Капана.БГ

Капана.БГ

Над 110 хиляди лева се пренасочват за археологически разкопки и експониране на Форум Север и Форум Юг- Изток с изменение на годишния бюджет на общината

Правят полигон за кормуване в Тракия, 70 хиляди лева отиват за видеонаблюдение на Бунарджика и бул. „ Мария Луиза”

Правят Детски атракционен център в двора на Кукления театър с близо 300 хиляди лв. общински средства

Иво Дернев

С общо 873 659 лева ще бъде изменен тазгодишния бюджет на общината, ако общинските съветници приемат предложението на кмета Иван Тотев на сесията на местния парламент този четвъртък. Средствата ще бъдат пренасочени най-вече за образователна инфраструктура по районите и за дейности и проекти, свързани с културата и градското наследство.

Заради новите отговорности на Градска художествена галерия, която се очаква от тази седмица да поеме стопанисването на новата галерия „Капана”, се налага екипът на институцията да бъде увеличен. Директорът на ГХГ е поискал пет нови щата, като в предложението за сесията е посочено, че те ще са нужни за обезпечаване дейността на двете нови изложбени пространства- Детмат и галерията на Гладстон. Преди няколко дни обаче се разбра, че най-вероятно ДПХ ще се завърне в бившия си дом с новото име „2019”, така че не е ясно дали предложението няма да бъде променено в движение. За петте нови щатни бройки на ГХГ са й необходими допълнителни 34 880 лева, които ще бъдат гласувани от старейшините в четвъртък.

45 хиляди лева от бюджета се прехвърлят за археологически дейности на Форум Север, а за експонирането на Форум Юг-Изток средствата за 69 800 лв.

По искане на кмета на район Централен Георги Стаменов 70 хиляди лева ще бъдат насочени към осигуряване на системи за видеонаблюдение на Бунарджика и по бул. „Мария Луиза”. Към район Тракия пък отиват 36 хиляди лева, за изграждането на полигон за кормуване. Най-голямата сума в преразпределението на бюджета ще е за Кукления театър. С 295 хиляди лева ще бъде изграден Детски атракционен център в двора на Куклите.

Съветниците могат да гласуват и отпускането на близо 19 хиляди лева за ремонт на покрива на кооперация на улица „Павликенска”, жителите на която са твърде възрастни и не могат да си позволят да оправят сградата си, пострадала сериозно при една от летните бури.

Драган Калофереца умира десетилетия преди създаването на къщата

Иван Куюмджиоглу, построил шедьовъра „къща на Драган Калофереца“ – е дал пари на брат си за издигането на днешния Етнографски музей, или Аргир Куюмджиевата къща

Теодор Караколев

Сградата, известна като „Къщата на Драган Калофереца“, попадна в последните дни в медиите – с откритите при проверка стенописи, при проверка от районното кметство. Къщата е в лошо състояние, а неясната ѝ собственост и странното, понякога, поведение на Министерство на културата и Националния институт за паметници на културата будят притеснение какво ще е нейното бъдеще. Интересът към нея, разбира се, е провокиран от нейното минало – което е изключително интересно.

Откритите стенописи не са изненада – дълги години там се помещава Националния институт за паметници на културата, за което дори и до днес напомня остатък от надпис над входа към улицата. Преди да бъде национализирана и използвана за целите на културата тя е била собственост на наследници на предходните си собственици и не в много добро състояние. Към края на 50-те, началото на 60-те години, когато Христо Пеев и Емил Момиров завършват знаменитата книга „Пловдивската къща през Възраждането“, къщата е в много лошо състояние. В последствие тя е реставрирана, за да добие сегашния си вид – на места си личат бетонните укрепвания по подпорите ѝ, други части от сградата пък са напълно автентични.

