Капана.БГ

Капана.БГ

Нови пет имена влизат в Управителния съвет на фондацията на сесията в четвъртък

Ивайло Дернев

Председателят на Управителния съвет на „Пловдив 2019” Иван Тотев и членовете му Тони Симидчиева и Матей Матеев ще бъдат освободени от органа на заседанието на местния парламент този четвъртък. Съветниците ще приемат входираните от тримата в деловодството на фондацията писмени молби за напускане. Веднага след това ще пристъпят към избор на нови петима души в УС на ОФ-то- председател, зам.-председател и членове.

В предложението, депозирано в Общински съвет от кмета Здравко Димитров, полетата с имената на новите в Управителния съвет на „Пловдив 2019” обаче са празни. В рамките на самата сесия ще бъдат предложени и съответно гласувани бъдещите председател, негов заместник и членове. Кои ще са те и от кого ще бъдат излъчени, ще разберем в четвъртък.

Изборът на зам.-председател на УС е изненадващ, тъй като в момента на тази позиция е заместник-кметът Стефан Стоянов, който е част от проекта Европейска столица на културата от самото му начало. В УС-то като редови членове остават проф. Стефан Костянев, Христо Гюлев и Антон Баев.

На сесията в четвъртък ще бъде освободен и членът на Контролния съвет на фондацията Ели Гатева, която в момента не е общински съветник, и на нейното място ще бъде избран друг.

Режисьорът Милко Лазаров гостува в LUCKY Дом на киното, прожекцията е с вход свободен

Специална безплатна прожекция в Пловдив на един от най-важните български филми за последните години „Ага“ предстои след седмица в LUCKY Дом на киното. За нея под тепетата пристигат режисьорът на филма Милко Лазаров и продуцентът Веселка Кирякова. Двамата ще се срещнат на 6 декември /петък/ с публиката от 20:30 часа, а прожекцията ще бъде в 21:00.

„Ага“ разказва за живота на семейство, които се борят с тежкия живот в снежния азиатски север. Той вече премина през десетки фестивали, получи над 20 награди за най-добър филм и за режисура, а през изминалата година премина и през киноекраните у нас с добър успех и положителни отзиви от публиката. „Ага“ ще бъде и българският претендент за „Оскар“ за чуждестранен филм.

Събитието е организирана от Creative Europe MEDIA и Europa Cinemas и  спонсорирано от програмата на Creative Europe MEDIA на Европейската комисия.

Кредитът на доверие към арт директора на „Пловдив 2019“ е изчерпан, след несъобразяването с решението на Об С за спиране на програма Наследство, категорични са воеводите под тепетата

Таня Грозданова

ВМРО – Пловдив отново поиска оставката на артистичния директор на Общинска фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева. Искането бе отправено на пресконференция на общинските съветници на партията. Този път настояването им е породено от факта, че Управителният съвет на Фондацията не се е съобразил с препоръката на местния парламент да спре програма „Наследство“.

Припомняме, че на първото си заседание, на 21 ноември, новоучреденият Общински съвет на Пловдив, който е и принципал на Фондацията, прие с безпрецедентно единодушие такова предложение на опозицията. И още, че при обявяването на програмата над 20 неправителствени организации, културни оператори и артисти отправиха писмо-протест до УС  на „Пловдив 2019“ срещу условията на конкурса и начина на финансиране.

По думите на регионалния председател на ВМРО Борислав Инчев „Пловдив 2019“, в лицето на Светлана Куюмджиева, е успяла да обедини срещу себе си всички общински съветници в града.

„Тя е с изчерпан кредит на доверие, защото подкрепя проекти, които са в пълно противоречие с християнските и българските ценности, които ние от ВМРО отстояваме. Обезпокоени сме от това какво да очакваме от закриващото събитие, защото стана ясно, че и то е поверено на нейния избор“, коментира Инчев.

Той припомни, че съветниците от партията във времето винаги са подкрепяли инициативата Европейска столица на културата – Пловдив 2019, но са били против откриващото събитие да е доминирано от чужди артисти, нямащи нищо общо с нашата българска идентичност.

„Вече подготвяме официално питане до кмета Здравко Димитров с няколко въпроса. Като първият е каква е неговата управленска и политическа оценка за работата на Светлана Куюмджиева като артистичен директор на Фондацията“, уточни градският лидер на воеводите.

