Безспорно пролетните уикенди са време за разходка за извън града, още повече когато са дълги като майските. Едни от местата, които винаги привличат както любителите на по-екстремни преживявания, така и туристите, са пещерите. Те съчетават в себе си както красотата и величието на природата и феномените, които тя създава, заедно с мистиката и легендите от националния фолклор.

Вече сме ви „разхождали” виртуално до две от най-известните в Родопския регион – Дяволското гърло и Ягодинската пещера, но днес ще ви разкажем малко повече за още 3, които си струва да посетите още този уикенд.

By Спасимир – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Първата, и може би най-близката като разстояние до Пловдив, е Снежанка. Името си носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – „Делфинчето”, „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Джуджета”, „Папагалче”, както и едноименната „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц. Разположена е на 5 км. от град Пещера, като пътят до паркинга, на който да оставите автомобила си е доста тесен. След това има около 30-ина минути пешеходен преход по стръмна екопътека нагоре, за да достигнете входа. Дължината ѝ е само 145 м, с постоянна годишна температура 9 градуса. Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1,27 м. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, покрита със снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня.

Пещерата е благоустроена и отворена за посетители всеки ден. До входа има чайна и щанд за сувенири. Групи за посещение се организират на всеки час.

Снимка: EcoVelingrad

Второто ни предложение е за приключенците с експериментаторски дух, тъй като пещерата не е благоустроена и влизането в нея става само със специална екипировка и водач. Лепеница се намира  в Западните Родопи, на 10 км югозападно от град Ракитово и на 11 км южно от Велинград. В момента е туристически обект, след като повече от 50 години е била недостъпна за туристи. Обявена е за природна забележителност през 1960 г. Лепеница има три етажа. Долният е с дължина 273 м и през него тече подземна река. На втория етаж при дъждовно време се образуват четири езера, а в сухо време езерата са само две. Третият етаж е сух, но недостъпен.Пещерната фауна е изключително богата и интересна. Вътре има над 24 вида животни – бръмбарчета, паячета, стоножки и др. организми, от които някои са категоризирани като троглобионти – живеещи единствено на тъмно. В Лепеница живеят и троглофили, чиито представители са 3-4 вида прилепи. Има животни които са открити само в тоя район и ги няма никъде по света. Запазена е в непроменен вид, няма осветление, трасето е обезопасено само с дървени скари, мостчета, стълби, парапети и предпазни въжета.

Работното време е по предварителна заявка.

By Vassia Atanassova – Spiritia – Собствена творба, Public Domain, Link

Пещера „Ухловица“ е една от най – красивите пещери в България. Наричат я един от подземните дворци на Западните Родопи. Намира се на 3км североизточно от с. Могилица и на 37км от к.к Пампорово. Тя е една от най – старите в региона, открита е през 1967г. Намира на 1040 метра надморска височина. От паркинга до входа й се стига след около 30-40 минути изкачване. Името и произлиза от думата „улулица“ – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Тя е на няколко етажа. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Тази галерия е най – красивата част на пещерата. завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло. Предполага се, че долният етаж е бил подземно езеро. Ухловица е обитавана от 3 вида прилепи и през зимата, когато прилепите спят зимен сън, можете да видите техен представител на една педя разстояние от вас. Входът на пещерата е специално предвиден да улеснява влизането на този вид бозайник. За разлика от други пещери в България, в Ухловица не са намерени следи от първобитни хора, тъй като е пропастна и труднодостъпна.

През зимния период пещерата работи всеки ден без понеделник и вторник, а през летния сезон – всеки ден. Работното време е 10 до 17 ч. Групите влизат на кръгъл час, като последната е в 16 ч. Над пещерата на разположение е пейка с масички, така че мястото е съвсем подходящо за импровизиран пикник и почивка на открито.

Избрахте ли вече маршрута?

Източник: Lostinplovdiv.com

Експертен екип от импровизирано независимо жури на софра на Главната оцени преминаващият Айляк парад. Фестивалът – артистично преживяване с множество кукли, актьори на кокили, деца с костюми и още много украсени във всякакви цветове участници, премина по Главната в събота следобед.

