Капана.БГ

Капана.БГ

С края на 2019-а година СКЛАД вече е излишно голям за нуждите на фондацията

Как ще продължи да съществува фондация „Пловдив 2019“ все още не е ясно и ще се реши на предстоящите заседания на Управителния съвет на структурата. Това уточни днес и зам.-кметът по култура Пламен Панов. Според него фондацията трябва да продължи да функционира под някаква форма, тъй като изграденият капацитет може да се използва, а освен регулярния културен календар, те могат да организират по-мащабни събития.

Почти сигурно обаче тя ще напусне сегашните си офиси в Тютюневия квартал. СКЛАД вече е твърде голям за нуждите на организацията и най-вероятно те ще се върнат в предходните си офиси в сградата на ъгъла на Джумаята. Вече се правят постъпки в тази посока, коментира Панов. Относно бъдещето на операта, които в момента правят своите репетиции в частната сграда, водят се преговори те да останат там. Дали това ще се случи и под каква форма все още не се знае.

Четвъртък, 23 Януари 2020 10:10

Имате добра бизнес идея?

Участвайте в конкурса „Най-добър млад предприемач на град Пловдив“

„Община Пловдив успява да подкрепи все по-интересни бизнес идеи на млади и активни хора, които решават да участват в конкурса „Най-добър млад предприемач“. Това заяви по време на вчерашното представяне пред студенти от Университета по хранителни технологии заместник-кметът Георги Титюков.

„За 11-та поредна година Община Пловдив продължава да набира оригинални проекти на млади предприемчиви хора, които имат добри идеи за правене на бизнес“, допълни той и подробно представи условията за участие в надпреварата, която традиционно се организира всяка година.

Заместник-кметът не пропусна да отбележи и наградният фонд – 7 000 лева първа награда, 4 000 лева за второто място. Ще бъдат присъдени и две награди по 2 000 лева за двете трети места.

Според едно от изискванията може да кандидатства всеки на възраст от 18 до 33 години, стига да има адресна регистрация в Пловдив. Бизнес идеите ще бъдат оценявани от специално жури  на два етапа – прием по документи и лично представяне на проектите. Желаещите могат да участват самостоятелно или в група от няколко човека.

Срокът за подаване на документите е 14 февруари в деловодството на Община Пловдив на пл. „Стефан Стамболов“ № 1.

По време на вчерашното представяне Георги Титюков даде пример с успешни проекти от изминали години, които са се превърнали в добри бизнес практики. По думите му инвестицията трябва да кореспондира със средствата от наградата и уточни, че много интересни идеи са били представяни през годините.

До момента условията за участие в конкурса „Най-добър млад предприемач“ заместник-кметът Георги Титюков представи пред ученици и студенти от Търговската гимназия, Пловдивския университет, Аграрния университет, Университета по хранителни технологии, езиковите гимназии „Пловдив“ и „Иван Вазов“ и Висшето училище по сигурност и икономика. Предстои това да направи в Европейско висше училище по икономика и мениджмънт и Медицинския университет.

Всеки, който желае да участва в конкурса и отговаря на условията, може да го направи, а подробна информация може да види на сайта на Община Пловдив.

На 8 февруари БНТ2 ще излъчи документалния филм „Одисей“. Ако сте сред зрителите, които са имали щастието да се сдобият с билет за най-мащабното и въздействащо театрално събитие в програмата на Пловдив- Европейска столица на културата – 2019; или пък ако сте сред мнозината, за които билетите все не стигат, защото вече са продадени – и в двата случая си струва да гледате филма на БНТ. Той ще ви отведе не просто зад завесата на спектакъла.

 

Предстои ви среща с моментие от един красив и вдъхновен процес, с който театърът в Пловдив вписа града „в книгата на бъдещето“. Думите са на гръцкия музикант и изследовател на митологията- Янис Пантазис. Той е само един от харизматичните хора, които говорят във филма за това в какво е силата на мита за Одисей, в какво е красотата на големия тетатрален процес. И за да не бъде просто един разказвач на митове, гръцкият музикант е и пряк участник в представлението, част от композиторския екип , който създава хипнотичната музикална картина на спектакъла.

