Котаракът Румен - президент, президент!

Блогърът на годината и абсолютен „енфлоенцари” в мрежата събра десетки на премиерата на книгата си, без дори да присъства на нея

Иво Дернев

„Мяуна, колку цте мноу!”, би възкликнал Блогърът на годината и един от най-известните български „енфлоенцари” в мрежата Котаракът Румен, ако беше вчера следобед във Фарго, на представянето на първата си книга. Тази четиринога, сивкаво-космата и изключително харизматична персона (защото Румен е личност, а не просто котка от порода „британска късокосместа”) успя да събере десетки свои фенове, без дори да присъства лично на собствената си премиера. Нещо, с което трудно могат да се похвалят и най-влиятелните български общественици. Но нищо не е изненадващо, когато става въпрос за Румен, за Котаракът Румен.

Не случайно имаше скандирания „Президент, президент!”. Ако късокосместият Румен имаше право да се кандидатира, адашът му Радев нямаше да има шанс при мажоритарен вот за държавен глава и това го доказа множеството в клуб Фарго вчера. Хората там доказаха и нещо друго- че имат нужда от такива готини истории, които насочват вниманието към важни обществени проблеми с тънка сатира и брилянтно чувство за хумор. Нещо, което Котаракът Румен прави абсолютно префинено.

Зад най-обичаната и остроумна котка в България, следвана от близо 35 хиляди души във Фейсбук, седи архитект Наталия Атанасова, наричана от Румен Чистач на тоалетни- накратко Ч.Т. Именно тя бе командирована от Котарака си, да представи книгата му в Пловдив вчера. На събитието дойдоха дами, господа и малки деца, които всяка сутрин се събуждат с историите на Котарака, написани на вече известния „Руменов език”, и на другите четириноги персонажи Златин, Страхил, Къпаната Стефка, Джуниър, Призракът от полилея. Много от гостите бяха спазили дрескода, зададен от самия Румен преди премиерата- бяха с котешки уши на главите си.

Има две версии за мен и Румен. По-разпространената е тази. Една жена, моя милост, си взела котка. Котката била фотогенична и тя почнала да я снима. Направила й страница във Фейсбук и след това е ясно какво се случва. Другата версия гласи следното. В началото на лятото през 2017г. една сутрин се събудих и си казах, че до края на деня в къщата ми трябва да има котка. Бях избрала предварително порода „британска късокосместа”, тъй като бях чувала, че са много спокойни животни, а исках ако някой изтерясва в нашата къща, това да съм аз. Намерих обява в интернет. Отидох на адрес в един софийски квартал и попаднах на едно котило британски късокосместа котета, шест на брой. Трябваше да избера. Още от началото едното от тях се скри под дивана, а човекът с обявата ми каза да го зарежа, тъй като не е добре, асоциално е и не е като другите. Оглеждах ги, избирах и грабнах едно. Прибрах се вкъщи. Но се оказа, че докато съм се чудила кое точно да си взема, тази гад изпълзяла от дивана, смесила се с останалите котета и аз съм се озовала в къщи точно с дефектната котка. Така започна всичко, разказа вчера душеприказчикът на Румен и списвач на дневника му Наталия Атанасова .

Двамата с котето в началото започнали да се търпят взаимно. В началото Румен не изпъквал много. Но в един момент започнал да подава лапа изпод дивана.

Когато се опитвахме да го измъкнем, крещеше: „Гръмнете се!”, „Пукнете бе!”, „Да се махате от тука!”. С времето стана по- социален. Малко по малко започна да ги ръси едни такива много смешни. Аз започнах да си ги записвам в моя личен профил във Фейсбук. Започнах да снимам Румен и да го цитирам, за да се правя на умна пред моите приятелки. И така една сутрин се събудих и какво да видя- моят котарак си направил страница във Фейсбук. В началото го следваха моите приятелки. А сега вече са близо 35 хиляди. Така една сутрин Румен ми предложи: Дай да седнем да направим една книга. И се реших, тъй като кога друг път в моя живот бих се занимавала с нещо толкова вълнуващо и интересно като да направиш книга. Процесът бе наистина вълнуваш и бях в него с голямо удоволствие, не крие арх.  Атанасова.

В книгата историите вървят с ефектни илюстрации на художникът Виктория Николова. 114-те страници събират истории от първите шест месеца от интернет живота на Котарака. Зад Котарака Румен не седи издателство, голяма рекламна къща, спонсори или каквото и да е. Стоите само вие. Благодаря ви, че направихте тази книга възможна, обърна се към гостите на събитието Ч.Т.

Те я питаха за другите герои в историите. Като започнаха от малкия риж котарак Златин, който отскоро дели един дом с Румен. Не сме го осиновили… е обичам тази дума за котка, тъй като съм нормален човек. Не съм коткоманка или коткофилка, разбира се. Взехме го да живее при нас, тъй като Румен не обича да се движи, а аз съм доста заета и не мога да му обръщам внимание. Трябваше му нещо като аниматор в къщи. Личен треньор за спаринг и поддържане на форма. В момента са на кълбо по цялото време, много се забавляват. Другите герой са също реални. Страхил, или Цтрахил на Руменов език, е истински котарак и живее в нашия заден двор. Но не е риж и има само три крака, каза Наталия Атанасова, а публиката възкликна в един глас „Ооооу”. Тя уточни, че истинска е и „Къпаната Стефка”. Както и „Призракът от полилея”- тя е сиамката Ру, предшественичката на Румен в дома на Ч.Т.

Кога ще ни посетите с г-н Румен, попита дама от публиката. Трудно ми е да пътувам с него. Измъчваме го на публични места. Тежко е и за него и за мен, отговори Наталия Атанасова.

Премиерата завърши с дълга опашка чакащи за автограф хора с котешки уши и викове: „Румен, дбрият, чодесем и саваршем котарак, ДАЖИВЕЙ!!

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…