Капана.БГ

Капана.БГ

Журналистът Мохамед Халаф ще гостува в Котка и Мишка Локал. Една от малкото му публични срещи с публиката ще се състои на 16-и юни, от 18.30 ч., на импровизираната сцена в най-новото и готино място в Капана.

С него ще разговаря политологът Димитър Аврамов. Двамата ще обсъдят множество теми. Ще говорят за Близкия изток: Хаосът и сривове на обществата - диктатури на граждански войни. За ядрения Иран!? За Ислямофашизъм и Европа: Войнате в Украйна и Близкия изток. Ще коментират още как и по какви причини американо-европейската война срещу тероризма е неуспешна? Хамас и Израел - войни без край.


Интервю с Красимир Димовски

Красимир Димовски е роден в Асеновград, израснал e в Яврово. Завършил е Чешка филология. Живее и работи в Пловдив.

Димовски е публикувал стихове, разкази и новели в литературни издания и в периодичния печат. Автор е на сборниците „Ние, кавалеристите“ и „Райската градина“. Последната му книга – „Момичето, което предсказваше миналото“, бе отличена с Наградата на СБП (2021 г.) и Награда „Пловдив“ (2021 г.).

 Г-н Димовски, в книжарниците вече е новата Ви книга „Ловецът на русалки“. Предишната – „Момичето, което предсказваше миналото“, се прие възторжено от читатели и критика. Само преди дни сборникът с 13 невръстни разказа получи поредните престижни награди. Очаквахте ли този успех?

Всяка книга си има съдба. Но за разлика от човешката, тя не е праволинейна като време. Книгата може да се спотаи, може за дълго време да не диша, може да прониква, да се връща в себе си, да избухва, да манифестира, отново да се затвори в себе си, да разпръсква тъга или за много дълго да облъчва. Със сиянието на мъдростта, яростта и любовта. А може и да облъчва смъртоносно. Зависи от разпада на думите в нея или пък от съединенията им.

Книгата не е нещо безопасно.

Великите книги могат да нанесат по-големи поражения от Чернобил и по-големи сътворения от ония изначални шест дни...

И все пак за успеха…

Добрите писатели имат щастието или пък нещастието, че не са като спортистите, при които е абсолютно определящо да вземат някаква награда, да се класират на челните места, да се качат на почетната стълбица, иначе многогодишният им труд се обезсмисля. Тази категоричност не е валидна за пишещия човек. Той е самотен бегач, който се състезава сам със себе си. В този смисъл е малко шизофренично да говорим за награди. Но все пак са приятни.

„Ловецът на русалки“ – какво се крие зад това мистично заглавие?

Това са три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. И любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Стремежът да подчиниш сърцето на света и стремежът да се подчиниш на едно женско сърце се преплитат в тези три истории. Всъщност не знам дали любовта и яростта са различни състояния.

 Тези три новели се изчитат на един дъх заради неочакваните обрати в повествованието и изненадващия край на всяка една от тях, край, който трогва, вълнува и замисля. А „Ловецът на русалки“ – третата новела, е по-скоро роман.

 Може и така да е, това не е толкова важно.

 Любопитно е, че темата за войната в най-страшните ѝ проявления и последствия присъства и в „Момичето, което предсказваше миналото“, и сега – в „Ловецът на русалки“, само че с акцент на диктатора в най-странните му, страшни и комични проявления…

Диктаторът, да. Опитах да си обясня тази изпепеляваща любов към властта, жаждата да владееш света... Трагизмът и страстта в тази любов са се разпаднали на атомите на комичното. Този разпад е в диктатора, този разпад се осъществява в това сбъркано човешко същество, облъчвайки със смъртоносни дози всички – и тези, които му вярват, и тези, които не му вярват, които са готови да умрат в неговото име и които умират от страх от името му.

