Капана.БГ

Капана.БГ

Над 150 човека ще участват в тазгодишния Виенски офицерски бал в Пловдив и ще подкрепят неговата благотворителна кауза. Това съобщи д-р Иван Соколов, президент на Елитен спортен клуб „Морски сговор“, който е организатор на събитието заедно със Съвместното командване на специалните операции, под командването на генерал-лейтенант Явор Матеев.

Вече става традиция гражданството и офицерството да празнуват заедно, и да обединят силите си в обща благотворителна кауза за подпомагане на децата на Специалните сили. Клуб „Морски сговор“ възобнови традицията на  Виенските баловете през 2016 г., а от 2018 г. в тях участват и офицерите от славните Специални операции, командвани от генерал-лейтенант Явор Матеев. Сега ще се включат  представители и на други родове войски, очакват се изявени гости от градската управа и други обществено значими сектори.

Както винаги, дрескодът е задължителен – дълги рокли за дамите и официални костюми или смокинги за господата, а офицерите ще са в парадни униформи. Вечерта ще бъде открита с подходяща музика, в изпълнение на извествия певец Ивайло Гюров, който ще изпълни оперни арии и естрадни хитове.

Петото издание на Виенския офицерски бал в Пловдив ще се състои на 10 януари вечерта в зала „Амбасадор“ на хотел „Тримонциум“.

Жана Джугаланова: Архитектура в този проект няма. Всичко е подчинено на археологическите структури

Спорни се оказаха идеите за ефекта „Звук и светлина” и за ограждане на обекта  

Ивайло Дернев

Над 50 хиляди туристи повече годишно ще минават през всеки един от обектите от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, ако общината се пребори за европейско финансиране и реставрира и консервира Небет тепе и Източната порта. Такива прогнозни очаквания на администрацията изнесе пред присъстващите на вчерашното 3-часово обществено обсъждане зам.-кметът по културата Пламен Панов. Преди представянето на идеите на проектантите той подчерта, че с този проект ще се уплътни целият туристически продукт и Стария град ще се превърне в още по-привлекателно място за посещение.

Както писахме вчера, разработката на арх. Румяна Пройкова, правена през 2011г. и актуализирана през 2016г., представи колежката й арх. Жана Джугаланова. Тя подчерта, че целта на проекта е консервация, реставрация и защита на руинираните структури на сакралното за града място. Предвижда се експониране на всички разкрити елементи от многопластовия обект, като новите намеси ще бъдат сигнирани. Желанието на проектантите е максимално запазване на автентичните субстанции и реставрация без навлизане на хипотеза. Изчезналите обеми ще бъдат сигнирани в настилка, а деликатни защитни покрития от метал, дърво и стъкло се предвиждат върху голямата кула, където ще има и изгледна площадка, върху тайното стълбище, върху щерната и зърнохранилището.

„Архитектура в този проект няма. Всичко е подчинено на археологическите структури”, подчерта арх. Жана Джугаланова.

Основните критики снощи бяха срещу начина на представянето на проекта заради липсата на подходящи визуализации, срещу предвидената ограда за контрол на достъпа и срещу обслужващата сграда.

Ръководителят на Катедрата по история и археология в ПУ доц. Георги Митев заяви, че същият проект е бил представен преди много години и по същия начин. Той заяви, че не може да се прави реставрация на вече реставрирани елементи, особено на кулата и допълни, че голяма част от обекта още не е проучен. Неговите основни критики обаче бяха към идеята за изграждане на нова обслужваща сграда, която ще е долепена до паметника на културата Къщата на Иван Самоковеца.

„Аз живея точно там и до моята спалня ще се изгражда тази сграда. Някой питал ли е живущите там?”, поинтересува се доц. Митев. Той предположи, че във въпросната сграда ще има помпа за вода, за поливането на зелените площи на Небет тепе, и трафопост за предвидения в проекта ефект „Звук и светлина”, който много от присъстващите на обсъждането определиха като излишен. Доц. Митев изрази съмнения, че паркът ще се полива с питейна вода, което било недопустимо в 21 век. Освен това подчерта, че на западната фасада на Къщата на Иван Самоковеца, където по проект трябва да е залепена обслужващата сграда, има пано на художника Иван Кирков.

