Капана.БГ

Капана.БГ

Четири години след като на бял свят излезе бутиковото издание „Великите европейци”, събрало малка част от текстовете на журналиста Пламен Асенов от едноименната му радио поредица по Радио Пловдив, днес на бял свят се появи естествения наследник на книгата. „Великите европейци” бе преиздадена, за да стигне до публиката. От печат излезе първата книга от предстоящата дълга поредица, която трябва да събере тези над 300 портрета на големи личности от Стария континент, описани от Пламен Асенов.

Илюстраторът на книгата- художникът Александър Гьошев, е преподавател по графичен дизайн в АМТИИ „Асен Диамандиев”, главен асистент в специалност графичен дизайн и фотография. Той е председател на фондация „Про Либрис”, създадена именно с тази цел- книгата да намери своите достойни читатели в този дигитален свят. Тя излиза на бял свят и с подкрепата на БНР- Радио Пловдив. Първата част от книжната поредица „Великите европейци” ще бъде представена тази вечер, от 18 часа, в Радио Пловдив, само дни преди изборите за Европейски парламент.  За изданието, за миналото и бъдещето, за Европа и героите й, за пътя и избора, си говорим с Пламен Асенов и Александър Гьошев.

Как стигнахте до новото издание. Публиката ли я поиска или времето го наложи?

Пламен Асенов: Публиката го иска много отдавна. Ние още от 2015г., когато излезе първата книга, търсихме пари, за да я издадем за публиката. Изданието от преди четири години, което разпространявахме безплатно по волята на спонсора тогава, беше много скъпо като продукт. Трябваше да струва над 40 лева, което го прави абсолютно невъзможно за продажба. В един момент обаче, преди 7-8 месеца, Сашо намери технически възможности да изкараме едно издание, което да не е толкова скъпо и започнахме да работим в тази посока.

Александър Гьошев: Решихме да използваме дигиталните възможности за правене на книги, които в днешно време дават гъвкавост в производството на този продукт. Използвахме плюса на дигиталната епоха, за да го има това издание на пазара. И да достигне до своите читатели. Решихме към радио портретите на великите европейци, които тук са в текст, да се появят и портретите на всеки един от тези личности. Тогава дойде тази хрумка да направим дигитални изображения към всеки от текстовете.

П.А.: Сашо се хвана и направи 47 скици, всяка от които е с абсолютната си индивидуалност, с характера на човека, с приликата с него, въпреки че са много изчистени.

А.Г.: Изображенията са правени на компютър. Използвал съм технически средства, за да може образът сравнително бързо да се визуализира. Но по-важното в тези скици е лекотата, с която са направени. Дадения европеец, който Пламен е описал с  текст, аз го описвам с няколко жеста. Беше важно да има и визуална представа за всяка една от 47-те личности в книгата. Мисля, че връзката между текста и образа добре се получи, има добра комуникация в композиционно отношение, защото тези образи са създадени да общуват много леко и със самия напечатан текст. Намери се доста ефектен баланс на текст, който създава дадено настроение и емоция, към дадената рисунка, която създава една жизнерадостна представа за тези хора, без да натоварва с някаква конкретна визия. Оставяме на читателите и зрителите в случая едни интерпретации- това са все пак базисни текстове за по- нататъшни разсъждения.

П.А.: Самият текст също е словесна скица на дадената личност. Текстовете не са толкова плътни портрети, а са само скици, които имат задачата да хванат публиката за гърлото и да й кажат: Вижте, тук има нещо интересно, намерете повече неща за този човек. Затова се получи прекрасна връзка между словесните и художествените скици.

А.Г.: Когато се запознах с Пламен преди години и тръгнахме да правим първата книга, онзи скъп продукт, ние се опитахме да го изградим с много образи. Сега подходихме различно. Решихме, че този текст може да бъде повод за интерес, който да се създаде у читателите и те сами да се задълбочат, да продължат да търсят. Характерът на тази книга е съвсем различен от първата. И още нещо много важно- това е продукт, който е насочен и към младата публика.