Общинският съветник Стефан Послийски, който е и председател на Постоянната комисия по култура в местния парламент, разказа, че на заседанието на комисията миналата седмица, по повод подадените оставки на членове на УС, са били поканили изпълнителния директор на Пловдив 2019 Кирил Велчев, който винаги е бил на „топа на устата“, когато Фондацията е имала пререкания със съветниците. За тяхна голяма изненада с Велчев дошла и артдиректорката, чийто отговори се превърнали в „една голяма тирада“.

„Заявява ни се, че имало над 500 проекта. Благодаря, но ако сме заложили на количеството, а ни липсва качество, то това не е търсеният ефект,“ коментира Послийски.

По думите на Камен Шишманов „за всички е ясно, че ефектът не е постигнат, заради некачествено свършена работа и може би недостатъчна експертност.

На журналистически въпрос, ако Куюмджиева подаде оставка или бъде отстранена от работа, ВМРО има ли предложение за компетентен човек, който да поеме длъжността артистичен директор на ОФ „Пловдив 2019“, Инчев отговори отрицателно.

Лентата ще бъде представена премиерно на „Златен ритон”

Филм за градоустроителя на Пловдив арх. Йозеф Шнитер, дело на ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства и техни връстници от Художествената гимназия по стъкларство от гр. Велашске Межирици, Чехия и Художествена гимназия от град Тренчин ще бъде представен премиерно на фестивала „Златен ритон”. През периода от 2017 г. до 2019 г. младежите  работиха по проекта „Чешко-словашката културна следа в България“ по програма Еразъм +, К2. Целта му бе учениците от трите художествени училища  да се запознаят с етапите по създаването на документална филмова творба, да преминат обучение по работата по сценария, операторско майсторство, монтаж, постпродукция и създаването на плакат за филмова творба.

Бяха създадени два филма за знакови за България, Чехия и Словакия личности – словака Самуел Ярослав Захей  – „Словашкият консул в България“ и чешкият арх. Йозеф Вацлав Шнитер – автор на първия регулационен план на Пловдив, построил много от знаковите сгради в нашия град.

Премиерата на двата филма ще бъде на 5 декември в зала 3 на НГСЕИ, а филмът за арх. Шнитер е включен в извън конкурсната програма на фестивала „Златен ритон”“ с прожекция на 5 декември от 16.00 ч. в Лъки Дом на киното.

Тя оставя най-старото средновековно описание на Филипопол и областта

Византийската принцеса, писател и историк – Анна Комнина, е родена на 1 декември 1083 г. Тя е дъщеря на византийския император Алексий I и Ирина Дукина, дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска, внучка на българския цар Иван Владислав от династията Комитопули. С написването на своята 15-томна „Алексиада“ става първата известна жена историк. Тя оставя най-старото средновековно описание на Филипопол и областта. През 1096 г. оттук минават участниците в първия кръстоносен поход и отбелязват Филипопол като един от най-богатите византийски градове. Особено интересни за историографията са сведенията в „Алексиада“ за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 (въстанието на Травъл).

Анна е първото от общо девет деца на византийския император Алексий I и Ирина Дукина, дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска, внучка на българския цар Иван Владислав от династията Комитопули.

Въпреки че в детството и младините си Анна с огромен интерес изучава история, математика, природни науки и гръцка философия, нейните родители категорично ѝ забраняват да изучава античната поезия, чийто възхвали за порочните езически богове, са неприлични за млада жена с благородническо потекло. Анна обаче се възпротивява на забраната и тайно от всички чете и изучава древногръцките произведения. Заради тази своя упоритост и борбеност тя става една от най-образованите личностти на своето време.

На 14 години се омъжва за младия Никифор Вриений - благородник с титлата кесар и военачалник в армията на императора. Бракът им продължава 40 години и двамата имат четири деца.

