Капана.БГ

Капана.БГ

Площад Централен трябва да е готов до празника на града- 6 септември

Тотев: Абсолютно живея със самочувствието, че това са най-успешните мандати в новата история на града

Иво Дернев

Новата галерия на Гладстон ще бъде открита официално на 2 септември, на старта на Есенния салон на изкуствата. Сградата вече има Акт 15. Документът е излязъл в петък, а в момента се работи по изваждането на Акт 16. Паралелно с това се подготвя и първата изложба в новото място за културата. Графиците до края на годината се попълват, като е ясно, че от 15 декември залата ще се ползва от Дружеството на пловдивските художници, за традиционната коледна изложба.

В началото на септември се очаква и откриването на обновения площад Централен. Амбициите на общината са това да се случи за празника на града- Деня на Съединението 6 септември.

„ В началото на септември ще е готов и новия пловдивски булевард „Северен”. Всичко, което е започнато през последните две години ще бъде приключено до края на мандата. Финишираме по най-добрия начин. Онзи ден, като се качих на колоната на форума, изпитах невероятно удовлетворение. Ако си спомняте, символично започнахме работата в двата си мандата с друга колона- премахване на паметника на Филип Македонски. Сега завършваме с колона, но този път бях аз отгоре. Невероятно е усещането да видиш през тези години колко много се промени градът и мога да ви кажа, че абсолютно живея със самочувствието, че това са най-успешните мандати в новата история на града. Имаме най-успешното управление в последните осем години и съм щастлив от възможността аз да ръководя това управление. Невероятни успехи в Пловдив и невероятна промяна за тези осем години. Благодаря ви за това, което направихме заедно през тези осем години”, каза днес кметът Иван Тотев, малко преди да обяви официално, че няма да се бори за трети мандат.

Подготвят за събаряне красива вековна къща, намираща се зад дома на Калпакчиеви

Пловдив скоро ще загуби поредната красива вековна къща в самия център на града. Една от последните оцелели перли на улица „Май”, зад Радио-телевизионния център, се подготвя за събаряне. Разчупената двуетажна постройка вече е без покрив, а  просторният й двор изглежда като строителна площадка. Къщата до скоро бе обитавана, но по всичко личи ще последва бъдещето на няколко други стари сгради по иделичната уличка, на която се намира домът на Мария и Павел Калпакчиеви.

Хора от квартала смятат, че върху имота скоро ще се издигне нова кооперация, като тази, която построиха в съседство. Тя обаче никак не се вписва във визията и най-вече в духа на тази стара градска зона, граничеща със самата Главна улица и Цар-Симеоновата градина.

Една от многото ни любими рубрики на дигиталния гид Lost in Plovdiv ни запознава с още трима герои, за които Градът под тепетата не само мястото, където живеят, но и в което с удоволствие се губят

Снимка на корицата: Free Plovdiv Tour

Роси е дамата в днешния текст, която е посветила ежедневието си на маркетинг дейността на компания за производство на създадени с много любов и висококачествени съставки био бисквитки и меденки от лимец, а в свободното си време – често пише стихове.

Опиши Пловдив с няколко думи

За мен Пловдив е място, на което можеш да изгубиш себе си в капана на мечтите. Там където винаги е пролет с ярките цветове на къщите, мириса на рози по улиците, знаменцата в капана.

Твоето тайно кътче

Уличките из Стария град.

Любимото заведение

Е как, Отсреща!

Най-подценяваното място

Може би дворчето на контрабаса

Къде би завела някой, който не е оттук?

Балабановата къща!

Снимка: Free Plovdiv Tour

Иван и Велислав са част от проекта Free Plovdiv Tour. Безплатните пешеходни турове са едно от задължителните неща, които ви препоръчваме да направите, ако сте за пръв път в Пловдив. Те дават перфектния начален поглед върху забележителностите, които си струва да се посетят и видят. Информацията от тях е поднесена  винаги много изчерпателно, полезно и с голяма доза чувство за хумор, което превръща цялата двучасова разходка в истинско забавление.