Как се спряхте на тази илюстрация на корицата- Marie-Therese en femme torero от Пабло Пикасо?

П.А.: В първата книга Пабло Пикасо не присъстваше. Нямаше нито  един художник, тъй като илюстрациите към техните текстове трябваше да бъдат цветни, а ние нямахме достатъчно пари да си го позволим. Така че изключихме всички художници от първата книга, но сега, във втората, включихме. Сашо подбра конкретната илюстрация за корицата.

А.Г.: Една от причините е тази асоциация, която се създава с работите на Пикасо и неговата връзка като испанец с коридата и бика. А оттам и още по-назад към праисторията за раждането на нашия Стар континент и цялата история около отвличането на Европа. Тази заигравка между жената и бика, която е много митологична, и същевременно много позната на всички европейци. И много пикантна, ако щеш.

Тъй като книгата следва някаква хронология, смятате ли, че някои от живите герои на Европа, като герои по-скоро е в кавички, биха попаднали в едно бъдещо издание „Великите европейци”?

П.А.: Да, има хронология. Първата книга от поредицата започва с Омир и завършва с Тери Пратчет. Вторият том ще започне със Сафо и ще завърши с Андрю Лойд Уебър. Хронологията е вътрешна за всяка част от поредицата, а това е само началото й. Този път ние ще успеем да я превърнем наистина в поредицата. Досега по радиото са минали близо 340 текста, а това означава, че имаме базата за 7-8 части. Този път, за разлика от предишния, книгата ще се продава и това е основата за нейното възпроизводство. Но да се спрем на съвременните хора в тази книга. Имаме лейди Тачър, която беше един от основните герои в борбата на свободния свят срещу тоталитарната система като цяло и един от победителите. Вътре е и Йоан Павел II, който бе друг от тези герои. Роналд Рейгън, разбира се, не е в книгата, защото е американец, макар и с ирландски корени. В следващите части също ще има съвременници- Хавел, Валенса, бащите на Европа. Много са. Но в момента не виждам такива хора. Популизмът е завладял света, включително и Европа. Европейската политика се ръководи от хора популисти, които са не само в ляво, но и в дясно. Тази тенденция започна преди десетина години, с навлизането на новите технологии, с превръщането на света наистина в едно малко село. Както беше написал Ортега и Гасет още 20-те години в „Бунтът на масите”, масите всъщност завладяха света. Като казвам масите имам предвид хора без история. Хора без съзнание за собствените си и обществени стойности. Хора, които не се интересуват от нищо друго, освен от егоистичните си желания. Хора, които смятат, че като имат клавиатура на компютъра могат да бъдат писатели.  Това е ужасяващо и още преди сто години Хосе Ортега и Гасет го описва в „Бунтът на масите”. Това се случва сега пред очите ни. Така че политиците както на Запад, така и в източната част на Европа, се плъзнаха по вълната на популизма. В България това започна 2001г. с идването на Симеон Сакскобургготски, който каза „Абе какви са тия партии, каквото каже народът”. Подобна е тенденцията и в Западна Европа. Но виждам наченки на някакъв здрав разум. Манфред Вебер каза нещо забележително. Каза, че ако стане шеф на Европейската комисия, ще направи всичко възможно да се спре проектът Северен поток 2, защото Европа трябва да се ръководи от ценностите си, а не от икономическите печалби на някои. Друго от последните дни е информацията за новия министър на здравеопазването на Норвегия, която заяви „Оставете хората да ядат червено месо, да пият и да пушат. Правителствата нямат право да казват на хората кое е добро за тях и кое не”. Това е мисленето, която навремето Рейгън проявяваше, което демонстрираше Маргарет Тачър, Хелмут Кол. Тези големи политици, които въведоха реда на здравия разум.

