Капана.БГ

Капана.БГ

Опера Пловдив кани на световна премиера на две камерни произведения – „Portrait of Unknown”/“Портрет на Непознатото” на Петър Дундаков и “A Voice, Unheard”/ “Глас, Нечут” на Пол ван Брюхе на 9 ноември (събота) от 19 часа в поредицата Опера Бутик.

 

„Voices Unheard”/ “Гласове Нечути” e концерт със съвременна класическа музика. Концепцията му е изградена върху идеята за сливане на хоризонтите чрез комуникация и свързването на различни гласове в буквален и музикален смисъл.

 

Двама добре познати композитори от две различни страни и културни наследства (Петър Дундаков – България  и Пол ван Брюхе – Нидерландия), две отлични певици (Марийке Костер – Нидерландия и Вера Гиргинова – България), талантливата пианистката Маргарита Илиева и изключителните музиканти на Държавна Опера Пловдив: Кирил Пенчев ще преплетат своите артистични “гласове” и ще звучат заедно в един уникален концерт.

 

Двамата композитори – Дундаков и Брюхе – споделят желанието си чрез своето изкуство не просто да изразят определена музикална естетика, а да общуват чрез музиката си. Смятайки комуникацията (или нейната липса) за един от най-важните аспекти на съвременното общество, те представят своя коментар върху него в своите творби.

 

За този проект Дундаков и Брюхе се колаборират не само на музикално, но и на философско ниво, създавайки културни мостове в търсенето на нови пътища за своето изкуство.

 

Концертът се осъществява с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България

 

Билети се продават на касата на Операта и в мрежата на Ивентим.

Голяма финансова подкрепа получават и три фестивала за класическа и джаз музика

Музиката и танците са най-подкрепените изкуства в бюджета за култура през 2020-а година. Резултатите от комисията, избрала кои събития да подкрепи като част от Културния календар на Пловдив през следващата година бяха публикувани официално днес. Над 30 са подкрепените проекти, като има и няколко резерви, ако някой се откаже.

Най-голяма подкрепа от общинските средства получава тринадесетото издание на One Dance Week – фестивалът е подкрепен с 67 313 лева. Комисията не финансира изцяло изисканата от фондация „Едно за изкуство и култура“ сума, а само част от нея – уточнението в документацията е, че сумата е изчислена като 70% (или максималното разрешено от Наредбата като процент) от усреднената стойност за едно представление.

Любопитно е, че другият престижен и доказан в Пловдив фестивал за съвременен танц и театър – „Черната кутия“ е също сред най-високо подкрепените фестивали. Част от бюджета също е редуциран, но сумата, която се отпуска е в размер на 52 200 лева.

Няколко музикални фестивала също получават субсидия в рамките на тази сума. „Пловдив джаз фест“ е на второ място от всички събития по размер на финансовата помощ – получава 53 770 лева, като с подобни средства се подкрепят „Дни на музиката в Балабановата къща“ – 52 200 лв и „Европейски музикален фестивал – Пловдив“ на „Кантус фирмус“ – с 50 670 лв.

45 000 лева ще получи литературният фестивал „Пловдив чете“. Следващият фестивал по размер на финансирането е „Капана фест“- сезон 2020, който получава 38 000 лева. Суми около 30 000 лева получават още няколко събития от културния календар – кинофестивалът „Златния ритон“, „Седмица на съвременното изкуство“, фестивалът „Пловдив – древен и вечен“, фестивал „Пълдин – етно“ и „Пловдив – СтоЛица на песента“.

Тези и останалите общо над 30 подкрепени фестивала и приблизително толкова организации предстои да подпишат договори с община Пловдив. Ако някой от тях се откаже, на тяхно място може да се включи някой от резервите. Всички резултати са публикувани на сайта на общината.

На 6 ноември 2019 г., сряда, от 18:00 ч. в Малката раннохристиянска базилика в Пловдив се открива изложба икони от Добрина Бадалова.

Авторката представя 45 икони от българските иконографски школи, като сред тях има и няколко авторски. Включени са и непоказвани до сега миниатюри.

Добрина Бадалова е родена през 1971 г. в гр. Габрово. Изучава иконография при проф. Любен Прашков в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Своята творческа дейност тя започва през 1996г. От 1996 до 2005 г. живее в Братислава, Словакия.

През 2002 получава наградата „Св. Кристиано“ в гр. Баручело, Италия.

Нейни творби са показвани на общи изложби в БКИ в Братислава(1998, 2000), в Романския културен институт в Лондон (2007), в галерия "Траг" в Белград (2012).

Представяла е индивидуални изложби в Братислава (1996, 2002, 2004,2005), галерия „Диело“ (2001), Моймировце (1998), Кошице (2003), Търнава (2004), БКИ дом „Витгенщайн“, Виена (2012), БКИ Будапеща (2015).

Иконите Добрина Бадалова прави по техниката и технологията на старите зографи.

Изложбата ще продължи до 20 ноември.

