Капана.БГ

Капана.БГ

Крайно време е наистина да бъдем обединени, заяви проф. Шекерджиева

Иво Дернев

Да консолидира енергията в АМТИИ и да привлече отново изолираните хора. Това е мисия №1 за новия ректор на Академията проф. Тони Шекерджиева от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене”. Днес следобед тя оглави Академията, а изборът е бе посрещнат с  очаквания ВУЗ-а да тръгне по нов път. Дали това ще се случи, предстои да разберем.

„ Мисията ми е да сме обединени. Ще го направя. Това е женското оръжие. Колкото и да сме различни, ние всичките обичаме изкуството и това е най-важното. Крайно време е наистина да бъдем обединени”, каза веднага след избирането си новият ректор на Академията.

На въпрос „Връща ли се класиката в АМТИИ, проф. Шерекджиева отговори: „Класиката винаги си е стояла тук, ние никога не сме бягали”.

Тя обеща да възстанови при първа възможност закритата катедра "Теория и история на музиката".

[caption id="attachment_95768" align="aligncenter" width="864"] Проф. Куюмджиев след вота[/caption]

„Това го казвам пред вас, медиите. Много е важно да се знае. Поемам този ангажимент. Не забравяйте, че проф. Куюмджиев е моят рецензент за професурата ми. Определено ще работя с него, и с всички, разбира се”, обясни тя. Проф. Куюмджиев бе един от кандидатите за ректор, като на първи път той спечели доверието на деветима от делегатите на Общото събрание. Той бе основната опозиция на статуквото в Академията в последните години, в които бе закрита катедра "Теория и история на музиката".

„ Много добре си давам сметка, че влизайки в кабинета на ректора, затварям други. Имам прекрасни студенти, дано да успея да бъда и с тях. Искрено го желая”, каза още проф. Шекерджиева.

За избора тя получила поздравления от Полша, от Италия и Франция. " Отваряме Академията към света. Искам и трябва това да се случи. Защото знам какво води това след себе си”, заяви новият ректор.

Подчерта, че кампанията е била перфектна и толерантна.

[caption id="attachment_95762" align="aligncenter" width="857"] Проф. Дженева[/caption]

„ Благодаря на колегите, с които съм работила и ще продължа да работя. Това са колеги с огромен опит и те никога няма да бъдат извън моето полезрение. Аз ще имам нужда от тях, сигурна съм. Ще добавя много нови неща в живота на Академията.  А това, което искам да запазя, е сърцатостта и желанието да запазиш, да съхраниш имиджа на АМТИИ. Може не винаги да се е получавало, но проф. Милчо Василев наистина обича Академията, това е неговият живот. А първото нещо, което ще направим е да разгледаме новия закон, който вече чука на вратата. Длъжни сме да се съобразим с него. Не се страхувам от нищо ново. Имам до себе си толкова много можещи млади хора имам оптимистичното чувство, че ще успеем. Трябва да успеем”, допълни проф. Тони Шекерджиева.

Проблемът с Жълтото училище и базата ще бъде дискутиран още другата седмица.

Стилната арт сцена на „Bee Bop Café“ Пловдив ще е домакин на концерта Нина Николина „Етно Джаз Проект” на 21 февруари. Певицата и музикантите от формацията ще представят български народни песни, които са погледнати по различен от традиционния начин, събиращ фолклор, етноджаз, фламенко и вокални и инструментални импровизации.

На сцената с Нина Николина ще се качат Калин Вельов барабани и перкусии, Мартин Ташев тромпет и вокал, Ясен Велчев клавишни, Таня Първанова вокал.

В репертоара са включени песните от първия концертен албум на изпълнителката „Нина Николина LIVE JAZZ & TRADITIONS“ – „Излел е Дельо“, „ Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“ ,“Свети Георги“, „ Пиринска Трилогия “ – /“Пуста младост“, „Еленко”, “Катерино Моме”/ , „Гюл девойкя“, представени в модерен микс от етно и джаз. Освен тях в концерта са включени песните – „Ти“ и македонската народната песен „Яна“.