А.Г.: Но този популизъм, който е по-важен, е този тук. Ето, ние сме съвременна държава, част от голямото европейско семейство и трябва да живеем пълноценно своя живот като част от този общ организъм. Нашето тяло е приобщено към общото. Но когато става въпрос за дух, една съвсем друга категория, виждаме, че пътят до там все още не е извървян докрай. Затова тази книга е един своеобразен мост именно в тази посока, духовната, назад към същината на европейската цивилизация и култура и към онези ценности, които са изначални, за да я има Европа днес такава, каквато е, добра или лоша, с популисти или без популисти. И всъщност този път е по-важният. Бъдещият читател на тази книга ще има възможност да направи едно чисто духовно пътешествие. Читателят трябва да прочете този текст със съзнанието, че това е текст, който е път към неговата европейска същност.

П.А.: Това е опит да научим нашата европейска история. Нещо, което между другото никой в тази страна не се опитва да направи. Никой нищо не прави да запознае хората с Европа, с духа на Европа, с нашите европейски корени. Ние не знаем кои сме. Някаква част от хората тук смятат, че са евразийци и трябва да вървят с Русия, просто защото не познават корените си. А нашите корени са в Европа. И този път, който Европа е изминала за хилядолетия, в края на краищата, макар в много сбита форма, книгата го представя.

Разчепкали сте толкова много епохи покрай тази поредица. Можете ли да кажете, че на фона на всички тези епохи сте оптимисти за бъдещето?

П.А.: Ако не бях оптимист за бъдещето нямаше да съм жив. Като цяло мисля, че европейското общество има достатъчно стабилни устои. В него има достатъчно здрав разум. Това са неща, които няма да допуснат ние да се самоунищожим, колкото и да им се иска на някои и колкото да работят в тази посока. Мисля, че младите хора в един момент ще разберат капана, в който са изпаднали. И в момента има много млади хора, които искат да знаят много повече неща. Разбира се, по-голямата част все още се ветреят по този популизъм, но и те ще изпаднат в капаните на реалността и ще разберат, че трябват по-здрави устои да се върви напред. С една дума- оптимист съм.

А.Г.: За европеецът днес е много важно да направи своя избор- дали да принадлежи към цивилизацията на истината и съмнението, или цивилизацията на лъжата и заблудата. И този кръстопът е много важен за целия европейски проект. Пътят към критичното мислене и сравнението е всъщност път към себепознанието и познанието на собствените си корени. А не тази виртуална заблуда, в която всичко, което е заглавие и образ, се възприема за миродавно и за истина. В това отношение има простор. Ясен е пътят. Че всъщност пътят напред  е свързан с пътя назад- това е едно оглеждане във времето и пространството. В този контекст бих пожелал на всички политици, когато тръгват към Европа да не потеглят със съзнанието, че могат да покорят нещо, което е непокоримо. Най-важното е да тръгнат с едно познание за европееца. Да станат читатели на тази книга или слушатели на радио поредицата.

П.А.: Да се върнем на книгата. Покрай портретите на политици ние виждаме реалната история на Европа. Самите портрети са четивни, те те вкарват в едни чисто човешки измерения, една динамика, която съответства на времето. Научаваш много неща за епохата, за характера й, за икономика, за религия. Докато течеш всичко това изведнъж започваш да виждаш пъзела Европа.

А.Г.: Нещото, което може да се каже за всички велики европейци, това е поривът да се вдигнеш нагоре, да видиш света отвисоко и критично, и като модернист, и като човек, който променя не само себе си, но и света около себе си. Именно това е най-европейското качество на европееца. Този стремеж към критичен анализ, себепознание и промяна.

П.А.: Стремежът за лично самоусъвършенстване всъщност прави така, че ти като издигаш себе си, издигаш и всички около теб. Правиш реалностите наоколо различни, по-добри в повечето случаи. А не стремежът да чакаш някой нещо да направи за теб или да диктуваш на някого. Тъкмо обратното. Личният възход, който по естествен път тегли и другите.

А.Г.: Това е и в основата на Ренесанса- личният път към самоусъвършенстването. Самата личност е център на света и център на Европа. Към тази ос трябва да се върнем. Да се разбере колко важен е всеки човек в този голям пъзел Европа. Но това може да стане именно с това огледало- портретът на един европеец.

П.А.: В случая ние със Сашо предлагаме един такъв възможен път. Тръгнете по него.

