Пловдивската публика аплодира десет минути екипа на продукцията, заснета изцяло в Пловдив

Лентата не претендира за високо кино, но пък има потенциал да надмине очакванията на киноманите

Иво Дернев

Снимки: Христофор Балабанов

Звездите от новия български филм „Завръщане”, заснет изцяло в Пловдив, присъстваха на гала предпремиерата на лентата снощи, в Европейската столица на културата. Тя се случи в Мол Марково тепе, три дни преди официалното тръгване на продукцията в родните кина.

„Не си тръгвайте преди финала, защото ще ви видим. За всеки случай ще заключим вратите на салона”, обърна се с усмивка един от продуцентите Башар Рахал  към публиката в зала 2 на кино комплекса. Вратите не бяха заключени, разбира се, а и нямаше нужда, тъй като нито един от зрителите не отиде дори до тоалетната в рамките на тези близо час и половина.

От втория ред себе си на големия екран гледаха актьорите Башар Рахал, Ники Илиев, Александър Кадиев, Орлин Павлов, Диляна Попова, Бойко Кръстанов, Искра Донова и Райна Караянева. След финалните надписи, които вървяха паралелно с кадрите от концерта на Орлин Павлов и приятели в Гребния канал, препълненият салон аплодира десет минути излезлите пред тях артисти.

И преди, и след прожекцията звездите се срещнаха с публиката и се снимаха с всеки един, който прояви желание за увековечаване на момента. После екипът на „Завръщане” и фондация Пловдив 2019, която е основен партньор в продукцията, поканиха всички на афтър парти в Склад. Там Под тепето дочу, че Ники Илиев, Башар Рахал и компания обмислят продължение на историята, в което Европейската столица на културата отново ще е основен естествен декор на снимките.

Днес те ще посрещнат над 1500 гости, партньори, почитатели и приятели на българското кино на специална гала премиера в София. Следват срещи с публиката и премиери във Варна на 17 октомври във Фестивалния комплекс и в Бургас на 18 октомври, когато филмът ще тръгне и във всички киносалони в страната. На 19 и 20 октомври публиката в Лондон ще може лично да се срещне с целия актьорски състав на две специални прожекции в кино Дженесис. Планирани са посещения още в Стара Загора, Благоевград, Велико Търново и Русе в следпремиерната седмица от 21 октомври.

Всъщност, реакцията на публиката снощи бе напълно искрена. Зрителите останаха доволни от това, което видяха. А то бе една добре заснета ненатоварваща история с интересни обрати, с приятни лафове и пловдивско усещане. Филмът няма претенции за високо кино, но пък е с потенциал да надмине очакванията на киноманите. Зрителите ще видят местата, които посещават ежедневно и обичат. Могат да видят и самите себе си в масовите сцени на Гребната, в Стария град, Главната, „Отец Паисий”, тепетата. Най-приятното е това, че „Завръщане” е като красив видео календар, посветен на Пловдив. Градът е представен такъв, какъвто е- красив, жив, пъстър, с много живот, много дух и голям потенциал. Нещо, което ние много често не виждаме в ежедневието си. Но в кино салона, на големия екран, Пловдив е нашия град- разкошната Европейска столица на културата.

Скромни, добри и отдадени хора – това е впечатлението на немския екип от Римини Протокол за пловдивчани, които ще участват в спектакъла 100% Пловдив, който предстои в следващите 4 дни на сцената на Драматичния театър. В много градове, когато поканиш някого на сцената, той реагира веднага – „Да, разбира се“, докато тук хората са по-скромни, по-трудно ги убеждавахме, че са достатъчно интересни и достойни за представяне на сцена, разказа Хелгард Хауг от Римини Протокол на пресконференция ден преди официалната премиера.

Идеята на спектакъла е да провокира размисъл чрез представяне на извадка от града и техните позиции по различни въпроси – 100 души се качват на сцената, които са подбрани като социологически разрез на града по етнически, икономически и други показатели. Част от спектакъла е задаването на въпроси към тях – „Искате ли да се върне социализма?“, „Искате ли да се върне монархията?“, „Какво ще направите, ако синът ви каже, че е гей“ и други по-общи и социални, или провокативни и лични, коментира Хауг. Тя добави, че има различни методи, с които се получават отговорите – понякога това става открито, а понякога се изключва цялото осветление, и публиката разбира колко хора как отговарят само, чрез анонимни фенерчета, които 100-те пловдивчани ползват.

Спектакълът в Пловдив ще се играе 4 пъти – като в други градове също често се играе в поредни дни. Интересно е, че понякога отговорите на хората се променят в различните дни – дали, защото в следващ ден са се осмелили повече да кажат нещо, преосмислили са дадена позиция или друго, разказа още Хелгард Хауг и добави, че в някои случаи е важна дори и публиката: „Някои от актьорите може да не искат някой конкретен човек в публиката да разбере как точно отговарят на даден въпрос, а понякога може да е и обратното – искат много ясно някой в публиката да разбере“.