В новелата „Бащата на света“ опитах да го видя в лудостта му, в „Смъртта на Исус Мухамад“ – в опасното му всепроникване, а в „Ловецът на русалки“ – във всесилното му безсилие.

В последните месеци диктаторът отново е „на мода“...

 Да, а много преди това имах един любопитен разговор с мой приятел, литературен критик. Беше ми казал, че новелите са разтърсващи, но недоумявал защо и в трите наред с любовта върви темата за диктатора. Каза ми буквално следното: „Вече сме в Европейския съюз, проблемите на света са съвсем различни, самата дума „диктатор“ е анахронизъм. Това нещо е изчезнало отдавна...“ Така ми каза. Само след няколко месеца събитията го опровергаха. В момента един класически диктатор е поставил на карта живота на планетата.

 Писателите предугаждат какво ще се случи...

Ами, предугаждат! Те да не са врачки. Някои си приписват подобни пророчески способности с рекламна цел. Обяснението е много по-просто: Добрият писател живее едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Така понякога се случва да изпреварва събитията, съвсем инстинктивно. Така мисля.

И „Ловецът на русалки“ е написана в неповторимия стил на Димовски. Стил, който ви отличава и който особено допадна на читателите и на литературната критика. Как го постигате?

Стилът не се постига. Той е състояние, което те намира. Поне при мен е така. Ако е резултат на безброй експерименти, по-скоро не става оригинален, а труднодишащ. Или недишащ. За какво ти е нещо, което не върши работа на живите същества?

И в „Ловецът на русалки“ събитията се развиват между двете митични планини Могила и Могилчица. Всичко е много мащабно, „световно“, макар да е поставено в малка география. Вие наричате това „малкото човечество“...

 Да, малкото човечество е достатъчно голямо, за да изживее любовта, яростта, свободата, за да изживее смъртта. Всичко, което се случва при голямото човечество, се случва и тук. А от птичи поглед няма почти никаква разлика. Важно е през определено време да гледаш на нещата като птица.

В едно интервю казвате, че „е по-добре да пишеш, без да говориш, отколкото да говориш, без да пишеш“. Сега, когато вече сте нарушили мълчанието, какво искате да кажете на читателите ?

Попитайте книгите.

 За „Ловецът на русалки“

 „Ловецът на русалки“ – три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. Любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада.

Три истории, пропити с мистичност, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните ситуации, в които изпадат героите, водени от своите страсти и стремежи. Смъртоносният стремеж на един мъж да владее света, любовният на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят хоризонт на „малкото човечество“, обречено да живее между Могила и Могилчица...

Един малък свят, населен с големи идеи, познат от „Момичето, което предсказваше миналото“. Открит и пресътворен с неповторимия стил на Димовски.

Откъс от Ловецът на русалки

Първа част

 1.

Небето почна да слиза с всичките си облаци, накрая опря в полето и стана на океан. Вълните тръгнаха към скалите на Стакивкамик* и ги превърнаха в бряг. Зъберите се навириха в освободените небесни пространства, дето слънцето веднага засели, взеха да го бодат и се отегчиха.

Баяна хвърли тоягата, огледа се дали е сама и се събу, после пак се огледа и смъкна полата, трети път обаче не се огледа, защото едната от светлините, жълта до плахост, мина по голите ѝ бедра и изпърха пред очите ѝ, но после се върна и я подхвана чак от глезените: опипа ги, след това запълзя нагоре по гладкостта и спря там, откъдето започваше отвъдното. От отвъдното можеше да излезе бебе или да влезе мъж, но никой от двамата нямаше как да обясни какво е на оня свят, щото бебето не говореше, а мъжът губеше говор.

Баяна седна на скалата, потопи крака в слезлите облаци, обзе я въздигаща се тръпка, въздъхна и каза:

– Бах тая мъгла!