Около 45% от общото пазарно потребление са бързите кредити

Макар че броят на заемите у нас от началото на годината чувствително се понижава, сънародниците ни все по-често прибягват до пари на заем за сравнително малки суми. Броят на отпуснатите кредити от началото на годината до началото на месец април е намалял с 11%, в сравнение с данните за 2018-та, отчитат от родната Асоциация за защита на потребителите. Информацията се позовава на данни от Българската народна банка.

Данните от началото на годината сочат още, че расте броят на бързите кредити за сравнително малки суми. Около 45% от всички потребители, получили пари на заем от началото на тази календарна година, са заявили кредити до 1000 лева за спешни или домакински нужди. Най-стриктни от всички клиенти, заявили подобен тип финансови услуги, са дами на средна възраст от средните и големите градове в страната. Те са изрядни платци, имат добра кредитна история и не допускат просрочия по задълженията си. Разбира се, това не е голяма част от ползвателите на кредитни услуги.

За сметка на това, работата на фирмите, специализирани в събирания на задължения чувствително се увеличава. Нередовните платци в малките градове и села на страната ни става все повече. Те, обикновено, търсят пари на заем за битови и ежедневни разходи, след което изпитват затруднение да върнат заетата сума. Най-често запълват бюджетните дупки, търсейки помощ при плащането на сметки за битови разходи като ток и отопление.

Има и друга част от потребителите на подобен тип услуги, които търсят финансиране за доста по-приятни преживявания. Сравнително нараства броя на кредитоискателите, които прибягват до финансови услуги от банкови и небанкови институции в желанието си да отидат на екскурзия. Честа практика е семействата да финансират лятната или зимната си почивка с пари на заем.

Има и клиенти, които са почитатели на различен тип събития, като концерти и фестивали. Тъй като често се случва билетите за такива събития да се разпродават за часове, има потребители, които финансират подобни преживявания чрез заем. Техният брой е сравнително малък, но е показателен за това как се изменя ползването на кредитите у нас.

5 метални пана ще са достъпни за излагане на творби на артисти

5 метални пана, които побират до 10 творби, се превърнаха в нова галерия на открито в район „Северен“. Фотографи и художници ще могат да се възползват от новата културна придобивка свободно, за да излагат свои творби, като преди това трябва да имат позволение от местната администрация, съобщиха официално от районното кметство. Мястото е площада пред бул. „България“ 37 в близост до кръстовището с „Васил Левски“, а всеки трябва да подготви винили с размер височина 75см. х дължина 100 см.

Вчера бе открита и първата изложба с 10 фотографии от различни места в Пловдив. Кметът на район „Северен” инж.Ральо Ралев, заместник-кметовете Лариса Кътова и Красимир Асенов, секретарят на района Десислава Йорданова, служители и множество граждани бяха сред присъстващите на откриването на новата културна придобивка.

Първата изложба е под наслов „Ние в Пловдив и Пловдив в нас” на фотографите Костадин Маринов и Татяна Валентинова от Studio562. Ето какво споделиха те:

„Щастливи сме от подкрепата на район „Северен”, относно идеята да се обособи място, на което фотографи да презентират своето творчество.

Подбрахме творби представящи Пловдив не само защото градът е Европейска столица на културата, но и с усещането за Пловдив като град събрал множество култури; като дом на поколения, които са оставили своя принос и енергия; град, в който ние растем, но и той расте и се променя заедно с нас. Всяка една снимка разказва своята история, историята на места, значими за града и за нас като хора, творящи и усещащи енергията на Пловдив.“

Studio562 е част от Carlton House – екип от творци, започнали с travel фотография и приемащи снимките като начин да бъде разказана история. Към настоящия момент екипът е насочил творчеството си към  студийната и продуктова фотография.

Инж.Ралев и екипът му разгледаха с интерес изложените фотографии и останаха впечатлени от тях.

 „Надявам се галерията на открито да провокира интерес у публиката, както и повече фотографи и художници да използват възможността и да покажат изложби на различна тематика.”  – сподели инж.Ралев.