Иван:

Опиши Пловдив с няколко думи

Градът, в който винаги се връщам. Спокоен, усмихнат, АЙЛЯК! Така си го представям, ако беше човек.

Твоето тайно кътче

След края на гребната има един въжен мост. И май вече не е тайно, а?!

Любимото заведение

СТЕНАТА!

Най-подценяваното място

Булевард Марица, хаха, понеже шофирам много. Любимия ми булевард, красив, без нито един светофар целия град изток-запад. И колоритен – има отсечка през Махалата.

Къде би завел някого, който не е оттук?

На Бунарджика, на Небет, на Сахата, в ресторанта на Каменица, на Античния, в Долче Фелини на центъра за кафе, в Стената за сладолед, в Рахата за ребра, и над Бойково за панорама над града. ?

Снимка: Free Plovdiv Tour

Велислав:

Опиши Пловдив с няколко думи

Гостоприемен, спокоен, уютен, разнообразен.

Твоето тайно кътче

Пътеките около Марица в района на Гребната база- прекрасно място за разходка след сутрешен крос.

Любимото заведение

За хапване на кюфтета- Паваж, за сачове- Рахата,  за приятни разговори, придружени с хубава кухня и чаша вино- thЕАТer (в двора на Драматичния театър), за сладки изкушения- кафето на Джумая джамия, за турска кухня- Софра. Абе… много станаха

Най-подценяваното място

Сахат тепе. Намира се в най-централната част на града, лесно достъпно е, подходящо е за разходки през деня и вечерта, но не се поддържа достатъчно и не привлича бизнеса и местните хора.

Къде би завел някого, който не е оттук?

Със сигурност бих направил доста подробен маршрут- разходка по ул. „Иван Вазов“, през Цар-Симеоновата градина и Пеещите фонтани, обиколка по Главната, Капана и Стария град, а ако има енергия качване и до Сахат тепе и Бунарджика.

Вечерта би била подходяща за разходка в селата около Пловдив (Марково, Белащица, Брестник), а след това на по питие в Капана и после в някой хубав нощен клуб.

 

 

Младата българска художничка Мартина Вачева отбелязва престижни успехи на международната сцена за съвременно изкуство през изминалите седмици в Германия и Словения. Репрезентираната от галерия Sariev Contemporary художничка, която е сред най-талантливите и перспективни млади съвременни български артисти, участва през това лято в 33-то Биенале на графиката в Любляна, където бе наградена с една от двете награди Research Residency Award – отличие, присъждано през годините на имена като Robert Rauschenberg (1963), Joan Miró и Victor Vasarely (1965), Frank Stella (1993), Günther Uecker (1995), David Hockney (1997), Richard Hamilton (1999), Damien Hirst (2001), Raymond Pettibon (2003), San Juan Poly/Graphic Triennial (2005), Jeon Joonho (2007), Justseeds (2009), Regina José Galindo (2011), María Elena González (2013) и Ištvan Išt Huzjan (2015). Биеналето в словенската столица, чието тазгодишно издание се откри на 7 юни и ще продължи до 29 септември 2019, представя творби на поканени за участие автори от цял свят. Куратори тази година са световноизвестният артистичен колектив  Slavs and Tatars, а сред селектираните от тях 30 участници освен Вачева са автори от САЩ, Китай, Иран, Великобритания, Полша, Украйна, Грузия, Словения и др.

Преди седмица в музея Фолкванг в Есен – една от най-значимите музейни институции в Германия, се откри първата музейна самостоятелна изложба на Мартина Вачева. Експозицията, озаглавена „КОРЕНИ / Roots / Wurzeln“ (11 юли – 25 август 2019), е част от изложбения формат  „6 1/2 Weeks“, представящ артистичните позиции на млади и новооткрити художници. Тя включва както специално създадени нови голямоформатни творби от керамика и други материали, така и нейни работи от 2013-2108 г., обединени от разнообразни и хумористични адаптации на теми от българския фолклор в характерното за стила на Вачева преплитане на традицията и модерността. Изложбата е знаменателна не само с това, че за пръв път представя млад български автор в музея, но и за пръв път българския език и фолклор присъстват в тази институция и са представени пред толкова голяма аудитория. Към изложбата е издадена брошура със забравена българска приказка и видео четене на тази приказка, а по време на откриването звучаха рок и етно български ритми.