 

Сдружение „Графично ателие“ ви кани на откриване на изложба - графика  на 5 ноември 2019 г., вторник, от 17.30ч.. в  галерия „Arsenal  of Art“ в кв.Капана. Събитието се осъществява по проект „Графично ателие – 2019“, подкрепен от Община  Пловдив.

Поредното издание на „Графично ателие Пловдив“ отново доказва многообразното третиране на една от най-привлекателните графични техники – литографията и комбинирането ѝ със сродни техники, каквато е ръчният офсет, даващ добра възможност за фотографски изображения.

И тази година високото ниво на участниците е налице. Свои графики ще представят Ангел Гешев, Атанас Хранов, Румен Нечев , Николай Няголов и Янко Ненов.

Перфектността на майстора печатар Спас Халачев, наречен умдрукер е гаранция за технологично високото ниво на графичния отпечатък.

Артистите са обединени от интереса си към графичното изкуство. Техните произведения показват възможностите на различни класически и нетрадиционни печатни техники - от дълбокия печат през литографията, сериграфията и офсета. Новите технологии на съвременната епоха предлагат неограничено поле за експеримент. В изложбата ще бъдат показани литография, офорт, aлография, офсет, и др. Целта е да се покаже резултата от свободното комбиниране на различни печатни техники, което подхранва и обогатява артистичния израз.

Графичният отпечатък има много широка публика и колекционери в цял свят. Сдружение „Графично ателие“ работи за създаването на отворено общество от любители и познавачи, както и за развитието на майсторско ателие за печат, където артистите, търсещи предизвикателствата на графичното изкуство, ще намерят професионално съдействие от високо квалифициран майстор печатар – умдрюкер.

„Графично ателие“ се осъществява с дългогодишната подкрепа на Община Пловдив. Това е неговото 23-то издание.

Тази вечер в 18.30 часа ще бъде открита традиционната изложба „15х5“ на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е подредена в Дома на културата „Борис Христов“, фоайе, ет.2.

В изданието през 2019 г., с куратор Христо Жеков, участват 15 художници, с различни концептуални и естетически виждания, специфични със своите стилови търсения и авторска индивидуалност в областта на изкуството. Всеки от 15-те участва с 5 свои творби, каквато е концепцията на експозицията от години.

Авторите, които участват в тазгодишното издание са Александър Гьошев, Ангел Китипов, Антоан Стойков, Антония Фингарова, Атанас Карадечев, Борис Богданов, Дан Григ,  Жорж Сопаджиев, Иван Чакъров, Михаил Маламски, Никола Апостолов, Петър Чучулигов, Стоян Заваринов, Тома Ненов и Христо Жеков.

Изложбата включва картини живопис и графика, скулптура и фотография и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив, като част от Календара на културните събития на града за 2019 година.

Пловдивският католически храм Свети Лудвиг пази паметта на Княгиня Мария Луиза и редица епископи

Източник: Lost in Plovdiv

Пловдивските храмове имат богата и вековна история. Една от сградите, които впечатлява най-много, е католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Тя е една от основните църкви в България и е наречена на името на краля на Франция, провъзгласен за светец поради изключителния си добродетелен и религиозен живот.

В „Свети Лудвиг“ пазят паметта на един от първите католически епископи, пристигнали в Пловдив. Андреа Канова се появява под тепетата през 1843 година. Тогава в Пловдив вече е имало изградена католическа църква и вероятно манастир. Тя изгаря през 1856 година, след което се издига нова сграда с помощта на Канова. Катедралата е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите й се поставят през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин, а е осветена на 25 март 1861 г., когато е и окончателно завършена. Камбанарията ѝ, известна като Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII.

Самият Андреа Канова издейства строителството и на множество католически храмове из цялата околност. Той е от ордена на капуцините, клон на известния Францискански орден.  Работи активно за образователни и културни цели – открива няколко училища, а в Католическата църква има изграден и орган, на който редовно се изнасят концерти.

Канова умира през 1866 година и е погребан в самата катедрала „Свети Лудвиг“. Любопитни са надписите в църквата на неговото надгробие, които са написани на български език, но на латиница – „Narodat go plaka umrel v Plovdiv 10 augusta 1866”. В близост до него е положен и неговият наследник Франческо Рейнауди. Той успява да спаси много българи след Априлското въстание, а по време на краткото съществуване на Източна Румелия е депутат по право в Областното събрание. Техният наследник Роберто Менини също е погребан в „Свети Лудвиг“.

Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията, енорийската канцелария и първоначалното училище „Свети Андрей“. Обновената църква е открита от Анджело Ронкали, който е нунций на Ватикана в България по това време, а през 1958 година става папа Йоан XXIII.

Изключително емоционален за българската история е и гробът на Княгиня Мария Луиза – съпруга на княз Фердинанд и майка на цар Борис III. Тя почива през 1899 година, а надгробието ѝ с нейна скулптура е в десния кораб на църквата, в близост до олтара.

През 1995 г. храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата и до днес остава най-голямата католическа катедрала в страната с капацитет от 600 души.