Над входа все още се чете „Национален институт за паметници на културата Филиал Тракия Пловдив“

Началото на историята на това място, поне що се отнася до това как го възприемаме днес, започва преди малко повече от 200 години. Името, с което днес наричаме къщата, всъщност не е най-правилното. Драган Калофереца единствено притежава имотът, на който по-късно ще се построи днешната къща. Той живее в края на XVIII и началото на XIX век по времето на пловдивския митрополит Кирил, който умира през 1808 година. Ако се доверим на сведенията на Константин Моравенов, който разказва за сблъсъците между Драган и митрополит Кирил, то първият би трябвало да е живял именно в началото на XIX век. Драган Калофереца се е борил с помощта на еснафа си срещу богати изедници гъркомани, „челебии“, но фанариотският владика е успял да го изгони, разказва Моравенов.

Самият Драган Калофереца е бил богат абаджия и търговец. Пътувал е по цялата Османска империя. Оставя богато завещание, което остава надолу по поколенията за една от наследничките му по женска линия. Така стигаме до времето на построяване на сегашната къща. Тази жена се жени за хаджи Иван Куюмджиоглу. Също богат търговец, той взема този имот като зестра. Печели много добре, като също пътува по цялата Османска империя и извън нея. Преживява своите добри и лоши моменти. Моравенов го описва като прост и невеж човек, но богат и добър.

С богатството и добрината си Иван Куюмджиоглу помага на своите братя – помага за сватбите на дъщерите на единия си брат Никола, а дава огромен заем от стотици хиляди грошове на другия си брат Аргир. Именно този брат е доста известен, макар и да няма успешна бизнес кариера. Къщата на Аргир Куюмджиоглу, построена през 1847 година, е издигната именно със заема от брат му Иван. Днес там е Етнографския музей.

Къщата на брата на Иван – Аргир Куюмджиоглу

Самият Иван строи своята къща след това – в периода 1848-50 година. Това е „една от най-съвършените къщи“ по своята архитектура, пише арх. Христо Пеев. Фасадата ѝ всъщност не е към улицата, а към двора и днес трудно се вижда от високия зид. Входът е с красив портик с дървени колони. Има висок сутерен.

Централният вход с портика

През 1854 година са построени и няколко помощни сгради в двора – мааза (склад) и баня. Има надпис за издигането им със съответната година. Малко по-рано е изградена и чешма, която днес обаче е в двора на къща-музей „Клианти“, преместена там в някъв момент. На чешмата са изписани инициалите на Иван Куюмджиоглу и годината 1847. След смъртта на Иван Куюмджиоглу неговия бизнес поема синът му Костаки, който също се справя добре, макар и също със своите успехи и спадове.

Чешмата с инициалите на Иван Куюмджиоглу в двора на Клианти

След това сградата следва общата съдба на сградите в Старинен Пловдив. В годините след Освобождението градът премества своя икономически център в низината. Трихълмието става бедна част на града, а така сградите вече не се поддържат достатъчно добре и започват да се разпадат. Така, докато там не се настанява НИНКН.

Между 600 и 1500 лева ще се плаща за събитие в експозиционните зали на Гладстон

Изложбената площ там ще се предоставя за 20 дни срещу 1000 лева

Иво Дернев

Градска художествена галерия официално ще стопанисва новата галерия „Капана” (бившият Детмаг) в края на седмицата. Общинските съветници ще гласуват предложението ГХГ да поеме грижата за обекта на сесията в четвъртък. Тогава ще бъдат приети и цените за посещения и ползване на новите експозиционни зали в града- тази на малката главна и галерията на Гладстон, която ще се казва „2019”.

Все още недовършената изложбена сграда, за която след септември вероятно ще се грижат от Дружеството на пловдивските художници, ще е с платен вход. Билетът за влизане ще струва 4 лева за възрастни, 3 лева за пенсионери, 2 лева за учащи се. Ще се правят намаления при групови посещения. Посетителите ще могат да ползват услугите на екскурзовод или аудиогид. Живата експозиционна разходка из залите ще струва 10 лева, ако гидът използва български език, и 15 лева, ако трябва да говори на чужд. Ползването на аудиогид ще струва левче.