Голям и дебел рибар, уловил рак, бели кончета, рибки, магьосници, танцьори, дракони и всякакви възможни животни направиха живота по „Райко Даскалов“ и ул. „княз Александър I” много по-шарен от обичайното. Стотиците участници се забавляваха изключително много с елегантните си костюми, някои по-семпли, други изключително сложни, и бяха прекрасна атракция за минувачите и гостите на Пловдив.

Посредата на шествието бе и шегаджийското жури. Пред сградата „Екселсиор“, седнали на софра с ядене и пиене, експертите оценяваха преминаващите кукли и актьори. Сред по-известните членове на експертното айляк жури бяха Атанас Хранов, Христо Барутчиев, собственикът на гастро магазина Венци, цигуларят Моцарт и други.

Шествието продължи и след журирането, като продължи по Главната покрай стълбите на Каменица и финишира пред Община Пловдив – между финала на Маратона и покрай редицата будки на политически партии. Гъстотата на постройки не смути участниците, които се забавляваха и с гордост показаха всичките си костюми.

Айляк парад е част от програмата на „Пловдив 2019“. Самото шествие е финалната фаза от дълга подготовка, заедно с много деца и възрастни, които с помощта на организаторите от „ЖАР театър-изкуство-култура“ създадоха сами множеството карнавални маски, костюми и атрактивни аксесоари. Заедно с тях участваха и няколко пловдивски читалища, както и партньори от чужбина. Част от костюмите бяха показани преди около година на промо-шествие в парк Лаута, но днес купонът бе много по-голям.

Фотографска изложба „Живите цветове на Тракия“ със снимки от традиционните фестивали в район „Тракия“  – Турция бе открита пред  Джумая джамия. Група за Балканска музика с ръководител Еврим Кашъкчъ – преподавател в Балкански изследователски институт при Тракийски университет в Одрин се включи в откриването с концерт.

Платна с информация за фестивалите и колоритни фотографии са разположени също отляво на джамията до стълбите.

Изложбата е е част от програмата, в която Пловдив празнува ЗАЕДНО Гергьовден, Хадерлез и Какава. Събитията се организират от Фондация „Тракия“ – Анкара, Турция, администрацията на район „Северен“ в Пловдив и  Филологическият факултет  при Пловдивски университет „Паисий  Хилендарски“ в града под тепетата. Пълната програма може да видите в Капана.бг.

Пъстрата програма се превръща в мултиетнически празник, показвайки пролетните ритуали по Гергьовден, Хъдрелез -пролетен празник в мюсюлманиските общности, който съвпада с християнския на 6 май.

Част от празника е „ваденето на момински нишани“, подобно на българския обичай „Еньова буля“.

По-рано в събота пердседателят на фондация „Тракия“ Гьокхан Йозгьоч, зам.-кметът на район „Северен“ д-р Красимир Атанасов, доц.Надежда Илиева от БАН и Генералният консул на Р Турция в Пловдив, възродиха един ритуал, който повече от 50-60 години не е правен в града – Дърво на желанията.

В навечерието на Гергьовден всеки записва най-съкорвеното си желание на лист хартия и го окача на специално наречено, плодно дърво, за да се сбъдне.

След ритуала всички участиници и хора от квартала се включиха в пролетно почистване на района.

За празника Хъдерлез и фестивала Какава преди година репортер на Под тепето предаде специално от турския град Одрин, където се събраха близо 60 000 туристи същия  уикенд на 5 и 6 май. Двата ритуала са вписани в индикативния списък на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 2017-а година, като кандидатурата е била съвместно с Македония.

Началото на Хъдерлез и Какава се поставя с празнично шествие преди обяд по Главната пешеходна улица на града. В него участват, както местната управа, така и военните, училищата и граждани.

Какава е много стара традиция на ромите в региона, която датира от около 1400 години. След обяд големи групи от хора започват да прииждат край брега на река Тунджа по стария  мост в местността Сарайичи. Там вече е пълно с коли, скари, сергии. Повечето от жените носят специални венци с цветя в косите си, следват много музика и танци. Кулминацията на вечерта – е паленето 3-метрова клада, чийто огън се прескача за здраве и сутрешното потапяне във водите на реката  за пречистване на душите.