Разходка с Lost in Plovdiv из местата , където производителите и търговците продават своята стока в определен ден от седмицата или постоянно

Не е чак толкова далече времето, когато в Града под тепетата нямаше големи вериги супермаркети, а интернетът беше рядкост в  българските домове. Тогава пазарните дни са се ползвали с изключителна важност, не само за да заредят домакинствата с нужните продукти, но и като повод да се научат всички новости около съседите. В Пловдив все още има обособени няколко места, където производителите и търговците продават своята стока в определен ден от седмицата или постоянно. Там може да попаднете на плодове и зеленчуци, както отгледани в лични стопанства и от възрастни хора,  така и предлагани от прекупвачи от борсите около града. Пазарлъкът е напълно възможен, а ако попаднете на словоохотливи продавачи, подробно ще ви разяснят произхода на стоката.

Четвъртък пазар

Това е най-старото тържище в Града под тепетата и има сведения, че е на повече от 350 години. Всъщност, историята на пловдивските пазари и в частност на легендарното за града и региона тържище, датира много отпреди това. Те са описани още през 13 в. по време на кръстоносните походи. Най-точни данни обаче съществуват едва при османските и европейски пътешественици от 16, 17 и 18 век.

За Четвъртък Пазар се знае, че до юли 1893 той е заемал пространството около моста над река Марица. След това по решение на Общинския съвет бива изместен на сегашния площад Съединение. През април 1955 г. е наречен „Пловдивски кооперативен пазар“. Масите му са 1400 на брой и е имало още между 150 – 175 павилиона и дървени къщички. На самото тържище имало и няколко кръчми, където често освен за да се нахранят, пловдивчани се събирали и за  да бистрят политиката.

На 18 август 1984 г. е взето решение пазарът да бъде преместен и на неговото място да се вдигне паметника на Съединението.

На 26 септември 1986 г. Четвъртък пазар започва да работи на днешното си място върху площ от 3342 кв. м.

Понеделник пазар

Няма сигурни сведения откога точно е пазарът, но се знае, че през 1950 г. неговото начало е било още на площада при разкопките на Източната порта. Там, в началото на улицата, е имало бариера, която да спира навлизането на каруци в понеделник – пазарния ден. В района му е изградена първата бензиностанция през 1942 г. На площада се намира и паметникът на Йоаким Груев.

Гроздов пазар

Днес това е името на квартал в район Централен на град Пловдив, но в миналото на това място е имало стар турски чифлик и пазар, откъдето произхожда наименованието. По време на социализма площадът носи името „Вела Благоева“. В местното съзнание мястото обаче винаги  си остава „Гроздовия“. А грозде там са продавали, когато бул. „Руски“ е бил околовръстно шосе на Пловдив. Площадът е бил автогара и тълпите от хора, преминаващи оттам, са подтикнали търговците да формират плодовото тържище. През 1950-те и 1960-те години в квартала е централната автогара на града. През 1970-те години на Гроздовия пазар е работила кръчма „Тихия кът“, събирала интелектуалния елит на Пловдив.

Събота пазар

Така се нарича районът след линиите на Сточна гара в квартал Южен. Преди години тук са се събирали доста търговци с пресни плодове и зеленчуци от стопанствата си, но в момента тържището доста се разпокъса. Сега сергиите могат да се намерят както на покритото пространство пред поликлиниката, така и на новото обособено място пред големите хипермаркети до полицейското управление.

Житен пазар

Житният пазар в Пловдив се е намирал в подножието на Стария град на кръстовището до баня „Старинна“. След започване на прокопаването на тунела през 1950-те и формиране на новия булевард, житният пазар е преместен на изток, където днес е площада. Той носи името си от първоначалното предназначение на това площадно пространство, където се е провеждал ежеседмичен пазар на зърнени храни в края на 19в и началото на 20в.

Преди 1989 г. площадът е носел името Степан Шахбазян, но днес сред пловдивчани е по-известен с това си наименование.

Фермерски пазар

Фермерският пазар в Пловдив е градско събитие, което се провежда за първи път преди почти седем години.  Днес това е мястото, откъдето може да си набавиш пресни био плодове и зеленчуци, фермерско сирене и кашкавал, хляб с квас, домашни сладка и лютеница, чай и подправки, домашни сладки и веган кухня. Сред производителите, които вече са увеличили своя брой почти четири пъти, може да попаднете както на познати лица, така и на съвсем нови стопанства. Отскоро Фермерски пазар – Пловдив се завърна на първоначалната си локация във вече обновения мол Plovdiv Plaza и ще се провежда от 16 юни всяка неделя на ниво 1 в централния атриум от 10 до 14 часа.

Във вътрешността на отделните квартали в Пловдив също може да попаднете на обособени пазарни пространства, но за съжаление те остават все по-малко за сметка на предлагането в големите вериги. Днес вече шопингът може да стане дори по Интернет, а всички клюки се научават в социалните мрежи.

Страница 10 от 1647

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…