Литературно четене на членове на Дружеството на писателите, посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще се проведе на 25 май, събота от 11:00 ч. в офиса на Дружеството на ул. „Княз Александър Батенберг“ №27.

Събитието е по проекта „Писателите и Пловдив“, който е защитен пред Община Пловдив и е част от нейния културен календар.

В литературното четене ще участват: Ангелина Талева, Антоанета Караиванова, Венета Арахангелова, Владимир Янев, Елена Диварова, Йорданка Гецова, Люба Панайотова, Мария Панчовска, Николина Серафимова и Рамела Бохосян.

Рапърът представя парчето „Гладен” на наградите на БГ Радио довечера в Пловдив

Ицо Хазарта ще представи ексклузивно парчето „Гладен” от току що излезлия албум „НЕправилен рап” тази вечер на наградите на БГ Радио. Церемонията ще се състои в спортна зала Колодрума, а пиронът на вечерта ще е именно излизането на Хазарта на сцената. Лидерът на „Ъпсурт” не е бил във фокуса на Годишните музикални награди на БГ Радио от 13 години.

В „НЕправилен рап” Хазарта прави убийствена дисекция на обществото ни, в типичния си стил, с много хумор и прецизна рима. Ето и текстът на „Гладен”:

„Гладен“ текст

Абе, дупета-карам на трета, а намерете ми неква нормална диета,

тука до неколко дена треа да бъда първа ракета…

В смисъл?

Моля ви, поработете вместо мене, че аз на морето нема да мога да стана веднага барета, ма треа колата поне да моо се кара
на пета…

Мани, на тоя етап не моо излети самолета, трета стюардеса ми вика – понамалете капацитета!

Елементарно – нема парички, нема реклами, нема турнета, нема да зема награда ни от жена ми, ни от „Планета“

Кво да ям?

Никви прасета, телета, филета, кюфтета, спираме тия питиета, мани ги тия мезета,

караме само на 2% мляко, боб в гърнета, плод и зеленчук и две кафета –

друга диета в момента не моа се сета…

Е, хубава работа!

Спираме ядене, пиене, секс, ама от стрес нема ли да ми падне имунитета?..

Аз не мога като тебе само по кафета и да дъвча наргилета,

ше те еба у пубертета – аре бегай,че свърши куплета!

 

Припев: Гладен… Нещо ‘апни, бе, бе де*а мааму!

Разбира се, че съм Гладен… 

Не виждаш ли , че съм Гладен…

 

Най-вероятно на некъв етап нема така да умирам от глад,

е кво да направа – мани майтапа, ти си роден в тенджера, брат!

Тялото яло и пило, и спало и като цяло само седяло, едно огледало го изненадало и се оказало надебеляло.

Старата песен – бара е тесен, пак съм трезвен и съм бесен –

как ядете само салати, майка ви деба, илюминати!

Двеста коремни преси, телефона звъни – кажи бе, тати?

Мед ми капе на сърцето – въглехидрати…

В интернет всичките сте академици, парамедици, нема ли пици – аре мекици, ама не може – еми, ходи си!

Тука па неква кака ми вика: нема ти дое акъла в главата…

Е нема да дое, ма моо да да доа да ти запълна вдлъбнатината!

Моля, веднага кажете – за мене кой модел витамин?

Оня в магазина ми вика: пийни L-карнитин!

Ама дебел ли ме нарече тоя смел господин – пак добре, че не реве, че не е зел вазелин…

 

Припев…

 

Разказвам сига кулинарна история за мъжа и храната – тва е мойта тиория…

Фитнеслаборатория в мойта стая, ето – калория пак изгаря, докато котето галя с царевичак –

сега ша ва запаля!

Айде пак на доктор – 120 лева, ама ми даде рецепта!

Погледнах я – абе, тия за мене са неква секта:

Въздух и вода на пара, въображаема цигара, ветър и мъгла на скара –

кво да праа в таа държава?

Спора с треньори, говора с мои доверени паникьори, всеки втори вика: сори, муци – зеленчуци!

Тая фраза ме смаза, казах ти – мраза праза!

И заради тия тъпотии обикновено ям за двама.