„В днешни времена водните и енергийните източници за изключително важни. Затова трябва да се мисли по-модерно и проектът да се съобразява с терена и околните паметници”, препоръча доц. Митев.

Жана Джугаланова отговори, че разговорът за обслужващата сграда върви с общината и вероятно ще претърпи промени. За кулата, която по думите на доц. Митев няма нужда от реставрация, тя подчерта, че има нужда от укрепване, като това ще стане с невидим бетон под терена и малко надграждане, като новите намеси ще бъдат отделени с метални елементи.

На въпрос „Какво налага покритието на тайни вход?”, дошъл от арх. Петкана Бакалова, проектантите отговориха, че стълбището трябва да бъде защитено.

Археолози, работили на Небет тепе със знаковия специалист Атанас Пейков, подчертаха, че в проекта се пропускат някои основни моменти, като например Циклопския градеж. И припомниха, че при проучването на хълма са намерени 2 статуетки в есхарата от този период, които се намират някъде в архива на Археологическия музей, а не в изложбената му площ. Те заявиха, че цялата документация на Атанас Пейков е била унищожена, а с това са изчезнали и важни сведения за акта за раждане на древния град.

Авторката на археологическата част от проекта Мина Поспачиева подчерта, че всичко, което е публикувано за Небет тепе, е отбелязано и взето в предвид при разработката.

В рамките на дебата арх. Жана Джугаланова заяви, че не се предвиждат никакви съоръжения на Небет тепе и че по проект обектът трябва да е ограден. „Контролираният достъп обаче се решава от общината”, допълни тя. „Това е погрешно. Така Небет тепе отново ще остане невидимо за хората”, възрази Павел Начев.

Главният архитект Димитър Ахрянов отговори, че заграждането на обекта е спорен въпрос, върху който администрацията работи. „Вървим в друга посока, имаме различно виждане”, каза той и допълни, че общината не може да печели от вход на обекта, тъй като той е предоставен от държавата за управление.

Главният архитект на район Централен Петър Петров припомни, че през 2018г. 8 човека са работили върху нетрадиционно изследване на Небет тепе, като са го разгледали от още десетина гледни точки- от шумово замърсяване, до потоци от хора и времево посещение. Той заяви, че данните от тези изследвания трябва да се използват. Арх. Ахрянов се включи като каза, че е един от тези осем души и допълни, че Небет тепе не е само археология. „Небет тепе винаги си го представяме отгоре, а не отдолу, защото отдолу не се вижда”, вметна арх. Димитър Ахрянов.

Кметът Здравко Димитров и заместниците му Пламен Панов и Анести Тимчев заявиха, че след съобразяване с част от идеите и препоръките от обсъждането, ще се организира ново такова. Вече с дооформения проект и с ясните финансови параметри за реализирането му.

Изложбата „Пловдивъ през фотообектива на Крум Савов” ще представи Регионален етнографски музей – Пловдив на 10 януари. Тя ще бъде открита в 17.30ч., а събитието е част от закриващата програма на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“.

Фотографията е онази магия, която едновременно е колкото правдоподобна, толкова и нереална. Хубавата снимка дава информация за епохата с всичките ѝ характеристики –  природни дадености, архитектурни забележителности, човешка намеса… Но също така отразява манталитета и мястото на дадения индивид в обществото, модните повеи или мечти на хората – да се представят различни и да запечатат това на снимка. Значимостта на новото изкуство е уловил и основоположникът на музея – Стою Шишков, който е прозрял нуждата от документиране и съхраняване на миналото по иновативен за времето си начин. Значимите дела са предопределени, затова съдбата свързва живота на двамата родопчани – Крум Савов и Стою Шишков.

Крум Савов Кèлпетов (1882 – 1949), посъветван от неговия братовчед и настойник Стою Шишков, завършва фотография в Картографския институт през 1901 г. Малко след това младият Савов печели от лотариен билет, който му донася голяма за онова време печалба от 100 златни български лева. С тях предприемчивият младеж си поръчва фотоапарат „от странство“.