 

Филмът ще ви срещне с режисьора Диана Добрева – в емоционален и личен разговор за голямата тема на спектакъла- завръщането към себе си. За дългия път към  нашите Итаки, за светлината, която следваме, за майките и синовете.  За това, колко е важно да помним. За много важните мигове тишина и паузите на сцената, в които всичко притихва и се долавя ангелският полъх на великото изкуство – ТЕАТЪРЪТ!

 

Самият Одисей – талантливият актьор Константин Еленков, споделя, че не е същият млад мъж, който е започнал работата по ролята в началото на процеса. Пътят му в театралната Одисея на Пловдивския театър му дава и истинска среща със собствената му майка, режисьора Диана Добрева. Двамата сякаш отново се откриват в пътуването в изкуството, истинският свят на театралното семейство. Впрочем този път не свършва до сцената: на острова на Одисей, магичната Итака, Константин се среща със съвременните наследници на Омир. В опит да проследи доколко този мит живее днес, в какво е неговата сила, защо тази история е определена от вестник „Ню Йорк таймс“ за най-популярната история на всички времена. Лентата на БНТ проследява стъпките на Константин и срещите му с днешните хора от острова на Одисей. За да запечата усещането, че всеки тук и навсякъде по света е Одисей.

 

Филмът е усилие да се създаде памет за един изключително съзидателен и важен етап от историята на Пловдивския театър. Зад този процес без съмнение стои цялата великолепна трупа, множеството служби и ателиета, всеки един от близо 300 човека, които, по думите на директора на театъра – Кръстьо Кръстев, са участвали в създаването на „Одисей“.

 

Началото, сърцето на всичко това, е Александър Секулов“- с тези думи Диана Добрева обръща поглед към автора на текста на „Одисей“. Двамата с  писателя и драматург на пловивския театър – Александър Секулов, споделя във филма тя, са изключителен творчески тандем., „ Ние изградихме  собствен театрален метод“ . В резултат на общата им работа се раждат спектаклите „Вълци“ , „Дебелянов и ангелите“, отличен с пет награди Аскеер, „Калигула“ в Народния театър и най-сетне – „Одисей“.

 

„Тексът на „Одисей“ Сашо Секулов пренаписа много пъти,  ползва като основа Омировата „Одисея“, но в оригиналния текст за спектакъла зрителите откриват множество цитати, втори, трети и още пластове и планове на интерпретацията на темата за човека, който търси себе си.  „ – спомня си директорът на театъра, Кръстьо Кръстев. Нива на театралното, които разграничават пиесата от възстановката и реконструкцията на Омир и „превеждат“ големите въпроси на митологията на съвременен език.

 

Така, след продължителен процес на подготовка, осмисляне и съзидание на бял свят идва „Одисей“ на театър Пловдив. Театрална поема за човека. Чувствителен, раним, изправен срещу съдбата си, уязвим и силен, човек.

 

Гледайте документалния филм на БНТ Пловдив : 08.02.2020, 17.00 часа, БНТ2

Поради изчерпване на билетите за симфоничния концерт " 250 години от рождението на Бетовен" със солист Емануил Иванов, включен в програмата на 23.01, и поради продължаващия огромен интерес на пловдивската публика към него, Опера Пловдив ще го повтори извънредно на 6.02. Билетите са в продажба на касате на Операта и на касите на Ивентим!

След концерта с цигуларката Лия Павлова, това е вторият симфоничен концерт през януари 2020 година, за който билетите свършват!

