Капана.БГ

Капана.БГ

Пловдивското студио I-Creativ спечели две награди на Международният форум за дигитални изкуства “Компютърно пространство“. Той се провежда за 33-ти път и е единствен по рода си в България.

 

I-Creativ Studio получи първа награда в категория „Уеб дизайн – изкуство, култура и хоби“ за проекта си #ENSEMBLETRAKIA https://lnkd.in/dFep2PD и трета награда в категорията „Уеб дизайн – общество и институции“ за Respect Consult https://lnkd.in/drYau5N4.

 

Отличията бяха получени от Ani Artinian, която за поредна година поема наградите от името на колегите си. От студиото благодариха за високата оценка.

 

80 учени и творци от 7 държави - България, Полша, Русия, Казахстан, Северна Македония, Гърция и Австрия се включиха в международната научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“. За трети път домакин на събитието бе Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив (АМТИИ).

Тридневният форум, който се проведе онлайн от 28 до 30.10, бе открит от ректора на Академията – проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, която приветства участниците и представи пленарен доклад на тема: „Бъдещето е днес!“. Конференцията включваше три панела: теория, образование и мениджмънт; музикално и танцово изкуство; изобразително изкуство и дизайн, обясни за медиите координаторът доц. д-р Весела Казашка. Гост-лектори с пленарни доклади бяха проф. дфн Петя Бъркалова от Пловдивския университет, която говори по темата „Граматическото изкуство“; проф. дфн Жана Толысбаева от град Нур Султан, Казахстан, се изказа за „Как да запазим качеството на образованието в творческите университет в условията на пандемия“ и проф. дпн Инна Федотенко от град Тула, Русия, която коментира „Изкуството като средство за развитие на превантивната позиция на бъдещия учител".

Участници бяха утвърдени учени от чужбина и страната – от Консерватория „Рихард Вагнер“ – Виена; Национална хореографска академия на Казахстан; Тулския държавен педагогически университет „Л. Н. Толстой“ -  Русия; Музикална академия „Станислав Монюшко" – Гданск, Полша; МИТ университет - Скопие, Република Северна Македония; Институт за изследване на изкуствата при Българска академия на науките; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София; Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; Югозападен университет „Неофит Рилски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“; Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“; Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“; Нов български университет, училища и други организации, докладчици от страна на бизнеса.

„Трайният интерес на учени от такъв висок ранг, както и непрекъснато увеличаващият се брой участници, са атестат за нивото на форума“, гордее се с постигнатото от целия екип на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Тя е доволна и от факта, че благодарение на въведената облачна система в Академията, връзката с всички – и в чужбина, и в страната, е била перфектна. Заслуга за успеха на събитието имат и модераторите проф. д-р Галина Лардева, проф. д-р Капка Солакова, проф. д-р Емилия Константинова, доц. д-р Цветанка Коловска, доц. д-р Руслана Моравенова, доц. д-р Галя Киркова, доц. д-р Весела Казашка.

„Огромният интерес към конференцията и активността на младите учени е знак, че научната кариера може да върви ръка за ръка с художествено-творческата дейност“, каза доц. д-р Казашка.

Тя уточни, че докладите от форума ще бъдат публикувани в сборник, включен като издание на АМТИИ, който ще бъде регистриран в базата данни на Националния център за информация и документация (НАЦИД). Сборникът ще бъде качен в сайта на Академията и в Българския портал за отворена наука, с цел да се създаде свободен достъп до научните разработки.

Конференцията се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието по проект с ръководител проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак.


Документалният филм „Тенор“, посветен на големия български артист и поредицата „На опера с БНТ2“ донесоха на създателите си Годишната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци

Документалният филм „Тенор“, посветен на големия български артист Камен Чанев и поредицата „На опера с БНТ2“ донесоха на БНТ и създателите си Кристална лира - Годишната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и CLASSIC FM радио и агенция „Кантус Фирмус“.

Отличието се присъжда всяка година в Деня на Народните будители за върхови постижения в областта на музикалното и танцово изкуство. Тази година наградите се присъждат за постиженията в два творчески сезона -2019/2020 и 2020/2021. Акцентът на тържествената церемония по връчването на кристалните статуетки в Софийската опера  беше 120 годишнината от създаването на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Наградата за екипа на предаването „На опера с БНТ2“ е в категория МУЗИКАЛНА КРИТИКА И ПУБЛИЦИСТИКА. Автори на предаването са Десислава Шишманова, Виолин Палейков и Нончо Нончев от БНТ Пловдив. „На опера с БНТ2“ е на екран от пролетта на 2017 година, поредица, която  среща зрителите с интересни и не толкова познати факти от историята и постиженията на оперната сцена.  Целта на рубриката е запознаването с това най-комплексно театрално изкуство, разгадаването на правилата и законите, които създават операта и я превръщат във величествено единство на всички познати художествени средства. През погледа на съвременните артисти "На опера с БНТ 2" изследва как едно толкова класическо в изразните средства изкуство може да бъде модерно.

