Реставраторите на Желязната църква „Св. Стефан“ са превърнали наводненото мазе в красива художествена галерия
Повече от 6 години труд на десетки специалисти и 15 000 000 лири съхраниха безценното културно наследство на архитектурното бижу
Австрийската фирма Vagner не реагирала на запитванията на екипа нито веднъж
В началото на годината приключи цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като Желязната църква. Екип от близо 40 строители и реставратори от Турция върнаха някогашния блясък на единствения по рода си храм и той отново отвори врати за богослужения на самия бряг на залив Златния рог в квартал Фенера на мегаполиса. Главният архитект по проекта Фекрие Булунмаз, която ръководи екипа реставратори, доведе в събота в Пловдив повече от половината от тях, за да разкажат за работата си. Репортаж от събитието може да видите в Под тепето.
Интервю на Таня Кънева с Фикрие Булунмаз - ръководител на реставрационния екип
Колко време ви отне този проект?
Изживях 7 години от живота си в този храм. Чувствам го като втори мой дом.
Кое ви беше най-трудно през тези години?
Най-трудно бе началото, когато след премахване на покривния пласт се оказа, че колоните в основите са силно корозирали, а някои и от носещите напълно разрушени. Преди това се мислеше, че ръждата е само повърхностна.
Започнахме от подземието, запълвахме процепите в стените, положихме специална изолация и превърнахме това място в съвременна галерия. Само преди няколко дни там се откри фотоизложба, показваща етапите от реставрационния процес. Заповядайте да я видите!
Иначе нямаше нещо, което да ни затрудни сериозно. Екипът ни бе изцяло отдаден на работата. Само времето малко ни пречеше.
Технологията при възстановяването на металната конструкция същата ли е като първоначално направената – с нитове като при Айфеловата кула?
По сградата не се е променило нищо конструктивно. Укрепена е допълнително, изцяло реставрирана отвън и отвътре. През целия проект сме се придържали максимално към оригиналния процес, какъвто е бил преди 120 години.
Имахте ли консултант от австрийската фирма производител Vagner, с какво ви помогнаха те?
Опитахме няколко пъти през този период да се свържем с фирма Vagner. Писахме писма, но не знам при кого са попадали, така и не получихме отговор от тях. Това не попречи на резултата от работата.
Наложи ли ви се да усвоявате нови знания през тези 7 години?
Всеки ден, защото беше нещо ново. Та в света е само една Желязната църква.
А да изобретявате нови инструменти, нови методи на работа?
Ние се наслаждавахме на работата. Да, технологията не винаги беше същата, като преди 120 години. Използвахме и нови технологии, но нищо не сме променили.
В България се наблюдава напрежение между Института за паметниците към МК, хората които ги стопанисват, липсва ефективна комуникация и контрол. Има ли такъв проблем в Истанбул?
Разбира се при нас също има организация, която контролира тези процеси. През цялото време бяхме контролирани и през два месеца им изпращахме много подробен рапорт за свършената работа. Досега нямаме нито един върнат рапорт, тъй като всичко бяхме направили по тяхно предписание.
Идвали ли сте в България?
За първи път съм в България и в Пловдив, но от тук нататък ще идвам по-често. Имахме срещи в София за рeставрация на няколко джамии, в момента работя по такива проекти. Ако между правителствата се подпише споразумение, ще реставрирам джамии в България. Например джамията в Разград е в окаяно състояние. Така че често ще посещавам страната ви служебно.
Успяхте ли да разгледате Пловдив?
Още не, сега след презентацията тръгваме на обиколка. Знам много за Пловдив и ми е изключително любопитно да го видя с очите си. След толкова много работа сега искам много да пътувам. По време на реставрацията явно не успях да осъзная какво точно сме свършили, но когато започнах да правя презентацията, бавно го осъзнах.След отварянето на храма в началото на януари с екипа вече почнахме да си липсваме, този тур с разходка до Пловдив ни се отрази много добре, защото пак се събрахме. Посрещането ни тук е много трогателно.
По време на презентацията нито веднъж не споменахте думата „пари“. Колко струваше този проект?
Близо 15 милиона турски лири, които отпусна Община Истанбул.
*Снимка: личен архив на г-жа Фикрие Булунмаз.
"Летя из Пловдив 2019", е написала сама тя под кадъра.