Симфоничен концерт "250 години от рождението на Бетовен

Диригент – Диан Чобанов
Солист – Емануил Иванов
Програма:
Бетовен - Симфония №5
Клавирен концерт №5 "Императорски"

Оркестър на Опера Пловдив
Концертмайстор - Мичо Димитров

ЕМАНУИЛ ИВАНОВ: Лауреат на награди от конкурси като: „Скрябин-Рахманинов”, „Лист-Барток”, „Млади виртуози”, „Дину Липати” и др. През 2019 г. става лауреат на Втора награда от международния конкурс "Казагранде" (Терни, Италия), а няколко месеца по-късно става носител на Първа награда на конкурса "Феручо Бузони" (Болцано, Италия) - един от най-престижните клавирни конкурси в света!

Какво си мислим ние всъщност? Че ще дойде ЕСК и ще реши всички проблеми? Проблемите не са само в общината или Пловдив 2019, а са в нас – в хората

След ЕСК Пловдив е друг град, но така и не се състоя истински културен дебат. Къде е културата в разговора за Пловдив и ЕСК?

Славена Шекерлетова

Стефка Цанева е куратор, културен мениджър и критик. Следвала е скандинавистика и медийни науки в университета Хумболт в Берлин и сравнително изкуствознание в Нов български университет. Работи в културния отдел на Гьоте-институт и отговаря за проектите за визуални и сценични изкуства, както и за програмата на галерията на института. Нейни статии за култура и изкуство четем в списания и сайтове като „Капитал“, „Култура“, „Тоест“ и други. Тя е и създател на предаването „Молескин“ по радио БНР.

Няколко години Стефка Цанева работи в Пловдив, след завръщането си от Берлин. Тя бе част от екипа, който готвеше града в надпреварата за Европейска столица на културата, а след това се присъедини към дейностите по организиране на ежегодното събитие Нощ Пловдив. През 2017-та, тя заживя в София, като се връща в Пловдив обикновено само по събития, които прави Гьоте-институт или други поводи, свързани с култура и изкуство. Тя е активен млад човек с доста опит и разговаряме с нея за теми като култура, защо у нас липсва качествена критика в тази област и няколко думи за изминалата важна година за Пловдив. И сигурно има защо на моменти разговорът да се овкуси със сарказъм.

Защо е важно да има арт критика, защо липсва и какъв е твоят опит в тази област?
Арт критиката ми е слабо място – да, смятам я за изключително важна и структуроопределяща за арт сцената, но също и измерител за нейното ниво. Мисля обаче, че ние тук сме ужасно далеч от нея - няма почти никакви медии за култура, големите такива отразяват културни събития само ако има скандал, а какво остава за арт критика. Но дори и в силно отеснелите кръгове на онези, които пишат, четат или подлежат на арт критика, има дебат каква трябва или не трябва да бъде тя. Може ли да казваш, ако нещо не ти харесва? Кой може (има право) да се изказва и кой не?

Моето лично виждане е, че арт критиката преди всичко трябва да бъде писана за публиката. Или поне да бъде достъпна и четима и за нея. Особено важно е това тук, където все още обикновеният посетител в изложба със съвременно изкуство възмутено би си казал: „Ама това можех и аз да го направя! Кое му е изкуството?“. Критиката може да продължи диалога между зрителя и изкуството, може да му помогне да намери собствения си път, когато се чувства изгубен. Не казвам, че критиката има задачата да обяснява изкуството – по никой начин. Това, което казвам, че тя може да помогне изкуството да достигне до повече хора. А истината е, че публиката за съвременно изкуство е плачевно малка.

„Достъпна“ за мен означава още, че и чисто езиково тя трябва да е четима и неакадемична, което често се случва в малкото арт медии у нас. Иначе няма как да очакваме, публиката да се заинтересува и разбере.
Като цяло аз си представям критиката „секси“, четима и субективна. Критиката като едно мнение сред други. Но може би грешно си я представям и в последно време малко отстъпих от това си занимание.

