Протестът бе мълчалив, на фона единствено на музика от пиано

Около 40 художници протестираха пред Община Пловдив час преди откриването на новата галерия на улица „Гладстон“. Повод за протеста е управлението на новопостроената изложбена площ. Пространството бе издигнато от местната власт на мястото на старата галерия на Дружеството на пловдивските художници. За днес е предвидено откриване на първата изложба в новото пространство.

След протеста пред общината художниците се оправиха към галерията за артистичен хепънинг пред откриващата се в 18:00 часа изложба.

От ДПХ настояват изложбеното пространство да им бъде предадено за управление – като наследство и продължител на старата изложбена площ там. Те се позовават на подписан през 80-те години меморандум между организацията и местната власт. Общинската администрация обаче предаде управлението на сградата към момента на Градска художествена галерия – Пловдив.

Художниците протестираха с бели платна. Освен тях бяха подготвили и надпис на отделно напечатани букви „Залата е наша“. На мълчаливия протест пред общината бяха творците Иван Шишков, Ангел Гешев, Георги Сопаджиев, Вихра Григорова и други.

Очаквайте подробности!

Пристанът като хранилище на моряшки истории в новата изложба на художника, която се открива в галерия Филипополис тази сряда

Иво Дернев

Има брегове, на които всеки иска да пристане. Да пусне котва. Да намери покой. Те не коварстват с невидими течения. От брега им струи блага светлина. Чуват се цикади, бохемски смехове, наздравици и съблазнителни кикоти. От морето пък лъха бриза на приключението. Романтиката. Неизвестното. Водите им са толкова дълбоки, и още по-чисти. И с толкова много живот. Те са приятелски. Те дърпат към себе си. Трудно се напускат. И знаеш, че дори да отплаваш за известно време някъде навътре в морето, пак ще се върнеш.

Такова пристанище е Атанас Хранов. Кей, от който не би си тръгнал, ако веднъж си пристанал. Акостираш ли в твореца, оставаш завинаги. Пуснеш ли котва в приятеля, там си вечно.

Тъкмо така кръсти новата си изложба Наско. „Пристанища”. Тя ще бъде открита на 4 септември, от 18:30 часа в галерия Филипополис. Атанас Хранов е подготвил близо 20 живописни платна и няколко пластики, за да накара отново публиката да отплава с него във фантастичния свят на твореца и моряка.

„ Пристанищата не е нужно да са на морето, за да бъдат пристанища. Самите ние сме пристанища. Всяко едно нещо може да бъде възприето като пристанище. А и на български този глагол „приставам” е толкова нежен и любовен. Ти му се доверяваш на това място, отдаваш му се. Или на този човек, в нашия случай”, разказва минути, след като е подредил изложбата си художникът Атанас Хранов.

Мореплавателят Атанас Хранов добавя: „Приближавайки от морето към сушата възприятията са съвсем различни. Пристанищата на моряците са съвсем различни от пристанищата на хората, които са на сушата и излизат на тях, за да пият по една бира или да хапнат прясна риба. Морякът вижда това пристанище като убежище, като нещо в което той ще се приюти, ще почине и ще се подготви за новото плаване. В този ред на мисли пристанището е едно хранилище на моряшки истории. Ти стигайки до Гибралтар например, превръщаш самият Гибралтар е последното изречение, което затваря разказа на пътуването до този пристан. Ти го оставяш там. Тръгвайки от Гибралтар обаче това е първото изречение на следващото пътуване, на следващото приключение и съответно следващата история. Колкото по-значими разкази събира едно пристанище, толкова по-значимо е то. Има такива емблематични места поради тази причина- Карибите, Гибралтар, Азорите, Канарите, Бермуда. Там големите моряци разказват големите си истории от големите си плавания. Пристанището не е сбор от бетон, места за връзване, заведения за разтуха и дребни удоволствия. То е много повече от това. То е край и начало. Край на едната история и начало на новата. Финалното изречение и първото”.

Ето какво написа друг творец и моряк- Александър Секулов за новата изложба на приятеля си Атанас Хранов.

ВЪЛНИТЕ СА ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ

Вълните са последното пристанище, макар все още да не го приемаш. Ти още вярваш в прилива и отлива, ти още дишаш радостно със вятъра… Когато всичко се успокои във теб, когато хоризонта се превърне на зеница и ти си само кръг, пулсиращ кръг на светлината, ще чуеш как шуми кръвта – това последно плаване, наречено от теб, но не за теб. И няма нищо по – самотно от глас на мъж, изправен срещу собствената кръв – родината, която те поглъща, пристанище, което те изпраща, небето, сред което се издигаш, предишния живот изгубил, загубил себе си напълно, дори не можеш да си спомниш дали си бил и бил ли си изобщо, достигнал нищото и озарен. И никъде не ще отплаваш вече, защото сам си се превърнал на пристанище за другите, които викат в тъмното, които чакат твоето спасение, за да живеят дълго те самите.

