Print this page

Творецът изненадва с първите си натюрморти, които ще покаже в новата си изложба

Маестрото кани почитателите си на колумбийско кафе с Фрида Кало в галерия Филипополис

Фрида Кало пие колумбийско кафе с ефирно движение. Докато Пътуващия майстор и Влюбения леопард се борят за сърцето й. А объркано амурче се почесва, чудейки се какъв е този хаос от чувства, мечти и емоции. От светлина и цветове. В същото време Малкия Икар се е отправил на пътешествие с реактивни крила над чепка грозде и кана, от която водата сякаш се е измъкнала, също за да полети. Такъв днес е вълшебният свят в ателието на художника Атанас Хранов, на последния етаж в Дома на културата. Стигането до него винаги напомня на изкачване до връх Олимп- близо е, но всъщност толкова далече. Реално място е, но май е всъщност е магическа приказка.

В последните дни маестрото почти не излиза от работното си пространство, тъй като стяга поредната си самостоятелна изложба. Ще я открие тази сряда, в галерия Филипополис. И за пореден път ще изненада безкрайно много почитателите си.
Творецът е подготвил 22 работи, много светли и колоритни, с много нови персонажи и няколко нови художнически подхода. За първи път от много време изложба на Хранов си няма име. Има няколко картини, които можеха да дадат заглавие на изложбата, и затова изложбата остана безименна, обяснява Наско, докато полага лак върху една от големите си работи.

Може би най- изненадващото в поредния цикъл на художника е това, че за първи път той се обръща към натюрморта. Едно от хубавите неща, които се случват в тази изложба, започна преди две години, когато галеристът Стефан Малецов съвсем невинно ме попита дали съм рисувал натюрморти. И се замислих, че никога не съм се гмурвал в тази прекрасна тема. Да вкараш на мъртвата природа чисто човешки отношения, да имплантираш усещания, характерни за хората, в плодове, кани, чинии и лъжици, е страхотна задача. Забавлявах се искрено в последните дни с тези натюрморти, обяснява художникът.

В картините се появяват и други различни неща, които досега ги е нямало. Говоря за чисто художнически задачи, които една по една си поставям и се опитвам да изпълнявам. Този път разликата е в типа композиция, цвета, равния фон. Сивото. Един цвят, който не бях ползвал досега. Защото аз не съм такъв, моят свят не е сив. Не че сега е станал сив и се е променил. Но сега му дойде времето на този прекрасен и неутрален цвят, върху  който всички останали цветове грейват. Това е ясен подход, в елементарните първи крачки на художниците. Но аз сега реших да го използвам, вглежда се в две от картините си Атанас Хранов.

Както всичко останало, и сивото му не е просто сиво. Еротиката не е просто еротика под четката му, а шеметна фантазия. Пейзажът му не е просто пейзаж, магическа мараня.  Художникът се опитва да вкарва човешки чувства, желания и мечти в предмети и обекти, на които не им е заложено да чувстват, мечтаят, желаят.

Убеден съм, че това, което ти остава като спомен в главата от дадено място или събитие, прилича на нещо толкова абстрактно, като пейзажите ми например. Твоят спомен не е абсолютно структуриран в детайла. В него се наслагват много елементи. Примерно пейзажът на Созопол се наслагва със спомена за зарганите на Св. Кирик, които си опитал, с концерта на Аполония, който си гледал, с пясъка под краката ти. От всичко това става един конгломерат, една голяма картина, която в крайна сметка изглежда така, сочи Хранов един от пейзажите в ателието си. Пейзажът никога не е само къщи и комини. Ако го снимаш е такъв. Но ако го преживееш, той ще е нещо такова, допълва авторът.

От новите му творби намигат персонажи, които се появяват за първи път. Един от любимите на художника е Малкия Икар. Той дойде от нищото и полетя. С реактивни криле. Мисля,че Малкия Икар е илюстрация на горе-долу всичко, което е около нас. Защото ние се опитваме все още да се държим за корените си, да ядем истинска храна, да се докоснем до изгрева над морето или да влезем в планината, привличат ни всякакви истински неща, а в същото време това, с което боравим е много мощно, много силно и нямам идея дали сме готови на всичката тази електроника, която ни обгръща отвсякъде като черупка. Летящият Икар е една прекрасна метафора на човека в момента. Едно херувимче с крила на реактивен самолет. Знае ли то да ги управлява?, пита маестрото, без да чака отговор.

На платната като красиво видение се носи и Фрида Кало? Тя е във фантазиите и на един от любимите персонажи на Хранов- Влюбения леопард. Но е и в мечтите на Пътуващия майстор, който е рефлексия на самия художник.

Щом вижда Фрида Кало, Влюбеният леопард вече е много влюбен. А и каква е ползата от това да рисуваш леопард, ако той не е влюбен, усмихва се Атанас Хранов пред картината, озаглавена „Колумбийското кафе, Фридуча, Влюбеният леопард и аз”. Не знам как човек може да не се влюби във Фрида Кало. Освен, че е красива,  е такъв пример за стоицизъм, за вътрешна и външна борба. Покрай нея разбирам защо обичам латиноамериканците- техният свят е такъв. Красиви са във всичките им измерения, даже и като са отмъстителни. Категорични са. Това е проверено от мен, от първа ръка, допълва на финал творецът.

Атанас Хранов ще се срещне с почитателите си и с всички ценители на изобразителното изкуство в галерия Филипополис на 12 септември, сряда, от 18.30ч.

Image Gallery

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…