Преди да падне нощта всеки, който има някакво желание, го написва на листче. Желанията се окачат на Дървото на желанията, където пренощуват. Млади и стари танцуват цяла нощ край реката, а в ранното утро на 6 май пускат листчета с желанията си в Тунджа. Тогава във водата влизат по-смелите млади мъже, които са прескачали огньове  за здраве през нощта. С тях се потапят в сватбени рокли и булките, които се молят за дете.

Снощи в светбен дом „Велколепният“ в Столипиново се състоя пролетен празничен концерт, в който участваха: Групата за Балканска музика с ръководител Еврим Кашъкчъ – преподавател в Балкански изследователски институт при Тракийски университет, Одрин; Фолклорна формация на ПУ „Паисий Хилендарски“; Група за ромски народни танци Сюлейманпаша – Текирдаг; Фолклорна формация „Тюркян“ от с. Бенковски, общ. Кирково, Кърджали и гласовитата изпълнителка на фолклорни песни Мелек Ерен – възпитаник на СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив.

Тържествата под тепетата за Гергьовден, Хъдерлез и Какава са по повод Пловдив – Европейска столица на културата и минават под знака на  ОФ „Пловдив 2019“ и под патронажа на Генералното консулство на Република Турция в града.

ОЩЕ СНИМКИ може да видите в статията в "Под тепето" - тук.

Организаторите на Фото Салон Пловдив показват наградени кадри от раздел „Моят град“ в царството на крафт бирата в Капана

Крайният срок за участие в 6-ти Международен Фото Салон ПЛОВДИВ 2019 е след броени дни

За нас, организаторите на фотосалон Пловдив е изключително приятно, че в сърцето на Капана и то именно в концептуален бар „Котка и Мишка“, малки селекции от кадри-победители от всяко предишно издание вдъхват атмосфера и настроение пред жители и гости на града под тепетата. С това излизане на високото фотоизкуство от класическите пространства (галериите), то само става по-достъпно зо по-широка публика, нещо от което се нуждае всяко изкуство. През октомври 2018, пак във вътрешната зала, представихме златните медали от билейното издание.

 А в текущата селекция подредихме само наградени кадри от раздел „Моят град“. Градовете по света са много. Те са местата, които ни събират, а погледнато през очите на професионалисти и любители от цял свят, това наистина изглежда една красива и неспирно вдъхновяваща тема за фото творците. Интересното в този раздел е, че най-добре представил се автор стана един много добър пловдивски фотограф - Андрей Трифонов. Но най-добре е да посетите Котка и Мишка и да разгледате тези различни гледни точки към града! Домакините са много любезни и в приятен интериор прадлагат интересни и пивки бири. Добре сте дошли!

Крайният срок за участие в 6-ти Международен Фото Салон ПЛОВДИВ 2019 е след броени дни! Но добрата новина е, че имате точно 3 предстоящи почивни дни (4-6 май), които са чудесно време да си мислите с кои ваши кадри да впечатлите тазгодишното жури, на което председател е самия президент на FIAP, г-н Рикардо Бузи, MFIAP, EFIAP/p, HonEFIAP, от Италия.

Фото салонът отново се провежда под патронажите на FIAP, PSA, HPS и НСФА.
Вече шеста година Община Пловдив, застава зад събитието със своята подкрепа и фото салона е в културната програма. А тази година по случай това, че градът под тепетата е Европейска Столица на Културата, те ще връчат отново дипломата на Общината, но този път придружена с парична награда за кадър на български автор, избран от финалната селекция във всички раздели!

Традиционно имате възможност за участие в 6 раздела:
1. Отворен ЧЕРНО-БЯЛА
2. Отворен ЦВЕТНА
3. ПРИРОДА
4. ФОТОЖУРНАЛИСТИКА (TRAD)
5. ПОРТРЕТ и ТЯЛО
6. МОЯТ ГРАД – Основна тема

Подтема - ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА 1985 – 2023

Салонът (изложбата) не приема фотографии, които вече са участвали (приети във финалната селекция) в предишните 5 издания!