Виктор Франкъл, роден на 26 март 1905 г. и починал на 2 септември 1997 г., е австрийски невролог и психиатър. Създател е на психотерапевтичното направление логотерапия. Logos Франкъл използва в значението на дух. Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина.

По думите на австрийския учен неговата психотерапевтична ориентация съответства на една „висша психология“. . Той самият избягва да се отнася към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична и/или екзистенциална психотерапия.

В световноизвестната си книга „Човекът в търсене на смисъл“ Виктор Франкъл описва своите преживявания в нацистките концентрационни лагери и в която аргументира тезата, че човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата.

Днес подбрахме някои от най-проницателните му мисли:

„Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.“

„Смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час.“

„Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина.“

„Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение.“

„От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.“

„На този свят има само две категории хора, наистина само две: категорията на свестните хора и категорията на негодниците.“

„Приемем ли предизвикателството да страдаме храбро, животът има смисъл до последния си миг.“

„Свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността.“

„Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.“

„Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува.“

„Във всеки момент човек трябва да решава, за добро или зло, какъв ще бъде паметникът на неговото съществуване.“

„Всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент.“

„Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт.“

„Да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите, които животът постоянно поставя пред всеки човек.“

„Всяка епоха си има своя колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея.“

„Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек.“

„Добрият пример е по-ефикасен от всякакви думи.“

„В миналото нищо не е безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено.“

„Да бъдеш човек означава винаги да си насочен и устремен към нещо или някого извън теб самия.“

„Сексът е оправдан, дори свещен, но само дотолкова, доколкото е изразно средство на любовта.“

„Веднъж загубена, волята за живот рядко се връща.“

„Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето.“

„Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието.“

„Човек не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде неговото съществуване, какъв ще стане в следващия миг.“

„Светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.“

„Психотерапията се е родила тогава, когато хората са се научили да виждат зад телесните симптоми душевните им причини, т.е. да откриват тяхната психогенеза.“

„Около 20% от неврозите са обусловени и предизвикани от усещането за липса на смисъл, което аз наричам екзистенциален вакуум.“

„Нихилизмът не се разкрива чрез брътвежи за нищото, а се маскира зад израза „нищо друго освен“.“

„На книжния нихилизъм, намиращ израз в редукционизма, съответства житейския нихилизъм – като такъв може да бъде тълкуван екзистенциалният вакуум.“

„Какво не бих дал да съм измъчван от страх от кастрация, а не от тревожния въпрос, от мъчителното съмнение, дали някога, в часа на моята смърт, животът ми няма да ми се стори лишен от смисъл.“

Светлинен водопад се изля от моста на панаира  

Снимки от Георги Матов и Иво Дернев

Хиляди пловдивчани и гости на града се стекоха на южния бряг на река Марица в неделния ден, за да празнуват заедно пет години от избирането на Пловдив за Европейска столица на културата. „Празник на реката“ събра по поречието деца, възрастни и семейства, които се наслаждаваха на богатата програма през целия ден.

Сутрешните забавления стартираха с гостуването на талисмана на инициативата „Да изчистим България заедно“, който призова за повече грижа и внимание към природата. Докато деца и възрастни се редяха за скокове върху огромната надуваема възглавница, професионални балансьори преминаваха върху две опънати слаклайн ленти над река Марица. За най-малките бе предвидена обучителна лента на тревата, върху която правеха първите си стъпки в пазенето на равновесие.

С  огромен балон, много музика и танци продължи вечерта на реката. Суингърите от Lindy Hop Plovdiv подгряха сцената на Пловдив 2019, на която за три часа се качиха любимите Deep Zone Project, Михаела Филева, Графа, Любо Киров и Деница Караславова. Заедно със залеза над реката, три моторни парапланера, управлявани от пилотите Петьо Кюркчийски, Илия Танчев и Димитър Бояджиев, създаваха неповторими фигури в небето.

Невиждан пиро- музикален спектакъл бе кулминацията на събитието. Близо 30 минути продължи шоуто, което озари  небето с огнените светлини, произведени от повече от 23 хил. пиротехнически заряда. Създателите на спектакъла бяха подготвили и светлинен водопад, който се изливаше по цялото протежение на моста над реката.

Река Марица е един от фокусите в програмата на Европейска столица на културата. Всички активности, свързани с нея са ключови и имат за цел да възстановят връзката между природата и града.