Copyright: Mariana Petrova – mamuri

Нина Николина „Етно Джаз Проект” е инспириран от Златните хитове на българския песенен фолклор, на световно ниво, с висока класа и неподражаем стил. Неподражаемият глас на Нина Николина с акапелни изпълнения, вокалните импровизации във фламенко стил на Мартин Ташев, редкият нисък алт на Таня Първанова и соловите партии на музикантите правят концертите им уникални.

Състезанията на нидерландската игра ще се превърнат в традиция

Първи турнир по шьоелбак ще се състои тази вечер в Котка и Мишка. Биреният бар в Капана вече почти година и дом на привържениците на нидерландската игра. 12 месеца след откриването на клуба тази вечер ще се проведе първото състезание на дъските в Котка и Мишка. Регистрацията става на място в заведението, а надпреварата стартира в 18 часа. Вратите на турнира са отворени за всеки.

Нидерландската игра се превърна в едно от новите любими алтернативни забавления за посетителите на квартала на творческите индустрии. Шьоелбак, позната още като Dutch Shuffleboard, се играе предимно в Нидерландия, Белгия и Германия. В Ниските земи всяка година се организират огромни турнири, които привличат много публика. Турнири вече ще има и в Котка и Мишка.

Правилата

Една игра на Сьоелбак се състои от двама ли повече играчи, които правят последователни ходове,  като играчът с най-висок резултат печели. Един ход се състои от три хвърляния, с които играчът има възможност да вкара всички налични пулчета в номерираните отделения. В първото хвърляне се използват всички 30 пулчета, във второто – всички пулчета, които не са били вкарани в отделенията на първо хвърляне и съответно при трето хвърляне – всички останали пулчета. В края на всяко хвърляне пулчетата, вкарани в отделенията се стакват едно върху друго, за да не окажат влияние на следващото хвърляне.

В края на всеки ход, състоящ се от три хвърляния, вкараните в отделения пулчета се преброяват по следния начин:

Всеки пълен ред се изчислява като 20 точки (по едно пулче във всяко отделение.) Всяко следващо пулче прибавя към точките номера на отделението, в което е попаднало.

Пример:

9 пулчета в отделение 2, 5 пулчета в отделение 3, 7 пулчета в отделение 4, 5 пулчета в отделение 1.

5 пълни реда от по 4 пулчета са 5*20= 100 точки.

4 допълнителни пулчета в отделение 2 са 2*4=8 точки.

2 допълнителни пулчета в отделение 4 са 2*4=8точки.

Общо: 100+8+8=116 точки.

Неделя, 09 Февруари 2020 11:28

Вино и любов е Операта за 14 февруари

Опера Пловдив кани всички влюбени и почитатели на виното на двоен празник. Навръх 14 февруари ще се отбележат Трифон Зарезан и Свети Валентин в една вечер с Празничен коктейл и с комичната опера „Любовен еликсир” от Доницети, в която двама влюбени не могат да съберат смелост да кажат „Обичам те”. Чаша „любовен еликсир” и презентация от сомелиер, Томбола с награди и Дърво с валентинки са само част от изненадите за публиката в антракта на спектакъла! Коктейлът с дегустация на вино е безплатен за присъстващите, уточняват организаторите.

За Деня на жената Операта също подготвя изненада – осмомартенско кабаре „Мъжете. Мъжете…” със забавни арии от опери и оперети и със специалното участие на Милица Гладнишка на 7 март.

Билети се продават на касата на Операта, на каса МаскАрт и на касите на Ивентим.

Създават мащабен виртуален музей за историята на пловдивския театър по повод 140-годишнината на културната институция

Ще пътува ли „Одисей” извън пределите на страната? Този въпрос си задават много хора още от премиерата на мегаспектакъла преди година. Той стана още по-актуален с фурора, който представлението предизвика в две поредни вечери в Народния театър. Отговор днес дадоха директорът на пловдивския театър Кръстю Кръстев и драматургът Александър Секулов, в рамките на пресконференция, на която Десислава Шишманова – директор на БНТ-Пловдив и режисьор – разкри детайли от заснемането на филма „Одисей”, посветен на едноименния спектакъл.