Неда Соколовска, която е част от екипа на спектакъла и от Vox Populi, които отговаряха за селекцията непрофесионални актьори, добави, че едно от предизвикателствата е било да убедят хората да участват, и че това е безопасен начин да споделят своите мисли. „Ние сме от София, но в тези месеци, в които работихме в Пловдив създадохме много специална връзка с града“, каза тя и добави, че се усеща мултиетничността и опитът у хората да бъдеш толерантен към различните. И изобщо – един специален дух у всеки един пловдивчанин.

Няма да разкриваме много от спектакъла, добави Виктор Янков от фондация „Пловдив 2019“. Но беше особено интересно, когато стигнахме до въпроса „Искате ли да се върне социализма?“ и се оказа, че нито един не иска. А всъщност селекцията хора е много разнообразна, разказаха от Римини Протокол. Има от едногодишно дете до 79-годишен участник. Сцената ще споделят известни публични личности и хора, които в даден момент от живота си са живели на улицата.

Спектакълът действително е уникален, нещо, което не сме виждали досега и едва ли скоро ще видим в България, добави Нада Соколовска. Очакванията са това да промени представата ни и да помогне на пловдивчани да се разбираме още по-добре в ежедневието си. Смятам, че това ще е един чудесен завършен на прекрасна година за Пловдив, а надеждата и през 2020-а година да имаме развитие на всичко, което се случи сега, добави и домакинът на събитието Кръстьо Кръстев – директор на Драматичен театър – Пловдив.

100% Пловдив ще се изиграе в 4 поредни дати – от 17 до 20 октомври. Сцената е Драматичен театър – Пловдив, а входът е свободен – срещу предварително взети пропуски. Те могат да се вземат от касата на театъра.

Поклонението ще е на 18 октомври

Приятели и почитатели на великана Милчо Левиев ще се простят с него в петък, 18 октомври, в столицата. Поклонението ще се състои от 11 до 14 часа в зала България. Да го изпратим с ръкопляскания и музика, така, както живя!, призовават роднините на големия музикант и композитор.

Милчо Левиев си отиде този уикенд след кратко боледуване. Той почина в болница в Солун.

Проектът бил готов още през април 1892 г.

От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. Често срещано предложение е за трамваен транспорт с много „за“ и „против“. Интересното е, че разговори за трамваи в градския транспорт се водят още след Освобождението…

Проект за трамвайна линия в Пловдив има още през април 1892 г., 9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София. Предвиждало се е първата трамвайна линия да бъде пусната по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят е с мотор движен с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.

Второто предложение за трамвай е през април 1898 г. Отново три години преди да се пусне първия трамвай в София. Общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията и предлага целия град Пловдив да се освети. За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага също една от линиите да продължава до близкия Станимака (сега Асеновград) с електрически трамвай. Създаден е и проект на линията.

Не са ясни причините в рамките на 6 години да пропаднат и двата проекта.

През 1930 г. общината получава ново предложение от германска фирма за построяване на трамвайна линия с концесионни права за 25 г. и отново предложението не се осъществява. По същият начин се проваля и предложението на френска фирма да направи трамвайна мрежа в Пловдив през 1933 г.

Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителен документ. Той е свързан с Пловдив и е от далечната 1942 г., когато немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града – трамваен градски транспорт. Екологично, чисто и перспективно решение! С него още в 40-те Пловдив е трябвало да има модерно решение за транспорта си.

Шест трамвайни линии прекосяват града от край до край в плана, който залага модерния за времето си електрически трамваен транспорт. Решението изглежда обещаващо от екологична гледна точка, но не и от икономическа, се коментира днес. В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му.

Схемата на арх. Янсен (пази се в Пловдивския архив) показва добро разположение на линиите и може да служи като основа за бъдещата разработка.

Те заобикалят хълмовете и стигат дори до… летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия. Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия.

Разбира се трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими. Те са потънали в новата транспортна мрежа на града. Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален! Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика – това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел. Проф. Янсен е популярен в Германия, като автор на първия цялостен план за Берлин.

Някога немският градостроител е мислил и по въпроса как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков, който проектира прекрасната стълба на „Каменица“, с идеята тя да наподобява тази на площад „Испания“ в Рим.

Обществената система у нас се променя, с нея и приоритетите. Немската инженерна мисъл излиза от „мода“ и остава в шкафовете на градостроителите. А резултатът от този „провал“ рефлектира върху пловдивчани.

Сега редица кандидати за градоначалници отново повдигат темата за екологичен градски транспорт.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.