През 1902 г. Крум Савов открива в Чепеларе първото фотографско ателие в Родопите. Но само след година, ателието се оказва тясно за търсещия му дух и заедно със Стою Шишков той предприема първия си научен поход из Родопите. Фотографът става носител на новия тип „разчупена“ или външна фотография. С безпогрешен усет той успява да улови характерното за всеки обект, независимо дали снима природни картини, стари и нови градежи, делничното или празничното в живота.

По време на Балканската и Първата световна война Крум Савов е мобилизиран и служи като военен фотограф към 21-ви Средногорски пехотен полк, като заснема местата, където стъпва българският войник – от Мраморно море през Тракия до Македония.
Фотографът запечатва за следващите поколения стария Пловдив с неговите криви улици, емблематични къщи, порти, еркери, тавани с резбовани розети. Снима и занаятчийската чаршия с пазарите и някогашните ханове. След катастрофалното земетресение през 1928 г. той документира не само пораженията в града, но и настроението на хората, преживели този природен катаклизъм.

Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец. Неговите снимки са ценен материал както за историята на фотографското изкуство у нас, така и за бита, душевността и културата на населението от Тракия и Родопите. Неговите фотографии са живописен разказ за живота у нас през първите десетилетия на ХХ век.

Народна библиотека „Иван Вазов” ще се включи подобаващо в закриващия уикенд на Европейска столица на културата като покаже офорти на Рембранд от колекцията си. Изложбата показва техниката на офорта и графичното съвършенство на великия майстор Рембранд Херменс ван Рейн и ще може да бъде видяна на 11 и 12 януари.

Едно от най-ценните издания, притежавани от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, е тритомникът, включващ всичките 351 офорта на Рембранд. Съставител на офортите и автор на монография за живота и творчеството на великия майстор е професорът от École de France и забележителен познавач на Рембранд Charles Blanc, член на Académie des sciences и на Académie des Beaux-Arts. Офортите и монографията излизат в чест на 230-годишнината от смъртта на Рембранд. За гравюрите са създадени не малък брой каталози, където всеки от отпечатъците е много грижливо описан. По-известни са: Каталогът от 1859 г. (в два тома), Каталогът от 1873 г. (също в два тома). Тритомникът „Офортите на Рембранд“ от 1880 г. е издаден в тираж само 500 броя в Париж от издателство Quantin, под ръководството на Firmin Delangle.

Притежаваният от НБИВ екземпляр носи № 351 и е единствен не само в България, но и на Балканите. Закупен е на 13 март 1883 г. от книжарница Brockhaus, Лайпциг, за 338 златни лева по искане на тогавашния директор на библиотеката Илия Йовчев.
Първият том е теоретично изследване на творчеството на художника и описание на офортите, вариантите и обстоятелствата около тяхното създаване, а вторият и третият включват самите офорти. Много уважавани и изключително богати библиотеки в света не притежават изданието или съхраняват само част от него.

Сред специалистите се срещат различни мнения по отношение на хартията на изданието: според едни, офортите са отпечатани на холандска линеарна хартия с водни знаци, според други – на японска, според трети – на специален вид оризова хартия. Но безспорно е едно – офортите са отпечатани на висококачествена, луксозна хартия, годна да поеме и отрази великолепно Рембрандовите шедьоври.

ОФОРТЪТ (фр. eau-fort, немски – radierung, англ. – etching) е вид печатна графика. При него изображението първо се разяжда върху метална плоча и след това се отпечатва върху хартия. Рембранд, който е създал около триста офорта, е предпочитал да използва тънки медни плочи.

Гравираната плоча, покрита с плътно прилепнал лист хартия, се прекарва през ръчна офортна преса. Тя притиска хартията към вдлъбнатите линии, така че да поемат мастилото и тогава изображението се появява върху листа обърнато огледално.

Този отпечатък се нарича първо състояние. Ако се налагат промени в плочата, например добавяне на линии, следващият отпечатък се нарича второ състояние и т.н. Повечето от офортите на Рембранд имат повече от едно състояния.