Очите ѝ тръгнаха над океана, минаха през няколко вълни с пухести гребени и отидоха чак до хоризонта, който разделяше сивата от светлата безбрежност и като че ли се ядосваше. Взря се в него, ама не разбра дали е ядосан. Преди малко оттука се виждаше цялото поле с кубчетата на града, от който изпълзяваха по някоя каруца, файтон или автомобил, а дишането на градските човеци покриваше полето със синкавост. Сега то беше потопено в мъгливия океан и Баяна си представи как човеците щъкат по дъното и пускат мехурчета и спря.

Представите ѝ бяха мигновени, но от тях понякога цялата набъбваше, все едно дребният ѝ пиян мъж я нанизваше на едрата си трезвост, а ако представата ѝ беше напориста, препликваше през ококорените ѝ очи, омокряше устните и се стичаше по шията пак натам, към входа на отвъдното. Така, цялата омокрена, потреперваше.

И сега потрепера, защото ѝ се привидя, че някой ден океанът наистина може да издави човеците, а тя да си диша на тоя скален бряг, и от това я изду такава волност, че си дръпна нагоре блузата, пристегна я на възел и се потопи до кръста. Небесната гъстота опря чак до тежките ѝ гърди и ги втвърди.

Баяна не беше виждала океан, нито море, нито широка река, само беше чувала мъжете да ги разказват, защото те ходеха из неравностите на света и събираха знания. От приказките им тя привиждаше тая голяма вода, но за кратко, понеже нямаше сили да си представи цялата безбрежност. Можеше да чете, ала буквите я препъваха, ако беше завършила четвърто отделение, щеше да е изчела цяла книга и тогава представите ѝ щяха да бъдат по-мощни. Така ѝ каза Сияница. Но не ѝ каза, че щяха да бъдат по-тъжни.

Баяна усети гъстата небесност да ѝ минава между бедрата и побърза да ѝ се наслади, преди мъглата да се е раздигнала и тя да щръкне полугола на скалата. Насред планините, които таяха спомен за истинския океан, бил тука преди милиони години, както казваше Сияница.

Баяна разплиска мъглата и жълтеникавото ѝ пищене се понесе над спрелите облаци, но изведнъж секна, и погледът ѝ секна, и дъхът ѝ, и всички потайности, дето той задвижваше в нея.

Една фигура изплува от смъгления океан, мощна като сянката на бика Гарибалдо, после обаче се смали и се избистри.

Не беше бик.

Беше мъж.

Фигурата допълзя до скалите, изправи се, прецапа до брега и позалитна. Беше с опърпана фланелка на бели и сини райета. Мъжът падна на колене и се просна по гръб, като разпнат.

Баяна усети как от дъната ѝ се надига ужас и успя да го захапе миг преди да излезе през устата ѝ. После взе да прави много неща наведнъж: претърча до мъжа, надвеси се над него, побегна обратно, върна се, плю си в пазвата и се прекръсти, щото ѝ заприлича на паднал Христос, а в черквата навсякъде го рисуваха прав. Уплаши се за козите, дето беше докарала да пасат, подбра ги с тоягата, сетне пак дотича до непознатия, той поразтвори очи, тя изпищя и си прикри гърдите, макар че бяха пристегнати в блузата, а надолу беше гола като светлина и тръпките вървяха по бедрата ѝ чак дотам, откъдето започваше отвъдното. Щом осъзна, че се прикрива наобратно, побегна към захвърлената пола, облече я, нахлузи галошите и подкара козите към селото.

То си стоеше между Могила и Могилчица и гледаше отвисоко въображаемия океан, дето ниските облаци правеха и зиме, и лете, и през пролетта и есента, като само сменяха океанските цветове.

Щом стигна под селото, Баяна спря, прекръсти се пак, заряза козите и се върна при мъжа. Коленичи, подпъхна ръце под мишниците му, преметна го на гръб и като изпусна рев на ранена мечка, бавно се изправи. Олюля се, но задържа тежкия товар и каза:

– Чумата да го тръшне! Корбрукрошенец!