Определени са и цените за наемане на галерия „2019” за дневни прояви- конференции, концерти, различен вид представителни събития. 600 лева ще е тарифата, ако наемете изложбените зали за 3 часа. Цената става 900 лева, ако часовете са 5, и 1500 лева ако са осем. Конферентната зала ще се отдава под наем отделно за между 300 и 700 лева, в зависимост от времетраенето на събитието. Цените за подреждане на изложби в експозиционните площи също вече са фиксирани. За период от 20 дни ангажирането на цялата изложбена площ ще струва 1000 лева. За същия период голямата зала в галерия „2019” ще се отдава за ползване срещу 500 лева, а малката- срещу 400 лева. За период от 30 дни цените съответно стават 1200 лв., 700 лв. и 500 лв.

Билетите за влизане в галерия „Капана” ще са на същите цени като тези в „2019”. Наемането на изложбените зали на Малката главна за дневни прояви обаче е по-евтино- между 400 и 900 лева, в зависимост от часовете за ползване.  Цените за подреждане на изложби там са 800 лева за период от 20 дни, при ползване на всички експозиционни площи, 400 лева само за голямата зала и 200 лева за малката. За 30-дневна изложба цените стават 1000 лева за цялата галерия, 600 лева за голямата изложбена зала и 250 лева за малката.

АНИМА предлага лесни техники за релаксация и самопомощ при стрес, демотивация или тревожни разстройства

Клиничният психолог Петя Стойчева Кривицки създаде първото по рода си мобилно приложение на български език за спокойствие и психично здраве. Апликацията предлага ментални упражнения с водещ глас на психолога за релаксация, мотивация и самопомощ в случаи на повишен стрес, преумора, демотивация, депресия, натрапливи мисли, панически атаки, тревожност, фобии и други състояния, които влошават качеството на живот.

Приложението АНИМА учи на самопомощ за успокояване на ума, справяне със стреса и постигане на по-добри резултати в работата и ежедневието. Упражненията комбинират доказано ефективни психологически подходи и техники за релаксация. Създадени са за лесна употреба от всеки, който има нужда да успокои ума си и да се справи с определена житейска ситуация или емоционално състояние.

“Всички сме имали моменти на натрупан стрес, тревоги, липса на мотивация, а някои хора дори губят умението да се наслаждават на живота си. Невинаги хората осъзнават навреме, че са преуморени, че съзнанието им е под стрес или че са застрашени от “прегаряне” (т.нар burnout). По данни на СЗО над 300 милиона души в света страдат от депресия и над 260 милиона – от различни форми на психични разстройства. Тези статистики не включват хората, които изпитват честа тревожност, уморени са от ежедневието, работят под стрес или преживяват трудни житейски ситуации. На практика това може да е всеки един от нас. Затова създадох АНИМА – техники за самопомощ в ежедневието, които да са достъпни за хората и които в никакъв случай не заместват нуждата от консултация с психиатър или медицински специалист, при случаи на клинични психични заболявания”, обяснява Петя Стойчева Кривицки.

Упражненията в АНИМА са разделени в няколко категории – спокойствие, справяне, мотивация, взаимоотношения и спорт. Потребителят може да селектира любими сесии и теми и има бърз и лесен достъп до избрани записи по всяко време и навсякъде. Всяка сесия е с продължителност от няколко минути и може да бъде слушана по колкото пъти е необходимо на ден. Приложението предлага и функционалност за самооценка на емоционалното състояние, като дава възможност за самоконтрол и проследяване как се променят емоциите на потребителя с всеки изминал ден.

Категориите в АНИМА предлагат различни упражнения за успокояване на ума, отпускане на тялото,  хармонично дишане, организиране и мотивиране на личността, справяне с тъга, болка или стрес, преодоляване на зависимости, страхове, фобии, неспокоен сън, тревожност и натрапливи мисли, както и освобождаване от чувства като ревност, обида, разочарование, загуба на близък, омраза, завист или др. Има и специална категория за спортисти с ментални тренировки за мотивация, концентрация, визуализация и възстановяване.

Приложението може да бъде свалено безплатно от App Store, като използването на упражненията е с платен абонамент. При интерес, всеки потребител може да се свърже с автора и да получи безплатни демо записи, според конкретните интереси и нужди. Скоро приложението ще бъде достъпно и в Google Play.

