Print this page

Славена Шекерлетова

Александра Димитрова е родена във Франция и израства в Канада и САЩ. Връща се към корените си през 2012-та година и завършва „Педагогика на Обучението по Изобразително Изкуство“ в АМТИИ, Пловдив. 2014 -та година съосновава Point Blank Gallery в Kапана, където организира събития, изложби и инсталации на местни артисти, както и на собствени произведения. Тя вярва, че креативността, изкуство и културното образование са най-силните фактори в обогатяването и разгръщането на потенциала в едно общество. Тази информация е общодостъпна в сайта на фондация Пловдив 2019. Решихме да поразпитаме Алекс, защото тя е едно от новите и свежи попълнения във фондацията и се занимава с нелесната и предизвикателна работа да контактува с редица чуждестранни експерти и партньори на Пловдив 2019. Тук ще избягаме изцяло от злобдневността в тематиката и ще поговорим за човека, който стои зад длъжността „Експерт Международна Дейност“ във фондацията и за каузата Пловдив въобще.

Заемаш доста отговорна и интересна позиция във фондация Пловдив 2019, с какво те предизвиква тази работа?
Предизвикателство е, че с такава възможност може да представяш културата на Пловдив на европейско ниво и да си посредник между локални и международни културни сцени. С такава видимост от мрежата на ЕСК разширяваме границите на Пловдивската култура и търсим съвременна адаптация на България в европейски контекст. Все пак мащабът на проекта е доста предизвикателен и е пълен с вдъхновение за промяна.

Кауза ли е за теб този град и какво е да работиш с кауза?
Кауза ми е, разбира се. Важно ми е да работя за нещо, което ще остави положително завещание. Чувствам, че града се нуждае от вид събуждане. Мисля, че начинът да се постигне е именно чрез култура – тя ни свързва на емоционално, дори и възпитателно ниво. Това е нещо, което в България има нужда от внимание и развитие. Пловдив продължава да се адаптира във времето и показва силата на древния дух.

Живяла си в чужбина почти през целия си живот, какви бяха мотивите ти да се върнеш в България, и то точно в Пловдив?
Америка ми доскуча по едно време, а в Канада ми беше твърде студено. Нещо инстинктивно ме привлече към Пловдив, най-вече от любопитство и това, че корените ми са тук. Задържах се в града вече пет години и половина и намирам смисъл в това, което правя. Мотивира ме това, че се интегрирах и участвам в градска инициатива за развитието на културната сцена.

Пловдив просто плаче от прецакан потенциал, но вече се вижда гражданската намеса. Не случайно слогана на 2019 е #заедно - само така ще се превърнем в един по-космополитен град и колкото и да звучи наивно – време е за малко вдъхновяващо и градивно настроение.

Когато дойде тук за първи път след толкова време за постоянно с кое ти беше трудно да свикнеш и кое ти доставяше радост?
В началото, трудното беше да свикна с постоянно задавания ми въпрос, “Какво правиш тук?” и непрекъснато се оправдавах за решението си. Впечатление ми направи липсата на доверие към държавата – кампанията за лошо настроение е много силна в България.

Нещо, което ми доставяше радост беше, че всеки ден се чувствах като че ли съм в източноевропейски филм. Това доведе до много смях и ирония в началото — почти като механизъм за справяне със ситуацията. Беше голяма помощ през моментите на културен шок и ми помогна да намеря една малко по-комфортна зона между и двата свята. 

Какъв Пловдив искаш да видиш през 2019-та година?
Искам да видя Пловдив с нова културна промяна. С думата “култура” имам предвид много неща. Както на английски думата включва и образование, и възпитание, вдъхновение, гражданско участие, отношение към изкуството и емоционално развитие. Надявам се, гражданите на града да се фокусират и върху тези ценности, а 2019-та е прекрасна година за символично ново начало.

фото кредит: Лина Кривошиева

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…