Още като дете Анна мечтае един ден да седне на трона. Тази мечта постепенно се превръща в амбиция и въпреки, че наследяването на трона е забранено за жени, Анна започва малко по малко да събира съюзници и влияние сред аристокрацията, за да постави ако не себе си, то поне своя съпруг Никифор начело на Византийската империя. Анна започва да прави всичко възможно, за да попречи на брат си Йоан, който е законен наследник на династията, да стане император. Императрица Ирина също е на нейна страна и използва цялото си влияние, за да убеди Алексий да промени избора си на престолонаследник в полза на съпруга на Анна. Императорът обаче твърдо стои зад своя избор и не отстъпва пред нейните претенции за трона. Вероятно това е продиктувано от желанието му да продължи своята династия, защото в случай че Никифор Вриений бъде коронясан, то той ще даде начало на нова династия – тази на Вриениите. Заради това след смъртта на Алексий през 1118 г. Йоан е законно коронясан за император Йоан II Комнин. В отговор на това Анна и съпругът ѝ приемат титлите Наследници на Византийския трон и организират заговор срещу новия император. Въпреки разлики в източниците, след съпоставяне на хронологията на сибитията повечето историци са почти сигурни, че планът на Анна е да убият Йоан по време на погребалната церемония на Алексий. В последния момент обаче, Никифор се отказва от идеята да участва в убийството на законния император. По този повод по-късно, дълбоко разочарована от постъпката на съпруга си, Анна отбелязва: „Природата трябва да е сменила половете ни, защото на него най-щеше да му отива да е жена“. Вследвие от проваления заговор Анна губи всичката си собственост, статута си на принцеса и бива заточена в Кехаритоменския манастир, основан преди години от майка ѝ – императрица Ирина. Предателят пък Вриений става най-близкият и доверен сановник на Йоан Втори.

В манастира, приключила с амбициите си към трона, Анна продължава да развива личността си с философия и история. Тя е запленена и изучава в дълбочина Аристотеловото учение. Интелектът и знанията си тя демонстрира в своите 5 творби. В тях личат огромните ѝ познания в сферите на философията, литературата, граматиката, теологията, астрономията и медицината и затова историците са склонни да простят малките грешки, които допуска при някои цитати от Омир и Библията в своя най-голям труд — Алексиада.

Източници: Енциклопедия на Пловдив, Уикипедия

Филмът за проекта на Кристо, „Плаващите кейове“ тръгва по кината преди Коледа

 

„Да ходиш по вода“ тръгва по кината от 20-и декември. Филмът разказва за световноизвестния артист Кристо и неговото приключение, наречено „Плаващите кейове“. Идеята за този проект се ражда още през 1970 г. в артистичното съзнание на Кристо и неговата жена и партньорка Жан-Клод. През 2016 г., 7 години след смъртта на Жан-Клод, този изумителен шедьовър, който позволява на посетителите да ходят по вода чрез свързани полиетиленови кубове, обвити в ярък жълто-оранжев цвят, най-после става реалност. Проектът е осъществен в езерото Изео, намиращо се в подножието на Алпите, а изборът на локация е само първата крачка в този комплексен процес.

 

„Да ходиш по вода“ въвежда зрителите да видят какво се случва при организирането на такава мащабна арт продукция и какъв темперамент е нужен, за да станеш свидетел на нещо, близко до истинско чудо. Освен Кристо във филма ще видим и неговия племенник Владимир Явашев, който през последните години е дясната ръка на световния артист и участва в създаването на всички негови проекти. Режисьор на лентата е Андрей Паунов.

 

„Да ходиш по вода“ беше представен за първи път на София Филм Фест. Филмът откри 23-то издание на фестивала. Беше посрещнат с овации от публиката и приет положително от препълнената зала 1 на НДК. „Обикновенно подобни филми, биват разпространени в малките арт кина и достигат до твърдата си аудитория. През последните години в България, зрителите на кино са основно в големите вериги. Имат изграден навик, изградени места за ходене и са еденици хората, които биха тръгнали да търсят определено заглавие, ако него го няма в “тяхното” кино. Затова и поемаме авантюрата да „занесем“ „Да ходиш по вода“ на зрителите, искаме да дадем възможност на всеки потенциален кино зрител да види филма, историята и работата на Кристо и екипа му, защото вярваме, че подобни хора, подобни постижения и такова изкуство трябва да стигнат до по-голям брой хора в България. Вярваме, че зрителите могат да гледат и филми, в които “се разказва за нещо”, а не само филми, с които да загубиш няколко часа в петък вечер“, споделя Невена Маркова от Purple Rain, разпространители на филма

 

 

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е френски благородник, философ и писател, разбунил духовете на поколения читатели с еротичните си произведения. Произхожда от стара аристократична фамилия от Прованс. Родът дьо Сад е част от noblesse de race, най-старите френски благороднически семейства.

Роден е на 2 юни 1740 г. В детските си години е отгледан от свой чичо по бащина линия – епископ на Сад и либертин в същото време. Завършва йезуитския лицей „Луи Велики“ в Париж, по-сетне колежа на Кралската кавалерия и се отдава на военна кариера.

Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768 г. е арестуван за насилие над жена. През 1772 г. бива осъден на смърт за „содомия и отравяне“, но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор.

Маркиз дьо Сад прекарва 12 години в затвора, което принуждава привикналия да живее в неограничена свобода и своеволия благородник да потърси заместител на принудителната липса на преживявания. Като компенсация той развива въображението си и започва да пише. Написва 15 тома, някои от които са публикувани още докато е зад решетките. Засяга философията на своите либертински възгледи и апологетира сексуалните наслаждения.

Но най-грандиозната си творба, своята „библия“ - „Сто и двадесетте дни на Содом“, написана на 12-метрово хартиено руло с микроскопични буквички, авторът старателно скрива. При прехвърлянето му в лудницата в Шарентон обаче не му позволяват да вземе нищо със себе си и когато по-късно, след освобождаването му, идва да търси имуществото, си заварва килията в истински хаос — всичко е накъсано, изгорено, разграбено и отмъкнато. Писателят изпада в отчаяние, има чувството, че животът му е съсипан. Така и не узнава, че рулото със „Сто и двадесетте дни на Содом“ е спасено и сто години по-късно ще ужаси читателите му.

Убеден, че ръкописът „Сто и двадесетте дни на Содом“ е унищожен, през последните години на живота си дьо Сад написва нова философска книга за свободомислието и разврата — „Дните на Флорбел“. След смъртта му обаче, семейството му и административните служби се споразумяват ръкописа на това последно негово произведение да бъде изгорен.

Дьо Сад умира на 2 декември 1814 г.

След смъртта му непубликуваните му още ръкописи са изгорени, а книгите му са забранени в продължение на цял век. В началото на следващия, го преоткрива поетът на бунта Гийом Аполинер, а още половин век по-късно Албер Камю пише: „От Сад започва всъщност развитието на съвременната история и трагедия.“

Да си припомним маркиз дьо Сад в няколко цитата:

„Никога не причинявайте по­-силна болка от тази, която сами не бихте приели от чужди ръце.“

„По­-силният винаги намира за справедливо онова, което слабия счита за несправедливо.“

„Там, където хората ще бъдат равни, където няма да има никакви различия, щастието никога няма да може да съществува.“

„Не съществува нито един жив човек, на когото да не се е прищяло да поиграе на деспот, особено ако има твърд характер.“

„Хората осъждат чуждата страст, забравяйки, че философията пали огън от техните страсти.“

„Просто е невероятно как бързо и лесно жената усвоява идеите на онзи, който прави любов с нея.“

„Безсърдечността на богатите узаконява глупавото поведение на бедните.“

„Щастието не e в наслажденията, а в желанието – то значи да разрушиш всички прегради по пътя към неговото изпълнение.“

„Няма нищо по-­опасно от отхвърлена жена.“

„Не съществува недостатък, за който да не се намерят почитатели.“

„Най­-нужното нещо за девойката – да се отдаде на всички желания, които ѝ внушава нейната природа.“

„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“

„Когато човек започне да се оправдава за своите постъпки, той престава да бъде добродетелен.“

„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“

„Порокът е роден от пресищане.“

„Хората се женят само когато не знаят какво правят, или когато вече не знаят какво да правят.“

„От кокетката можеш да се защитиш, но от тайната развратница – никога.“

„Аз ценя нашите отношения, защото те са основани на чист егоизъм, а такава връзка трае вечно.“

„Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите.“

„Ревнивците съвсем не ги движи любовта към жените, а страхът от унижението, което могат да изпитат заради тяхната изневяра.“

„Единственият начин да заставиш жената да обича е да я измъчваш – по­-надежно средство аз не зная.“

„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“

„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“

„Красотата – явление просто и понятно, а грозотата – нещо необичайно. Извратеното въображение винаги предпочита немислимото и чрезвичайното, а не простото и обичайното.“

„Най-­мощният афродизиак – това е властта над останалите.“

„Сексът без болка е като храната без вкус.“

„За да опознаем добродетелта, ние трябва най-напред да се опознаем с порока.“

„Аз съм бил в ада, вие само сте чели за него.“

„Нито един влюбен, ако е честен и искрен, няма да отрече, че би предпочел да види любимата си мъртва, отколкото невярна.“

„Разнообразието и промяната са двата най-могъщи посредника на похотта.“

„Ако човек слуша теолозите, би заключил, че Бог е създал повечето хора просто за да насели ада.“

 

Страница 9 от 1665

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…