Новата книга на Иван Ланджев „Ти, непрестанна новина“ идва пет години след предишната му стихосбирка „Ние, според мансардата“.  Междувременно през 2017-та той издаде „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“.

 Иван Ланджев пише и сценарии за български сериали (Под прикритие), преподавател е по руска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, а негови текстове може да прочетем в блога му http://landzhev.blogspot.com/.

 „Ти непрестанна новина“ вече имаше премиера в София, очакваме през 2019-та година да има такава и в Пловдив в края на февруари. Редактори на книгата са Иван Теофилов и Георги Господинов. Художник е Люба Халева.

 Стихосбирката се нареди сред най-продаваните на Софийския международен панаир на книгата, който се проведе през декември миналата година.

Славена Шекерлетова

Има ли себенадмогване в поезията?

Има, разбира се. Ще стигна и по-далеч – ако човек не се себенадмогва през повечето от нещата, които върши, не знам тогава изобщо какво прави. И защо.

Любовта може ли да бъде новина днес?

Може, трябва и е. Цялата философия на света, всичките натрупвания на науката, на културата, великите религии, събрани в една шепа – всичко това заедно не може да даде по-добър отговор от любовта. Защото май няма друг отговор.

Защо има толкова дълга пауза между тази и предишната ти стихосбирка?

При мен се получава така, не зная защо. Не отричам другия метод, който е служил вярно на много и по-добри поети: самодисциплината да пишеш стихове всеки ден, да поддържаш това, което е в теб – натренирано, готово. Това е похвално. Аз обаче не мога така. Живея и след известно количество живот се натрупват някакви стихотворения.

Защо именно това заглавие „Ти, непрестанна новина“? По време на премиерата в София стана ясно, че сте избирали измежду много заглавия.

Да, с Иван Теофилов и Георги Господинов имахме един дълъг списък. Накрая бяхме единодушни в избора. Харесаха ни няколко неща – първо, това противоречие: новина, която е непрестанна, винаги е нова, а не просто минава и заминава. Интересуват ме точно такива новини и логично те са основните теми в ръкописа. Защото вече не е никаква новина, че живеем в свят на фалшиви новини. И на пост-истина. А аз все още си харесвам истинската истина.

Другото, което затвърди този избор на заглавие, е музикалността – тази алитерация, струпванията на АН и НА, които започват още от моето име и продължават с „Ти, непрестанна новина“.

И това „ти“, разбира се. То също е важно.

Кое щеше да е любимото стихотворение на Толстой от твоята книга?

Не съм се замислял. Но със сигурност нямаше да ме пощади, в най-добрия случай щеше да бъде снизходителен. Вижте какво говори за Шекспир, какво остава за мен.

Но, хайде, да помечтаем малко: може би щеше да ме обвини в декадентство на места, но пък вероятно щеше да се съгласи с това, че издигам любовта до онтологичен фундамент на света.

Харесва ми да си мисля, че щеше да оцени християнските препратки  и обговарянето на Бог като неизбежно присъствие, а не като „оправдание“ на институционалната религия. Както знаем, граф Толстой не си пада по нея. И тя по него също.

Щеше да осъди изцяло „плътски“ стихотворения като „Когато“, но щеше да ги разбира много, много добре.

Щеше да се подразни, че го споменавам по име – макар да е само веднъж, мимоходом.

Какво научи от изследването на неговия живот и творчество в чисто житейски план?

Че мащабът на замисъла или категоричността на казаното не бива да плаши създаващия. Ти си свободен, всичко може.

Разбрах и че радикалността на неговите отрицания, догматичността на учението му, цялата проповед – това е очевидно и опит да обуздае собствената си неудържима и търсеща природа. Същата тази стихийна природа обаче е отговорна за художествения му гений. Не липсва ирония в ситуацията, нали?

Това противоречие вкарва Толстой в непримирима вътрешна борба. Всички знаем докъде довежда тя – Гара Астапово.

Докато „времето само си тактува“, кое ти носи вдъхновение?

Ами животът, гледам да не си спестявам от него – нещата, които ти дава да наблюдаваш, срещите, които ти предлага, изкуството, което пази, красотата за слушане, четене, гледане, умуване, докосване. Загубите – повече, победите – по-малко. Високите образци – отново, в изкуството, но и в спорта, в науката. Несъгласието. Възрастта – на света около теб, но и твоята собствена. Едната прави нещата актуални, другата ги прави лични.

Удоволствията – разбира се. Страданието – разбира се. Много неща могат да те вдъхновят, ако им дадеш, дори пошлостта. Гогол, например, е велик художник на пошлостта. Любовта не го занимава като тема, но в пошлостта е видял нюанси и дълбини, непосилни за никой друг.

 Кога думите са твърде много и какво правиш с излишните думи, притесняват ли те или бързо ги захвърляш?

В писането си ги захвърлям с голямо удоволствие, ако ми се струват излишни. Редактирането изисква тази суровост. В ежедневието обикновено разбираш, че са били излишни по-късно, след като вече си се изложил.

„Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.

Не си длъжник на личната карта“.

Какъв избираш да бъдеш през по-голямата част от времето?

Избирам да бъда някой, който се отдава напълно на любимите си занимания и хора.

Как решаваш, че стихосбирката е вече завършена и в кой момент сложи последната точка на тази книга?

Тази книга я завърших есента. Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Наистина, кога една стихосбирка е готова? Тук има много неща, основани на усет, който не може да се обясни. Очевидно зависи и от диалога с тези, на които си избрал да пратиш ръкописа, зависи от работата ви заедно. Но нещо в теб самия в последна сметка взема решението, защото усещаш – ако продължаваш да пишеш нови стихове, те вече са „други“ и са „за друго“, принадлежат на ново място, на бъдещ ръкопис. А каквото си имал да кажеш сега, си го казал.

Снимка: Владислав Христов

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…