Тайе Селаси: „Не ме питайте откъде съм, питайте ме къде съм местна.“

Писателката Тайе Селаси ще представи романа си „Отивам си е възвратен глагол“ пред пловдивска публика тази неделя.  

Тайе Селаси е родена през 1979 г. в Лондон, в семейството на нигерийка и ганаец. Израства близо до Бостън, впоследствие живее в Ню Йорк, Рим и Берлин, а понастоящем – в Лисабон. Не обича да я питат откъде е. Предпочита да изброи градовете, където се чувства местна. Или да използва думата „афрополит“ – понятие, което сама е измислила за такива като нея.

„Отивам си е възвратен глагол“ е единственият ѝ роман до момента. Провъзгласен за „изящна поезия“ и „зашеметяващ дебют“, романът излиза през 2013 г. и влиза в класациите за „Топ 10 на най-добрите книги на годината“ на The Economist и Wall Street Journal. Самата Селаси е включена в списъка на Гранта с двадесетте най-обещаващи автори на десетилетието на възраст под 40 години.

Тайе Селаси ще представи книгата си тази неделя от 17 часа във Vintage House.

Преводачът Бистра Андреева споделя за книгата: „Oригиналното заглавие на романа, Ghana Must Go, е неслучайна фраза със съвсем конкретен исторически произход. През седемдесетте години Нигерия се радва на икономически бум в резултат от петролен добив, за разлика от Гана. Хиляди ганайци емигрират в Нигерия в търсене на по-добър живот. В началото на 80-те, обаче, отношенията между двете страни се влошават, напрежението се пренася между хората и ескалира до случаи на насилие. През 1983 г. нигерийското правителство обявява незабавна експулсация в срок от две седмици на всички незаконни имигранти (от които ганайците са повече от един милион). Местните скандират доволно: Ghana Must Go или “Гана, вън!” и фразата остава в историята като популярен лозунг на ксенофобските настроения. На нея кръщават и евтините карирани бяло-червено-сини торби от сезалова нишка, асоциирани у нас по-скоро с пазара Илиянци или Китай. Именно в тях принудените да напуснат набързо страната тълпи масово понасят багажа си обратно към родната страна.

В романа цялата тази история е спомената само веднъж, в рамките на един ред, торбите също. Конотациите, свързани с лозунга и багажа работят на друго ниво. Затова на различните езици, повечето преводачи са се спасявали поединично и са търсили друго, което да изведат на преден план (друг въпрос е, че някои умишлено са избягали от споменаването на Гана, за да не събудят у потенциалните читатели именно онези клишета, за които стана дума в началото на този текст).

В резултат, на италиански заглавието буквално се превежда като “Красотата на крехките неща”. На френски е “Похитяване на невинните”. На немски е “Тези неща не се случват просто ей-така”. На български е “Отивам си е възвратен глагол” – и то защото самата Тайе Селаси настоя.

Това се случи през един великолепен есенен ден на 2015 г., когато двамата с Манол Пейков (аз – преводач, той – издател) се озовахме на една маса в софийски ресторант със самата нея, зашеметени от осанката й на африканска богиня, грация на черна пантера и умопомрачаващ интелект. В България беше по покана от БНТ, свързана с гостуване в литературното реалити “Ръкописът”. Не беше възможност, която един преводач може да си позволи да пропусне – повдигнах въпроса за заглавието при първия шанс. Тя разказа как от всички варианти досега, любимият й е един нереализиран такъв на испанската преводачка Рита да Коста, за който разбрала твърде късно – “Отивам си е неправилен глагол” (официално книгата на испански излиза като “Далеч от Гана”). Обяснихме й, че на български глаголът е възвратен, това се навърза с предишния ни разговор за емигрантите-“възвращенци”, за вечното завръщане и как човек никога не може да си отиде истински, след което тя каза край и не пожела и да чуе за друг вариант.

После си отиде. Но понеже глаголът е възвратен, убедена съм, че няма да е за дълго.”

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…