Хората по два екземпляра отиват към бара, а аз седа и гледам тъпо кантара…

Колко бързо преработвате храната – дай една пържола и си земи киноата!

 

В Пловдив и в София вече имахме възможността да се докоснем до новото музикално предизвикателство на Мирослава Кацарова, наречено Electronic Dreams. Проектът съчетава джаз и електронна музика, която ще озвучи и различни морски градове през лятото. За вкуса, който остава Electronic Dreams разговаряме с Мирослава Кацарова.

За тази нова програма за мен отново бе важна музиката, а стилистиката е проява на великолепния музикален вкус на музикантите, с които избрах да работя. Те са виртуозни, интелигентни, в час са с новите тенденции и музицират в контекста на джаз идиомите: хармонически, мелодически, ритмически.

Как стана така, че електронната музика се свърза с теб и какво се получи от това взаимодействие?

С електронната музика се свързах още преди двайсетина година, когато за първи път открих един DJ, музикант и продуцент прочут с името Suba. Истинското му име е Митар Суботич и е роден в Нови Сад през 1961 година. Той е един от онези смели и неконвенционални артисти, които решават през 90-те да възродят боса нова през електронни изразни средства и акустични инструменти, които генерират електронно бийтове, производни на богатата бразилска музикална традиция свързана със самба, шоро, шориньо (традиционни бразилски фолклорни стилове). Това се превърна в много интересно явление, което покори целия свят. Самият Суба е много образован артист, който след като прави пробив в родната Югославия тогава, заминава за Париж, а от там в Рио де Жанейро и в Сао Пауло. Свързва се с Бебел Жилберто, дъщерята на Жоао Жилберто, за да я превърне в новото лице на боса нова. През цялото време преди този световен успех, Суба експериментира с електронно генерирани звуци и най-вече с ритми и бийтове. Работи с луупове и семпли, което в онези години е иновативна практика, в контраст с познатата терминология в музиката: хармония, мелодия, акорди. Суба пише есета и философски текстове за минимализма в музиката, изразен през електрониката, създава звукови инсталации в открити пространства и изследва метаморфозите на звука. Умира при нещастен инцидент: пожар в студиото си в Бразилия в края на 90-те.

Разказвам тази история, за да споделя детайли за живота и работата на един смислен артист, който се изразява с електроника отвъд скучните, дискотечни и монотонни ритми.

Като чух албума му Sao Paulo Confessions си дадох сметка колко живот, интелигентност и импровизация има в неговите песни базирани на бийтове, изсвирени и преобразени “на живо”, а също и в работата му с вокали.
По-късно започнах да пея подобна музика в студио и записах една песен “Боса нова за нея” на Рупето, с аранжимент на Явор Димитров, който е великолепен творец, понастоящем живее и работи в Мюнхен, но е от Пловдив. Той и неговият екип направиха ремикс на песента ми “Нашата Бел Епок” от дебютния ми албум “Бяло в бяло”.

После се появиха песните ми “Искаш ли отново да си ти”, смес от електроника и акустични инструменти, а в последния ми албум публикувахме и песента “Път към безкрайното лято” на DJ Mr. Moon, който е Младен Димитров. Той ми разкри светът на електрониката през различна оптика. И, може би, в тази посока развихме повечето от песните, включени в новата ми програма “Electronic Dreams”. За нея главно действащо лице е Миро Турийски, който направи всички аранжименти и ми написа две нови авторски композиции: “Пробуждане” и “Теменужена”

Какво дава електронната музика на джаза и как звучи Electronic Dreams?

Споменах в каква посока сме работили с Миро и с Младен за Electronic Dreams, но ми е трудно да обобщавам и дефинирам. Вдъхновени сме и от новите тенденции и технологии в музиката, в електронните ефекти на инструментите. Особено ярко е присъствието на Александър Леков и неговия басет, както бас китарата му, богата на звучности заради електронни ефекти.

За тази нова програма за мен отново бе важна музиката, а стлистиката е проява на великолепния музикален вкус на музикантите, с които избрах да работя. Те са виртуозни, интелигентни, в час са с новите тенденции и музицират в контекста на джаз идиомите: хармонически, мелодически, ритмически.