Беше чувала тая дума от Сияница. И запристъпва нагоре към козите, дето я чакаха под селото, където пък вилнееше една накървеност...

 

 

 

 

Тази седмица Пловдив ще чете и ще се наслаждава на зрелищни спектакли

10 юни

Изложба „Книга и шрифт. Традиция и съвременност

От 10 до 30 юни 2022 г. в изложбеното пространство на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, централно фоайе, ще може да бъде видяна изложбата „Книга и шрифт. Традиция и съвременност“, създадена под ръководството на проф. д-р Кристина Борисова- Илиева. Тя поставя въпроси като „Дали шрифтовете, които използваме са подходящи?“, „Дали не е по добре да преминем към българската форма на кирилицата?“, „Знаем ли откъде да я свалим на нашия компютър?“… Както споделя глас. Поли Муканова, в изложбата може да се види шрифта в неговата реална употреба в книгоиздаването. 

НБ „Иван Вазов“ – Пловдив

10.06 – 30.06.2022. 

Годишни Музикални Награди на БГ Радио 2022

На сцената в зала Колодрум ще се качат някой от най-обичаните и популярни лица на българската музика и шоубизнес. Публиката ще има възможност да чуе за първи път на живо най-новите български поп и рок хитове! Специалната награда БГ Вдъхновител на името на Ана Мария Тонкова, която се дава за изключителен принос и пример за всеотдайност към българската музика, тази година ще бъде връчена на Михаил Белчев. Водещи на Годишните Музикални Награди на БГ Радио 2022 ще бъдат Хилда Казасян и Юлиан Вергов!

Зала Колодрум

Театрална постановка „Петък 13”

КОМЕДИЯТА "ПЕТЪК 13" - Мария Сапунджиева, Христо Гърбов и Мариана Миланова! Много смях и неспирни обрати от началото до края!
Автор: Жан-Пиер Мартинез, реж. Геогри Кадурин, участват: Мария Сапунждиева, Христо Гърбов и Мариана Миланова.

Тринайстият петък носи радост за някои – британците основават първото нудистко дружество, патентован е акордеона, Галилей открива спътник на Юпитер, а Франклин произнася прочутата си реч, че нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците. Други пък, строят небостъргачи без 13-и етаж, хотелите се отказват от 13-та стая, а Формула 1 никога не използва болид с номер 13. Страхът от този ден сковава милиони хора. Какво ли ще донесе той на Джон и Кристи, които с нетърпение очакват двама свои семейни приятели? Ами ако единият от тях е излетял от 13-та писта на летището? Какви емоции ги чакат, когато разберат, че освен числото 13, има други цифри, които коренно ще променят живота им точно в този ден! А как ли ще завърши той, ако това е само началото?

Лятна сцена Орфей

20:30 часа.

Безплатни прожекции на корейско кино - „Седмица на Корея 2022“

Входът е свободен, филмите са със субтитри на български език.

На 10 юни в 18.30 часа ще видим филма „Бягство от Могадишу“, а на 11 юни от 15.00 часа – филма „Забранена мечта“.  Прожекциите на филмите ще бъдат придружени и от фотоизложба, представяща корейската традиционна архитектура.

Бягство от Могадишу / Escape from Mogadishu

Република Корея, 2021, със субтитри на български език, 2ч.

Режисьор: Рю Сонг-уан

В ролите: Ким Юн-сок, Джо Ин-сънг, Ху Джун-хо и др.

„Бягство от Могадишу“ е въздействащ трилър, базиран на действителни събития от 1991г. Действието се развива в Могадишу - столицата на Сомалия, която по това време е в гражданска война. Посолствата и на Република Корея и КНДР се стремят  да влязат в Организацията на обединените нации, но за това се нуждаят от гласа на Сомалия. Следват напрегнати моменти, динамични обрати и една единствена, обединяваща цел – бягството. Финият хумор, актьорската игра и енергична режисура печелят на филма многобройни отличия на световната сцена.

