Капана.БГ

Капана.БГ

Ритуалното запалване на първата свещ ще се състои днес в синагогата "Цион" в Пловдив след залез слънце

Днес, 22 декември, евреите по целия свят започват да празнуват Ханука! Това е празникът на неугасващата духовна светлина. Тази година осемдневното празнуване ще започне след залез слънце в неделя и ще продължи до 30 декември.

Ритуалното запалване на първата свещ ще се състои днес в синагогата "Цион" в Пловдив след залез слънце.

 

Запалвайки стотици свещи в дните на Ханука, евреите спомнят древните събития, повлияли върху историята на еврейския народ. Семействата  се събират на празничната трапеза, поздравяват се взаимно и възхваляват Господ с молитви и песнопения.

Корените на Ханука са във времето, когато Йерусалим и цялата древна Юдея се намирали под елинска власт. На евреите било забранено да живеят по законите на Тората. Службата в храма била забранена, а светлината от менората (ритуалния седемсвещник) – угасена и осквернена. Преданите на Тората евреи под предводителството на Йехуда Макабей се вдигнали на въстание. Малкото на брой въстаници успели да победят многобройната войска. Когато влезли в осквернения храм, те трябвало да запалят отново светлината, но намерили само една малка стомничка с осветен зехтин, който можел да гори само един ден. Тогава станало чудото – светлината горяла в свещника цели осем дни, колкото били нужни, за да бъде приготвено ново осветено масло.

Това всъщност е чудото, за което евреите разказват и благодарят на Бога и днес. То поставя началото на традицията – през всичките осем дни на Ханука да се запалват свещи и да се поставят в специален ритуален  свещник – ханукия.  Пали се една основна свещ, наречена шамаша и свещи, съответстващи на поредния ден от празника, като се започва в посока от ляво на дясно. Ханукията се поставя на прозореца, за да бъде чудото споделено с другите хора. Смята се, че дори най-бедният евреин е длъжен да намери пари за свещи, защото само тяхната светлина ще помогне да разсее злото.

Празникът Ханука е повод да споделим, че искаме светлините от прозорците на нашите домове да озарят и душите на нашите приятели! За да сбъднем заедно най-голямото чудо – да живеем в мир, разбирателство и любов!

Честита Ханука!  Хаг Ханука Самеах!

Събота, 21 Декември 2019 14:16

Пловдив- бягство и завръщане

След толкова години на съвместно съжителство в града, осъзнавам, че всъщност от него не може да се избяга

Този град ме научи да раста и да се оглеждам за ангели

Ани Велкова

..и ние, осъзнали невъзможното

прекъсваме поредица от сривове,

единствено, за да накажем лошите,

които сме самите ние. Ние.

Ангелина Александрова

 

На връх Васильовден  майка ми сънувала свети Илия. Била съм 6-месечно ритащо я в диафрагмата зверче, което лекарите така и не могли да разберат какво е. Та в съня  свети Илия дал на майка ми нож и заръчал дъщеря й да го откупи, навърши ли осем години. Майка ми отвърнала, че няма дъщеря. Че била бременна със син, когото щяла да кръсти Александър. Така вярвала майка ми. И задето вярата й я заблудила, светията се зарекъл: ,,Аз ще орисам твоята дъщеря и тя ще стане змей.” И наченал още неща да рече, но майка ми се събудила. Два месеца по-късно, когато от една зимна буря сякаш се раждала вселена, съм се появила и аз.  Тогава светът изщрака. Пътят ми започна от една планина.  И цяла планина стана мой дом.