Например, в исторически план първите, които експериментират със здучността в джаза като приобщават електронни инструменти са Хърби Хенкок, Джо Завинул, Чък Къриа. Те са едни от първите, които ползват дръзко и изненадващо енергично кийборд в различните му проявления. Тази звучност е в основата на фюжъна, който става модерен през 70-те. После електронните инструменти не спират да вълнуват джаз музикантите. Нещо, което е симптоматично и в момента, защото се наблюдава ренесанс на електронните инструменти и ефекти сред най-добрите съвременни джазмени: Дони Маккаслин, Крис Потър, Марк Джулиана, Робърт Гласпър. Дори и в най-новия албум на законодателя на съвременния джаз Брад Мелдау “Finding Gabriel” има силно, но с мяра присъствие на електронни детайли и изразни средства, комбинирани с акустични инструменти. Албумът се появи на 17 май и го препоръчвам вдъхновено!

Това е твоята седма поредна концертна програма. Това са седем вселени, до които ти ни даде възможност да се докоснем, да опознаем, и да съпреживеем с теб красотата на джаз музиката. Кое ти дава мотивация да твориш в такива мащаби?

През тези седем години с радост се трудих за това, а редом с мен бе и е Мирослав Турийски. След смъртта на Румен Тосков Рупето, който приемам за мой ментор заедно с Христо Йоцов и Еко, не пях близо година. И след това преоткрих Миро Турийски, когото познавах и преди, но тогава го видях и разпознах в нова светлина. Така започнах да работя с него вдъхновено и минахме през различен музикален материал през това време: бразилски боса нова песни, джаз вокални класики, филмова музика, песните на Били  Холидей, бразилски песни, френски шансони, поп и рок песни от последните 2-3 десетилетия. Изобщо, интересни теми, в които всяка година се гмуркахме с любопитство на дете.

Всъщност, правя всичко това, защото обичам превъплъщенията на гласа си, обичам да изследвам метаморфозите на музиката според различни епохи, течения, култури, езици. И всичко това все пречупено през оптиката на джаза: не толкова заради импговизацията, колкото заради хармонията, певческата фраза, ритъма. Оказа се, че за мен е интересна и важна вокалната свобода. Гласът е специално пространство на духа според мен. Невидим, а така истинен. Той ме отразява в моята цялост: спомени, мисли, сънища. Гласът е моята биография.

Какво ново да очакваме от Мирослава Кацарова през лятото на 2019-та година?

Предстоят ми концерти на морето по време на лятното ми турне с програмата “Electronic Dreams”. Обичам открити пространства, дворове насред морски градове, или в Пловдив, или пък в София. Тъй че очаквайте концерти на открито. Сред тях ще са поредица от концерти с Мирослав Турийски и Теодосий Спасов през юни. Трябва да кажа, че заедно с тях, и с Младен  Димитров, с Александър Леков, със струнен квартет и с Орлин Павлов ще направим концерт на Античен театър на 11 юни, с който ще бъде открит вдъхновяващия и мащабен форум “Пловдив чете”.

А в качеството ми на организатор на Пловдив Джаз Фест работя и по реализацията на един от акцентите на концертите от “Опера Оупън”  на Античен театър - Лиз Райт Jazz Symphony. Лиз Райт пристига в България, за да направи концерт с оркестъра на опера Пловдив на 16 юли. Тя е една от най-добрите американски джаз певици, също и възхитителна интерпретаторка на госпъл. Изпълненията й са пропити от пъстрата тъкан на американската култура и музика, а гласът й е един от най-въздействащите на съвременната афро-джаз сцена.

Успоредно с това работя и по програмата на Пловдив джаз Фест, която много скоро ще бъде официално обявена.

Снимки: Диляна Флорентин - заглавна и Владислав Христов - галерия
 

 

Нова българска книга търси отговор на един от горещите съвременни екопроблеми – „ Защо изчезват пчелите?”.  Романът „Мистерията B-files“ на Мария Павлова ще бъде представена във сряда в галерия Тракарт от самата авторка.