Кръстев и Секулов не скриха, че турне извън граница е следващата голяма цел за екипа на културната институция и  вярват, че тя може да бъде реализирана. Покани не липсват, сега е нужна подкрепа от страна на държавата и града, за да бъде качен „Одисей” на чужди сцени.

„Успяхме да поставим „Одисей” в Народния театър. Това ни дава кураж да мислим върху гостуването на повече места в България и чужбина. Това е следващата ни цел. Надяваме се на съдействието на „Пловдив 2019” и Министерството на културата. Любопитни сме да покажем това нещо на други култури и да видим как ще го възприемат те”, заяви Кръстю Кръстев. Като допълни, че покани за гостуване на спектакъла в чужбина има, но са нужни средства.

„Водят се разговори и с Министерството на културата в тази посока, и с българския културен институт в Италия например, тъй като първата ни цел е италианската сцена. Търсим помощ и ще го направим, убеден съм”, вярва директорът на пловдивския театър.

Кръстев благодари на колегите си от Народния театър, които са участвали активно в пътуването на „Одисей” до столицата. И издаде, че се работи по идея националният и най-старият театри у нас да направят нещо заедно. В тази посока вече се водят разговори.

„Логистиката на това представление е много сложна. Пет месеца подготвяхме това гостуване в София. Три товарни камиона бяха нужни за пренасяне на сценографията и 24 часа денонощен труд за сглобяването ѝ на сцената на Народния театър. Всичко сякаш се създаде наново заради различните специфики на двете сцени, дори осветлението беше абсолютно ново”, допълни Кръстев.

„Гостуването в София беше особена отговорност. Излязохме извън дома на спектакъла и проверихме реакцията на националната аудитория. Появи се полезно отчуждение- видяхме с малко чужди очи „Одисей”, тъй като не ни бе домашно всичко”, каза драматургът Александър Секулов.

„Лично моите изводи от двете гостувания в София са няколко. Единият е, че видяхме как един 24-годишен човек може да излезе и да смаже претенциозната софийска публика без да му трепне окото или гласа. Константин Еленков игра като всеки друг път на сцената на Народния театър, а това спокойствие е респектиращо. Зрителите в столицата го виждат за първи път в толкова голяма роля. Забележително е това, което направи. Другото забележително е това, което направиха 20-те млади колеги в такава огромна постановка. Тези млади лица ще бъдат запомнени от театрална България”, отбеляза Александър Секулов.

И допълни, че другият извод, който си е направил, е че не е възможно да се очакват подобни резултати, ако не се създадат условия за процес, по който да се работи.

„Одисей” не може да бъде направен с обичайния бюджет, в обичайните срокове. Големият въпрос е от тук нататък какво прави градът и държавата с продукт, който е достоен за навън”, повдигна темата Александър Секулов. И даде пример с държавната политика на Естония по отношение на театъра и „изнасянето” му извън границите на прибалтийската република. „Дано имаме съзнание за това. Държавата е важна тук”, допълни драматургът.

Филмът „Одисей” на БНТ- Пловдив бе определен от Кръстю Кръстев като документ за колосалната енергия и труд, които пловдивската трупа е вложила в създаването на представлението.

„БНТ- Пловдив има привилегията да бъде телевизионния Феми, който да възпее един изключителен процес. Филмът е документ за небивал етап от възхода на пловдивския театър, на който сме свидетели. Пловдивският театър започна да създава реалност, която прави града да изглежда по-висок”, каза Десислава Шишманова и анонсира, че филмът „Одисей” ще бъде излъчен по БНТ 2 тази събота, в 17 ч. Тя подари за архива на Драмата флашка с качена на нея документалната лента.

„Всяко представление има своето раждане и своя край. Този филм обаче ще остане. БНТ направи нещо голямо за паметта на театъра”, отбеляза Александър Секулов. И издаде, че културната институция работи по създаването на мащабен виртуален музей на театралния живот в Пловдив в последните 140 години.