Когато хора като теб се отказват, това не е ли загуба за т.нар. „разговор за култура“, който така или иначе е в някакви странни рамки, от които май трудно се излиза, не е ли загуба и за хората, които искат да се ориентират в това, което се случва? Аз лично с интерес следях твоите статии и се изненадах като разбрах, че повече няма да се занимаваш с арт критика.
Това си е мое лично решение, но не съм полагала клетва с подпис с кръв. Това, което ме вълнува в момента дори не е толкова арт критиката, а по-общо как разговаряме за културата като цяло. Миналата година се нагледахме и начетохме на страхотни скандали покрай Пловдив 2019, участието на България на Венецианското биенале и фалшивите картини в „Структура“. Трудно ми е да го формулирам. Не бяха ожесточени дискусии. Беше си бойно поле, на което прелитаха какви ли не обвинения, обиди и конспиративни теории.

Но едва ли в културата е по-различно от останалите сфери на публицистиката. Информационната култура и начинът ни на приемане и смилане на информация тотално се промениха в последните години – социалните мрежи, фалшивите новини, полуистините или алтернативните факти. Няма вече авторитети, няма вече истински новини, всички ни мамят и всичко е лъжа. Може би е така. Но колкото по-мнителни ставаме, толкова по-вероятно е подминем истината. Ето например с ваксините и анти-вакс движението. Или движението, което твърди, че Земята е плоска. Съвсем буквално и съвсем наистина това са движения с хиляди последователи. Днес, през 2020 г. И всичко започва именно от грешни факти, на които някой е повярвал и след това вече е бил твърде мнителен, за да повярва на верните.

Но това е вече съвсем далеч от изкуството. Това, което исках да кажа, е, че дебатът изобщо за говоренето ни за култура ми се струва в момента по-важен от силно специализирания въпрос за арт критиката (а може и просто да ми се струва изгубена кауза, знам ли...).

Но ако търсим във всяко зло и добро – ето, че арт скандалите влязоха в „Пик“. Доживяхме това мощно машинище за лъжи да се задейства не за друго, а за култура, за съвременно изкуство! Беше грозно и ужасно, но може би все пак е знак, че съвременното изкуство започва да заема по-важно място.

Твоята работа във фондация Пловдив 2019 беше преди спечелването на кандидатурата, но със сигурност има какво да ни кажеш относно изминалата година. Какво най-силно ти направи впечатление от нея в контекста на ЕСК? Какво те радва, какво не се случи?
Отново езикът, с който се говореше за инициатива. Много се говореше както не прави „Пловдив 2019“, но много малко за това какво всъщност прави и се случва. Някакъв странен вид обсесивно-компулсивно разстройство, в което си свръх фокусиран върху едно и нищо не може да те откъсне от него, за да видиш другото. Не казвам, че не е имало проблеми. А че не може да се предъвква кой колко пари получава, но да не се говори кой какво прави с тях. В общи линии дебатът за ЕСК според мен си беше изцяло финансов, политически и междуособнически и далеч не толкова културен.

И ако се върна на примера с анти-вакс движението и плоската земя - струва ми се, че се случи така и с Пловдив 2019: много хора от самото начало решиха, че всичко е и трябва да бъде провал и никога не можаха да се разубедят от това. Многократно чух и четох коментари как това или онова не се е случило. Не е имало проекти и събития в Столипиново, не е имало изложби или нещо друго. Но всъщност имаше и много неща се случиха. Разбира се, не всички проекти са били за масова аудитория, не трябва и да бъдат, може би някои не са били комуникирани по най-добрия начин, но имаше. И пак се връщам на това, с което започнах – разговорът  според мен не беше за културното съдържание или художествена стойност. Беше за административните и организационни проблеми, за липсите или опасенията, но не и за самата култура.  

А и какво си мислим ние всъщност? Че ще дойде ЕСК и ще реши всички проблеми? Проблемите не са само в общината или Пловдив 2019, а са в нас – в хората.