Забранена мечта / Forbidden Dream

Република Корея, 2019, със субтитри на български език, 2ч. 12мин.

Режисьор: Хо Джин-хо

В ролите: Хан Сук-гю, Чой Мин-шик и др.

„Забранена мечта“ е историческа драма, базирана на истински личности от времето на династия Чосон (1392-1897). Филмът представя взаимоотношенията между Крал Седжонг - най-известният владетел от династията и един от най-изтъкнатите личности в корейската история и един учен, изобретател и инженер. Филмът е една вдъхновяваща история за силата на ума и постигането на целите на великия управник, а именно да постави Чосон на картата на света, да създаде неговата културна идентичност и да даде тласък на развитието на науката.

Lucky Дом на Киното. 

„Лицата на Пловдив“ - премиера

„Пред камерата ми в импровизирано фотостудио в Старият Пловдив, Античен театър, Площад „Римски стадион“, улица „Княз Александър Батенберг“, в големите жилищни комплекси, както и на места с по-специфично население и етносни групи застанаха повече от 500 лица на Пловдив да позират за своя портрет, с който казват: Да, аз съм пловдивчанин и съм тук сега!! Портретите не са изолирани от градската атмосфера, а са обща картина на времето и духа в този момент от историята ни. Част от фотографиите бяха включени в програмата на откриването на Пловдив – Европейска столица на културата и показани по време на различни културни събития през този период в града ни. Колекцията от портрети се увеличаваше през следващите години. А последният портрет, включен в албума, е заснет месец преди неговото отпечатване,“ споделя Соня Станкова.

Автори на текстовете в албума са:

проф. Клео Протохристова, дфн – Проектът на Соня Станкова „Лицата на Пловдив“ в оптиката на историческия му контекст

доц. д-р Никола Лаутлиев – Идентичност и пловдивските портрети на Соня Станкова

Соня Станкова – Фотографът разказва

Тематичните акценти на албума са: Пловдив – Европейска столица на културата; Лицата и местата на Пловдив; Със себе си и с другите; Различното и същото.

Албумът ще бъде представен от Клео Протохристова, Никола Лаутлиев и Соня Станкова.

Гостите ще имат удоволствието да чуят и няколко музикални изпълнения от любимия пловдивски актьор Петър Тосков.

Културен център Тракарт

18:00 часа. 

Андрей минава от другата страна на бара

"Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди."
Почти 7 години Андрей бе неизменна част от екипа на Котка и Мишка, но вече дойде времето, в което да се отдаде и на другите си любими занимания.
Всички си имаме поне по една история с него, която най-често завършва с изпиването на неизмеримо количество шотове, след не по-малкото чаши бира.
Елате, да си ги разкажем заедно и да полеем последната му смяна, в която той ще налива бира зад бара.
Петък, след 18 часа започваме в Котка и Мишка, а къде ще завършим – все още никой не знае!

Бар Котка и Мишка

18:00 часа. 

Resident Night: Mash Mitak Djset

Mash Mitaka се завръща в бара за доза яка музика и хубаво настроение.

Бар Пощата

20:30 – 03:00 часа. 

GIORG at Bally club

???????????????????? е креативен и талантлив диджей с модерен поглед на електронната музика!

Той ще ни представи актуална селекция, която е гаранция за настроение през цялата вечер на 10 юни, петък!

Bally Club

20:00 часа.

СЕКТА / ЖЛЪЧ / ГЕНА - "Интервенция" ALBUM PROMO Пловдив

Секта и Гена ще промотират новият си албум "Интервенция" на 10.06.22 в клуб VOID, Пловдив. Събитието ще се състои със сериозна подкрепа от Жлъч.

 Вход: 12 лв.

Телефон за резервации: 0888520007

Ще има дискове и тениски "Интервенция"

VOID

22:00 часа. 