„От близо година и половина имаме човек, който събира историята на театъра, което е много трудно. Надяваме се виртуалният музей да е готов за 140-годишнината на пловдивския театър. В него да бъдат вплетени всички нишки на миналото и историята”, допълни драматургът Секулов.

Придобиването на хубава картина е сбор от няколко условия: това са шансът да я видиш и да си на точното време и място

Много е изписано, може много да четеш, но най-добре за художниците говори самото им творчество

Според мен обединяващото за творците, чиито картини имам, е чистотата на вътрешния артистичен порив - това, което ги е вдъхновявало ден след ден, въпреки бита и несгодите да работят, да са последователни, да не се отказват

В самото подножие на Старинен Пловдив, на улица „Съборна“ 19, се отличава красиво възстановена къща на три етажа, която скоро ще заработи като галерия с постоянна експозиция от съвременни художници и стари майстори – родени през 19 и началото на 20 век. Сградата е строена в началото на миналия век и е архитектурен паметник от ансамблово значение. От близо 3 години къщата е собственост на фамилия лекари – сем. Джуркови. С д-р Анна Джуркова разговаряме за страстта ѝ към събиране на картини от български майстори, предимно родени в края на по-миналия век и началото на 20-ти. В галерията ще можем да видим произведения на художници – известни или незаслужено забравени.

Как започнахте да колекционирате картини? Кога и защо се зароди у Вас този интерес?

Доста е труден отговорът на този въпрос. И аз съм си го задавала много пъти и съм търсила обяснение за това как от непрекъснатото четене на специализирана литература с години, постепенно започнах почти изцяло да чета книги за изкуство и най-вече за художници – още от Чимабуе и Джото до наши дни. Мисля, че това първоначално беше резултат от посещенията на големите музеи по света. Бях зашеметена и от Руската школа. Постепенно установих, че почти нищо не знам за българските автори. Доста по-късно започнах да посещавам и нашите музеи и галерии. За съжаление мисля, че това се отнася за нас българите – не сме редовни посетители на тези места, а би било добре да е обратното.

Първоначално закупих картина на пловдивски художник и я закачих в кабинета си. Много ѝ се радвах. С времето картините станаха 10 на брой. Запознах се с доста галеристи в Пловдив. Когато вече имах 20-25 картини на съвременни автори, започнах непрекъснато да ги нареждам и пренареждам и усетих, че това ми доставя голямо удоволствие. Мисля, че 2010-та или 2011-та година присъствах за първи път на търг на картини. Така започнах да се интересувам не само от съвременни художници. Много четях и се вълнувах. Ако за събирачеството на картини се говори като за страст или за тиха лудост, то тя при мен не се е случила отведнъж, а постепенно с много четене и запознаване с материята, но и с доста емоция. За мен това е вълнение, което те завладява и те отделя от ежедневието и лошите моменти.

Коя е първата картина, която Ви развълнува силно?

Бях изчела книгата за Димитър Казаков-Нерон на Димитър Пампулов. С моя приятелка и колежка д-р Мирослава Динкова от София се озовахме в дома на олимпийския шампион по борба и колекционер Боян Радев. Тя търсеше определена картина на Димитър Киров. За Радев и колекцията му се знае много, но все пак недостатъчно, според мен. Той ни показа една работа на Нерон, която ме стисна за гърлото. Веднага оцених това, което вече бях чела и видяла в Тревненската галерия и на едно място до Троянския манастир с негови рисунки. Тази картина на Нерон ми е надписана лично от Боян Радев. Тя една от много хубавите ми картини и винаги е някъде близо до мен. Преживях няколко безсънни нощи, докато я взема. Това се случи 2011-та година.

С какъв фокус е Вашата колекция?

Събирала съм картини без да съм си поставяла цели. Не съм се стремяла да са от определени автори или с определена тема – поне в началото беше така. Постепенно надделяха старите художници и с времето от някои от тях се събраха повече работи, като например на Данаил Дечев.

Цяло щастие е за мен, че имам творби на някои творци, като Иван Иванов Иванич. Пренасят ме сто години назад. Никога няма да ми омръзне да ги гледам!