Питала съм много хора дали нещо не ги дърпа, заминат ли далече от родината си. Дали самата гравитация не нараства  с приближаване към мястото, което е бръкнало в душата им, за да си направи там гнездо. Онова място, което става част от теб като нераздиплени линии по ръцете и ти показва как да бъдеш човек. То е там,  където ти е коренът. Баба винаги ми е казвала, че свободен е този , който си пази корена. ,,Онази ела, видеш ли я там?, казваше ми:,, Как, мислиш, е пораснала?  Че корените й сигурно стигат до деретата на планината!-дере тоест недра,  но и земята, която с годините потъва…Родопчаните тъй го разбират. ,,Пък тия, дето нямат, детенце, корени, от тях дървета не стават. Те си стоят до земята и земята си ги взима след някой ден.  А дърветата и хората имат общо минало. Пазиш ли си корена, поиш ли си го, храниш ли си го, ще растеш, дете, все по-близо до небето. ’’ Ала така се случи, че моят корен и пътят ми трябваше да се разделят. Пътят ми слезе в Пловдив, а коренът остана  в Родопа, на 1200 метра надморска височина,в шепа трохи от цивилизация и в безсловесните разтворени страници на планината. Избягах в един град, който ме блъсна с безвремието си, с безконченото си щастие от това да има и да няма само едно име, с тази разрушаваща гравитацията на времето сила. Градът няма нужда някой корен да го дърпа. Всъщност градът има много корени и  всеки се е сраснал с другия като в една единна система.  ,,Камъкът няма памет за имена и  години, а за себе си’’. В такъв камък на (без)времето се е превърнал и Пловдив – свободният град, градът без окови – Градът на невъзможното бягство и на паметното завръщане.

,,Оттук ли ще ми започне растенето?’’, нямаше как да не се запитам на прага на детството и съзряването си,  пък и коренчето ми бе започнало да ме подръпва. Но сега си давам сметка, че тази рязка смяна във височините е била необходима.  Разбира се, заради чисто реализационна и икономическа гледна точка-моето образование, работата на родителите ми и т.н.  Но на онзи змей му трябваше именно такова безтегловно място,  място, не родното , където ще бъда далеч от корена си и той няма да може да ми натежи нито към светлото, нито към тъмното.  А работата всъщност е следната: В неразказаните български повели има една история за този светец  със змейски ореол, който предричал змейска съдба и на хората. Баба ми ги знае всичките и като чула за съня на майка ми, заклала най-главния бивол. Същото го повторила и на моето раждане.  Та тя ми разказа, че змейът е човек, който цял живот се движи по ръба на доброто и злото. Не е  добър и лош не е, той е на самата граница на тези два свята и никой няма право да го съди освен един – този, който го е орисал. Змейът не се плашел. Често е леко прегърбен, защото носи голямо сърце.  Такива хора или идват, или си отиват на Илинден.  Майка ми не ме пусна да видя море до 13-та си година. А на Илинден винаги съм била само на твърда земя.,, Няма да те дам, подсмихваше се тя, с някой друг да си прави курбан свети ти Илия!”  Тя не вярваше на  бабините истории, но в моя случай винаги я слушаше. Когато навърших осмата си година наистина ми дадоха нож и ми казаха да го откупя. Бях си заделила тъкмо някой и друг лев, а пък те ,,Абе дай сега тук половината, да ни е мирна главата..’’ Хитреци!

Понякога посоките разкъсват. Ние им вярваме, защото поначало сами не знаем кои сме и тръгваме къде ли не, да се търсим. В това лутане обаче си откирваме повечето ангели и демони. Викаме ги, когато имаме нужда от помощ. Но и когато идват сякаш не знаем дали те съществуват,дали ние,такива, каквито сме, също съществуваме… Ще съществуваме..Щ е   с м е .

И ангела си даже не познаваш –

не винаги е с образ на приятел,

понякога е грозен като врана..

..ще искаш в мрака да ти носи радост

и да ти бъде безпиричинно верен..

А той ще се почесва по крилата

и ще очаква сам да се намериш.