Expectations new album promo + Outrage, ВЗРИВ, Rugged

Expectations идват в Пловдив, за да направят промоция на новия им албум - "Heartless, Shallow and Cruel". Заедно с тях ще ни гостуват и варненските легенди Outrage и бруталните Rugged от София, така че забавата ще е на макс - четири банди, които много рядко може да видите на една сцена. Слагайте си старите кецове и заповядайте на танци!

Вход: 15 лв.

Under City

20:00 часа. 

11 юни

Духовни маршрути в Пловдив 2022

Издателство „Летера“ има удоволствието да покани пловдивчани и гости на града на едно любопитно, красиво и вълнуващо пътешествие из дебрите на нашия град, наситено с много култура, история и поднесено в увлекателен разказ. „Духовни маршрути в Пловдив 2022“ ще се проведат на два етапа – през юни и през септември-октомври.  Проектът е своеобразно продължение на „Литературни пътешествия в Пловдив“, които се проведоха през 2019 г. в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата, като част от програмата на фондация „Пловдив 2019“. Поради изключителния успех и проявения висок обществен интерес към проекта „Литературни пътешествия в Пловдив“ през 2020 г., 2021 г.  и сега през 2022 г., издателство „Летера“ го продължи и доразви тематично под заглавие „Духовни маршрути в Пловдив“. Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града.

Вторият маршрут носи заглавие „По и под Главната улица“

Водачи ще са Мая Мартинова-Кютова, археолог, и Теодор Караколев, историк на изкуството. Участието е без заплащане!

Мая Мартинова-Кютова е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.

Теодор Караколев изучава изкуството в периода между двете световни войни. Занимава се с проучвания и популяризиране на архитектурата и изкуството във фондация „Български архитектурен модернизъм“ и с журналистика в сферата на културата.

Маршрутът включва посещение на Античен форум, Одеон, Площад „Стефан Стамболов“, Главната улица, Римски стадион – подземен маршрут: реставрирани части от Античния стадион в кино „Екселсиор“, в сградата на магазин H&M и в Римския стадион

ФОРУМЪТ НА ФИЛИПОПОЛ

Агората (форумът) на Филипопол е не само търговски, административен и религиозен център на античния град, а и сборно място, където се провеждали събрания, дебати, празници. На северната му страна има комплекс от обществени сгради. В Одеона/Булевтерион заседавали градските магистрати. Западно от него са градската библиотека, гражданската базилика и Сградата на съкровищата. Тази част от градския площад на римския град скоро бе открит за туристи след дългогодишна консервационно-реставрационна дейност.

СТАДИОНЪТ НА ФИЛИПОПОЛ

Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. сл. Хр. Разположен е в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Стадионът (240 x 50 м) е събирал 30 000 зрители. На пл. „Римски стадион“ е експонирана in situ северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Стадионът на Филипопол е една от малкото римски обществени сгради, които се споменават от античните автори в контекста на значими исторически събития. В подземните пространства на съвременните търговски сгради по Главната улица са възстановени части от него.

ГЛАВНАТА УЛИЦА

Главната улица „Княз Александър I“ получава сегашния си вид предимно в годините от Освобождението до Втората световна война, с известни промени и след това. Днес архитектурният ансамбъл пази красиви сгради в стила сецесион, ар деко и модернизъм. Улицата е символ на желанието за европеизиране на България след Освобождението, всички сгради са дело на архитекти, завършили в Западна Европа с най-актуалните за времето им тенденции.

Античен форум (под часовника на Централна поща).

10:00 часа.

Цялата подборка от събития, които си заслужава да посетите през седмицата, може да видите в едиствения дигитален гид за града под тепетата Lost in Plovdiv.