 

„Книгата „Мистерията…” е с оптимистичен завършек, има  надежда за утрешния човек”, казва Мария Павлова. „Тя  е с отворен край, бих казала тъжно оптимистичен. Да, природата вече съвсем явно ни сигнализира да се спрем. Да, ние уж я чуваме. Но тя просто не е главният ни приоритет… Когато човек е поразен от тежка и нелечима болест, обикновено дълго преди това е имало симптоми, имало е предупредителни сигнали, и той е осъзнавал, че  примерно не трябва да пуши, но или не го е правел, или го е правел половинчато, или пак е почвал по старому като се пооправи. „Мистерията B-FILES“ е книга и за тези предупредителни симптоми, идващи от околната среда, за отношението ни към тях… Ако отворите Уикипедия ще прочетете, че ледниците на Арктика и на Антарктика изумително са намалели последните десетилетия. А те са климатици на Земята. Без тях утрешният човек как ще живее? И ще ни прости ли? Дали ако живее в температурен ад ще му е до радост и възторг, ще се отпусне ли и за миг душата му? Нищо не може да върне нечия  младост, но точно по същия начин нищо не може да възстанови и тези ледени шапки. Само арогантен и самозабравил се ум може да твърди с лека ръка обратното. Така мисля”, допълва тя.

 

„Самото писане не беше особено дълго, но то си имаше доста дълго предисловие. Около три години четях книги за пчелите, разговарях със земеделски стопани и пчелари. Освен това със съпруга ми, който много ми помогна при писането, защото е програмист, а в книгата има доста неща в тази посока, редовно сядахме в някое кафене и обсъждахме. Защо изчезват? Какво става? Как е възможно посред зима хиляди кошери внезапно да се изпразват, а никой да не е виждал и една пчела да отлита от тях?! И как така ще го правят без майката, самоубиват ли се, полудели ли са? Някъде на острови в океана ли отиват? Иначе, отговорът на въпроса какво точно убива пчелите в света и защо изчезват дойде внезапно, връхлетя ме тихо един ден и така и всичко друго си дойде на мястото. Разбира се, това е моята интерпретация, но аз вярвам в нея. Скоро след това започнах и самото писане. Първо написах много дълъг синопсис, защото в романа има втъкан и криминален сюжет, а после писах около година и половина”, споделя авторката.

 

Историята в книгата й е повече от интересна. Какво става, когато превърнеш голям световен проблем като изчезването на пчелите в приключението на живота си, в научно предизвикателство или в средство за разчитане на собствените си кошмари и халюцинации? Отговор дават три български екипа, тръгнали заедно с още стотина от цял свят по следите на пчелната мистерия. Тримата мъже и трите жени се вълнуват обаче не само от синдрома на празния кошер, загадъчен и сам по себе си, и дори не само от наближаващия климатичен апокалипсис, а и от най-обикновени неща като несъстояла се целувка или болно в аутистичния спектър дете, докоснало сърцето ти.

 

Екипът, който разгадае тайната на пчелите и предложи спасение, ще получи сто милиона долара, но в свят, който си отива, ценностите се пренареждат от само себе си. А за да победиш злото и в най-ужасните му, извратени измерения, ти е нужно не чудо, а приятели… Една тайна от древността може да помогне на загиващия свят, но готов ли е той за нея? Ще му я дадат ли трите екипа, или ще я оставят заровена под Стария Пловдив и Родопите? Може ли все още неродено дете да направи нещо необикновено с  невинността на енергията си?

 

Това е роман с много приключения, перипетии и  изненади. Смесват се личните мисли, вълнения и надежди с коварно растящия хаос в природата. Сюжетът е изключително динамичен, а главните действащи лица са две – пчелите и хората. Защо бягат от нас пчелите и повличат ли ни със себе си? Обречено ли е всичко или все още има надежда?

 

Изданието е отпечатано с подкрепата на Дистрикт 130 – България/District 130 – Bulgaria, Lion“s Club International.

 

Споделете ни във:
Страница 4 от 1507

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…