-Виолета Христова

Навярно така се израства над корен. Над земя и градове, над тежестта на плътта си. Всъщност на това ме научи този град – да раста и да се оглеждам за ангели. И за демони да се оглеждам. Те се крият в онези калдъръмени улици под тепетата, в онзи мирис на сцена и драма изпод плочите на главната улица, в потрепването на въздуха над Театъра с неговата Античност. Не можем да сложим името му до това на  епоха. Всичко в този град не е с начална дата. Времето тук не тече линейно, а поетично, то се разтегля, смъква се от плещите на денонощието и си прави разходка, загледано в прозорците от памет на всяка къща, църква, прах от вечност.. При това условие няма как и ти да не се спреш, да се огледаш вътре в себе си, да се съсредоточиш в абстракатната си картина и от нея да измъкнеш пейзажа. Може би затова бягството ми в Пловдив е щастливо. Защото аз всъщност се завърнах. В онази миниатюра, която сега доръшвам и в която би трябвало да  се позная. Е, поне част от мене си.

След толкова години на съвместно съжителство в града, осъзнвам, че всъщност от него не може да се избяга. Усетили тази атмосфера на безвремие, ние няма как да не я прегърнем, да не я вдишаме, да не я втрием в кръвта си, в съзнанието си, мирогледа си. И така градът нахлува в теб, променя те, прави те муден, кара те да спреш да си скъсваш нервите за графиците и ежедневието. Както в онази песен на Тодор Колев става ясно,че макар да си отидем вече, един ден ти става ясно, че от някаква пролука ще почука градът : ,,ти живееш в мене, аз живея в тебе” ще каже той и ти няма да можеш да отречеш, защото цветовете на твоята си картина ще кажат друго. И въпреки това хората си тръгват..без да се завърнат в  града. Ако се бяха завърнали щях да спра и да ги попитам този път дали си спомняте за града? Дано поне го помнят… Няма смисъл да се конкретизира онова, което е сдъвкано и предъвкано и което всеки ден се донадъвква – градът ни е част от малката ни държава, а тази държава ,,пият я наши и чужди гости!”. Но не това е най-голямата сложнотия, а че приемствеността на многобройните епохи, на многопаметните истории и култури не може да се възприеме от хората. Те не могат, не, те не искат да се оттеглят от прашинката, която заемат в този град. И затова и не го обичат. Не се замислят, че той ще остане и след тях, че накрая времето ще се ядоса и ще се завърне за тях. Може би градът също е змей, който никой не може да разбере.   Аз също го разбирам по един неразбираем начин. Той също, защото винаги, когато си тръгвам, било то , за да си видя корена, за да се разпилея в посоките или защото ми се е приискало тежкият чук на времето да ме халоса по главата,  градът ме посреща. Не ми казва, че ще ми  мине болката, не ме притиска с въпроси, не ми обещава слънце и не ми иска да му нося духовете на чуждите страни и градове.  Той просто чака като някаква стара икона някой да застане пред него и да му говори. Сигурно е чул вече хиляди молби, съдби и истории. И какво като някой от своята прашинка е решил да си тръгне? Нима някъде ще остане белег? Нима градът ще му остави местенце  в своята памет? Морето обича живите. Само живите. А градът помни оставащите и тези, които се завръщат.  Може би причините, поради които жителите му бягат, е, защото не познават това движение по ръба. Не могат да го напаснат на себе си, на собствената си житейска логика, на ритъма си на съществуване. Съществото и съдбата им не може да приеме тежката атмосфера на култури, архитектури и безкраен запас от онези електрони на неразкритото мироздание, за което може би само тук би могъл да се открие някой философ. Просто защото вече и физиците не са физици, и биолозите, и лекарите, те не могат да обхванат това познание . Защото вселената се разширява, познанието се разширява, а времето сякаш тече по-бързо. Но тук и костите ти ще бъдат свободни да гадаят и да носят своята памет. И някой ден може би хората  ще се завърнат, поне само тези, които са готови да останат вечни.

Пловдив  няма специално място във вселената. Това е градът на големите почести, които отправят еоните, забравящи за събитията и епохите. Аз знам, че някой ден също ще си тръгна. Но на Илинден винаги ще бъда в Пловдив, някъде из тепетата или в сянката на Марица и ако онзи отгоре все пак ме свари, ще му кажа: ,, За какво ме викаш, Илия? В самата вечност се учих да пораствам и цялата вечност ми е позната оттук.. Оттук!”