Линк към приложението:

https://apple.co/2GrtVgE

Емили Бронте се ражда на 30 юли 1818 г. в Торнтън. Заедно с двете си сестри, Шарлот и Ан, е сред най-известните английски писателки. Позната е най-вече с единствения си роман „Брулени хълмове“, но пише също поезия. Творбите си подписва с псевдонима Елис Бел.

Романът ѝ е признат за класика в англоезичната литература и е адаптиран няколко пъти за големия екран.

След като брат ѝ умира от туберкулоза през септември 1848 г., и Емили е поразена от опасната болест. От записките на Шарлот разбираме подробности за нейното състояние. Тя пише, че от ден на ден Емили става все по-слаба. Становището на лекаря за болестта ѝ е неясно. Пробва лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи, е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.

По обед на 19 декември 1848 г. състоянието на Емили се влошава. Тя умира в същия ден в къщата си в Хауърт, неуспявайки да види огромния успех, на който се радва романът ѝ „Брулени хълмове“. Днес нейният дом е превърнат в музей.

Представяме ви някои от най-красивите любовни цитати на Емили Бронте:

„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”

„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“

„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“

„Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“

„Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил.“

„Дойдох до тук единствено да зърна лицето ти. Борих се с горчивия живот откакто за последно чух гласа ти. И трябва да ми простиш за мълчанието, защото се мъчих единствено заради теб.“

„Не мога да погледна към каменния под, без да видя лицето ѝ, вдълбано в плочите. Във всеки облак, във всяко дърво, нощем в самия въздух, а денем във всичко, което погледна, винаги чувствам нейния лик.“

„Добрината ти ме накара да те обичам повече, отколкото ако бях заслужил любовта ти; и макар че не бих могъл и не мога да скрия истинския си характер от теб, аз съжалявам и се разкайвам, че съм такъв, и ще съжалявам и ще се разкайвам, докато умра!“

„Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.“

„Любовта никога не умира.“

Новата книга на Мартин Ралчевски – роман, изграден върху реални събития

Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив отваря врати днес – 30 юли 2019 г. /вторник/, от 18.00 ч., за представянето на новата книга на Мартин Ралчевски „Смисълът в живота“.

Романът е изграден върху реални събития. Изключително емоционален, той оставя в съзнанието на читателя ярка диря и позитивно усещане за обкръжаващата ни действителност. От една страна „Смисълът в живота“ разкрива самотата и противоречията в духовното битие на човека, но от друга – предлага решения на проблемите.

Определят Мартин Ралчевски като православен християнски писател. Роден в София, той завършва спортно училище. След това завършва „Богословие и география“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като преподавател в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и асистент в Богословския факултет на Софийския университет. Има дисертация на тема „Свидетели на Йехова – критичен анализ“. Участва като каскадьор във филма „Троя“. Женен е и има три деца. Мартин Ралчевски е автор на осем романа, два сборника разкази и четири сценария. Превеждан е на английски, руски и немски език.

Акцията е насочена към осъзнаване на огромните количества боклук, които съвременното общество създава

Екип творци преплава част от река Марица като част от артистична акция срещу боклуците, които съвременното общество изхвърля без да рециклира адекватно. По идея на Серж Екер и Александра Димитрова бе създаден сал от рециклирани материали, който отплава от Водната палата в източна посока по течението на пловдивската река. Това стана снощи около 18 часа.

На сала се качиха още няколко техни колеги. Салът основно се задвижваше с гребла, но имаше и конструкция за платно. Самият той бе изработен от различни преизползвани материали, сред които строителни палети и др.

Преплаването на реката приключи брега на Марица срещу острова Адата, където проектът продължи с дейности на брега. Проектът е част от Adata Air, в който участват различни артисти в опит да обживят и направят реката по-достъпна и атрактивна за пловдивчани и да я включат в живота на града чрез култура и изкуство.

снимки: Лина Кривошиева

Страница 13 от 1570

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…