С моето събирачество съм започнала доста късно – тогава, когато вече предлагането на стойностни неща не е голямо или е на непосилна цена. Изобщо, придобиването на хубава картина е сбор от няколко условия. Това са шансът да я видиш и да си на точното време и място. Познаването на автори и творчеството им е много важно. Уви, ако цената е много висока, остава само удовлетворението, че си успял поне за малко да общуваш с творбата. Това общуване не е като това с картините в музея. И там вълнението е голямо, но тези творби няма как да ги притежаваш.

Много ми е трудно да си служа с хвалби за художниците. Все не ми е достатъчно всичко хубаво, което мога да кажа. Но талантливите хора обикновено не са с лесни характери. Много е изписано, може много да четеш, но най-добре за авторите говори самото им творчество.

Кои са любимите Ви български художници?

Има такива, които много харесвам, но нямам техни картини. От художниците, които са в моята сбирка, също ми е трудно да назова имена. Ще се опитам да обясня нещата по следния начин. В моите мисли аз разделям творците от края на 19 век и началото на 20 век на няколко групи. Това разделение няма връзка с принадлежността им към съществуващите тогава стилови течения, общо казано от академизъм до най-модерните направления в европейския авангард.

По-голямата част от известните наши художници са учили и специализирали в Европейски академии и не само това. Те са участвали активно в художествен живот на тези институти. Някои от тях дори са заемали по-късно и ръководни длъжности там. От тези творци, една част не се завръщат в България. Или посещават страната от време на време и техните творби тук са изключителна рядкост. Някои дори остават напълно забравени за нашето изкуство. Друга голяма група са учили, работили в много страни в Европа, дори в Щатите, правили са изложби в редица държави, но се връщат в България и спомагат за развитието на пластичната ни култура.

Едни от тях имат много дълъг жизнен път, поради което оставят след себе си по-голям обем творчество. Придобиването на платно от такъв автор би трябвало да е по-възможно. Други талантливи и обещаващи художници рано напускат този свят (на 28-35 години) и произведенията им са изключителна рядкост. Има автори, които винаги са били известни и почитани и такива, които са забравени отрано доста незаслужено. Още по-сложна е ситуацията след 09.09.1944-та година. Но пак навлизам в изкуствоведска тема, а аз съм лаик.

Обединяващото за изброените групи творци е чистотата на вътрешния артистичен порив. Това, което ги е вдъхновявало ден след ден, въпреки бита и несгодите да работят, да са последователни, да не се отказват. Тоест аз си харесвам „моите“ художници и ако кажа имена, ще пропусна някого, а не искам да го правя. Не знам дали имам любими художници, но имам любими картини.

Възможно ли е колекционерството да бъде в полза на обществото?

Според мен всякакъв вид събирачество е полезно най-вече за притежателя му, защото носи радост. Колекционерството също образова човека, и то по най-приятния начин. Например, покрай биографиите на художниците научих и вникнах по друг начин в историята на България, не тази от учебниците. Изкуството навсякъде по света е обусловено от културно-историческите условия в страната, в която се е развивало. България с нищо не се различава в този смисъл. Какво ще е изкуството в началото на 19 век, какво ще е в края на века, през 20 век и до ден днешен, това е изключително дълга и интересна тема. Когато четях писмата на Антон Митов за България след Освобождението си представих за първи път съвсем реално бита отпреди 130-140 години. Мисля, че нашите художници като талант, трудолюбие и усърдност са правили подвизи за времето си. А мен направиха по-задълбочен човек. Аз все пак се опитвам да влияя на другите, така че може и да има полза.

Защо желаете Вашата колекция да бъде експонирана и достъпна за хората?

