Мислех, че никога повече няма да дойда в родния си град, каза поетът при представянето на  „Гласът на тишината”

Иво Дернев

„Мислех, че никога повече няма да дойда в родния си град”, призна Иван Теофилов, преди да представи на новата си книга „Гласът на тишината”, посветена в голямата си част на любимия му Пловдив. Поетът, преводач, драматург и режисьор излезе на камерната сцена в театъра, за да разкаже за спасяването на Капана, да си спомни за Слона и Катя Паскалева, да разходи публиката по калдъръма в Стария град в компанията на художника Атанас Згалевски и да я срещне с Графините от Каменната къща на Сахат тепе.

„Тази книга я написах като продължение на предишната ми книга „Митология на погледа”. Бях започнал да пиша неща, които мислех, че не трябва да се забравят. Всъщност, книгата е един конгломерат от преживелици, мои преживелици. Мислех, че вече съм свършил с тях, обаче от 2016г. насам започнах да написвам нови неща. И така се появи „Гласът на тишината”. Нарекох я така, защото обикновено аз пиша в абсолютна тишина и това, което чувам, е единствено вътрешният си глас, който ми диктува”, разказа Иван Теофилов.

„В тази книга има много текстове за хора, с които съм общувал и които много ценя- поетите Иван Пейчев, Александър Геров, Николай Кънчев, Иван Методиев, Христо Фотев. Освен това има истории от мои пътувания. Има и някои неща, свързани с Петър Увалиев, с който се запознах в Англия и станахме много близки. Има и текст за една среща с Еди Вартан, братът на Силви Вартан, в Париж”, разкри пред публиката в камерната зала Теофилов. Като допълни, че между кориците има истории за пловдивските тепета, за пловдивските художници, за пловдивските нрави и бохемата.  След което прочете спомен от гостуванията в дома на Графините от Каменната къща на Сахат тепе- сестрите Мила и Невена Балтови.  „ Умълчаната Мила и сладкодумната Невена- художничката с впечатляващ интелект и своенравен нрав. Графините, някогашните звездни емблеми на града”, визуализира той с думи сестрите Балтови.

Особено внимание отдели и на приятелството си с художника Атанас Згалевски. Припомни как заедно са се борили срещу „оварвареното решение за събарянето на квартал Капана”, на който е посветил и стихотворение. А в края на представянето на „Гласът на тишината” бе прожектиран и документалния филм „Капана”, на режисьора Здравко Драгнев, по сценарий на Христо Илиев- Чарли.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…