Бях на една презентация на Снежана Кръстева, която прави мониторинга на „Пловдив 2019“. И нещо, което каза тя, ми се запамети – има стойности на насищане, не можем да очакваме, че туризмът, културните събития, посетителите или легловата база безкрайно ще растат. Няма как просто. В много отношения според мен Пловдив (2019) си преизпълни зададените задачи. Това е друг град в сравнение с преди пет години.   

Като цяло не мога да изразя кой знае какво мнение за Пловдив – нямам нито пловдивско местожителство, нито ми е място на раждане по лична карта. Но според мен инициативата изпълни каквото можа и наистина трансформира града. Това наистина не е градът от преди 5-6 години. Преди колко често хората се вдигаха веднъж, два пъти, десет пъти на година от София или Бургас да отидат в Пловдив за фестивал или друго културно събитие?

Е, можеше все пак да извикат Кристо да направи плаващи кейове по Марица или да решат всички проблеми на обществото и да донесат световен мир. Но какво да се прави...

Но да си кажа и аз нещо негативно. Според мен, най-лошото през 2019 не беше кулата на откриването или драматичният факт, че не е имало достатъчно артисти с акт за раждане, издаден в Пловдив, а скандалът с т.нар. гей изложба. Чудна дебилщина на партиотите-воини за опазване на българщината, която посрами града (за справка: The Guardian). Но за това поне „Пловдив 2019“ не са виновни.

Възможно ли е да се направи съпоставка между културния живот в Пловдив и в София?
Хората много обичат числа. Ако сравним населението, бюджета, броя културни (в това число и национални) институции с броя културни събития, мисля, че Пловдив ще бие. Но все пак за мен лично София е мястото, но всеки си знае.

Какви са дейностите накратко, с които се занимаваш в момента и кое ти носи най-голямо удовлетворение?
Програмата на Гьоте-институт, която може да се види на сайта ни. Особено внимание бих обърнала на изложбите в галерията ни. На 7.02. ни предстои откриването на годишната ни изложба с млади автори „Арт старт“, което е едно от най-вълнуващите неща, с които се занимавам всяка година. Адски е освежаващо и вдъхновяващо. Планираме още доста различни проекти – например за нова драматургия, политическо  изкуство, арт образование и много други. През септември ще сме отново в Пловдив с едно мобилно кино на колела за неми филми с музика на живо. Надявам се обаче и преди това да имам поводи да се връщам в Пловдив.

Липсва ли ти града с нещо и ... би ли се завърнала тук отново?
Честно казано, не, не ми липсва и не мисля, че бих се върнала. Но това си е личен избор и не е коментар за града като цяло.





Б.Т.Р. откриват клубния сезон на 8 февруари с концерт в гр. Пловдив, клуб „Мармалад“. Вторият им концерт за 2020 г. е на 14 февруари, 22 ч. в София, Sofia Live Club е, където ще е  официална премиера на видеоклипа „Ела“.  Присъстващите на концерта в Sofia Live Club ще са първите, които ще видят видеото на групата „Ела“, пети сингъл от последния албум на групата „Невидими стени“.

Групата изпрати 2019 г. с Европейско турне с 13 концерта, Национално лятно турне „Невидими стени 2019“ в десетки градове, видеоклипове в стилистиката на киното на  „Никога преди“ и „Тези дни“  и турне с 14 концерта в Северна Америка – САЩ и Канада. От 2019 г. в учебниците по музика е включен пилотният сингъл „Моята сила“ от албума „Невидими стени“ на групата.

Билети за Sofia Live Club  в мрежата на EVENTM , за Пловдив на касата на клуб “Мармалад“.