2019 година е особено успешна за 30-годишната художничка. През април Мартина Вачева участва на престижния международен форум за съвременно изкуство Art Brussels, където бе представена от галерия Сариев. Вачева бе и сред поканените за участие художници в изложбата „Чуйте ни – Артистичен интелект“ с куратори Натали Хойос и Райналд Шумахер (4 април – 20 юни 2019, Пловдив), представяща престижната колекция от съвременно изкуство на „Дойче телеком“ (творби на Мартина Вачева са част и от Metropolitan museum library collection, Ню Йорк и колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих и Виена).

В момента нейни работи могат да се видят в груповата изложба „ФОН: Млади автори от Пловдив“ (5 юли – 30 август) – специално издание на дългогодишната платформа на галерия Сариев за подкрепа на млади художници „ФОН: Млади автори“. Изложбата включва специално създадени артистични проекти на девет пловдивски автори от най-младото поколение, представени на няколко локации в Града под тепетата, както и съпътстваща програма от събития.

Мартина Вачева е родена през 1988 г. в Пловдив. Живее и работи в Пловдив и областта Бретан, Западна Франция. Завършила е Националната художествена академия, София, специалност Илюстрация и специалност Книга и печатна графика, а през 2012 г. специализира в илюстраторския клас на Георг Барбър (АТАК) в Университета по дизайн и изящни изкуства Бург Гибихенщайн в Хале, Германия.
През 2016 г. Sariev Contemporary представя първата ѝ самостоятелна изложба „Sereality“ с куратор Вера Млечевска като част от изложбата „ФОН: Млади автори 2016“ на галерията. След успеха на изложбата нейните творби са изложени в много кураторски изложби и проекти като: „Lifestyles and Still Life“, куратор Вера Млечевска, Lubomirov/Angus-Hughes, Лондон, (2016); изложба на номинираните художници за наградата БАЗА за съвременно изкуство, Софийска градска художествена галерия (2017); „Изображението вече не е налично“, куратор Весела Ножарова, галерия Credo Bonum, София (2017); „Скъпи мой провинциалист“, куратор Виктория Драганова, Swimming Pool, София (2017); „Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)“, групова изложба – рисунки, куратор Правдолюб Иванов, Sariev Contemporary (2017); „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“, куратори Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева, галерия Credo Bonum, София (2017); „Baywatch“, куратори Натали Хойос и Райналд Шумахер, KVOST, Берлин (2018); „Dias de Romance“, куратор Кармен Ферейра, Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018); „Шок и ужас“, куратор Стефка Цанева, Гьоте-институт България, София (2018); „Потапяне – ФОН: Млади автори от Пловдив“, куратор Вера Млечевска, Посолство на България в Хелзинки, Финландия (2018); „Чуйте ни – артистичен интелект (творби от колекцията на Дойче Телеком), куратори Натали Хойос и Райналд Шумахер, Пловдив (2019); „ФОН: Млади автори от Пловдив“, Пловдид, 2019 и др.
През 2019 г. Мартина Вачева участва в Art Brussels (25-28 април 2019), където бе представена от Sariev Contemporary. Освен това, през лятото на 2019 г. тя участва на 33-то Биенале на графиката в Любляна (7 юни – 29 септември 2019 г.) с куратори Slavs and Tatars, и има първата си музейна експозиция в Музей Фолкванг в Есен, Германия в рамките на изложбения формат „6 1/2 седмици“ (11 юли – 25 август 2019 г).
Мартина Вачева е носител на наградата БАЗА 2017 за млад художник – награда, присъждана от Софийска градска художествена галерия и Институт за съвременно изкуство – София. Тя бе наградена с двумесечно участие в Residency Unlimited, NY.
Творби на Мартина Вачева са част от колекциите Art Collection Telekom, Metropolitan museum library collection, Ню Йорк и колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих и Виена.
Мартина Вачева е репрезентирана от галерия Sariev Contemporary от 2018 г.