При това той често е правел промените не с помощта на киселина, а с твърда игла направо върху плочата. Тази техника, т.нар. суха игла, дава много тъмни, кадифени линии, благодарение на барбите – неправилни частички метал, оставени при работата върху метала от инструмента, който се използва при гравюрата на метал.

Рембранд също е използвал този инструмент, т.нар. бюрен. Бюренът има V-образен край, с който могат да се изрязват остри линии върху метала. Съчетавайки двете техники, Рембранд е постигнал изключително многообразие от ефекти и градации.

Пламен Панов: Всички изказани предложения са протоколирани и проектът ще бъде актуализиран с най-целесъобразните от тях

„Радвам се на големия интерес, при който премина общественото обсъждане за бъдещето на Небет тепе и Източната порта.  Благодаря на всички, които взеха отношение и направиха ценни бележки и предложения, които ние ще вземем под внимание“. Това заяви кметът на Пловдив Здравко Димитров във връзка с вчерашната публична дискусия, която се проведе в препълнената зала на Общинския съвет и продължи повече от 4 часа.

„Пловдивчани си знаем, че от Небет тепе е започнало летоброенето на най-стария жив град в Европа и шести в света, а през Източната порта са преминавали римски императори. Искаме за това да научат още стотици хиляди хора в България и далече извън пределите на нашата страна, а проектът ни предоставя една нова възможност“, коментира заместник-кметът по европейски политики Анести Тимчев.

Заместик-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов определи Небет тепе като една от най-значимите ценности в богатото културно-историческо наследство на града, поради което темата за съдбата на хълма е особено чувствителна за пловдивчани. За него не е изненада, че докато проектът за Източната порта бе посрещнат с адмирации, Небет тепе предизвика оживена дискусия. Той увери, че всички изказани мнения и предложения са протоколирани и проектът ще бъде актуализиран с най-целесъобразните от тях, след което отново ще се направи обществено обсъждане.

Двата изключително важни археологически обекта са включени в проектното предложение „По крепостните стени на Филипопол“, с което Община Пловдив се подготвя да кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“. Общата финансова рамка е 9 779 150 лева, като 85 процента е безвъзмездната помощ.

Идеите на Димитър Георгиев- от лифт до Джамбаз тепе, през асансьор до Гръцкото училище до 15-метрова постройка днес

Съдбата на парцела под Античния театър през годините (ГАЛЕРИЯ)

Ивайло Дернев

Да се строи ли гигантска сграда, тип мол, върху ценната археология на Понеделник пазара? Пловдивчани имат правото на отговор на този въпрос на организираното днес обществено обсъждане от собственика на бившия общински имот Димитър Георгиев. Умишлено или не, то е насрочено за много неудобен за работен ден час- 15 ч. Въпреки това темата вълнува много хора и вероятно пленарната зала на Общински съвет ще бъде пълна.

Димитър Георгиев показва през 2014г. какво е било състоянието на имота преди финансираните от него разкопки

 

Това е пореден опит на собственика на „Розаимпекс” да реализира инвестиционните си интереси върху апетитния парцел под Джамбаз тепе. С него бизнесменът се сдоби по твърде интересен начин. Общинският имот, върху който навремето се планираше построяване на Археологически музей, бе заложен от администрацията на Спас Гърневски в „ Хеброс банк”. Заради необслужване на кредита банката взе терена, който после се озова в активите на Димитър Георгиев срещу 1 милион лева. Към днешна дата стойността на парцела е в пъти, пъти повече.

Градската среда в миналото

 

Преди старта на плановете за построяване на Археологически музей и изкопаването на археологията в по-ново време, на мястото е имало два жилищни квартала с възрожденски и следовобожденски къщи, а пространството им е било част от Стария град. Вместо да бъдат реставрирани обаче, сградите са разрушени, обитателите са прокудени, собствеността им е отнета безвъзвратно, а на мястото вече 40- тина години стои една буренясала дупка с ценна, но необгрижвана археология, припомнят от Фейсбук групата Архитектурата на Възрожденския Пловдив.

