопасността им на улицата, опасностите при разговорите с непознати и как да помогнат на друго дете в беда. Децата научиха, че за да са полезни за себе си първо трябва добре да познават района, в който живеят и учат, че трябва да са смели, но и предпазливи. Защото навън животът е различен.
На площадката по безопасност на движението служителят на "Пътна полиция" им показа как, къде и кога да пресичат, в кои случаи имат предимство и кога задължително да търсят помощ от възрастните.
В края на открития урок, който е част от инициативата на пловдивската полиция "Да пазим децата", второкласниците получиха мартенички за здраве, както повелява традицията на този ден.

На 3-ти март 2021 година отбелязваме 143 години от Освобождението на България! На националния празник Регионален исторически музей – Пловдив ще работи с две от своите експозиции - „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение” и „Българско Възраждане” на ул. „Цанко Лавренов” 1, които ще приемат посетители от 9.00 до 17.00 часа.

На 3 март особено интересно и тематично свързано е посещението на експозиция „Българско възраждане” в Старинен Пловдив. Подредена в една от най-емблематичните и красиви възрожденски къщи по Трихълмието, експозицията проследява историята на градa от XV до XIX век. Богатият веществен, документален и снимков материал дава възможност на посетителите да се потопят в атмосферата на далечното минало под тепетата – време на чуждо владичество, но и време на отстояване на националната идентичност на българите. В залите на първия етаж са представени етническото многообразие и стопанското развитие на Пловдив от османската епоха. На втория и третия етаж са развити темите за борбата на българите за новобългарска просвета, самостоятелна църква и национална независимост, чиято кулминация е Руско-турската освободителна война и подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.

Малчуганите до 7 години посещават обектите ни безплатно, самостоятелно идващите ученици се таксуват с билет от 1.00 лев, входът за бабите, дядовците и техните внучета се таксува с един семеен билет от 3.00 лева, а родители с деца ще могат да разгледат експозициите ни с един семеен билет от 5.00 лева.

Всяко семейство ще получи изданието „История на Община Пловдив (1878-1989)” или „Справочник на улиците и площадите в Пловдив” по избор. Всяко дете ще получи книжка за оцветяване „Българско опълчение” и фотоалбум хармоника „Първо българско изложение”. Всяко семейство ще получи работна тетрадка, специално разработена за самостоятелно разглеждане на конкретния обект, а в експозиция „Българско Възраждане” децата имат възможност да поискат и комплект карти с изображения на експонати, които трябва да бъдат намерени сред останалите културни ценности.

Посещенията в Регионален исторически музей – Пловдив ще се осъществяват при спазване на актуалните противоепидемични мерки за безопасност съгласно заповедите на министъра на здравеопазването. Поради необходимостта от спазване на дистанция е възможно да се наложи да изчакате своя ред на входа, а посетители без маски няма да бъдат допускани в обектите.

 

Страница 2 от 1844

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…