Документалният филм  „ТЕНОР“ е опит за музикален портрет на най-известния съвременен български тенор – Камен Чанев. Оперен изпълнител, чиято бляскава международна кариера минава през световни сцени като Виенската щатсопера, Римската опера, Миланската скала, през Вашингтон опера, театрите в Япония, Китай и Нова Зеландия. Известен с красивия си глас на няколко континента, Камен Чанев е ученик на  Александрина Милчева, Борис Христов и Гена Димитрова. Работата върху филма „Тенор“ екипът на БНТ приключва съвсем скоро  преди трагичната раздяла с този световен артист.  Разговорът с Камен Чанев представя откровено  неговия богат емоционален свят и страст към изкуството. През 2021 година филмът на БНТ Пловдив беше в официалната селекция на международния фестивал MASTER OF ART и беше показан в кината в София и Пловдив.

На церемонията в Софийската опера снощи на Камен Чанев беше присъдена специалната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци  и CLASSIC FM радио. С продължителни аплодисменти и изправена на крака публиката в залата отдаде почит на големия артист.

Фондация „Пловдив 2019” обяви старта на Академия за културен мениджмънт за надграждане капацитета в областта на културата и след годината, в която града под тепетата бе първата Европейска столица на културата. Проектът CULTART на стойност 262 105 евро фондацията спечели по програма Еразъм+, сектор Младеж - партньорства за сътрудничество, администрирана от Центъра за Развитие на Човешките ресурси – Национална агенция по програма Еразъм+. Целта на Академията е да обучи 50 младежи от България, Италия, Австрия, Гърция и Македония и да ги превърне в бъдещите звезди в сферата на културния мениджмънт.

„Този проект е голям успех за Фондация „Пловдив 2019”. През 2019г. се питахме „А сега накъде?”. Продължихме да програмираме, въведохме антикризисни мерки. Но и продължихме да привличаме средства. Фондацията доказа, че има капацитета за това”, каза зам.-кметът Пламен Панов на първата пресконференция по CULTART в Епископската базилика тази сутрин.

Ръководител на проекта и негов двигател е заместник директорът на „Пловдив 2019” Виктор Янков. За първи път фондацията кандидатства като основен партньор в такъв голям проект. Той бе класиран на трето място, но е с най-голямо финансиране. Партньори в консорциума са организации от 5 държави- Clearly Culture – Виена и екипът от експерти създал магистърската програма по Културен Мениджмънт на Университета във Виена, също Търговско- промишлена камара на град Лече, Италия, „Алианс за иновативни практики“ – България, „Еду-център“ – Скопие, Северна Македония, „Международен център за устойчиво развитие“ – Йоанина, Гърция.

„ Амбицията на CULTART е да направи връзка между образование, култура и професионална реализация в сферата на културата. АМТИИ е асоцииран партньор в проекта. Проектът ще даде шанс на 10 младежи и от петте страни да работят с културни институции във всяка една от държавите в рамките на 24 месеца. Надявам се тези десет човека, които ще бъдат избрани в България, след тези 24 месеца да бъдат разпознати от сектора и да са следващите двигатели в културния мениджмънт”, обясни Виктор Янков.

Проектът представлява практическа образователна програма по управление на културни организации и събития, която ще се проведе в рамките на две години и ще обхване 50 културни мениджъра от България, Австрия, Италия, Гърция и РС Македония. Целта на курсовете, разделени в 10 модула, е младите хора да повишат уменията и шансовете си за професионална реализация в творческия сектор.
Обучителната програма е създадена от преподавателски екип на Университет Виена, като е ползван натрупания опит от образователната програма на фондацията – Форум 2019, благодарение на която за четири години бяха проведени десетки презентации, срещи и обмяна на опит на артисти от страната и чужбина.

Академията стартира началото на 2022 г. и ще покрива целия спектър на творческите индустрии – фестивали, галерии и музеи, театър и танц, дизайн и архитектура, нови занаяти. Младежите ще преминат курсове за културни иновации, бизнес и предприемачество в творческите индустрии, управление и администрация на културни институции. В програмата им са заложени още и базисни дисциплини като маркетинг, медии и комуникация, създаване на бранд, умения за презентации и социално предприемачество.

Всички образователни модули са с практическа насоченост и така работата е фокусирана върху актуални проблеми в културния сектор, и ще включва разработване на бизнес планове, проекти и стратегии за развитие след Ковид -19. Към този сегмент CULTART предвижда и създаването на първата в България стартъп платформа за финансиране на културни проекти и организации, отворен достъп до видео лектории, курсове и упражнения.