Плановете днес

 

Сега Димитър Георгиев планира построяването на голяма сграда с хотелска, жилищна, търговска и офис части. Той планира да експонира археологията под стъклен под на партерното ниво на комплекса, който ще е с обща застроена площ 30 930 кв. м. Там се предвижда да има зала за събития и галерийни пространства. Обемите на бъдещата сграда са огромни.

Планира се плътно застрояване на височината от 14,8 метра. Или равно на 5 етажна жилищна сграда в тази градска сграда. „ Недопустимо е в буферната зона на архитектурен резерват да се допуска изграждането на толкова голям плътен обем”, смятат от Архитектурата на Възрожденски Пловдив визирайки границата на Старинен Пловдив, която минава по контурите на парцела на Георгиев.

Поредният проект, който се опитва да прокара собственикът на „Розаимпекс”, е с малко по-малки обеми от предните, които категорично бяха отхвърлени и от обществеността, и от институциите. Последния му опит бе през 2016г., когато Министерството на културата отказа на бизнесмена да реализира проекта на арх. Петко Костадинов, който предвиждаше издигането на мегаломанска постройка върху археологията.

Преди това, с приключването на археологическите разкопки на терена през 2014г. Георгиев искаше да строи 7-етажен хотел с асансьор до бившето Гръцко училище, а 11-години по-рано дори желаеше гигантска кула с лифт да свързва сградата с върха на Джамбаз тепе.

Колкото до самите археологически проучвания на обекта- стартираха още през 2007г. В тях инвестира собственикът Димитър Георгиев. Бе разкрит един голям сектор от Античния град, на обща площ от 7,5 декара, с много жилищни постройки,  обществени сгради, улици. Археолозите попаднаха дори на филипополска таверна. Ханът е имал обществено помещение, втори етаж за гости и дори вътрешен двор с тоалетна.

По време на разкопките

Централното помещение е с площ от 100 квадратни метра, с четири входа, стенна мазилка, хоросанови и тухлени подове. Открити са амфори за зехтин и вино. Безспорно обаче най-важното откритие в целия терен е храм-пантеонът. Ритуалната сграда в сърцето на квартала е служила за почит към всички богове. В близост до пантеона бяха открити стотици глинени съдове на божества и оброчни плочки. Част от тях в момента са изложени в Археологическия музей. В рамките на проучването бе открита и голяма частна жилищна сграда, вероятно принадлежала на богат и знатен филипополски гражданин, с мозайка на площ от 45 квадратни метра.

Общественото обсъждане е днес, от 15 часа, в пленарна зала на Общински съвет.

Недоволството сред пловдивчани беше предимно срещу контролирания достъп до сакралната за Пловдив крепост на върха на хълма

 

Огромен интерес сред хората за идеите на Общината, с които ще кандидатства за финансиране за Небет тепе и Източната порта

Ивайло Дернев

 

Над 3 часа продължи обсъждането на проектите за Небет тепе и Източната порта и съпътстващите – изграждане на Туристическо-информационен център до Източната порта и подходи към Небет тепе. Мегапроектът за културна инфраструктура по програма „Региони в растеж“ на ЕС „По крепостните стени на Филипопол“ беше представен пред над 100 пловдивчани в залата на Общинския съвет. Мненията бяха разнопосочни, като все пак обединяваща нишка беше критиките на пловдивчани към идеята върхът на Небет тепе да бъде ограден и с контролиран достъп, както и подкрепата и аплодисментите за проекта за Източната порта.

 

4-те акцента от проекта бяха представени и обсъдени поотделно. Пръв беше проектът за Небет тепе на арх. Румяна Пройкова. Пред пловдивчани обаче застана Жана Джугаланова, тъй като арх. Пройкова е извън страната. За обсъждане обаче не бяха представени никакви визуализации – поради липса на време и скоростно обявеното обществено обсъждане такива не са били подготвени и са представени стари визуализации на проекта, разработен през 2011-а и доосъвременен през 2016-а година.

 

Джугаланова обясни, че проектът предвижда предимно консервация. На много места от крепостните стени на Небет тепе такава не е извършвана и на места ще се изгради консервационен зид, но минимален – не повече от 20-30 см. Този проект изцяло се базира на реставрация, консервация и експониране на автентични и съхранени до днес части с минимални намеси по археологията, подчерта Жана Джугаланова. Намесите най-вече ще бъдат в сигниране на настилки, които да разкриват какво е имало на дадените места по сакралния за пловдивчани хълм. Максимално ще се запази автентичната субстанция, и няма да се допускат никакви хипотези, уточни Джугаланова.