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

 

След близо две години дистанция и социална изолация, поредицата „Великите европейци“ се завръща в българския публичен живот такава, каквато винаги е била - свежа, внезапна и различна, естествен център за сближаване на хората и съпричастност към големите идеи на човечеството. На 13 юни, понеделник, от 18 часа, в Първо студио на Радио “Пловдив“, ще се състои премиерата на третия том от поредицата. Събитието е в рамките на програмата „Пловдив чете“ и се реализира със съдействието на издателство „Жанет 45“. 

„От Ювенал до Лех Валенса“ - гласи подзаглавието на третия том. Книгата отваря поредното пъстро ветрило с 52 истории за живота на велики личности от нашата духовна родина - Европа. Пред очите ни оживяват картините на времена, нрави и обществени отношения, гмурваме се в глъбините на човешки съдби и характери, вдъхновяваме се от постиженията на великите умове.

Къде са сатиричните сандали на Ювенал, защо красотата не спаси Сандро Ботичели, как Албинони едновременно написа и не написа Адажио в сол минор, кой разкри тайните на Египет и кой изрови най-красивата приказка на човечеството, каква е връзката между изкуство, духовност и трамвай №30, успя ли Т. С. Елиът чрез натрупване на безсмъртие върху безсмъртие да създаде повече безсмъртие…..

Тези и още много въпроси, стаени в страниците на книгата, понякога получават отговори, понякога остават да висят тревожно в главите ни. Да знаеш да питаш и да не се плашиш от липсата на отговори - това също е част от изкуството на европейската мисъл и стои в основата на великите европейски постижения.

Водещ на срещата в понеделник е големият българи журналист Георги Ангелов, който ще представи третия том от „Великите европейци“, заедно с автора Пламен Асенов и художника Александър Гьошев.

 

Заповядайте - 13 юни, 18 часа, Първо студио на Радио Пловдив

 

63 платна на големия художник са подредени в галерия Капана

"Ние не си даваме Георги Баев на всеки. Но Пловдив ни спечели." Думите са на заместник-кмета на Бургас по култура, туризъм и спорт Диана Саватева, която заедно със своя пловдивски колега - заместник-кмета на Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Панов откриха впечатляваща изложба на един от най-добрите български художници - бургазлията Георги Баев (1924 - 2007).

Тази изложба в галерия „Капана“ е може би най-пълното представяне на Баев, подчерта при откриването Красимир Линков – директор на Градска художествена галеря- Пловдив, която е домакин на събитието. В нея са представени 63 творби – живопис и графика от най-ранните му рисунки от 1957 г. до неговите зрели живописни платна от 80-те. Георги Баев заедно с пловдивски и няколко други художници от това поколение „имаха доблестта и самочувствието да надхвърлят разрешеното в изкуството от тогавашната власт и с решителни крачки дадоха посоката на българското изкуство, в която то се развива и днес“ – обобщи Красимир Линков.

За големия живописец, известен и с непокорния си дух, говори и Георги Динев - директор на Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски". И въпреки че повечето картини са нейните фондове, Динев призна, че като ги вижда подредени по нов начин в прекрасното пространство на „Капана“, придобива различна представа за художника.

„Когато влязох в залата днес, тя сияеше“ – подчерта в словото си заместник-кметът на Бургас Диана Саватева. Това качество имат картините на големите художници, смята тя.

Изложбата е стъпка от реализацията на подписаното двустранно споразумение за партньорство в сферата на културата и туризма между Пловдив и Бургас. В хода на изпъленението му в Културен център „Морско казино“ в Бургас в момента гостуват с изложби две пловдивски институции: Градска художестевна галерия-Пловдив с френски гравюри от своя фонд и Регионалният историчеки музей с фотоизложба за Първото българско изложение (1892).