Броени дни, след като археолозите се натъкнаха на древната стела, посветена на Дионисиевите мистерии, колегите им реставратори вече постилат „килима“ от мозайки на второто ниво на защитната конструкция.

„Първите няколко квадратни метра от реставрираните мозайки от втория (по-късен) слой са вече обратно в Епископската базилика на Филипопол!“ – това написа екипът на реставратора Елена Кантарева.

През изминалите дни към екипа ѝ се включиха и доброволци, които споделиха, че преживяването е изключително интересно.

Камъче по камъче, пласт след пласт, Епископската базилика на Филипопол не спира да ни изненадва. Съвсем скоро това ще бъде най-големият археологически обект в България с 2000 кв.м. мозайки от IV век сл. Хр.

Оцелелите от това унищожение издигнали Дионисиевата стела, открита в Голямата базилика

Преди унищожението провинциалният управител Приск събира жителите на Филипопол на Римския стадион и чете писмо от императора

През 250-а година готите унищожили и опожарили града, избили десетки хиляди, а други извели в плен

Теодор Караколев

Откритата стела, посветена на Дионисиевите мистерии, е едно от събитията в археологията на 2019 година. По мнението на проучвателите, това е сред най-ценните документи от епохата, свързана с императорския култ, живота в града и мистериите, свързани с тракийския Дионис. Тя дава информация за членовете на култа, част от които имат и различни роли в ритуала. Детайли какво точно са правели участниците в мистериите няма, тъй като те са пазени в тайна от останалите членове на обществото.

Самият надпис обаче е доста категоричен относно резултатите от култа към Дионис. Съвсем накратко – ако сте член на този култ, то вие ще оцелеете от варварските нашествия.

Независимо от изтриването на част от текста (т.нар. damnatio), става ясно, че стелата е издигната веднага след готското нашествие от 250 година. Това е периодът на т.нар. „Войнишки императори“ в Римската империя. По това време централната власт се сменя много бързо и повечето владетели не остават за дълго на своя пост – по 2-3 години, преди да бъдат убити и сменени от друг претендент.

По това време император е Траян Деций – едно от по-популярните имена, макар и с кратък живот. Вероятно популярността му се дължи на факта, че умира на бойното поле именно в битка с тези готски племена – един от малкото римски императори, който умира в битка. За това – малко по-късно.

Животът в Пловдив, или Филипополис, си е продължавал без огромни трусове по време на безбройните промени. Най-вероятно градът към 250-а година е бил все още здраво защитен от стените, издигнати през 172 година от Марк Аврелий. В по-ранни времена крепостните стени са ограждали основно Трихълмието, но към края на II век и началото на III-и Филипополис вече е твърде голям и важен. Така защитните съоръжения вече ограждат и Форума или Агората на Пловдив. По времето на Готските нашествия южната крепостна стена е преминавала малко под Форума – приблизително под днешния Военен клуб, площада и подлеза на Тримонциум. Всъщност, разкритата в подлеза археология е именно вход през тази крепостна стена – макар и, вероятно, видимото там да е преправено от император Галерий през 50-те на III век.

Приблизителни граници на укрепения Пловдив върху днешна карта в началото на III век

 

На изток тази крепостна стена е достигала до днешната Малка базилика. На запад е ограждала града около Сахат тепе, а на север – по старото трасе, което е най-видимо и в голяма част експонирано и днес – през Римския стадион, над северната страна на Тунела, покрай Лапидариума и до Небет тепе. Това голямо пространство – от Небет тепе до Тримонциум и от Сахат тепе до Малката базилика – е бил градът, поне защитеният град, през III век по време на готското нашествие.

През 249 година готите нахлуват в днешните български земи. Преминават Дунав и водят поредица битки в римските провинции Мизия и Тракия. В Никополис ад Иструм – чиито останки днес са видими близо до Велико Търново – претърпяват поражение от император Деций. След различни маневри между императора и готския лидер Книва, Пловдив е обсаден от готите. Императорът не може да реагира веднага с армиите си, но изпраща писмо до жителите да не се предават или да не влизат в бой, преди той да пристигне с подкрепления.