Първоначално не съм имала намерения да показвам картините. Те са вкъщи, в кабинетите, в които работя, непрекъснато са пред мен и аз им се радвам. Но когато решихме със съпруга ми да купим къщата на улица „Съборна“ 19 започнах да си представям как биха изглеждали тези творби в красивата сграда. Самата покупка беше породена от желанието да реставрираме и съхраним такава къща. Може би тук е мястото да спомена, че постепенно ми стана ясно защо има много запуснати и загиващи красиви сгради. Обикновено собствениците им често това са няколко човека. Тук имахме щастието, че собственикът е само един. Документите на тези къщи са на повече от 100 години и са меко казано в неизрядност. Подготовката на такава покупка е тежка и бавна процедура с много препятствия. След това идва проектът, после одобренията, това са страшно много папки, скици, планове. А какво да кажем за кадастъра –като в праисторическо време… И след всичко това, което за нас продължи повече от една година и половина е реставрацията. Нямаше желаещи да реставрират къщата. За всеки строител е в пъти по-изгодно да строи нови сгради, халета, магазини. Не е моя работа да обяснявам, но добрата реставрация на стара къща е подвиг.

Постепенно взехме решение да направим постоянна експозиция. Изложени са автентични картини и мебели, които биха зарадвали всеки, който се интересува от такива ценности. За хората, които попадат случайно или не в къщата ще има достъпна информация за художници и картини. Тоест, ще има и един вид образователна цел.

В галерията са експонирани творби на повече от 80 класически автори и 30 съвременни.

Доста трудно се оказа показването на картини от различни периоди, стилове и техники. Засега като най-приемлив вариант приемаме спазването на хронологията или тръгваме от рождените години на авторите.

На първия етаж са изложени творби на художници, родени до края на 19 век, като има малки изключения. Например, автори като Асен Белковски, Никола Танев, Христо Берберов, Йозеф Обербауер, Ярослав Вешин, Господин Желязков, Елисавета Консулова-Вазова … Експонирани са и красиви икони, проекти за църкви и т.н.

На втория етаж са авторите, родени в началото на миналия век до 1920-та година. Това са Илия Петров, Владимир Рилски, Златю Бояджиев, Васил Иванов, Елиезер Алшех, Иван Табаков, Йордан Гешев…
В сутерена на сградата могат да се видят автори, които са наши съвременници. Някои от тях са си отишли рано, други са творили до скоро, а трети все още имат силата и духа да творят.

А вие самата продавали ли сте до сега картини?

Не. Повечето картини, които съм купувала са ми любими и свидни. С много малко бих се разделила, но не съм сигурна, защото дори и те по някакъв начин отразяват моето развитие в изкуството. Картините ми влияят чисто духовно – доставят ми наслада и мога да ги гледам с часове. Харесва ми да са добре подредени, в хубави рамки и реставрирани. Когато в един момент спрях да имам място за тях и започнах да ги слагам зад вратите, решението ми да ги покажа пред публика надделя. Мисля, че колекцията добре представя творчеството на художниците, творили у нас от края на по-миналия век насам и ще се радвам повече хора да се запознаят с него. В галерията има биографии и интересни цитати от и за творците, тъй че представата за тях да е по-пълна и обогатяваща.

Галерия „Джуркови“ предстои да отвори врати през март. За повече информация може да посетите фейсбук страницата и сайта на галерията.




Режисьорът качва на сцена романа „Коприна”, репетициите стартират през май

Ивайло Дернев

Режисьорът Диана Добрева стартира нов проект в пловдивския театър. След фурора на „Одисей”, който днес и утре гостува на сцената на Народния, театралката се впуска в ново приключение с пловдивската трупа. Тя започва работа по изключително интересен текст- книгата на Алесандро Барико „Коприна”, определяна от много литературни критици като музикален роман.

Очаква се репетициите да започнат през май, а премиерата на спектакъла да открие програмата на тазгодишната „Сцена на кръстопът” през септември.

Романът „Коприна” на италианския писател, преподавател по творческо писане, киносценарист, драматург, режисьор и музикант Алесандро Барико оставя без дъх читателите по света от излизането си през 1996г. Книгата разказва историята за невъзможната любов между френски търговец на копринено семе и японската съпруга на могъщ самурай, която накрая прелива в една възможна и всеотдайна любов – любовта на френската съпруга към изневерилия й в мислите си влюбен французин. „Коприна” вече е адаптирана за кино от френския режисьор Франсоа Жирар, като в една от главните роли е Кийра Найтли.

Страница 10 от 1701

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…