Никога не мога да разбера какво говоря, коментира артикулацията си пред камера той

Актьорът видя за първи път играта си в новия филм „Далеч от брега” заедно с публиката на Киномания

Иво Дернев

Стефан Вълдобрев изгледа за първи път новия филм с негово участие „Далеч от брега” заедно с публиката на Киномания. Продукцията на режисьора Костадин Бонев бе приета със смесени чувства от зрителите на премиерата й в Lucky Дом на киното . Доволен от видяното обаче бе Стефан Вълдобрев. Той сподели, че в лентата има три паралелни реалности и по време на снимките е било малко объркващо, но се е доверил изцяло на режисьора и монтажиста. Не скри, че е някои неща от неговата роля са го изненадали, други не. „Питах дали ми се разбира текста, защото имам проблем с артикулацията. Никога не мога да разбера какво говоря. Ако се е разбрало, ми е напълно достатъчно за тази вечер”, усмихна се на киноманите в Лъки актьорът и музикант.

Не скри, че е щастлив от участието си в този филмов проект, тъй като подобни творчески процеси ще стават все по-голяма рядкост. „Гледах на тези снимки и на моето присъствие като възможност да направя нещо различно. Нещо, което не съм правил- по- характерно, по-ярко, на ръба на комедийното, но по някакъв по-деликатен начин. Такива филми вече са рядкост. До четири-пет години мисля, че няма да имаме възможност да снимаме нещо подобно. Няма да имаш свободата по-артистично да работиш. Да имаш пространство. През деня да заснемеш минута и десет филмово време. Телевизионният начин на снимане и на разказване на истории вече променя всичко. Една серия за два дни се снима. Препускане. И вече няма да има този лукс като в този филм. Искам да се възползвам и от малкото възможности да се снимам в такъв тип филм- по-арт, по- бутикови, по странни, може би не толкова комерсиални и комуникативни. Но аз като актьор се наслаждавам на това. Вътрешното ми усещане е, че до пет години никой няма да има такава възможност- да разполага с толкова време и с такъв лукс. От тук нататък ще се снима много ударно, с по един два дубъла”, каза след прожекцията Стефан Вълдобрев.

Историята във филма се случва някъде преди 40 или може би 30 години, преди промените, някъде в провинцията. Талантлив театрален режисьор е прогонен от столицата за две години. Той не знае за какво точно. Най-вероятно с поведението си нещо е раздразнил силните на деня. И е изпратен в малък провинциален театър, където иска да постави пиеса, обсебила мислите му. В тази пиеса се говори за хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в живота на трупата.

„Напоследък си казваме, айде стига вече, байгън от тези теми. Защото са в миналото, олд скуул са, предъвкани са. Обаче човек като се замисли истински за това време и се постави в него, никак не е лесно. С приятели сме си говорили, че сме били късметлии, че промяната стана, когато сме на 18 години. Ако тя беше закъсняла с 3-4 години и ни бяха предлагали такива неща като във филма, наистина човек не знае какво би направил. Затова обикновено не съм много краен към такива хора и такива ситуации”, спря се на темата Вълдобрев. И допълни, че в лентата има препратки, които много кореспондират с днешния ден.

Спомня си жестокия студ по време на снимачния процес. Бил е пред камерата през целия ноември и началото на декември, а естественият декор от лентата е било читалището в Ямбол, в което играе местната театрална трупа. Беше зверски студ. Театърът в Ямбол, в който снимахме, не беше отопляван от 95-та година. Нямаше пари за отопление и за снимките. Никога не съм усещал такъв студ. Това те сковава допълнително, но не можеш и нямаш право да го покажеш”, спомни си Вълдобрев.

На въпрос от публиката „Музиката или киното”, той отговори, че е станал актьор именно заради седмото изкуство. „Никога не съм имал голяма любов към театъра, защото в Стара Загора нямаше добър театър. Киното ми е огромната любов. А музиката е нещо, което си ме съпътства винаги. Не мога да избирам”, допълни той.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…