Както винаги (от първото издание до сега) всеки участник ще получи 2 вида каталог - печатен и DVD. Миналогодишния каталог получи отново рейтинг от 5 FIAP звезди!
И пак както е от старта на фото салон Пловдив, някой ще спечели и голямата награда - КУПАТА + 500 Евро, а за останалите най-добри кадри, организаторите са се погрижили с общо над 150 награди.

Крайния срок е 6 май 2019.

Пълен регламент, календар, такси и видове плащане, жури, награди
и онлайн участие на:
www.photosalon-plovdiv.com

На всички участници - Добре дошли и успех!

Альоша, или по-точно Big Al, оживя снощи в Найлона от плът и кръв. Той пристигна със своя автомат – но пълен с водка – на премиерата на комикс книгата на Maina Town, създадена от 5 for 4. Екипът представи творението си пред огромно множество публика в култовия бар в Капана в късния следобед на 3 май. В ролята на Альоша се претвори Гюнтера, който бе специално гримиран и облечен за целта.

В гримьорна се превърна редакцията на „Под тепето“, където гримьорът тематично го подготви: „Альоша отвръща на удара“. „Всичко започва от „Под тепето“ и завършва в Найлона“, добави Гюнтера. На въпрос дали има сценична треска, получихме отговор: „Не може, той може да има гранитна, по-скоро сиенитна треска“.

Представянето в Найлона започна с четене от книжното издание на „Пловдив – Фантастичен пътеводител“. На видео стена в бара се прожектираха части от комикс историята за любовта между Альоша – Биг Ал и Юнита – статуята на Съединението. Краят на тяхната вечер приключва с неназована, но опасна ракия, от която героите нямат спомени, но дрехите на Альоша са били разпиляни из целия град на сутринта, а конкретно копчетата му – около фонтаните пред Общината. Историята бе прочетена от Борис Зафиров, а Visitor Q – диджеят Янко Гогов пускаше музикални ефекти.

Пътеводителят на Maina Town излиза на български и английски език. Проектът е подкрепен от фондация „Пловдив 2019“. Той разказва за куп фантастични истории, преплетени в културата на града – както по-популярни места, като Капана, така и култови локации, като Столипиново. Така, например, известният бизнесмен Илон Мъск се изгубва в ромския квартал, където батерията на Тесла-та му пада, и той търси помощ от местните, за да я презареди. По време на уникалното си приключение обаче той научава истинския смисъл на Айляка от мъдрите малчугани на Столипиново. Роли в комиксите имат и други известни лица – сред които популярни пловдивчани, като Вожда от Найлона, Пешо от VOID или главният редактор на “Под тепето“ Иво Дернев.

Екипът Тодор Карагяуров, Тодор Попов, Димитър Петров, Йордан Терзийски, Койчо Касабов, Георги Мурджев, Ани Йорданова и др., застанаха пред препълнения Найлон, за да разказат за своята творба. Сред публиката бяха водещи лица от артистичните среди на града, а на събитието присъстваха дори и топ артисти от националната съвременна арт-сцена, като Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Мартина Вачева и други.

„Ние много се забавлявахме, това го правим, защото ни харесва. Един път бях в Берлин и видях една много готина тениска с техния символ – мечка. И си казах, защо и ние в Пловдив си нямаме такова нещо. И малко по малко създадохме Big Al и всички останали герои. Използвали сме много идеи от много рзлични хора. Опитахме се да вплетем цялата култура на града в тези истории“, разказа едно от главните лица в Maina Town Тодор Попов. Специално внимание е обърнато и на английския превод, също резултат от артистичен брейнсторминг.

Купонът в Найлона и на улицата пред него продължи и след официалното представяне. Говори се, че историята е продължила до късно вечер, но как е завършила – и дали изобщо се знае как е завършила? Отговорът на Пътеводителя ще е “Каквото се случи в Найлона, остава в Найлона“.