„ Проекти като този са единственият вариант за изграждане на капацитет и кадри за това и след 10 години Пловдив да е в основата на културната карта в страната. За „Пловдив 2019” ще е изключително важно участието на целия културен сектор в процеса, за да привлечем 10-те изгряващи звезди в културния мениджмънт. Те ще се избират на принципа на отворените покани. Ние задаваме рамката и за партньорските организации от другите страни. Желаещите могат да кандидатстват със CV, но и ще трябва да решат конкретен културен казус”, допълни Виктор Янков.

„Благодаря на целия екип на Фондацията, тъй като апликацията е много обемна- над 200 страници. Доказахме, че имаме устойчиви партньори. Това е наследството от „Пловдив 2019”- изключително сериозна контактна мрежа, която ще продължи да работи и за напред”, каза изпълнителният директор на Фондацията Кирил Велчев.

Онлайн в пресконференцията се включи и проф. Леони Ходкиевич от Университет Виена.

На 6 ноември XII МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” ще представи за първи път концерт в новата изключителна културно-историческа забележителност на Пловдив – Епископската базилика. Значимото събитие включва солистичната изява на именития  Мирослав Петков, заемащ престижната позиция на Първи тромпетист в Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. В негово изпълнение ще прозвучат барокови концерти – истински шедьоври в предкласиката, като партньор на Мирослав ще бъде Ансамбъл “Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров.

На 7 ноември в Балабановата къща ще оживеят незабравимият сюжет и любимата музика от прочутия мюзикъл “Моята прекрасна лейди”, пресъздадени от креативния и много популярен квинтет “Пилекадоне” и обичаните певци - майстори в жанра – Еделина Кънева и Марчо Апостолов. Аранжиментът е дело на пловдивския именит музикант Пламен Проданов.

МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Фондация “Музикартисимо”, Министерство на културата.

Концертите ще се проведат при спазване на всички противоепидемични мерки и предписания на МЗ.

Билети в мрежата на Ивентим и на място преди събитията:

Мирослав Петков е роден през 1989 във Варна. Започва заниманията си с тромпет на 11-годишна възраст при първия си учител Иван Илиев. И още оттогава печели популярност като виртуоз на класическата сцена. След завършването на НУИ „Д. Христов“ във Варна продължава образованието си в Германия при проф. Макс Зомерхалдер. Като студент в Детмолд печели едни от най-престижните световни конкурси, сред които Yamaha International Trumpet Contest, ARD Musikwettbewerb, Concorso Internazionale Citta di Porcia. Мирослав Петков постига забележителен растеж в оркестровата си кариера. След четирите години стаж като първи тромпетист в Националния театър в Манхайм, Германия, през 2016 заема същия пост в Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, където работи с прочути диригенти и изпълнители. Българският музикант е титулуван като един от солистите на новото поколение, с активна артистична и педагогическа дейност в различни точки на света. Интересът му към фолклора и навлизането му в съвременната музика и джаза му дава възможност да свири и експериментира с колеги от многообразните жанрове на музикалното изкуство.

През есента на 2019 Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” представи за първи път у нас новосъздадения Брас квинтет на Кралския Концертгебау оркестър, съставен от водачите на „златната мед” в знаменития колектив: Омар Томазони /тромпет/, Йорген ван Райен /тромбон/, Лауренс Вауденберг /валдхорна/ и Пери Хоугендайк /туба/, в който Мирослав Петков отново заема челно място.

Екатерина Костова е писател и журналист. Две години живее в Аликанте, Испания, където преподава български език в Неделното българско училище „Слово”. Била е водещ, репортер и редактор в БНТ- Пловдив, кореспондент на национални медии. В момента развива собствен онлайн проект F2F TV /www.f2ftv.net/ и работи като журналист в БНР – радио Пловдив.

Първата ѝ книга се появява още през 1994-та година: „Платното на Пенелопа”. Следват още три, като очакваме през ноември да можем да прочетем и нейната най-нова стихосбирка „ОБРАТ-но в себе си”.

Екатерина Костова е от хората с особено изящна осанка, край нея е светло и топло, спокойно и красиво. Повод да предложим един такъв разговор е, освен новата ѝ книга, и Деня на будителите, тъй като се срещаме с писателката в навечерието на празника. И си говорим за това, че будителите никак не е задължително да бъдат най-известните българи, а заедно с тях може в нас да пазим силно личните си будители – хора и случки, които са дали особен смисъл и тласък в живота ни.

Кога е писана новата ти поетическа книга и къде, в Испания или в България?

Повечето от стиховете в „Обрат-но в себе си“ са писани в Испания. Тогава, когато бях далече от България физически, но още в по-голяма степен далече  от самата мен. Колкото повече осъзнавах това, толкова повече моментите, в които ме връхлиташе някакъв образ или метафора, се увеличаваха и нямах друг избор, освен да го уловя и да го съхраня. В голяма степен точно това грабване на поетическите моменти и запазването им в стих се превърна в онази нишка от семенца, по които търсех пътя да се върна обратно.   