Тази събота посрещаме идващите коледни празници с песен.  За поредна зима младите таланти на Campa records са ви подготвили голям музикален подарък с любимите ви песни, събрани в малък, весел коледен концерт. За страхотното звучене ще помагат незаменимите музиканти от Campa records бенд, а бляскавата сцена и уютната обстановка ще осигурят приятелите ни от BeeBop Cafe .
Обещаваме ви много емоции, изненади и един задушевен съботен следобед, в замяна само на вашите аплодисменти .
Грабвайте палтата и заповядайте на концерт! Започва в 16 часа.

Следващият коледен хоров концерт в събота е на студентите от специалност "Педагогика на обучението по музика" от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Той започва в 17:30 ч. в залата на Академията с вход свободен.

В 21 часа Vintage House отваря врати за феновете на блуса. Там The River of Bluses Live и Planet Music ви канят на Коледно блус парти.

Събота, 21 Декември 2019 11:51

За пръв път Уиски фестивал в Капана

 

Каним Ви на първия Street WHISKY Festival, който започна снощи в Капана и ще продължи до  22.12. (Неделя), на ул. "Константин Стоилов" (точно над Whisky bar Sandak \ СандъкЪ). Street WHISKY Festival Kapana се организира от "Библиотека за Идеи и Събития (БЗИС)", Гаро Узунян, Hills Beer, с партньорството на Whisky bar Sandak \ СандъкЪ и @TheWhiskyLibraryPlovdiv, с подкрепата на Община Пловдив и Пловдив - Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC В дните преди Коледа ще пренесем уиски магията от цял свят в сърцето на Пловдив, в специално изградени шатри. Ще имате възможност да се насладите на: уискита от Шотландия, Ирландия, Америка, Япония и други екзотични дестинации; различни видове майсторска бира от пивоварна Hills Beer; ръчен шоколад, ексклузивно разработен за тейстинги- Garos Whisky Chocolate; вкусно приготвена храна от приятелите ни Multi Culti и Tart Flambe и други наслади... Към всичко това ще добавим: професионалните насоки, които ще получите от представителите на щандовете; възможност да закупите първата българска книга на уиски тематика, директно от автора; приятна музика и много хубави емоции, които със сигурност ще запомните. Нека тази Коледа бъде празник за вкусовете и преживяванията!

Заповядайте на: 21.12. /Събота/- от 14:00ч. до 22:00ч.

22.12. /Неделя/- от 14:00ч. до 22:00ч.

Вход: свободен!

Голямо разнообразие от ръчно изработени изделия

На 21-ви и 22-ви декември станете част от панаира "The Arte Fair" в двора на Драматичен театър-Пловдив.

Голямо разнообразие от ръчно изработени изделия, музика на живо, дегустация на вино, кулинарни изкушения, томболи и награди очакват посетителите в двата дни, организирани от thEATre съвместно с Драматичен театър-Пловдив, в града на панаирите! Част от приходите, събрани по време на панаира, ще бъдат дарени на кампанията „Най-доброто за нашите деца и онкоболни” на УМБАЛ „Свети Георги”, която цели да събере средства за построяване на нов педиатричен и онкохематологичен комплекс. Ето и част от участниците: Lobe art LiwzyArt W.W Alya handmade Papsy &the Monsters Skitkik Studio ART Монова The Little Button Project Zdravko Minchev Всеки, който има желание за участие, може да изпрати съобщение на страницата на Theatre. Такса за участие няма, но местата са ограничени.

100 творци показват 155 произведения в новата галерия „Капана“

ДПХ връчи годишните награди по време на откриването на „Годишна изложба 2019“

Таня Грозданова

Дружеството на пловдивските художници връчи традиционните си награди на „Годишна изложба 2019“, която бе открита снощи в новата галерия „Капана“.

Експозицията обхваща 155 произведения на 100 творци от Града на художниците.

Наградените са определени сред десетки номинирани от жури в състав: Жорж Сопадчиев, Минчо Панайотов, Веселин Ламбрев, Снежана Фурнаджиева и Десислава Христозова, като представител на Община Пловдив.