Здравко Григоров: 4 комедии, визуалния пир на Ян Артюс-Бертран „Алжир отвисоко” и скандинавски копродукции с близкоизточен привкус гледаме на МЕНАР филм фест в Пловдив

Най-голямото предизвикателство е селекцията на филмите

Имаме много тясна връзка със зрителите. Хората знаят, че могат да дадат съвет, както и да ни упрекнат за избора на някой филмите

Няма как след като години наред си градил един фестивал, създавал си публика, раздавал си се за този проект, просто да го прекратиш

Славена Шекерлетова

От години сдружение „Позор“, зад което стоят неуморните пътешественици Ангел и Здравко, е символ на алтернативно и екзотично кино. Фестивалът за филми от Близкия Изток и Северна Африка „Менар филм фест“ върви с пълна сила в София. От 24 януари до 2 февруари и в Пловдив може да видим едни от най-интересните ленти, като фокусът на изданието през 2020 е върху копродукциите между скандинавски страни и държави от Близкия изток. Със Здравко Григоров разговаряме за фестивала, който и тази година се провежда в LUCKY Дом на киното.

Какво ви мотивира, вече 12-та година да правите Менар Филм Фест?
Мотивира ни най-вече интересът на публиката. Няма как след като години наред си градил един фестивал, създавал си публика, раздавал си се за този проект, просто да го прекратиш. МЕНАР намери своето място в културния живот на страната и хората очакват новата програма в началото на годината. С наближаването на фестивала се започва суматохата с избора на филмите, които всеки един иска да види. Все повече се затрудняваме с въпросите: „А може ли да изберете 5 филма, които да изгледаме” или пък „Кои заглавия ще препоръчате?”. След като сме се спрели на тези филми, значи всеки един от тях има своето място в програмата и своите зрители.

Кое е най-голямото предизвикателство и най-голямото удоволствие да показвате у нас филми за Близкия Изток и Северна Африка?
Най-голямото предизвикателство е селекцията на филмите. Много често се свързваме с режисьорите, които с радост споделят своите филми. Но тогава се появяват европейските дистрибутори, които държат правата на филмите за България, и комуникацията с тях е много трудна. Често става така, че имаме разрешение от режисьора да покажем филма му, но ни спира високата такса на дистрибутора. А най-много се радваме, когато успеем да договорим някой филм, който наистина ни е харесал. А още по-голяма радост е, когато същият този филм се окаже любим и на зрителите на фестивала.

За толкова години, вие сте успели да създадете публика, да я обгрижвате, да "дразните" и провокирате в добрия смисъл, да развивате сетивата ѝ, сигурно се присъединяват и нови хора. Получава ли се добре спойката и на какво се дължи тя най-вече, според вас?

Имаме много тясна връзка със зрителите. С годините сме създали много приятелства, благодарение на фестивала. И хората знаят, че могат да дадат съвет, както и да ни упрекнат за избора на някой филм. Напълно отворени сме за реакциите на публиката. Миналата година ни се скараха, че в програмата няма никакви комедии и тази година грешката веднага е поправена с няколко заглавия - „Пастаряни”, „Гастрольорът”, „Да се помирим след сватбата”, „Планирано раждане”...

Как подбрахте филмите за Пловдив и накратко няколко думи за тях?
За щастие и четирите комедии, които изброих са част от програмата на фестивала в Пловдив, така че пожелавам на зрителите истински да се забавляват с тях. Освен това ще могат да видят едно от най-силните ирански предложения в програмата, филма „Домино”, визуалния пир на Ян Артюс-Бертран „Алжир отвисоко” и две заглавия от тазгодишния фокус на МЕНАР – скандинавски копродукции с близкоизточен привкус, датско-иранския „Чародеят” и шведско-турския „Аматьори”.

Обичате много да пътувате до непознати и екзотични дестинации, къде ви влече да се връщате и имате ли вече закупени билети за тазгодишно пътешествие?
Двамата подготвяме селекцията сами, след това превеждаме филмите и се заемаме с печатните материали за фестивала, което ни отнема около три месеца непрестанна работа. Затова винаги в края на януари, още преди последните прожекции от МЕНАР потегляме нанякъде, за да заредим за следващия работен цикъл. И тази година ще отлетим надалеч, дестинацията ще се разбере, когато кацнем.

Вижте ПРОГРАМАТА на МЕНАР ФИЛМ ФЕСТ в Пловдив

Страница 11 от 1694

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…