Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство, каза режисьорът и писател на премиерата на „Синът на авиатора”

Едва ли ще напиша друг роман, изненада творецът гостите на представянето

Иво Дернев

Като книга- завещание определи романа си „Синът на авиатора” режисьорът и писател Крум Филипов, на премиерата на творбата си снощи в Петното на Роршах. „Не може да има надежда без унижение. Тази книга е за видимостите в тази надежда”, каза авторът в изключително емоционалното представяне, състояло се в рамките на литературния салон Spirt&Spirit.

Александър Секулов поздрави по-известния с филмовите си и театрални проекти Крум Филипов за онова, което написал. „Синът на авиатора” е здраво, силно стъпване в полето на разказваческото изкуство. Което не е изненада за никого. Може би единственият изненадан е самият Крум. Това е една дълбоко вълнуваща книга. Напоследък в българската литература няма вълнуващи книги, има добре написани”, каза Секулов. Като допълни, че основният тон в „Синът на авиатора” е болезнената загуба. „Тя те хваща за гърлото, като Крум удържа доброто тяло на разказа”, допълни домакинът на литературния салон, като не скри, че в страниците всъщност има много светлина.  И се обърна към Филипов с думите: „Това, за което си роден, е да пишеш. Защо го отлагаш?”.

„Пиша бавно, защото е много важно да съм си аз. Див човек съм и в литературата, и в документалното кино. Искам да вървя като кучето в дирята си и да запазя следата си. Едва ли ще напиша друг роман”, поде Крум Филипов. Заяви, че романът му е като дълго писана изповед.

„Опитът е в болезнените преживявания. Това е книга на прегръдките между хората. Имаме нужда от милост един към друг. Имаме нужда да изповядваме болките си. Защото в този скоростен живот сме като парни влакове и се газим един друг”, обясни емоционално Крум Филипов. Не скри, че е потънал от година и половина. Време, в което не е намирал смисъл да прави каквото и да било. А романът му е за това да знае синът му Калоян какъв баща има.

В Петното за премиерата дойдоха много приятели на Крум от Пловдив и родния му Смолян. Той нееднократно се връща към родопския град, към близките си там и към семейството си, като дори отбеляза, че баща му е написал 14 страници отрицателна рецензия за „Синът на авиатора”. На събитието бе и писателят Христо Стоянов, който е дал литературното А и Б на Филипов в кръжока си в Смолян преди близо 30 години.

„Не знам дали книгата е добра, но е велико събитие в моя живот. Тя има съавтори- хората, с които съм общувал. Затова е някак фолклорна”, отбеляза Крум Филипов. За да се спре на общуването между хората, което, според него, е истинското изкуство. „Болката, смъртта прави хората поети.   Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство. Удивените очи в общуването между хората е самата литература”, сподели авторът.

Към романа му вече проявяват интерес и театрали, и кинорежисьори. Писателят обаче не мисли за адаптацията на книгата си на този етап. В тази посока чака решението на съдбата. Самият той се е отнесъл доста лековерно към написаното. Прочел е линейно романа си, от кора до кора за първи път, едва когато излязъл от печатницата. При това го направил заради първите много добри отзиви, които сравняват писането му с Радичковото. Но не крие, че прочетеното му е харесало и че в литературата се чувства най-себе си. „В киното бих се справил. Но в театъра не мога да бъда жесток към хората, с които работя, а трябва. Много съм мекушав. Много ги мисля хората. Топя се с тях”, отговори на въпрос всъщност кой е Крум Филипов- театралният или кино режисьор, или писателят.

„Тайните, въпросите от книгата останаха. Но ми е светло под шапката”, каза на финал авторът на „Синът на авиатора”.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…