Тазгодишните носители на отличията са: Николай Няголов  –  Живопис;  Янко Ненов  – Графика; Милена Бочукова  –Скулптура и за Млад автор – Христо Бозуков. Наградите са грамота и сума от 400 лева. Те бяха връчени от Снежана Фурнаджиева – Председател на ДПХ и Пламен Панов – заместник –кмет по култура и туризъм.

 

Самата скромна церемония щеше да е почти прекрасна, ако те караха художниците да се подписват на счетоводни документи пред публиката, изпълнила цялата зала.

Освен тях, на същата изложба се връчва и превърналата се в традиция „Награда на кмета“, която е извън регламента и се осигурява с лични средства на кмета на Пловдив и е в размер на 500 лева. Тя е присъдена на художника Никола Певичаров.

Това е втора изложба в зала, която открива Дружеството на пловдивските художници тази година, отбеляза председателят на организацията Снежана Фурнаджиева.

„Две изложби – масирано присъствие на творчество,  което както забелязвате просто грее, няма две мнения по въпроса. Най-доброто в Пловдив!“

Тя поздрави колегите си и присъстващите с настъпващите празници и пожела на всички, когато  излизат от галерията да отнесат със себе си в домовете си онзи малък лъч на надежда и красота, на благородство и топлина, който само изкуството може да зареди, за да огрее в  семейството и бъдещето им.

Художниците бяха поздравени от Областният управител Дани Каназирева, за която Фурнаджиева изтъкна, че винаги ги е подкрепяла. Самата Каназирева обеща това да е така и занапред. А лично на Снежана „да е все така борбена, да не отстъпва и да защитава интересите на художниците“.

Председателят на ДПХ декларира добро отношение към новия зам.-кмет по култура, като го представи като „това младо момче Пламен Панов, който е изключително ентусиазиран. Младостта не е порок, напротив. Тя е символ на интелект и на мъдрост, много често. Когато е съчетана със добронамереност, нещата също вървят.“

Самият Пламен Панов поднесе поздрав от името на кмета и от свое име.

Междувременно стана ясно, че кметът Здравко Димитров е дошъл в галерията и Снежана Фурнаджиева извика на микрофона:

„Г-н Димитров ще бъде ли добър да излезе отпред, за да видим прекрасния му образ?“

Той разглежда, чу се от публиката.

„Вече купува“, поде Фурнаджиева с усмивка.

 

Сред гостите на откриването на експозицията и церемонията по връчване на награди бяха още зам.-кметът по транспорт Тодор Чонов, заместник областният управител Димитър Керин, общинските съветници Ивелин Парасков и Веселин Козарев, Генералният консул на Република Турция в Пловдив Хюсеин Eргани, десетки пловдивски творци, общественици, представители на творческите гилдии, почитатели и медии.

В края на вечерта музикален поздрав към участниците и гостите поднесе концерт майсторът на Държавна опера – Пловдив, цигуларят Мичо Димитров.

Проектът „Годишна изложба 2019“ на Дружество на пловдивските художници се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2019 година. Изложбата е с вход свободен.

Докато течеше церемонита по откриване и награждаване на бюрото на Галерия Капана стоеше подписката на ДПХ, с изкане Община Пловдив да спази подписания меморандум с ДПХ.

 

Нестандартната изложба се открива в Дърводелие утре

Иконописецът Валери Николов ще открие нестандартна изложба утре вечер в Капана. Тясно свързаният с квартала на творческите индустрии художник  ще покаже живопис върху дъски, специално изрисувани за празничното събитие на Дърводелие. Те ще бъдат подредени в ателието на улица „ Загреб”, а изложбата ще бъде открита в събота вечерта, от 18ч.

„Белите стени и дървените рафтове на улица Загреб, №3 в Пловдив, ще изглеждат както никога до сега. За пръв път дървесината ще носи толкова цвят, чувство и история. Включете в празничните си дела и тази среща с истинското изкуство”, канят на откриването на изложбата организаторите й от Дърводелие.

 
Страница 14 от 1683

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…