 

На няколко места се предвиждат съвременни намеси. Защитно покритие от метал и стъкло – заместващо досегашното – ще се изгради над щерната, такова ще има и около тайното стълбище (потерна) и за хранилището. Целта е да има изгледна площадка към града. Голямата кула ще се консервира, като дейности по нея ще има предимно по основите за укрепване, а на върха ще се добавят метални елементи, нужни да щрихират новия консервационен градеж, който няма да бъде повече от 30 см.

 

Сериозни критики предизвика планирането на обслужваща сграда, която да бъде долепена до калкана на къщата на Иван Самоковеца. Самата къща е недвижима културна ценност, а на въпросния калкан има и сграфито от Иван Кирков. Изграждането на нова сграда там не бе прието добре от пловдивчани. Самата идея за тази обслужваща постройка също не се хареса на обществеността – целта е там да има трафопост, който да захранва система „Звук и светлина“. Според посетителите на общественото обсъждане, обектът е достатъчно атрактивен и без такава добавка към него и съответно и постройката е ненужна.

 

Критики бяха отправени и към начина на представяне. Поради липсата на визуализации много от хората останаха ненаясно какво точно се представя и как ще изглежда обектът след дейностите. Въпросите ни станаха повече, отколкото преди представянето, трябва да видим визуално какво ще има, за да коментираме, сега нищо не видяхме, коментира Борислав Инчев от ВМРО.

 

Най-голямо недоволство обаче бе изразено срещу идеята обектът в крайна сметка да бъде ограден и с контролиран достъп. Той трябва да остане свободен за всички , това е сакрално място за града, коментираха дошлите на обсъждането граждани. Главният архитект Димитър Ахрянов подчерта, че това за момента е спорен въпрос и администрацията мисли да върви в друга посока, т.е. към отваряне на целия обект за свободен достъп.

 

За разлика от проекта за Небет тепе, всички бурно аплодираха проекта за реставриране, консервиране и експониране на Източната порта, който беше представен от археоложката Мая Мартинова и архитект Галина Пировска. Идеята за експониране на другия знаков обект е с изцяло, почти на 100% автентични материали, намерени на място. Основен акцент в него ще бъдат 35 ключови пластични елемента от обекта. Проектът предвижда издигане на общо 5 колони с автентични капители и основи, плюс поставяне на автентични фризове. Източната порта ще бъде оградена като самостоятелен археологически обект.

 

Третият сегмент от общия проект е Туристическият информационен център в непосредствена близост до Източната порта. Той бе представен от архитект Ива Стоянова, която разходи гостите на обсъждането из идеята за изграждане на нова сграда със съвременна визия на площ от 162 кв. м. Целта е в близост до археологическия обект да се изгради сграда със статут на временна постройка, която да води диалог между съвремието и миналото. Туристическият информационен център ще включва гише за обслужване на туристи, кафе сладкарница и модул с тоалетни и платформа за временен достъп до Източната порта.

 

По-възрастните колеги на Стоянова не харесаха идеята, като подчертаха, че представената визия се превръща в акцент в проекта и се натрапва, за сметка на основния комплекс- археологическият. По-младите пловдичани обаче подкрепиха идеята за съвременен център, разбраха и оцениха идеята за диалог между съвремието и археологията.

 

На финала идеята си представи и ландшафтен архитект Станимир Шаламанов, който представи проекта за подходите към Небет тепе – източен (зад ресторант Рахат тепе) и северен (откъм Семинарията), като подчерта, че състоянието и на двата е изключително лошо. Този проект включва възстановяване на съборени подпорни стени, пренареждане на настилките, и премахване на самонастанилата се растителност. Проектът включва и засаждане на ново нискохраство и надпочвено озеленяване.

Очаквайте още подробности от обсъждането и представянето на идеите.

Страница 8 от 1683

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…