Известно време живя там, трудно ли беше завръщането към България?

Трудно е да разбереш, че имаш нужда да се върнеш. Че искаш да го направиш. В мига, когато си наясно с това, връщането буквално има единствено и само времево измерение и то е малко повече от 3 часа над облаците. Или 3 денонощия, ако пресичаш границите по земя.

Едно от първите стихотворения в книгата е свързано със самотата. Какво я лекува най-добре, според теб и от друга страна, не ни ли е нужна понякога?

Не мисля, че самотата трябва да се лекува. Тя не е болест. За мен е състояние, което ти дава възможност да чуеш себе си. И физическата самота можеш да трансформираш в подобен разговор, ако, разбира се, си настроен за честна среща със страховете и съмненията си. И да, мисля, че е нужна най-много, когато нямаме отговор за това „къде съм“, „как ще продължа“, „кой впрочем, съм“. Зад граница всички тези въпроси добиват друг смисъл, защото нищо около теб не е същото и ти буквално трябва да се учиш, като едно новородено, да приемаш средата, после да проходиш в нея и чак след това да проговориш  на чужд език. Не е задължително през целия този период да си се научил да разбираш тази среда. Но е задължително да се опитваш. Всичко това те провокира да научаваш много за самия теб.   

Завръщането в себе си може да бъде дълъг процес, но кое е най-важното в него? И с какво усещане го свързваш, какво усещане носи?

Завръщането може никога да не ти се случи и за мен това е доста по-драматично, в сравнение с това да вървиш дълго към него. Най-важното е, както и малко по-рано посочих, да си направил избора си. Веднага след това изпитваш някаква лекота, сякаш са те отвързали и са те пуснали като хвърчило във въздуха. А, всъщност, ти сам си се отвързал и си позволил да полетиш.

Понеже разговаряме в навечерието на Деня на народните будители и някак ми се иска да те попитам, остана ли в какво да вярваме все още? В кого?

Всеки сам избира дали, в кого и в какво да вярва. Аз се опитвам да вярвам в естествеността на нещата, в хармонията им, в баланса – защото ние с всички наши огромни в очите ни терзания, страсти, планове и реални действия сме само миниатюрна част от Вселената. В която – както казвам в едно от стихотворенията си в книгата – въпросът е „защо се случва всичко“.

Кои са били будителите за теб през годините и откриваш ли нови?

И в навечерието на този ден, и след него, моят първи будител е била и остава моята майка. От първия момент, в който ми е чела детските стихове на Чичо Стоян и Леда Милева, през огромната ѝ библиотека,  в която ме научи да се ориентирам още в началните класове, когато буквално поглъщах съдържанието на юношеските романи, през споделянето с нея на първите ми литературни опити до днес – отново първия ми читател и критик. Учителите, родителите, които насърчават децата си да обичат българските букви – особено място отделям за онези българи в чужбина, които се лишават от лично време в почивните дни, за да може да водят децата си в неделните български училища. И разбира се, издателите. Всички те са будители. Но си мисля, че никой не може да те събуди, ако живееш с идеята, че си по-буден от другите или че просто няма значение.

За книгата – огромна благодарност на целия екип, работил по моята книга. Божана Апостолова, която намери в съдържанието ѝ зрънце и му даде възможност да покълне с онова зачитане на личния ми сантимент към някои мои стихове, което за мен е много повече от грижата на издател към автор. Редакторът Йордан Велчев – истинска благодат бе да работя с такъв човек и поет – енциклопедист на чувствата, умиротворител на поетични избухвания, учител за това как може още да обереш излишното. На Неда Ангелова – художничката на корицата, която не познавам лично, но съм ѝ признателна за погледа „през прозореца“ на моите лутания по пътя обрат-но в себе си. И на читателите, които тепърва ще тръгнат с мен, може би, за да намерят своя път обратно.

Фондация "Пловдив 2019" спечели проект по програма Еразъм +, сектор „Младеж” на стойност 262 105 евро. Мащабната инициатива „Академия за културен мениджмънт“ CULTART ще бъде представена утре в Епископската Базилика. Проектът получи много висока оценка и точки, които го класираха на трето място сред всички кандидатстващи от ЕС.

В „CULTART“ участват 6 организации от 5 държави. Освен водещата фондация „Пловдив 2019“ в консорциумът са и Clearly Culture – Виена и екипът от експерти, създал магистърската програма по Културен Мениджмънт на Университета във Виена, също Търговско- промишлена камара на град Лече, Италия, „Алианс за иновативни практики“ – България, „Еду-център“ – Скопие, Северна Македония, „Международен център за устойчиво развитие“ – Йоанина, Гърция.

Страница 13 от 1988

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…