Основните писмени сведения за готското нашествие дават трима древни историци – Дексип, съвременник на събитията, Амиан Марцелий и Йорданес, които пише за тях няколко века по-късно. Смята се, че императорът е останал с армията си в Берое – Стара Загора – за да организира силите си, но готите са били по-бързи и са стигнали Филипополис.

Писмото, което Деций изпраща на високопоставения Приск, е прочетено пред тогавашните филипополски граждани на античния театър. Самият Луций Приск е провинциален управител – по това време градът изглежда е предпочитан като център на провинция Тракия от него. В писмото от императорът се призовава отбраната на града да става само зад стените – да не излизат на битка на открито поле, тъй като са по-неопитни от готите. Интересен пасаж е частта, в която той призовава всички с имения извън града да не се жертват за тях, тъй като животът и сигурността им е по-важна. Изглежда извън градските стени е имало доста имения, вили и други собствености, които не са били защитени от крепостните съоръжения.

Въпреки всичко готите превземат и опустошават града. Вероятно това е станало след предателство. Император Деций не успява да се притече на помощ и градът е опустошен. Десетки хиляди са избити, други са взети в плен от готите. Самият град е опожарен и почти сринат със земята. Амиан Марцелий пише, че жертвите – избити и отведени в плен са над 100 000, но вероятно тази цифра е преувеличена.

Самият император няма по-добра съдба. Съвсем скоро след това той среща армиите на готите в Мизия, близо до днешния град Разград, и умира в битката – първият римски император загинал на открито поле в бой.

Самият Пловдив се възстановява бавно от тези опустошения. Стелата е доказателство, че част от жителите са оцелели. Крепостните стени са укрепени, а относително спокойствие в империята настъпва при двамата императори – Валериан и Галиен в годините до 268 г. На тях жителите на Филипополис благодарят в откритата стела.

Градът е продължил своя живот – само век по-късно той е достатъчно голям и важен център, за да събере алтернативния събор, направен в противовес на Сердикийския от 343/44 година. Християнското население е значително – приблизително тогава се строи и първата сграда на Голямата базилика, чиито мозайки ще можем скоро да видим на долния етаж на бъдещия музей. Някъде по това време и откритата стела вече не е ценна, тъй като е белег на старото езичество. Тя се обръща с главата надолу и става част от настилката в нартекса пред входа на Епископската базилика. И така до 2019 година, когато археолозите отново я откриха за света.

Понеделник вечер от 21:10 Филмови нощи във Филипополис предлага нова възможност на всички, които не успяха да видят великолепния документален филм на Камелия Петрова Лятото на обичайните заподозрени. Той проследява Обичайните заподозрени зад сцената, в буса, на брега на морето. Едно пътуване, запечатало моменти от най-незабравимите концерти на голямото лятно турне на групата през 2018 г. Ще видите още Иван Лечев, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов, Стоян Янкулов, Никола Стоянов и The Gentleman. За среща с пубиката преди и след края на прожекцията пристига Стефан Вълдобрев.

Късната прожекция от 23:30 ч. ще бъде тази на българската драма Снимка с Юки на Лъчезар Аврамов – завръщане на българската звезда Руши Видинлиев. Филмът проследява българин и японка, които се срещат в Канада, където и двамата водят имигрантски живот, След като се женят, те заминават за България, за да започнат инвитро процедури и да имат свое дете. В България обаче двамата стават участници в трагичен инцидент, след който нищо вече не може да бъде същото.

Напомняме ви също така, че тазгодишното издание тепърва ще предложи още една класика на почитателите на голямото кино, това ще бъде „Амадеус“ (25.07) на режисьора Милош Форман.  Очакват ви също така още няколко прожекции на новия екшън-трилър на Люк Бесон – „АННА” (от 20.07), който бележи завръщане на режисьора към неговите корени.

Цените на билетите за кинопанорамата са 7/6 лв. Продават се на касите на лятно кино „Орфей“ /19.30-23.30ч/ и LUCKY Дом на киното /16.00-21.00 ч/, както и онлайн на boxoffice.bg.

Страница 2 от 1551

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…