На взаимодействието между Пловдив и Бургас като градове, изповядващи общи ценности, акцентира пловдивският заместник-кмет Пламен Панов. Той посочи, че след това силно начало с гостуващите изложби предстоят още много интересни прояви в двете общини, защото: „Усещането за море и усещането за културно наследство – ще се миксират така, че да се изживяват както от гражданите на двата града, така и от туристити, които ги посещават.“

Сред гостите на откриването бяха още Людмила Кутиев - ръководител на Културен център "Морско казино" и Галерия "Георги Баев" в Бргас, Нина Димовска - началник на отдел "Култура, археология и културно наследство" в Община Пловдив, директорите на двете пловдивски гимназии за визуални изкуства - Светлозар Чавдаров (НХГ "Цанко Лавренов") и  Николай Томов (НГ за сценични и екранни изкуства), преподаватели и ученици, галеристи, хдожници и ценители.

Изложбата е аранжирана от Кольо Кехайов, приятел на Георги Баев, и може да бъде разгледана до 29 юни.

Галерия със снимки може да разгледате в Под тепето.

 

Официалната премиера на албума „Лицата на Пловдив“ на Издателство „Летера“ ще се състои днес от 18.00 ч. в Културен център „Тракарт“.  Създаването му е вдъхновено от фотографския проект на Соня Станкова, започнат в подкрепа на кандидатурата на град Пловдив за „Европейска столица на културата 2019“.

Проектът е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата. Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ и е осъществена с любезното съдействие на КЦМ 2000 ГРУП.

Автори на текстовете в албума са:

проф. Клео Протохристова, дфн – Проектът на Соня Станкова „Лицата на Пловдив“ в оптиката на историческия му контекст

доц. д-р Никола Лаутлиев – Идентичност и пловдивските портрети на Соня Станкова

Соня Станкова – Фотографът разказва

Тематичните акценти на албума са: Пловдив – Европейска столица на културата; Лицата и местата на Пловдив; Със себе си и с другите; Различното и същото.

Албумът ще бъде представен от Клео Протохристова, Никола Лаутлиев и Соня Станкова.

Гостите ще имат удоволствието да чуят и няколко музикални изпълнения от любимия пловдивски актьор Петър Тосков.

 

Посолството на Република Корея в България обяви началото на „Седмица на Корея 2022“, поредица от събития, посветени на това изключително място на световната карта с невероятна природа и внушителни мегаполиси, столица на красотата в азиатския свят.  Откриването се състоя в София, но по традиция, прожекции ще има и в Пловдив.

Те са днес и утре -  10 и 11 юни, а домакин отново е Lukcy Дома на киното. Входът е свободен, филмите са със субтитри на български език. Прожекциите на филмите ще бъдат придружени и от фотоизложба, представяща корейската традиционна архитектура.

На 10 юни в 18.30 часа в Lukcy Дома на киното ще видим филма „Бягство от Могадишу“  - въздействащ трилър, базиран на действителни събития от 1991г. Действието се развива в Могадишу - столицата на Сомалия, която по това време е в гражданска война. Посолствата и на Република Корея и КНДР се стремят  да влязат в Организацията на обединените нации, но за това се нуждаят от гласа на Сомалия. Следват напрегнати моменти, динамични обрати и една единствена, обединяваща цел – бягството. Финият хумор, актьорската игра и енергична режисура печелят на филма многобройни отличия на световната сцена.

Бягство от Могадишу / Escape from Mogadishu

Република Корея, 2021, със субтитри на български език, 2ч.

Режисьор: Рю Сонг-уан

В ролите: Ким Юн-сок, Джо Ин-сънг, Ху Джун-хо и др.

На 11 юни от 15.00 часа в Lukcy Дома на киното е прожекцията на филма „Забранена мечта“.  Историческа драма, базирана на истински личности от времето на династия Чосон (1392-1897). Филмът представя взаимоотношенията между Крал Седжонг - най-известният владетел от династията и един от най-изтъкнатите личности в корейската история и един учен, изобретател и инженер. Филмът е една вдъхновяваща история за силата на ума и постигането на целите на великия управник, а именно да постави Чосон на картата на света, да създаде неговата културна идентичност и да даде тласък на развитието на науката. 

Страница 10 от 2061

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…